Ограничения на въззивния съд при неразгледани възражения в делбено производство

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 20
гр. София, 10.03.2021 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

при участието на секретаря Росица Иванова

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1852 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 445 от 08.04.2020г. постановено по гр.д. № 2441/2019г. на Пловдивски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 3289 от 05.08.2019г. по гр.д. № 13344/2018г. на Пловдивски районен съд и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане при изпълнение на дадените указания. С обезсиленото решение на районния съд е допусната съдебна делба между Й. Б. И., П. Б. Х. и Н. С. Ф. на апартамент в [населено място], представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** с площ 75,46 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухненски бокс и сервизни помещения, с прилежащата изба № 1 с площ 10,20 кв.м., с 6,12% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж и 5,46% ид.ч. от 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот с идентификатор ***, при дялове: 5/9 ид.ч. за Й. И., 3/9 ид.ч. за Н. Ф. и 1/9 ид.ч. за П. Х..

Касационната жалба е подадена от съделителката-ищца Й. Б. И.. Поддържа се неправилност на съдебния акт, тъй като съдът е извършил обезсилване на първоинстанционното решение, без да е сезиран с оплакване, което да дава основание за това. Във въззивната жалба липсва възражение за допуснато нарушаване на права, свързани с неразгледан преюдициален въпрос, поради което въззивният съд не е следвало да се занимава с този въпрос, като по този начин се е отклонил от правомощията си по чл. 269 ГПК.

Ответниците П. Х. и Н. Ф. намират решението за правилно.

Ответницата В. Р. И. е починала в хода на касационното производство и в нейните права са конституирани наследниците й по закон, а именно жалбоподателката Й. Б. И. и ответницата по жалбата П. Б. Х..

С определение №446 от 20.10.2020г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса какви са правомощията на въззивния съд при проверка на обжалвания първоинстанционен акт когато в делбено производство е предявено искане за унищожаване на договор, което съдът не е разгледал в решението си като недопустимо за съединяване в делбата, допълване на акта му не е поискано от заинтересованата страна, нито са наведени оплаквания във въззивната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата установи следното:

Производството е по делба на апартамент в [населено място] във фазата по допускането. Съсобствеността е възникнала по следния начин: С договор за покупко-продажба от 13.07.1999г. съпрузите В. Р. И. и Б. П. И. и внучката им Н. С. Ф. са придобии при равни части собствеността върху апартамента. Б. И. е починал през 2000г. и е наследен от съпругата си В. и дъщерите Й. И. и П. Х.. С договор за дарение от 17.07.2018г. В. И. е дарила своите 4/9 ид.ч. на дъщеря си Й. И.. При тези фактически обстоятелства ищцата Й. И. е претендирала допускане на делбата при дялове 5/9 за нея, 3/9 за Н. Ф. и 1/9 за П. Х..

С отговора на исковата молба ответниците П. Х. и Н. Ф. са оспорили посочените от ищцата дялове в съсобствеността. Заявили са твърдение, че с договора от 1999г. Н. Ф. е придобила 1/2 ид.ч. от правото на собственост, а съпрузите Б. и В. И. са придобили другата 1/2 ид.ч. в условията на съпружеска имуществена общност; на второ място са твърдели, че договорът за дарение от 2018г. в полза на ищцата е унищожаем съгласно чл. 31 ЗЗД, тъй като прехвърлителката В. И. страда от заболяване на мозъка, което й пречи да разбира извършените действия. С оглед на тези твърдения са поискали да бъде конституирана като страна В. И.; да бъде разгледан положителен установителен иск, че Н. Ф. е собственик на 1/2 ид.ч. от имота; да бъде разгледан иск на П. Х. за унищожаване на договора за дарение от 17.07.2018г. поради това, че дарителката не е могла да разбира и ръководи действията си. Първоинстанционният съд е конституирал В. И., която е изразила становище, че всички свои права в имота е прехвърлила с договора за дарение. В доклада по делото съдът е посочил, че е наведено твърдение на унищожаемост, което не е квалифицирал като самостоятелен иск, т.е. приел го е за възражение; допуснал е психиатрична експертиза за психичната годност на дарителката да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си към датата на сключване на договора. С постановеното решение районният съд е приел, че направеното оспорване и наведеното възражение за унищожаемост на договора за дарение не могат да бъдат разглеждани в делбата. Позовал се е на т.3, б.”а” от ППВС № 7/1973г., че с иска за делба не могат да бъдат съединявани конститутивни искове, с изключение на иска за възстановяване на запазена част от наследството. Поради това не се е произнесъл по възражението за унищожаемост. Допуснал е делбата между първоначалните съделители и е определил дяловете в съсобствеността, изхождайки от изразената в договора за продажба от 13.07.1999г. воля, че тримата купувачи придобиват собствеността при равни части - т.е. по 1/3 всеки от тях.

Във въззивната жалба на ответниците П. Х. и Н. Ф. се съдържат оплаквания само срещу последния извод /относно правата на тримата купувачи по договора от 13.07.1999г./; не са наведени такива, касаещи поддържаната от тях унищожаемост на договора за дарение, по която липсва произнасяне.

Пловдивски окръжен съд е приел, че с отговора на исковата молба е предявен конститутивен иск за унищожаване на договора за дарение, имащ преюдициално за делбата значение; възприел е становището на районния съд, че този иск не може да бъде разглеждан в делбеното производсто. Счел е обаче, че съдът е следвало да укаже на страните, че е недопустимо съединяването и да отдели иска за разглеждане в друго производство, след което да спре делбеното дело до приключване на преюдициалното. Изтъкнал е, че като не е процедирал по посочения начин районният съд е постановил решение по допускане на делбата, с което се преклудират въпросите относно правата на съделителите, без да е разрешен преюдициалния спор. Това съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, лишило страните от възможност за защита. Поради това е постановил обезсилване на обжалваното пред него първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане, при което на страните да се даде възможност за разглеждане на спора относно унищожаемостта на договора за дарение.

По основанието за допускане на касационно обжалване .

Правомощията на въззивния съд са уредени в чл. 270 и 271 ГПК. Първата разпоредба визира правомощията при нищожно или недопустимо първоинстанционно решение, а втората при неправилно решение. Въззивният съд може да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане на първата инстанция, ако делото не е било подсъдно на решаващия съд или ако е разгледан непредявен иск - чл. 270, ал.3 ГПК. При неправилно първоинстанционно решение хипотеза на обезсилване на това решение и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция, не е предвидена. Правомощията на въззивния съд при неправилно решение /чл. 271 ГПК/ са да го отмени изцяло или отчасти и да реши спора по същество. Наред с това, правомощията на въззивния съд по проверка правилността на обжалвания акт са ограничени от посоченото в жалбата - чл. 269, изр.2 ГПК. Съдът не може да разглежда оплаквания, каквито не са заявени в жалбата.

Делбеното производство е особено исково производство. Съгласно чл.342 в срок до първото заседание всеки съделител може да направи възражение срещу участието на някой в делбата, срещу дяловете на страните, както и срещу включването на имоти в делбата. В рамките на това производство могат да бъдат разглеждани преюдициални спорове, свързани с правото на участие в делбата и дяловете, посочени в чл. 343 ГПК. С иска за делба не могат да бъдат съединявани искове за създаване на съсобственост или на различни от законните дялове - ППВС № 7/1973, т.3, б”а”, т.е. в делбеното производство не могат да се разрешават спорове, предмет на конститутивен иск /изключение е искът по чл. 30 ЗН, изрично посочен в закона/, включително такива за унищожаване на договор чрез иск или възражение. Ако в делбеното производство е предявен иск за унищожаване на договор и първоинстанционният съд в мотивите намери за недопустимо това съединяване на искове и откаже да го разгледа, без да постанови нарочен диспозитив, то пътят за защита на страната е по реда на чл. 250 ГПК чрез допълване на съдебния акт. Ако допълване не бъде поискано, въззивният съд няма правомощие да се занимава с този иск, включително да преценява дали е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила като не е отделен за разглеждане в самостоятелно производство. Ако унищожаемостта на договора е предявена с възражение и първоинстанционният съд не го разгледа по същите съображения за недопустимост, то въззивният съд може да преценява дали е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с това възражение, само ако е сезиран със съответното оплакване във въззивната жалба. Въззивният съд не може служебно да повдига този въпрос и да обезсилва първоинстанционното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неразрешен преюдициален спор, който ще бъде преклудиран от допускането на делбата. При допуснато процесуално нарушение, касаещо разглеждането на предявено възражение, въззивната инстанция сама е длъжна да предприеме необходимите действия по отстраняване на нарушението.

По касационната жалба.

Предвид горните разрешения основателни се явяват оплакванията на жалбоподателката, че постановявайки обезсилване на първоинстанционния акт Пловдивски окръжен съд е нарушил правомощията си по чл.269, 270 и 271 ГПК. Въззивният съд не може да обезсилва първоинстанционното решение поради констатирано нарушение на съдопроизводствените правила, още повече когато не е сезиран с такова оплакване.

В случая нарушение на процесуалните правила, гарантиращи правото на защита на страната, в действителност не е допуснато. С отговора на исковата молба ответниците са формулирали петитум за унищожаване на договора за дарение от 17.07.2018г. Първоинстанционният съд в доклада си е приел, че се касае до възражение за унищожаемост, на което ответниците по иска не са възразили /в първото съдебно заседание на 11.03.2019г. пълномощникът им е заявил, че няма възражения по доклада, както и че поддържа наведените в отговора възражения /. След това съдът е извършил конституиране на неучастващата дарителка по договора и е събрал посочените от страните доказателства; впоследствие в решението си е изложил съображения за недопустимо съединяване на това възражение с иска за делба. Във въззивната жалба на ответниците по иска, предявили възражението, липсват каквито и да било оплаквания срещу неразглеждането му. При тези обстоятелства липсва нарушение на правото на защита на ответниците по иска, свързано с неразглеждане на преюдициален спор, който се преклудира с допускането на делбата. Ответниците са били наясно, че съдът се произнася по възражение, а не по иск за унищожаемост, а и дори да не е било така, те са имали възможност да поискат допълване на решението с произнасяне по предявения от тях иск, което не са сторили. Подадената от тях въззивна жалба, в която оплаквания във връзка с унищожаемостта липсват, показва приемане на изводите на първоинстанционния съд в тази насока. Отделно, правото на ответниците по иска да защитават твърдяната унищожаемост с отделен иск извън делбата не е преклудирано към момента на висящността на въззивното производство.

Въз основа на изложеното следва, че постановявайки обезсилване решението на районния съд поради нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с правото на защита на страната по неразрешен преюдициален спор, Пловдивски окръжен съд е действал в отклонение от правомощията си на въззивна инстанция и решението му е неправилно.То следва да бъде отменено и делото върнато на друг състав на същия съд, който да разреши спора по същество в рамките на наведените във въззивната жалба оплаквания.

Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 445 от 08.04.2020г. постановено по гр.д. № 2441/2019г. на Пловдивски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 3289 от 05.08.2019г. по гр.д. № 13344/2018г. на Пловдивски районен съд и делото е върнато за ново разглеждане.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски окръжен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: