Разкриване на произход при осиновяване по новия ред в Семейния кодекс

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 567

гр. София, 03.10.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

ДОРА МИХАЙЛОВА

при секретаря АЛБЕНА РИБАРСКА, като изслуша докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3799 по описа за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Б. В. С., чрез адвокат Ж. Б., срещу Решение № 99 от 05.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 65/2023 г. по описа на Апелативен съд– Велико Търново, с което е потвърдено Решение № 248/19.12.2022 г. по гр. д. № 352/2022 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч за отхвърляне на молбата на Б. В. С. по чл. 105, ал. 1 СК за предоставяне на информация за произхода ѝ.

Касаторът Б. В. С. твърди, че въззивният съд неправилно е споделил мотивите на първоинстанционния за липса на важни обстоятелства за разкриване на тайната относно осиновяването й. Поддържа, че решението на апелативния съд е постановено при нарушение на материалния закон. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което бъде уважено искането й по чл. 105 СК.

Прокуратурата на РБ, чрез прокурор във ВКП Р., изразява в съдебно заседание становище за основателност на молбата.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че молителката е родена през 1976 г. и същата година е осиновена при условията на пълно осиновяване от Д. Х. и В. Х.. Посочил е, че съобразно действащата към момента на произнасянето му законова уредба информация за произхода на осиновения може да бъде разкрита само, когато важни обстоятелства налагат това. Приел е, че в случая не са налице важни обстоятелства, които да обуславят разкриване на информация за биологичния произход на осиновеното лице, а и молителката не е заявила нито един конкретен установим факт, който да се квалифицира като важно обстоятелство. Посочил е, че доводите, свързани с личния и семеен живот – за изграждане на собствена идентичност, предотвратяване на възможността от обвързване или сключване на брак с биологични родственици и узнаване на генетична предразположеност или фамилна обремененост с цел превенция, не представляват конкретни факти от действителността, а са правна квалификация, описание на общите белези на юридическите факти от хипотезата на правната норма, но, за да се стигне до правна квалификация на фактите и приложение на правната норма, преди това молбата e следвало да съдържа твърдения, а в процеса - да са доказани конкретни факти от действителността, за да може след това съдът да изтълкува и приложи правната норма. Въззивният съд е приел, че разкриването на факта на осиновяването би довело до неблагоприятни последици за рождената майка на молителката и семейството й, тъй като е доказано, че тя има съпруг и деца, живее в малко населено място и е на пенсионна възраст. Посочил е, че по делото липсват конкретни данни за генетични заболявания на молителката и/или децата ѝ, както и данни нейно дете да има намерение да встъпи в брак, т.е. да е налице реална опасност незнанието на биологичния произход да доведе до кръвосмешение.

С Определение № 1747 от 10.04.2024 г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по значимия за изхода на спора въпрос кои са тези “важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 105 СК, при наличието на които следва да се допусне разкриване произхода на осиновеното лице.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е даден отговор в Решение № 161/2020 г. от 19.01.2021 г. по гр. д. № 1179/2020 г. на IV ГО на ВКС, в което е прието, че "важни обстоятелства" по смисъла на чл. 105 СК са всички тези факти от обективната действителност, които са свързани със съществени за осиновения обстоятелства – от здравен, социален, морално-етичен или правен характер и при наличието на които биха се породили определени правомерни правни последици за осиновителя или за навършилия 16 години осиновен, респ. – такива, които са свързани с неговия (на осиновения) гражданско-правен, здравен, социален статус, с неговия мироглед и душевен живот, при съобразяване на съществуващите в обществото морално-етични правила и при зачитане на личния и семейния живот както на осиновения, така и на неговите осиновители и биологични родители. Прието е, че ограниченията на правото на личен живот на осиновения, част от което е и правото му да познава произхода си, трябва да се прилагат стеснително и с необходимия баланс между личния и обществения интерес, както и че това право може да бъде ограничено единствено, ако се упражнява с намерението да се увредят правата на трети лица или с неморална или користна цел.

Цитираното разрешение не е възприето с обжалваното решение, но в случая това се явява ирелевантно за основателността на касационната жалба, тъй като след постановяване на въззивното решение с ДВ бр. 106/2023 г., в сила от 22.12.2023 г., разпоредбата на чл. 105, ал. 1 СК е изменена, а в § 37 от ПЗР към ЗИДСК законодателят е приел, че започналите, но неприключили съдебни дела по чл. 105 СК до влизането в сила на този закон, се довършват

по новия ред. Такъв е и настоящият случай, тъй като делото не е приключило към 22.12.2023 г., поради което е приложима новата редакция на разпоредбата на чл. 105, ал. 1 СК, която се отличава от предишния текст на нормата, съобразен по делото от въззивния съд.

След изменението от ДВ бр. 106/23г. нормата на чл. 105 СК предвижда, че осиновителите, навършилият осемнадесет години осиновен, неговите низходящи, съпругът, съответно съпругата, може да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения, а окръжният съд се произнася с решение, след като е уведомил за производството родителите по произход на осиновения и изслуша заключението на прокурора, като в случаите, когато родителите по произход на осиновения не може да бъдат установени по реда на Гражданския процесуален кодекс или са починали, те не се уведомяват.

В приложение на цитираните разпоредби молбата на касатора Б. В. С. е основателна. Тя е навършила 18-годишна възраст към 04.08.2022 г., когато е сезирала съда с искане да й бъде предоставена информация за биологичния й произход. Понастоящем не съществува изискване за обосноваване на искането с важни обстоятелства. Известният биологичен родител на молителя С. – майка - е била редовно уведомена на 28.09.2022 г. в изпълнение на разпоредбата на чл. 105, ал. 2 СК от окръжния съд, но не се е явила на изслушване в открито съдебно заседание.

В изпълнение на изменената разпоредба на чл. 105 СК настоящият съдебен състав следва да предостави на молителката информация за биологичния й произход, като отмени атакуваното решение и постанови ново, с което й осигури достъп до делото за допускане на осиновяването й – гр. д. № 173 от 1976 г. на Районен съд - Ловеч.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 99 от 05.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 65/2023 г. по описа на Апелативен съд– Велико Търново, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :

ДА БЪДЕ ПРЕДОСТАВЕНА на Б. В. С., ЕГН: [ЕГН], информация за биологичния й произход чрез осигуряване на достъп и издаване на преписи от гр. д. № 173 от 1976 г. на Районен съд - Ловеч, понастоящем приложено в отделен том към гр. д. № 352/2022 г. на Окръжен съд - Ловеч.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: