Отказ за отмяна на влязло в сила решение за обезщетение и теч от съседен имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3

Р Е Ш Е Н И Е
№ 137/2020
София, 06.01.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Владимир Йорданов
при участието на секретаря Анета Иванова
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 2630 /2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.303,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Образувано е по молба на Д. А. Щ. с вх.№ 10952 /13.02.2020 г., молба-допълнение с вх.№ 46820 /05.08.2020 г. и молба с вх.№ 48839 /13.08.2020 г. за отмяна на влязло в сила решение № 363 от 21.03.2019 г. по гр.д. № 171 /2019 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4012 от 23.11.2018 г. по гр.д. № 2498 /2018 г. на Пловдивския районен съд, с което са уважени искове на Ж. К. Ч. и на Н. В. М. срещу молителя с правно основание чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД.
Като основание за отмяна са посочени разпоредбите на чл.303,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Молителят твърди, че след влизане в сила на въззивното решение се е снабдил с нови писмени доказателства, създадени в хода на изпълнителното производство № 89 /2019 г. на ЧСИ З. Д. – протоколи на ЧСИ от 09 и 12.11.2019 г., 2 броя преписи от сметки /фактури от 14.11.2019 г. (за издаване на препис от документ) и приложение № 2 – количествено-стойностна сметка и рекапитулация по СТЕ, от които е видно, че влязлото в сила решение е неправилно и е видна неистинността на заключението на вещото лице, на което е основано.
Насрещната страна Ж. К. Ч. твърди в писмен отговор, че молбата за отмяна е неоснователна.
Насрещната страна Н. В. М. не е подал писмен отговор и не е изразил становище по молбата за отмяна.
По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав се е произнесъл с определение № 106 от 06.10.2020 г. по делото.
За мотивите на въззивното решение, чиято отмяна се иска:
За да постанови решението, чиято отмяна се иска № 363 от 21.03.2019 г. по гр.д. № 171 /2019 г., съставът на Пловдивския окръжен съд, е приел следното по съществото на спора:
От показанията на посочените от ищцата свидетели и от приетото по делото заключение на вещото лице се установява наличието на теч в хоризонталния канализационен клон, отводняващ подовия сифон и ваната в банята на ответника, като се констатира компрометирана водоплътност на участъците от канализационните отводнителни клонове, замонолитени в циментово-мозаечните подови замазки над междинните плочи. Съгласно заключението на вещото лице течът от апартамента на ответника се отразява на южната стена и тавана в банята, северната и източната стена и тавана в кухненския бокс на апартамента на ищеца М., както и на южната стена и тавана в банята, северната, източната и западната стена и тавана в кухненския бокс и по тавана и западната стена на коридора и апартамента на ищцата Ч..
Въззивният съд е оценил приетите по делото заключения на съдебно-техническа експертиза (СТЕ) като компетентни, обосновани и обективно изготвени и в отговор на поставените задачи, като вещото лице е направил задълбочен анализ въз основа на извършени от него огледи и водни проби и поради това съдът е приел, че заключенията следва да бъдат кредитирани и въз основа на тях да бъдат мотивирани изводите на съда.
Така съдът е мотивирал извода си, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е допуснал проникването на течове от собственото си жилище в това на ищците, което представлява противоправно състояние и предпоставка за уважаването на исковете по чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД.
За представените от молителя доказателства:
Представени са протоколи, съставени от ЧСИ З. Д. в хода на изпълнителното производство № 89 /2019 г. – на 09.11.2019 г. и 11.11.2019 г.. От първия протокол се установява, че в първия ден – 09.11.2019 г. се е явил водопроводчик, но длъжникът М. направил възражения той да работи и извикал полиция, което довело до напредване на времето и водопроводчикът не започнал работа. От втория протокол се установява, че на 11.11.2019 г. водопроводчикът е започнал действия по отстраняване на причините за теча. Описани са извършените от него работи в апартамента на длъжника, между които и отстраняване на част от вертикална тръба и извършване на ремонт на вертикален щранг, който отводнява хоризонталните разводки. Посочена е повреда, извършена при преместване на кухненска мивка. Отразени са възраженията на длъжника Д. Щ.. Двата преписа от сметки са за заплатени от Д. Щ. суми за издаване на преписи от съставен от ЧСИ документ, от тях не се установяват обстоятелства, които да имат значение за спора. Количествено-стойностната сметка е приложение към прието в първоинстанционното производство по делото заключение на СТЕ (л.144 и 145) и не представлява ново доказателство.
Настоящият състав на ВКС намира молбата за отмяна на посоченото основание за неоснователна поради следното:
По наведеното основание по чл.303,ал.1,т.2 ГПК.
За да бъде осъществено това основание, е необходимо твърдяната неистинност на заключението на вещо лице, върху което е основано решението, да бъде установена по надлежния ред - с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл.124,ал.5 ГПК.
По делото не е установено, нито се твърди постановяването на присъда, нито съдебно решение, с които да е установена неистинността на приетите по делото заключения.
Поради което искането за отмяна на влязлото в сила решение на това основание не е установено.
По наведеното основание по чл.303,ал.1,т.1 ГПК.
От представените протоколи на ЧСИ, съставени в хода на изпълнителното производство, образувано въз основа на влязлото в сила въззивно решение, чиято отмяна се иска, се установява, че ремонтът е включвал и отстраняване на част от вертикална тръба и извършване на ремонт на вертикален щранг. Действително описаните работи се отнасят до общи части на канализацията на жилищния блок, но доколкото са част от извършения в изпълнение на решението ремонт на канализацията в апартамента на ответника на място, където канализацията на апартамента се свързва с общата канализация на блока, от извършването им не може да се направи извод, че възникналите течове в апартаментите на ищците не са причинени от канализацията в жилището на ответника.
Поради което не може да се приеме, че от представените доказателства са установени нови обстоятелства, от съществено значение за делото, които представляват основание за отмяна на влязлото в сила решение.
От изложеното следва извод, че молбата за отмяна е неоснователна, тъй като наведените с нея основания за отмяна – по чл.303,ал.1,т.1 и т.2 ГПК, не са осъществени.
С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски. Искането на насрещната страна Ж. Ч. за присъждане на разноски е основателно и доказано за сумата 400 лева с представения договор за правна защита и съдействие (л.20), в който е отразено уговарянето и заплащането на сумата.
Воден от изложеното и на основание чл.307 ГПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на Д. А. Щ. с вх.№ 10952 /13.02.2020 г., молба-допълнение с вх.№ 46820 /05.08.2020 г. и молба с вх.№ 48839 /13.08.2020 г. за отмяна на влязло в сила решение № 363 от 21.03.2019 г. по гр.д. № 171 /2019 г. на Пловдивския окръжен съд, на основание чл.303,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Осъжда Д. А. Щ. да заплати на Ж. К. Ч. сумата 400 (четиристотин) лева разноски за процесуално представителство.
Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2