Обявяване за недействително прехвърляне на имоти от длъжник за увреждане на кредитори

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 3

София, 07.05.2020г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при секретаря Анжела Богданова

изслуша докладваното от съдия Марио Първанов гр.д.№ 1411 по описа за 2019 г. на ІІІ г.о.:
Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Г. Н. Н., Г. Г. Н., Н. Г. Н., и трите с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез процесуалния представител адвокат Н. Г., против въззивно решение № 342 от 30.11.2018 г. по т.д. № 478 по описа за 2018 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е отменено решение № 36 от 05.04.2018 г. по търг.д. № 123/2015 г. на Окръжен съд – Хасково. С последното е обявен за относително недействителен по отношение на Г. Н. Н., Г. Г. Н., Н. Г. Н. договор за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на поето парично задължение, сключен между „Гида Транс“ ООД и „Фаворит Машинекс“ ООД и са осъдени ответниците да заплатят на ищците направените по делото разноски. Вместо това са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 135 ЗЗД и са осъдени ищците да заплатят на ответниците направените от двете ответни дружества разноски пред двете инстанции.

Касаторите са изложили твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според тях въззивният съд неправилно е приел, че исковете с правно основание чл. 135 ЗЗД са неоснователни, тъй като не е доказан последният елемент от фактическия състав – знанието на приобретателя по атакуваната сделка за увреждащия ѝ характер.

Ответниците по касационната жалба оспорват основателността ѝ .

С определение № 777 от 18.11.2019 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на Г. Н. Н., Г. Г. Н. и Н. Г. Н., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно задължението на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои – не, кои възприема и кои – не, по отношение на който следва да се извърши проверка дали не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.

В откритото съдебно заседание, проведено на 25.02.2020 г., процесуалният представител на касаторите адв. Г. поддържа касационната жалба и моли да се отмени решението по изложените в нея съображения. Представя писмена защита. Претендира присъждане на направените разноски. Ответниците по касация излагат съображения за неоснователност на касационната жалба и също претендират разноски за касационното производство. Представят и писмена защита.

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд трябва да установи правилно фактите и да ги прецени от гледището на закона като конкретно, точно и ясно да каже какво приема за установено относно фактическите положения, да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а когато по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои – не, кои възприема и кои – не. В мотивите на решението следва да бъдат обсъдени и всички твърдения, доводи, възражения и оспорвания на страните. В този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в Постановление № 1 от 13.VII.1953 г. на Пленума на ВС, решение по гр.д. № 2296 / 2019 на ВКС, III г.о., решение по гр.д. № № 4566 / 2018 на I г.о., решение по търг.д. № 2857/2013 г. на ВКС, I т.о. и други решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна, поради следните съображения:

Предпоставките, обуславящи успешното провеждане на иска по чл. 135 ЗЗД са: наличие на съществуващи спрямо длъжника права; извършена от длъжника сделка, която пречи на осъществяването им – увреждащо действие е всеки правен или фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника; наличие на знание за увреждащия характер на действието у длъжника, а у третото лице, с което той е договарял – в случаите , когато действието е възмездно. За наличие на знание за увреждащия характер на сделката е достатъчно длъжникът и приобретателят да са съзнавали, че съществува възможност да се възпрепятства кредиторът да се удовлетвори от стойността на продадения актив, който е част от имуществото на длъжника.

По делото е установено, че ищците се легитимират като кредитори на „Гида Транс“ ООД, като вземанията им са установени със сила на пресъдено нещо с решение по гр. д. № 653/2014 г. на Районен съд – Свиленград и решение по гр.д. № 571/2016 г. на Окръжен съд – Хасково и са възникнали на 08.11.2011 г., когато вследствие на трудова злополука е настъпила смъртта на техния наследодател. На 10.11.2014 г. с нотариален акт № 13, т. 6, рег. № 5335, дело № 753/2011 г. на нотариус № 420 по регистъра на НК, с район на действие РС – С., „Гида Транс“ ООД е прехвърлил на „Фаворит Машинекс“ ООД процесните недвижими имоти. С извършеното разпореждане интересите на кредиторите са увредени, независимо дали длъжникът притежава друго имущество. Налице е знание за увреждащия характер на сделката у длъжника, доколкото вземането на ищците е възникнало преди осъществяване на процесната сделка, а по делото е доказано, че на длъжника „Гида Транс“ ООД е било известно, че работник на дружеството е загинал при изпълнение на трудовите си задължения, както и че злополуката е била призната за трудова. Неправилни са изводите на въззивния съд, че не е доказан последният елемент от фактическия състав на исковете по чл. 135 ЗЗД – знание у третото лице приобретател за увреждащия характер на сделката. С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивният съд е бил длъжен да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност. В конкретния случай съвкупният анализ на приетите по делото доказателства води до извода, че е налице знание у третото лице „Фаворит Машинекс“ ООД за увреждащия характер на сделката. Извод в тази насока може да се направи с оглед установените по делото трайни търговски отношения между страните, преценени и с оглед факта, че дружествата си граничат териториално, както и при съобразяване на факта, че счетоводителят на дружеството приобретател св. К.-В., сестра на управителя на „Фаворит Машинекс“ ООД Д. К., е знаела за настъпила трудова злополука с шофьора на „Гида Транс“ ООД. Като е формирал решаващите си изводи върху анализа на доказателствата поотделно, а не ги е обсъдил в тяхната съвкупност, както и като е посочил, че липсата на преки доказателства по делото води до извод за недоказаност на наличието на знание у третото лице приобретател за увреждащия характер на прехвърлителната сделка, въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила.

Ето защо съобразно изложеното по-горе трябва да се приеме, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД.

Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Въззивното решение трябва да се отмени и исковете да се уважат като основателни.

Съобразно изхода на спора на касаторите трябва да се присъдят 6799.93 лв. деловодни разноски за всички съдебни инстанции.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 342 от 30.11.2018 г. по т.д. № 478 по описа за 2018 г. на Апелативен съд – Пловдив и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА за недействителен по отношение на Г. Н. Н., с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] Г. Г. Н., с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] Н. Г. Н., с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл. 135 ЗЗД обективирания в нотариален акт № 13, том VI, рег, № 5335, дело 753 от 2014 г., нотариус по заместване при М. М. с район на действие РС – Свиленград, рег. № 420 по регистъра на Нотариалната камара – София, вписан в Службата по вписвания – [населено място] на 10.11.2014 година с акт № 174, том 17, дело № 1746, договор за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на поето парично задължение, по силата на който „Гида Транс“ ООД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: област Хасково, [населено място], [улица], представлявано от управителите Г. П. К. и Д. П. К. е прехвърлило в полза на „Фаворит Машинекс“ ООД с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: област Х., [населено място], [улица], с управител Д. Д. К. и Д. Д. К., два недвижими имота, описани в нотариалния акт както следва: 1) УПИ ІІ-13, кв. 205 по плана на [населено място], одобрен със заповед № РД-09-013/07.01.2008 година, целия УПИ с площ 739 кв.м. ведно с всички подобрения и приращения, трайно прикрепени към имота, при граници и съседи: улица, УПИ I-11-за гаражи и авторемонтна работилница и УПИ IХ-12,13,2260 – за машиностроителен цех и 2) УПИ І-11, отреден за гаражи и авторемонтна работилница, в кв. 205 по плана на [населено място], одобрен със заповед № РД-09-013/07.01.2008 година, целия УПИ с площ 2209 кв.м, ведно с построената в имота масивна сграда (ремонтна работилница) и ведно с всички останали подобрения и приращения, трайно прикрепени към имота, при граници и съседи на същия: от две страни улици, УПИ VII-13-за гараж, офис, магазин за авточасти, автомивка, авторемонтна работилница, УПИ IХ-12,13,2260-за машиностроителен цех и УПИ II-13; които към момента са във вида както следва: 1) УПИ XII за гараж и автоработилница, кв. 205 по плана на [населено място], одобрен със Заповед № РД-09-839/1212/2014 година на кмета на [община], с площ 1191 кв.м, идентичен с част от УПИ І-11 за гараж и автоработилница, с площ 879 кв.м и част от УПИ II-13 за гараж и автоработилница, кв. 205 по плана на [населено място], с площ 312 кв.м, при граници: от две страни улици и УПИ IX - за машиностроителен цех, ведно с построената в имота част от масивна сграда с издадено разрешение за ползване № 48 от 20.01.1998 година на кмета на [община], заедно с всички останали подобрения и приращения, трайно прикрепени към имота; и 2) УПИ XIII - за гараж и автоработилница в кв. 205 по плана на [населено място], одобрен със Заповед № РД-09-839/1212/2014 година на кмета на [община], с площ 1757 кв.м., идентичен с част от УПИ І-11 за гараж и автоработилница, с площ 1330 кв.м и част от УПИ ІІ-13 за гараж и автоработилница, кв. 205 по плана на [населено място], с площ 427 кв.м. по плана на [населено място], при граници: улица, УПИ XII - за гаражи и авторемонтна работилница и УПИ IX - за машиностроителен цех, ведно с построената в имота част от масивна сграда с издадено разрешение за ползване № 48 от 20.01.1998 година на кмета на [община], заедно с всички останали подобрения и приращения, трайно прикрепени към имота.

ОСЪЖДА „Гида Транс“ ООД, със седалище и адрес на управление: област Хасково, [населено място], [улица] „Фаворит Машинекс“ ООД, със седалище и адрес на управление: област Хасково, [населено място], [улица], да заплатят на Г. Н. Н., Г. Г. Н., Н. Г. Н., с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] направените по делото деловодни разноски в размер от 6799.93 лв. за всички съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

1.

2.