Отказ за отмяна на решение за дължима топлоенергия поради липса на нови доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 279

гр. София, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 536 по описа на Върховния касационен съд за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК .

Образувано е по молба на Д. В. Д., за отмяна на влязло в сила решение № 4567/29.07.2024 г. по гр.д. № 7408/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 4134/19.03.2023 г. по гр.д. № 40556/2021 г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че молителката Д. В. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 1141,81 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., доставена в имот, находящ се в [населено място],[жк], ведно със законната лихва от 17.12.2020 г. до изплащане на вземането; сумата 108,59 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.12.2018 г. до 10.12.2020 г. върху вземането за стойност на незаплатена топлинна енергия, както и сумата 47,75 лв, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 17.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 63685/2020 г. по описа на СРС.

В молбата за отмяна се поддържа, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение поради наличие на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото.

В открито съдебно заседание, молителката поддържа молбата за отмяна.

Ответникът по молбата „Топлофикация София“ ЕАД, чрез пълномощника си юрисконсулт С. е депозирал писмено становище, в което моли молбата за отмяна да бъде оставена без уважение.

Третото лице помагач „Бруната“ ООД не изпраща представител.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид изложените доводи и като провери данните по делото, намира следното:

Молбата за отмяна е неоснователна. По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК нови обстоятелства, съответно нови писмени доказателства, са тези новооткрити /а не нововъзникнали, съответно новосъздадени/ факти и документи за тях, за наличието на които страната не е знаела и не е могла да придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество. Те трябва да са от такова естество, че ако са били установени /съответно представени/ пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. В конкретния случай такива нови обстоятелства и писмени доказателства не са налице.

За да уважи предявения срещу молителката установителен иск решаващият съд е приел, че в качеството си на собственик на топлоснабден имот ответницата е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, респ. битов клиент по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, и е длъжна да заплаща цената на доставяната топлинна енергия. С решението, чиято отмяна се иска е прието, че за периода 2017/2018 г. количеството начислена за процесния имот енергия било на база реален отчет на отоплителните тела и водомерите /съгл. формуляр за извършен на 31.05.2018 г. отчет в имота, в който имало 4 бр. радиатори с монтирани индивидуални разпределители /ИРРО/ и 3 бр. отоплителни тела без ИРРО, и 2 бр. водомери/. Протоколът за отчет от 31.05.2018 г. бил подписан от абоната, и според експертното заключение по делото, записаното в отчета отговаряло на отразеното в изравнителната сметка за периода 2017/2018 г., т.е. отчетените стойности били нанесени коректно в изравнителните сметки. Прието е също, че за отоплителния сезон 2018/2019 г. /от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г./ за процесния апартамент били начислявани помесечно суми за топлинна енергия по прогнозни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение, на база служебно начислено количество топлинна енергия, поради неосигурен достъп за отчет на уредите, констатиран в констативен протокол на ФДР - „Бруната“ ООД. Отсъствието на абоната или негов представител на посочените в констативния протокол дати за отчет не било оспорено от ответницата. Въз основа на това била начислена служебно топлинна енергия по реда на чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването /отм./. Според заключението на СТЕ начислените суми били в съответствие с действащата към периода нормативна уредба. Посочено е, че ответницата не твърдяла и не установила по делото да се е възползвала от предвиденото рекламационно производство и да e оспорила изготвената от третото лице-помагач изравнителна сметка в установените срокове съгласно чл. 33, ал. 3 от ОУ, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по чл. 70, ал. 6 от Наредбата за топлоснабдяването /отм., ред. до изм. с ДВ бр. 74/2019 г./, поради което съдът е приел, че разпределението е извършено по описания и отразен от експерта в съдебно-техническата експертиза начин, в съответствие с приложимата нормативна уредба. Посочено е също, че противно на възраженията на ответницата, от представения от нея протокол за извършен по нейно искане отчет от 14.02.2019 г. не следвал извод за „нулево потребление” на топлинна енергия в процесния имот за периода от датата на този отчет до последния извършен редовен отчет на 31.05.2018 г.

Представените с молбата за отмяна писмени доказателства, нямат характер на нови писмени доказателства по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Под ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се имат предвид документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но са останали недоказани поради липсата именно на въпросните документи. По тази причина не съставляват основание за отмяна документи, които се намират в кориците на делото, каквито са представените от молителката: искова молба, протокол от о.с.з. на 22.02.2023 г. на СРС, заключение на СТЕ по делото и постановените решения /първоинстанционно и въззивно/. Не съставляват основание за отмяна и документи, които макар да не са били представени при разглеждане на делото, не се отнасят до релевантни за делото обстоятелства или не са от значение за изхода на делото, тъй като не биха довели до промяна на формираните решаващи изводи, каквито са представените от молителката: искова молба, заключения на СТЕ, протокол от о.с.з. и решение по друго гражданско дело между страните – гр. д. № 14865/2023 г. на СРС, касаещо спор за дължима топлинна енергия за период следващ процесния, както и талон за пломбиране на водомери от 10.07.2024 г. Представеното съобщение от ЧСИ по изп. д. № 20248600403208 на ЧСИ- В. М. и констативен протокол по същото изпълнително дело, не касаят факти твърдяни през висящността на делото, нито имат отношение към доказването на такива факти.

Не могат да бъдат основание за отмяна и представените от молителката 4 бр. снимки на топломери, както и едностранно съставените от нея: „Констативен протокол“ от 12.11.2022 г.; „Решение на задача за неосигурен достъп от 14.02.2019 г. до 26.05.2021 г.“ от 01.12.2024 г. и „Ревизия“ от 30.11.2024 г., съдържащи писмени изявления на Д. за недължимост на претендираните от „Топлофикация София“ ЕАД срещу нея суми, както и извършени от нея изчисления за установяване на твърденията й. Както се посочи, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК нови обстоятелства, съответно нови писмени доказателства, са тези факти и документи за тях, за наличието на които страната не е знаела или не е могла да придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по съществото на спора. Незнанието или непредставянето им от заинтересованата страна не трябва да се дължи на неполагане от нея на дължимата грижа и процесуална небрежност. В случая, горепосочените 3 документа, на които молителката основава искането си за отмяна на влязлото в сила решение, представляват частни документи съставни от нея, чието доказателствено значение поначало се ограничава само до авторството на подписалото ги лице, но не и за удостоверените в тях факти. Освен това два от тях са съставени след приключване на инстанционното производство, като в този случай се касае за новосъздадени документи, които са ирелевантни за фактическия състав на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Що се касае до „Констативен протокол“ от 12.11.2022 г., ако документът действително е съществувал по време на инстанционното производство и молителката /като негов автор/ е била наясно с този факт, то непредставянето му пред решаващия съд не се дължи на извинителна причина и не може да обуслови отмяната на въззивното решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Производството по отмяната не е средство с помощта, на което страната може да поправи собствените си грешки при попълването на делото с факти и доказателства.

Молителката е изложила и доводи за неправилност на въззивното решение и потвърденото с него решение на Софийски районен съд. Тези доводи не обосновават основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. В производството по отмяна на влезли в сила решения съд преценява дали са налице въведените основания за отмяна на влязлото в сила решение. Правилността на съдебното решение се проверява по реда на инстанционния контрол.

Изложеното налага извод, че молбата за отмяна, се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, молителката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по молбата за отмяна разноски в размер 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. В. Д., за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 4567/29.07.2024 г. по гр.д. № 7408/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 4134/19.03.2023 г. по гр.д. № 40556/2021 г. на Софийски районен съд.

ОСЪЖДА Д. В. Д., с ЕГН [ЕГН], да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД [населено място], с ЕИК[ЕИК], разноски в размер 100 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.