Отмяна на влязло в сила решение поради незаконосъобразно призоваване

Текстът на акта

Ключови фрази

2 решение по гр.д.№ 4047 от 2021 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60168

гр.София, 23.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Анета Иванова, като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4047 от 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК.

Образувано е по молба на М. Г. И. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязло в сила решение № 20265372 от 01.12.2020 г. по гр.д.№ 52395 от 2019 г. на Софийския районен съд, II гражданско отделение, 156 състав.

В молбата за отмяна и в открито съдебно заседание пълномощникът на молителката твърди, че поради нарушение на процесуалните правила /неправилно призоваване на М. И. чрез залепване на уведомление/ същата е била лишена от право да участва в производството по делото.

В писмен отговор от 04.10.2021 г. и в открито съдебно заседание пълномощникът на ответниците И. И. И. и Г. И. И. оспорва молбата за отмяна. Моли същата да бъде оставена без уважение и на ответниците по молбата да се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданска колегия приема, че молбата за отмяна е основателна и като такава следва да бъде уважена поради следното: Производството за отмяна е средство за извънинстанционен контрол на неправилни съдебни решения на изрично посочените в чл.303, ал.1 ГПК и чл.304 ГПК основания. Когато молителят основава искането си за отмяна на решение на разпоредбата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК /лишаване на страната от правото й да участва в делото вследствие нарушение на съответните правила/ и е представляван по делото, по което е постановено решението, от особен представител, за да се приеме, че същият е редовно призоваван по това дело, следва да са спазени изискванията на закона за назначаване на особен представител. А съгласно чл.47 ГПК, за да се пристъпи към залепване на уведомление на вратата, на пощенската кутия, на входната врата или на видно място около нея и последващо назначаване на особен представител на ответника по делото, на първо място законът изисква ответникът да не може да бъде намерен на посочения от ищците адрес в продължение на един месец. Това следва да бъде удостоверено от връчителя с най-малко три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Изискващите се от чл.47, ал.1 ГПК действия /три посещения на адреса на ответника/ следва да бъдат извършени от връчителя в продължение на един месец от първото посещение на адреса: от съответното число на месеца до съответното число на следващия месец. Разпоредбата изисква такива три посещения на адреса в продължение на един месец, за да се убеди съдът, че ответникът отсъства от адреса непрекъснато повече от един месец, съответно- че извършените от връчителя посещения не съвпадат с инцидентни отсъствия на ответника от адреса /например отсъствие 20 дни през един месец и отсъствие 20 дни след два месеца/. Само при такова непрекъснато отсъствие ответникът би могъл да предполага, че делото може да се разгледа без неговото призоваване /с назначен му от съда особен представител/ и е длъжен съгласно чл.41, ал.1 ГПК да уведоми съда за новия си адрес.

В случая, преди да бъде назначен особен представител на М. И. по делото, по което е постановено влязлото в сила съдебно решение, до нея са били изпратени две съобщения, които са върнати в цялост: В първото от тях /стр.34 от делото на СРС/, връчителят е удостоверил, че М. И. е търсена и не е намерена на посочения в исковата молба адрес /гр.С.,[жк], [жилищен адрес]05/ на 17.01.2020 г., 02.02.2020 г. и 11.02.2020 г. , като по сведение на г-н Т. от ап..... лицето е в К.. Второто изпратено на молителката съобщение /стр.43 от делото на СРС/, също е върнато в цялост с отбелязване, че адресът е посетен на 29.02.2020 г., 10.03.2020 г., 15.05.2020 г. и 23.05.2020 г., когато търсеното лице не е било намерено. Съседите отказват съдействие да дадат сведение дали И. живее на адреса, отказват и достъп до ап....., а домоуправител не е намерен.

Нито едно от тези две съобщения не удостоверява ненамиране на М. И. на адреса три пъти в продължение на един месец, считано от първото посещение на адреса, както изисква чл.47, ал.1 ГПК. Видно от първото изпратено съобщение, адресът на М. И. е бил посетен три пъти, но в продължение на по-малко от един месец. Видно от второто изпратено съобщение, М. И. не е била търсена на адреса три пъти в продължение на един месец, считано от първото посещение.

Не може да се приеме, че второто съобщение удостоверява, че М. И. е търсена четири пъти в продължение на един месец, тъй като през периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. процесуалните срокове по съдебни дела били спрени съгласно разпоредбите на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците и пар.13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /публ в ДВ, бр.44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Посоченият в разпоредбата на чл.47, ал.1 ГПК един месец не спира, тъй като не е срок по смисъла на горепосочените закони. По смисъла на тези закони спират да текат процесуалните срокове, тоест визираните в процесуалния закон крайни моменти/дати за осъществяване на някакво процесуално действие. Посоченият в чл.47, ал.1 ГПК един месец обаче не е срок по смисъла на тези закони, а промеждутък от време, в който следва да бъдат извършени определени процесуални действия. Както бе посочено и по-горе, тези процесуални действия /най-малко три посещения на адреса на ответника, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден/ е следвало да бъдат извършени от връчителя в продължение на един месец от първото посещение на адреса: от съответното число на месеца до съответното число на следващия месец.

Поради гореизложеното настоящият състав на ВКС счита, че в случая Софийският районен съд е допуснал нарушение на процесуалните правила като, въпреки ненадлежното призоваване на ответницата по чл.47, ал.1 ГПК, е разпоредил залепване на уведомление и е назначил особен представител на ответницата. Нарушението на тези процесуални правила е довело до лишаване на ответницата от правото й да участва по делото лично или чрез упълномощен от нея представител, което е основание за отмяна на решението по чл.303, ал.1, т.5 ГПК.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданска колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК влязлото в сила решение № 20265372 от 01.12.2020 г. по гр.д.№ 52395 от 2019 г. на Софийския районен съд, II гражданско отделение, 156 състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския районен съд от фазата на връчване препис от исковата молба и доказателствата на ответницата М. Г. И. и даване срок за отговор.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.