Намаляване на обезщетение за незаконно обвинение срещу полицейски служител

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 696

гр. София,

20.11.2025 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЗЛАТИНА РУБИЕВА

при секретаря К.Цветкова

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 1398 по описа за 2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 1358 от 27.12.2024 г. по в.гр. д. № 1326/2024 г. на АС – София, с което частично е уважен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса : за задължението на съда да извърши преценка на всички конкретни и обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД, както и за наличието на причинно-следствена връзка между незаконното наказателно преследване и претърпените вреди и как следва да се определи съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

Жалбоподателят - Прокуратура на Република България, чрез процесуалния си представител, излага съображения за неправилност и на постановеното въззивно решение в частта му, с която е уважен предявения иск.

Ответникът - В. Г. Н., чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

Въззивният съд с обжалваното решение, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на В. Н. сумата в размер на 20 000 лева представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в следствие на незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.323, ал.3, т.2 НК и като е потвърдил решението в останалата му част е отхвърлил иска до пълния му предявен размер.
Установено е по делото, че с постановление от 31.07.2014 год. на следовател в следствения отдел на Специализираната Прокуратура ищеца е бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, вр. с ал.2 НК, като на 30.07.2014 год. е бил задържан на работното си място – СДВР, сектор „Сигма“ за 24 часа, впоследствие му е наложена му е наложена мярка за неотклонение - „парична гаранция“. Не се спори, че към момента на привличането му като обвиняем ищецът е изпълнявал длъжността „командир на отделение“. С ново постановление от 02.07.2015г. В. Г. е бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4,т.2, вр. с ал.2 НК, затова че е участвал в група с цел извършване на престъпления за обогатяване с парични средства при контрол по ЗДвП, заедно с И. В., Й. С., С. М., Ф. Г., Г. Б. и Л. Л..
Установява се, че със Заповед № 8121К-3096/18.12.2014 год. на МВР, въз основа на повдигнатото обвинение, на ищецът е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в МВР, като до този момент ищецът е работил като полицейски инспектор IV-та степен във втора група на„Моторизиран сектор за бързо реагиране „Сигма“, към отдел „Специализирани полицейски сили“ при СДВР.
Установено е, че на 23.11.2015 год. е внесен обвинителен акт в съда, по който е образувано НОХД № 1451/15 год. по описа на Специализирания наказателен съд, по което на 04.10.2017 год. е постановена присъда, с която обвиняемия е признат за невиновен в извършване на престъплението, в което е бил обвинен. Постановената оправдателна присъда е била протестирана от ответника, за което е образувано ВНОХД № 33/18 год. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, но поради неостраняване на нередовност, производството е прекратено и присъдата е влязла в сила на 20.02.2018 год.
От показанията на свидетелите е установено, че вследствие на воденото срещу ищеца наказателно производство за извършени тежко престъпление, той се затворил в себе си, станал необщителен и сприхав, престанал да се вижда с приятели. Свидетелите изтъквате, че ищецът е изпитвал притеснения за бъдещето си след уволнението му от МВР, вследствие на повдигнатото обвинение, изпаднал в криза и го изживял много тежко.
За да постанови своето решение въззивният съд приема, че от свидетелските показания и приетата психологична експертиза се установява, че в резултат на воденото срещу ищеца наказателно производство по повдигнатото обвинение и периода през който то е продължило /около 3 години и 7 месеца/ е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изживян психически стрес и душевно безпокойство.
За да определи размера на справедливото заместващо обезщетение за претърпените неимуществени вреди в следствие на незаконно повдигнато обвиниение е взето предвид, че с незаконосъобразното повдигане на обвинение в извършване на тежко престъпление, ответника е засегнал ищеца като човек и личност, унизил е неговото достойнство, накърнил е авторитета му, както в личен, така и в професионален план, имайки предвид, че той е служител на МВР и вследствие на това ищеца е понесъл неимуществени вреди, описани по-горе и доказани от разпита на свидетелите. При определяне размер на заместващото обезщетение е взет предвид срока на наказателното производството, което е приключило сравнително кратко, взетата мярка за неотклонение „парична гаранция”, както и социално -икономическата обстановка в страната към 2017-2018 год. Съдът е приел, че размера на заместващото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие воденото срещу него наказателно производство по което е оправдан е в размер на 20 000 лева. За тази сума предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е уважен.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса : за задължението на съда да извърши преценка на всички конкретни и обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД, както и за наличието на причинно-следствена връзка между незаконното наказателно преследване и претърпените вреди и как следва да се определи съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и следва да бъде отменено. В практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 04.02.2013г., по гр. д. № 85/2012г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Приема се, че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно наказателно преследване. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В този смисъл е и решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1 107/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение от 15.01.2013г., по гр. д. № 1 568/2 011г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. , в които е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, както и да докаже всяко свое негативно изживяване. Приема се, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т.11 ТР № 3/2005 г. - вземат се предвид всички обстоятелства обусловили и причинна връзка на незаконното наказателно преследване с причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2 ЗОДОВ изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, то това предпоставя изключване на тази вреда от кръга на подлежащите на обезщетяване.
Настоящият състав намира, че в случая въззивният съд не е отчел в достатъчна степен факта, че ищецът сам се е поставил в положение срещу него да бъде проведено наказателно преследване , както и че същото е приключило бързо и че още с първото произнасяне на съда е била постановено оправдателна присъда. Въззивният съд необосновано е приел, че наказателното производство е застрашило значително неговата личната свобода , авторитета му и професионалната му реализация, за каквито последици не са събрани доказателства по делото, нито са събрани доказателства за влошено здравословно състояние или за настъпили значителни промени в социалния му статус и обичайното засягане на честа и достойнството му.
Предвид изложеното, отчитайки тежестта на повдигнатото обвинение и личността на увредения съставът на ВКС счита, че сумата от 10 000 лв. е справедливият размер обезщетение, който ще репарира настъпилите вреди. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените морални вреди, както и на вида и продължителността на упражнената процесуална принуда. По делото липсват доказателства, които да установяват, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в по-висок размер и с по-силен интензитет от обичайните.
Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване за разликата над 10 000 лева до 20 000 лева и искът следва да бъде отхвърлен над този размер . Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди и се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи.
В останалата си част, с която искът е уважен за сумата 10 000лева решението следва да се остави в сила.
При този изход на спора пред касационния съд ответника следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. в размер на 150 лева ,съобразявайки правната и фактическа сложност на делото.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1358 от 27.12.2024 г. по в.гр. д. № 1326/2024 г. на АС – София В ЧАСТТА МУ, С КОЯТО Прокуратурата на Република България e осъдена да заплати в полза на В. Г. Н. сумата над 10 000 до 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от наказателно преследване, последица от неоснователно повдигнато му от ответника обвинение, ведно със законната лихва, считано от 25.01.2020г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Г. Н. иск по чл.2 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България сумата над 10 000 до 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от незаконно наказателно преследване, ведно със законната лихва, считано от 25.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в частта му, с която предявения от В. Г. Н. по чл.2 ЗОЗОВ срещу Прокуратурата на Република България е уважен за сумата от 10 000лева.
ОСЪЖДА прокуратурата на РБ да заплати на адв.Я. А.-САК на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата 150 лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: