Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 25 Октомври 2021

Отмяна на решение за разваляне на спогодба поради неучастие на бивш съпруг

Върховен касационен съд · 25 Октомври 2021

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Молителят иска отмяна на съдебно решение, с което е развалена спогодба за недвижим имот, сключена по време на брака му от неговата бивша съпруга, без той самият да е бил конституиран като страна по делото. Върховният касационен съд постановява, че придобитата по време на брака част от имота е била съпружеска общност, поради което мъжът е бил необходим другар по делото. ВКС отменя влязлото в сила решение и връща делото на районния съд, за да започне производството отново с участието на молителя.

Какво приема съдът

При предявен иск за разваляне на договор с вещноправен ефект, сключен по време на брака за имот в режим на имуществена общност, съпрузите (включително бившите) са необходими другари, а неучастието на единия от тях е основание за отмяна на влязлото в сила решение.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отмяна на влязло в сила решениенеобходим другарсъпружеска имуществена общностразваляне на спогодбабивш съпругсъсобственост

Текстът на акта

Ключови фрази

2 решение по гр.д.№ 207 от 2021 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60099

София, 25.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Анета Иванова, като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 207 от 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.304 ГПК.

Образувано е по молба на А. С. Я. за отмяна на влязло в сила решение № 2914 от 12.08.2020 г. по гр.д.№ 16072 от 2014 г. на Пловдивския районен съд, X. състав, с което по иск на Ц. Д. И. и М. А. И. срещу М. А. Я. /бивша съпруга на А. С. Я./ е постановено решение по признание на иска за разваляне на основание чл.87, ал.3 ЗЗД /поради неизпълнение/ на сключената между Ц. И., М. И. и М. Я. съдебна спогодба от 06.03.1984 г. по гр.д.№ 161 от 1984 г. на Пловдивския районен съд.

В молбата за отмяна се твърди, че молителят е бил необходим другар на М. Я. по иска за разваляне на съдебната спогодба по гр.д.№ 161 от 1984 г., поради което е следвало да участва като страна по делото за развалянето на спогодбата.

В писмени отговори от 10.11.2020 г. и 29.11.2020 г. ответниците по молбата Ц. Д. И., М. А. И. и М. А. Я. оспорват същата като неоснователна. Претендират за направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданска колегия, счита следното:

По допустимостта на молбата съдът се е произнесъл с определеиние № 55 от 02.04.2021 г.

По основателността на молбата съдът приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.304 от ГПК, отмяна може да иска само онова трето неучаствало по делото лице, спрямо което влязлото в сила съдебно решение има сила на пресъдено нещо. Решенията имат сила на пресъдено нещо само спрямо страните по делото и техните правоприемници /чл.298 ГПК/, а по изключение и спрямо тези трети неучаствали в делото лица, които са били необходими другари на страните по делото по смисъла на чл.216, ал.2 ГПК /чл.172, ал.2 от ГПК /отм.//.

В разгледания случай молителят А. С. Я. е бил необходим другар на М. А. Я. по предявения иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на съдебната спогодба, по силата на която наследственият на М. Я., Ц. И. и М. И. имот е бил възложен на М. Я., а М. Я. е била осъдена да заплати за уравнение на притежаваните от майка й и сестра й общо 5/6 ид.ч. от имота сумата 5445 лв., поради следното: Към момента на съдебната спогодба /06.03.1984 г./ М. Я. е била в брак с молителя А. С. Я. /прекратен едва през 2012 г./. Доколкото придобиването на 5/6 ид.ч. от имота по силата на тази спогодба е възмездно и по време на брака, на основание чл.21 от действащия Семеен кодекс от 2009 г. във връзка с пар.4, ал.1 от ПЗР на същия СК 5/6 ид.ч. от имота са придобити от двамата бивши съпрузи при условията на съпружеска имуществена общност. След прекратяване на брака им с влязло сила на 24.11.2012 г. решение, собствеността е трансформирана в обикновена съсобственост между двамата. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017 г. по тълк.д.№ 3 от 2016 г. на ОСГК на ВКС, по предявени от или срещу съпрузи искове за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на СИО, другарството на съпрузите е необходимо по смисъла на чл.216, ал.2 ГПК, тъй като естеството на спорното правоотношение налага решението на съда да бъде еднакво по отношение на двамата. Няма основание да се приеме нещо различно и в случаите, когато бракът между съпрузите е прекратен и е предявен конститутивен иск, с който се претендира заличаване на последиците от договор с вещноправен ефект, сключен през време на брака. И в този случай бившите съпрузи са необходими другари, тъй като и двамата са придобили вещни права въз основа на облигационното правоотношение, което се цели да бъде прекратено с предявяване на конститутивния иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора /в случая спогодбата/ и евентуалното уважаване на този иск ще засегне правната сфера и на двамата бивши съпрузи /ще доведе до загубване на правото на собственост и на двамата, а не само на притежаваната от единия бивш съпруг идеална част от вещта/. И в този случай спорното правоотношение е от такова естество, че е изключена възможността за различно решение по различните искове срещу двамата приобретатели на имота- бивши съпрузи. В този смисъл е и трайната практика на ВКС: решение № 169 от 02.07.2018 г. по гр.д.№ 916 от 2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 749 от 01.12.2010 г. по гр.д.№ 877 от 2010 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 2712 от 26.11.1970 г. по гр.д.№ 2130 от 1970 г. на ВС, I г.о. и много други.

Поради изложеното неучастието на А. Я. като страна по делото по предявения срещу бившата му съпруга М. Я. иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на спогодбата от 06.03.1984 г., касаеща придобит от двамата по време на брака им имот, е основание по чл.304 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по това дело.

Тъй като делото, по което е постановено влязлото в сила съдебно решение, е разгледано по реда на ГПК от 2008 г., предвиждащ преклузии при недаване на отговор на исковата молба, при несвоевременно заявяване на определени възражения и при несвоевременно представяне на доказателства, след отмяната на влязлото в сила решение делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд, който следва да започне новото разглеждане на делото от връчване на препис от искова молба на А. Я. и даване срок на същия да даде отговор по чл.131 ГПК.

При новото разглеждане на делото, съдът следва да се произнесе и по направените в настоящото производство пред ВКС разноски.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданска колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 2914 от 12.08.2020 г. по гр.д.№ 16072 от 2014 г. на Пловдивския районен съд, X. състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския районен съд от фазата на връчване на препис от исковата молба на А. С. Я..

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.