Влизане в сила на решение на ТЕЛК спрямо засегнат бивш работодател

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 121

София,01.12.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България , състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

При участието на секретаря Даниела Цветкова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3308 по описа за 2019г. и приема следното:

Производството е по касационната жалба на адвокат Х.М. като процесуален представител на „Стомана Индъстри” АД Перник срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд от 22.ІV.2019г. по в.гр.д. № 107/2019г. Касационната жалба съдържа оплаквания за нарушение на процесиалния закон, за необоснованост и незаконосъобразност. Иска се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове, евентуално за присъждане на обезщетение съобразно чл.52 ЗЗД. Претендират се и разноски.

Ответницата по жалбата Б А. И. от [населено място] е изложила съображения за нейната неоснователност. Заявява искане за оставяне на жалбата без уважение и за присъждане на разноски.

Третото лице-помагач на ответното дружество „Еврометал“ ООД [населено място] не е заявил становище пред настоящата инстанция.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК с определение № 95/19.02.2020г. по въпроса „влязло ли е в сила решение на ТЕЛК, ако то не е връчено на всички заинтересовани по административното производство лица по предвидения за това ред“.

По поставения въпрос ВКС счита следното:

Процедурата по определянето на професионалния характер на заболяване е регламентирана в КСО, в приетата на основание чл.63 КСО Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, в Закона за здравето /ЗЗ/, в приетия на основание чл.109 от него Правилник за устройството и организацията на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи и в Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, приета на основание чл.101 ал.7 ЗЗ. По силата на чл.62 ал.3 КСО решение за потвърждаване или отхвърляне на професионална болест издават органите на експертизата на работоспособността ТЕЛК и НЕЛК, които са компетентни да установяват и вида и степента на трайно намалена работоспособност /чл.103 ал.4 ЗЗ и чл.3 ал.3 от Правилника/. Съгласно чл.4 и чл.2 от Наредбата по чл.63 КСО процедурата започва с изпращане от практикуващите лекари и лекари по дентална медицина /чл.61 КСО/ на известие до ТП на НОИ. Известие се изпраща и на всеки осигурител, а не само на последния, при съмнение, че заболяването, усложненията или късните му последици не са причинени при него /последния/ или може да е възникнало при повече от един осигурител. На тези заинтересовани лица се връчват заповедта на ръководителя на ТП на НОИ за проучване на случая и протокол за проучването, като техни представители могат да вземат участие в него /чл.6 ал.5 и ал.13/. На тях се изпраща и екземпляр от решението на ТЕЛК с писмо с известие за доставяне /чл.9 от Наредбата и чл.41 от Правилника/. Заинтересованите лица и органи /освидетелстваните, осигурителите, НОИ, АСП, АХУ и органите на медицинската експертиза на работоспособността/ могат да обжалват решението на ТЕЛК в 14 дневен срок от получаването му пред НЕЛК, а решенията на НЕЛК – пред административния съд по реда на АПК – чл.112 ЗЗ, чл.12 от Наредбата по чл.63 КСО, чл.63 от Правилника. В чл.112 ал.1 т.3 ЗЗ и в чл.63 ал.5 от Правилника изрично е предвидено, че решенията на ТЕЛК се обжалват в 14 дневен срок от получаването им пред НЕЛК, т.е. срокът за обжалване започва да тече от датата на получаването на експертното решение. Че решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната, е предвидено в чл.113 ал.3 ЗЗ и чл.13 ал.3 от Наредбата по чл.63 КСО. По аргумент от тези разпоредби се налага извод, че решения на ТЕЛК, които не са били изпратени на всички заинтересованите лица и органи съобразно конкретния случай, не са влезли в сила и следователно нямат предвидената в закона задължителна сила.

За да се произнесе по касационната жалба, ВКС съобрази следното:

С атакуваното решение ПОС по въззивна жалба само на ответника е потвърдил решението на Пернишкия РС от 27.ІХ.2018г. по гр.д. № 8112/2017г. в обжалваните му части, с които касаторът на основание чл.200 КТ е осъден да заплати на Бойка И. 9000лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие ексцес на професионалното й заболяване, установено с ЕР № 1202/146/20.Х.2016г. „глухота, сензорна загуба на слуха, неврит на слухови нерви, комбиниран отоневрологичен синдром“, установено първоначално с ЕР №0272/030/12.ІІ.2010г., ведно със законната лихва от датата на установяване на ексцеса, и 588лв. разноски.

Въззивният съд е приел за установено наличието на предпоставките за присъждане на претендираното обезщетение. Взето е предвид, че с решение на ТЕЛК от 20.Х.2016г. е установен ексцес на професионалното заболяване на ищцата от „неврит на слуховите нерви” – с него е определена 50% трайна нетрудоспособност в сравнение с 35% по решение на ТЕЛК от 13.VІ.2013г. Върху решението на ТЕЛК е направена заверка, че е влязло в сила на 21.ХІ.2016г. С оглед заявеното от ответника възражение, че решението не е влязло в сила, защото не му е било съобщено, по делото е изискан и приложен препис от медицинското експертно досие на ищцата, от което е видно, че препис от решението е изпратен на работодателя на ищцата към момента на преосвидетелстването „Билла България” ЕООД, т.е. на лицето, имащо право да го обжалва съгласно чл.112 ЗЗдравето /ЗЗ/. Прието е при позоваване на практика на ВКС, че ако ответникът, който не е имал качеството осигурител към постановяването на решението, твърди, че въпреки официалното удостоверяване решението не е влязло в сила, трябва да установи, че го е обжалвал от момента на узнаването, доказателства за което липсват. Като упражняване на чужди права и недопустими са оценени доводите на ответника, че решението не е било съобщено и на другите работодатели на ищцата. За неоснователни са приети и твърденията, че с отговора си по настоящото дело ответникът е упражнил правото си на жалба срещу решението – от неговото съдържание такъв извод не може да се направи.

Прието е въз основа на СМЕ, че заболяването при ищцата се проявява с прогресивно намаление на слуха в двете уши, силен променлив шум, намалена разбираемост на речта и нарушена комуникативност, не свързано с болки. В бъдеще заболяването ще се проявява с прогресивно намаляване на слуха, като професионалното заболяване не подлежи на трайно излекуване.

Въз основа на свидетелски показания е прието, че в последните една-две години състоянието на ищцата по отношение на слуха чувствително се влошава, което затруднява и силно ограничава общуването с околните, не чува позвъняване на телефон, тропане на врата, пречи и на шофирането, отказва да води внука си на училище поради това, не излиза на пазар и на кафе, отказва да шофира.

При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид възрастта на ищцата, степента на засягане на здравето й и отразяването му върху живота й – затруднения в общуването, ограничаване на контактите й и на извършваните дейности, че заболяването не подлежи на трайно излекуване, а ще продължи да прогресира. Обстоятелството, че тя не търпи болки, не е достатъчно за извод за завишен размер на обезщетението – това не променя факта на трайно и прогресиращо намаляване на слуха и свързаните с това неудобства и страдания. Липсват и доказателства намаляването на слуха да е в резултат на напредването на възрастта на ищцата.

Касационната жалба е основателна.

В противоречие с представените по делото доказателства въззивният съд е приел, че експертното решение на ТЕЛК от 20.10.2016г. е влязло в сила и удостоверява по задължителен за страните и за съда начин наличието на ексцес на професионалното заболяване на ищцата „неврит на слуховите нерви“. Несъмнено установено е от приложеното по настоящото дело медицинско експертно досие на Б.И., че посоченото решение на ТЕЛК е изпратено на работодателя й към момента на издаването му „Билла България“ ЕООД, както и на нея, както и че решението не е изпратено, нито получено на/от ответното дружество. Няма данни по делото ответникът да е узнал и преди постановяването на решението за осъществяването на административна процедура за това. Несъмнено установено и безспорно е, че установеното за първи път с ЕР на ТЕЛК от 12.02.2010г. професионално заболяване на ищцата „неврит на слуховите нерви“ е в причинна връзка с работата на ищцата като шихтовач при ответника повече от 20 години. С оглед на това са били налице предвидените в посочените в отговора на въпроса нормативни актове предпоставки за участие на ответника в тази процедура и за изпращането му на екземпляр от решението – той е заинтересовано лице, тъй като такова решение рефлектира неблагоприятно в неговата правна сфера, изразяващо се в създаване на ново правно задължение. Това, обаче, не е сторено, поради което и предвид дадения отговор на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, по отношение на ответника редът за обжалването на ЕР на ТЕЛК не е изчерпан, като не е настъпил и юридическият факт – получаване от него на екземпляр от решението, поставящ началото на срока за това.

Формираният от въззивния съд обратен извод е довел и до неправилно приложение на материалния закон. Ищцата, чиято е тежестта, не е установила наличието на предпоставките за претенцията си по чл.200 КТ - ексцес на професионалното си заболяване, единствено компетентни за установяването на какъвто са органите на медицинската експертиза по предвидения за това ред – с влязло в сила експертно решение на ТЕЛК, НЕЛК или с влязло в сила решение на административен съд, постановено в процедура по обжалване на решение на НЕЛК.

Изложените съображения налагат извод, че атакуваното въззивно решение е незаконосъобразно, поради което и на основание чл.293 ал.1 ГПК то следва да бъде отменено и постановено друго, с което предявеният иск за сумата 9000лв., ведно със законната лихва от датата на установяването на ексцеса на професионалното заболяване, бъде отхвърлен като неоснователен. Следва да се посочи по довода в тази насока на ответницата по касационната жалба, че не са налице предвидените в чл.229 ал.1 т.4 ГПК предпоставки за връщане на делото и спиране на производството, тъй като не се твърди и няма доказателства за висящо пред съд дело във връзка с процедурата по установяване на степента на трайната неработоспособност на ищцата вследствие професионалното й заболяване от „неврит на слуховите нерви“.

На основание чл.78 ал.3 ГПК на касатора следва да бъдат присъдени 1110лв. разноски, направени за производството пред трите инстанции /вземайки предвид присъдените му с първоинстанционното решение такива в размер на 480лв./.

На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответницата по касация разноски не се следват.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решението на Пернишкия окръжен съд, ГК, № 136/22.ІV.2019г. по гр.д № 107/2019г. и ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. А. И. от [населено място] срещу „СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД Перник, ЕИК[ЕИК], иск за присъждане на 9000лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди вследствие влошаване на здравословното й състояние в резултат на професионалното й заболяване „глухота, сензорна загуба на слуха, неврит на слухови нерви, комбиниран отоневрологичен синдром“, установено с ЕР на ТЕЛК № 1202/146/20.Х.2016г., ведноп със законната лихва, считано от датата на установяване на ексцеса до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Б. А. И. от [населено място] да заплати на „СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД Перник, ЕИК[ЕИК], 1110лв. разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: