Шофиране с над 1,2 промила алкохол не представлява малозначително деяние

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 360

гр. София, 18. 07. 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година, в следния състав:

Председател: Надежда Трифонова

Членове : 1 . Пламен Дацов

2. Иван Стойчев

в присъствието на секретаря Иванова и прокурора Джамбазов, като разгледа докладваното от съдия Стойчев КНОХД № 498 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по повод на касационна жалба на защитника на подсъдимия А. - А. Е. де К., адвокат Я. А. срещу присъда на СГС - по ВНОХД№ 40/2024г., с която съдът ОТМЕНИЛ ПРИСЪДА от 12.10.2023г. на СРС, НК, 5 състав, по НОХД № 7535/2022г., с която подсъдимият А. - А. Е. ДЕ К. е признат за невиновен за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като вместо това ПРИЗНАЛ подсъдимия А. - А. Е. ДЕ К., роден на ******* в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 22.05.2021г., около 05.40 часа, в гр. София, по бул. "Ц. О." е управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка „Нисан“, модел „Леаф“, с рег. № ** **** **, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,88 на хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство алкотест „Дрегер 7510“ с № ARNA 0140, проба № 00719, след което е отказал да даде кръв за изследване, поради което и на основание чл.343б, ал.1 и чл.54 от НК, му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, както и глоба в размер на 400.00 /четиристотин/ лева. НА ОСНОВАНИЕ чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ. НА ОСНОВАНИЕ чл.343г, вр . чл. 37, ал.1, т.7 от НК лишил подсъдимия А. - А. Е. ДЕ К. /със снета самоличност/ от право да управлява моторно превозно средство за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА. ОСЪДИЛ на основание чл.189, ал.3 от НПК А. - А. Е. ДЕ К. /със снета самоличност/ да заплати направените по делото разноски в размер на 51.30 лева по сметка на СДВР и 1 404.82 лева по сметка на СГС, както и държавна такса в размер на 10.00лв. за служебно издаване на 2 броя изпълнителен лист.

С касационната жалба се иска постановяване на решение, с което да се отмени осъдителната въззивна присъда, а подсъдимият да бъде оправдан.

В съдебно заседание прокурорът взема становище че жалбата е неоснователна, а атакуваната присъда е законосъобразна и следва да бъде оставена в сила .

Защитата поддържа жалбата си на посочените в нея основания и пледира подсъдимият да бе оправдан с касационното решение .

Подсъдимият моли да бъде оправдан..

Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери жалбата за неоснователна.

С жалбата се претендира нарушение на материалния закон, при постановяване на въззивната осъдителна присъда и явна несправедливост на наказанието, касационни основания по чл.348 ал.1 т. 1 и 3 от НПК.

Макар да е изписано цифрово касационното основание по чл.348 ал.1 т. 3 от НПК в касационнната жалба се развиват конкретни доводи само за нарушение на материалния закон. Те от своя страна се свеждат до тезата, че въпреки правилно установената фактическа обстановка, въззивният съд не е приложил чл. 9 ал.2 от НК и не е потвърдил първоинстанционната оправдателна присъда на това основание, а вместо това постановил осъдителна въззивна присъда.

За да обоснове явно незначителна обществена опасност на деянието защитата се позовава на две групи обстоятелства. На първо място положителната характеристика на подсъдимия като личност/ неосъждан, работи, млада възраст/, съотнесена към факта че деянието предмет на настоящото наказателно производство е инцидентна проява в неговия живот. Настоящият касационен състав се съгласява с тази част от аргументите на защитата, защото фактите на които се основава са доказани, а и не са спорни между страните по делото.

Не може да бъде споделена обаче тезата за незначителната обществена опасност на самото деяние. СГС подробно е изяснил в рамките на въззивното следствие всички елементи на деянието, за да обоснове решението си че то притежава обществена опасност, която оправдава използването на наказателна репресия.Подсъдимият не само е стартирал двигателя на автомобила, но е извършил и действия с волана променяйки посоката на гумите и изминавайки макар и незначително разстояние с явното намерение да се включи в движението по бул. "Ц. О.". Това му намерение било осуетено единствено от появата на полицейските служители, които са му попречили да продължи движението си. Защитата гради хипотеза, че предвид нощния час и по – малко интензивното движение, управлението на подсъдимия след употреба на алкохол би създало по – малка опасност за другите участници в движението. Но би могло да се предполага и обратното. В тъмната част на денонощието, при условията на намалена видимост и по слаба концентрация на водачите предвид късния час, предпоставките за пътни инциденти биха могли да бъдат дори по – големи.

В заключение настоящият касационен състав също намира , че деянието на подсъдимия разкрива степен на обществена опасност, която не е явно незначителна и не са налице предпоставки за приложението на чл. 9 ал.2 от НК

Водим от горно, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА присъда на СГС - по ВНОХД№ 40/2024г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.