Унищожаване на пълномощно след смъртта на упълномощителя

Текстът на акта

Ключови фрази

- 8 -

РЕШЕНИЕ
№ 305
гр. София 08.04.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 04.12.2019 (четвърти декември две хиляди и деветнадесета) година в състав:

Председател : Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров

при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията ДИМИТЪР ДИМИТРОВ, гражданско дело № 660 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 4799/28.11.2018 година, подадена от С. И. Т. и В. Р. Т., срещу част от решение № 72/10.10.2018 година на Окръжен съд Разград, постановено по гр. д. № 159/2018 година.

С касационната жалба решението на Окръжен съд Разград се обжалва в частта му, с която след отмяна на първоинстанционното решение № 62/13.04.2018 година на Районен съд Кубрат, постановено по гр. д. № 648/2017 година в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Т. И. Т. срещу С. И. Т. иск за унищожаване на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно рег. № **** с нотариално удостоверен подпис и рег. № **** с нотариално удостоверяване на съдържанието от 03.06.2016 година на Н. С.-нотариус с район на действие Районен съд Разград, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, до размер на наследствената 1/2 идеална част на Т. И. Т. от имуществото на наследодателката М. П. И. по отношение на упълномощаването за разпореждане с поземлени имоти с идентификатори ... и ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], като вместо това е постановил друго, с което предявения срещу С. И. Т. иск за унищожаване тази сделка на основание чл. 31, ал. 2 от ЗЗД е уважен до размера на 1/2 идеална част от посочените имоти, като на основание чл. 250, ал. 1 от ГПК е върнал делото на Районен съд Кубрат за произнасяне по молбата на Т. И. Т. за допълване на постановеното решение с произнасяне по предявения срещу С. И. Т. и В. Р. Т. иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.

В подадената от С. И. Т. и В. Р. Т. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в тази му част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения от Т. И. Т. иск с правно основание чл. 31, ал. 2, от ЗЗД бъде отхвърлен.

Ответникът по касационната жалба Т. И. Т. е подал отговор на същата с вх. № 638/11.02.0219 година, с който е изложил становище, че жалбата е неоснователна като е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

С. И. Т. и В. Р. Т. са били уведомени за обжалваното решение на 30.10.2018 година, а подадената от тях касационна жалба е с вх. № 4799/28.11.2018 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 637/19.09.2019 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правния въпрос за това начинът на обективиране на волеизявлението на лицето по едностранната сделка-чрез полагане на пръстов отпечатък съставлява ли част от съдържанието на договора, подлежаща на преценка от съда при проверка на условието по чл. 31, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и при предявен иск на това правно основание положен от лицето, вместо подпис, пръстов отпечатък може ли да се счита за доказателство за недееспособността на лицето, произтичащо от договора по смисъла на чл. 31, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и в тази хипотеза следва ли съдът да изследва причината наложила, удостоверяването на волята на лицето посредством полагане на пръстов отпечатък, когато това се сочи от ищеца като предпоставка по смисъла на чл. 31, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и като доказателство за недееспособността на лицето, която да произлиза от този договор.

По този въпрос следва да се има предвид, че съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗЗД унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Двете предпоставки, при които възниква унищожаемостта са дадени алтернативно, т. е. достатъчно е наличието само на една от тях, за да бъде унищожен договора, но могат да съществуват и кумулативно. Касае се такова състояние, при което лицето, макар и формално да е дееспособно, не е в състояние да прецени правилно значението и съдържанието на извършваните от него действия, както и последиците от същите. Възможно е лицето макар и да разбира действията си да не може да ги ръководи. Това състояние може да се дължи както на обективни причини-болест, травма и други подобни, така и на субективни причини-употреба на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. При него лицето не е в състояние да действа съзнателно и разумно, така че да може свободно и без външна намеса да формира и изрази волята си. Същото може да с различно времетраене-може да е краткотрайно или продължително, като от значение за унищожаемостта по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД е то да е налично към момента на сключване на договора.

Унищожаването на договора, сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си може да се иска само приживе на лицето, чиято воля е опорочена. От това правило има две изключения, които са въведени с разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно тях унищожаването ва такъв договор може да се иска от наследниците на сключилото го лице, ако преди смъртта на последното е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. От значение за отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване е втората от посочените хипотези, а именно доказателството за недееспособността да произлиза от същия договор, чиято унищожаемост се претендира. При нея недееспособността на сключилото договора лице трябва да бъде извлечена от съдържанието (съществено и несъществено) на договора. Именно от това съдържание трябва да бъде видно, че към момента на сключването на договора лицето не е било състояние да разбира или да ръководи действията си. Съдържанието на договора се определя от насрещните и съвпадащи си изявления на страните по него, поради което наличието или не на хипотезата на чл. 31, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, се преценява с оглед на тези изявления.

От своя страна подписът е елемент от писмен документ. Същият представлява саморъчно изписване на имената на издателя на документа, като нечетливия подпис не е невалиден, стига да представлява обичайния начин, по който лицето се подписва. Подписът от неграмотен трябва да бъде изпълнен по реда на чл. 189, ал. 1 от ГПК, като този ред може да бъде приложен и по отношение на грамотно лице, което поради недъгавост или други причини не може да се подпише (ТР № 71/10.07.1970 година, постановено по гр. д. № 70/1970 година на ОСГК на ВС). Подписът следва теста на документа и е доказателство, че изявленията, които се съдържат в него са направени от посочените за негови автори лица. С оглед на това подписът, съответно начина на неговото изпълнение, има значение само в случаите, в които законът изисква писмена или усложнена писмена форма за сключване или за доказване на договора. При тази форма на договора подписът се поставя след края на текста, който съдържа изявленията на страните и служи за доказателство че изявленията са направени от именно тези страни. С оглед на това подписът не представлява част от насрещните и съвпадащи си изявления на страните по договора, които определят неговото съществена и несъществено съдържание, като не може да служи като доказателство за това дали към момента на сключването му страната не е могла да разбира или ръководи действията си. Допуснатите при полагането на подписа нарушения, ако са такива, че да доведат до липсата му, ще се отразят на спазването на формата на договора, но няма да доведат до неговата унищожаемост по реда на чл. 31 от ЗЗД, тъй като подписа не е част от изявленията на страните изразяващи формираната от тях воля и не може да доведе до опорочаване на същата. Доказателствената сила на подписа е ограничена до авторството на документа, като не се отнася до изразената в него воля на издателите, до нейното съдържание и евентуални пороци.

Горепосочените правила важат както за договорите, така и за едностранните сделки по силата на чл. 44 от ЗЗД. С оглед на това начина на изпълнение на подписа при едностранната сделка-чрез полагане на пръстов отпечатък не представлява част от съдържанието на сделката, подлежаща на преценка от съда при проверка на условието по чл. 31, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и при предявен иск на това правно основание положен от лицето, вместо подпис, пръстов отпечатък не може да се счита за доказателство за недееспособността на лицето, произтичащо от сделката по смисъла на чл. 31, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и в тази хипотеза съдът не трябва да изследва причината наложила, удостоверяването на волята на лицето посредством полагане на пръстов отпечатък, когато това се сочи от ищеца като предпоставка по смисъла на чл. 31, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и като доказателство за недееспособността на лицето, която да произлиза от този договор.

В същия смисъл е и решение № 73/05.07.2018 година, постановено по гр. д. № 3228/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., което е постановено по идентичен правен въпрос.

С оглед на така дадения отговор на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Разград е неправилно по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение съставът на Окръжен съд Разград е приел за установено, че с пълномощно рег. № **** с нотариално удостоверен подпис и рег. № **** с нотариално удостоверяване на съдържанието от 03.06.2016 година на Н. С.-нотариус с район на действие Районен съд Разград, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара тяхната майка М. П. И. упълномощила С. И. Т. да я представлява пред нотариус с район на действие Районен съд Разград и Районен съд Кубрат за множество действия, между които за продажба на наследствените й имоти, включително и с правото да договаря сам със себе си; да получава цялата продажна цена или части от нея, вкл. и по банков път; да подпише нотариален акт при условия и за цена, каквито прецени, като заяви и декларира от нейно име, че е получила напълно и в брой по банкова сметка цената на имотите към момента на подписване на пълномощното. В последното било посочено, че упълномощителката е била финансово е удовлетворена от цената и в тази връзка нямала претенции към пълномощника. Упълномощителката била положила отпечатък от десния палец, удостоверено от помощник-нотариус, който поставил печат с посочена причина неграмотност/недъгавост. С полагане на отпечатък от десния палец на М. П. И. са били нотариално заверени от същата дата декларации по чл. 264 от ДОПК и по чл. 25 от ЗННД. На 9.06.2016 година бил сключен договор за продажба, обективиран в нотариален акт № ..., ..., рег. № ..., н. д. № 507/2016 г. на С. С.-нотариус с район на действие Районен съд Кубрат, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, с който С. И. Т. действащ като пълномощник на М. П. И. продал сам на себе си, предвид даденото му пълномощно, четири земеделски имота, находящи се в землището на [населено място], за сумата 2500.00 лв., за която било отразено, че е заплатена от купувача на продавача преди подписване на нотариалния акт.

Съставът на Окръжен съд Разград е приел за доказана последната хипотеза на чл. 31, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, тъй като упълномощителката била недееспособна, като доказателствата за това произлизали от оспорената упълномощителна сделка. На първо място, в пълномощното било удостоверено получаване на продажбената сума, а такова, видно от събраните писмени доказателства-извлечение от банкова сметка и от банковите авоари на наследодателката, не се установявало. Въпреки това упълномощителката била направила изявление, че парите са й платени към момента на съставяне на пълномощното. Цената на сделката била неин основен елемент, по който страните следвало свободно да постигнат взаимно съгласие. Волеизявлението, направено в пълномощното от наследодателката, свидетелствало за факта на неразбиране на основен елемент на сделката, за която било съставено-упълномощителката не разбирала какво ще получи и дали в действителност е получила плащане като насрещна престация за продажбата на четирите земеделски имота. На второ място, установен бил и фактът, че упълномощителката била с диагноза смесена корова и подкорова съдова деменция, поради която именно се е нуждаела от 100 % чужда помощ. Въззивният съд приемал, че това обстоятелство е наложило полагане на отпечатък от десния палец вместо подпис върху пълномощното. Недоказано останало твърдението на С. И. Т. в писмения отговор на исковата молба, че майка му не е можела спокойно да се подписва поради наличие на другите придружаващи заболявания, което наложило поставяне на отпечатък вместо подпис. Психичното заболяване дискредитирало дееспособността й. Видно от заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза било, че М. П. И. е била възпрепятствана да разбира и ръководи действията си към датата на съставяне на пълномощното, предвид тежката степен на изразеност на органично-мозъчна промяна на нейната личност, съчетана с напреднала характеропатия и значително снижение на интелектуално-мнестичните функции към глобарен тип. Тези две обстоятелства-удостоверяване на получено плащане, което не било извършено и полагане на отпечатък от десния палец поради заболяване, довело до дементно състояние на упълномощителката и до ограничаване на нейната дееспособност, се съдържали в оспореното пълномощно. Изпълнена била хипотезата на чл. 31, ал.2, пр. 2 от ЗЗД, съгласно която доказателствата за недееспособността на упълномощителя произлизало от самата упълномощителна сделка, имаща характер на едностранен договор. Към датата на извършването й, М. П. И. не била в състояние, позволяващо й да формира свободна воля, поради което искът за наследствената 1/2 идеална част на Т. И. Т. против С. И. Т. за унищожаване на упълномощителната сделка бил основателен и доказан.

Предвид заключението на изслушаната по делото комплексна съдебномедицинска експертиза с вещи лица д-р Д. П. К. и д—р И. Н. А. към момента на изготвянето на пълномощното М. П. И. страдала от смесена корова и подкорова съдова деменция и съпътстващи заболявания-хипертонична болест, умерена степен сърдечна и мозъчна форма, тежка диабетна полиневропатия. Същата била със силно затруднена комуникация поради напреднала фаза на деменция и имала разстроено активно внимание-привличало се трудно, било със силно стеснен обем и затруднена превключваемост, амнестична дезориентация. Налице било и разстройство на възприятията-неустойчиви, размазани, недобре очертани, разстроени възможности за разбиране на същественото в явленията, на закономерните вътрешни връзки. Също така имала разстроен мисловен процес, увредени речеви функции-изговаряла отделни кратки думи, които не били свързани логически със зададения въпрос, страдала от мнестично-прогресираща амнезия, значително нарушение на паметта в трите функции-фиксация, ретенция и репродукция, интелектуално снижение от глобарен тип, емоционална инконтинентност. Предвид тежката степен на изразеност на органично-мозъчната промяна на личността на М. П. И., съчетана с напреднала характеропатия и значителното снижаване на интелектуално-мнестичните функции от глобален тип към момента на съставяне на пълномощното била възпрепятствана способността на И. да разбира и ръководи действията си. Стъпвайки на това заключение съставът на Окръжен съд Разград е приел, че приживе на М. П. И. са били налице предпоставките за унищожаване на пълномощното по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД. Доколкото не се твърдяло приживе да е поискано поставянето на И. под запрещение, то след нейната смърт пълномощното можело да бъде унищожено при наличието на предпоставките на чл. 31, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД.

Наличието на предпоставките по чл. 31, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е извлечено от въззивния съд въз основа на две предпоставки, а именно удостоверяване на получено плащане, което не било извършено и полагане на отпечатък от десния палец поради заболяване, довело до дементно състояние на упълномощителката и до ограничаване на нейната дееспособност, се съдържали в оспореното пълномощно. С оглед на дадения по-горе отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване второто от тези основания неправилно е било преценено от състава на Окръжен съд Разград като такова по чл. 31, ал. 2, т. 2 от ЗЗД. Полагането на отпечатък от десния палец вместо подпис не е част от изявлението на страната и въз основа на това обстоятелство не може да се преценява порок на волята водещ до унищожаване на изявлението по чл. 31 от ЗЗД, независимо от причините, на които се дължи. Също така неправилно съставът на Окръжен съд Разград е приел, че първото от двете обстоятелства обосновава унищожаемост на пълномощното по реда на чл. 31, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД. На първо място обстоятелството, че цената на не била платена не се извлича от съдържанието на пълномощното, а от други доказателства по делото. Законът изисква изводът на недееспособността на страната да бъде направен само въз основа на изявленията на страните, съдържащи се в договора, съответно едностранната сделка, чието унищожаване е поискано, а не от преценката му с други доказателства по делото. Освен това изводът за неплащането на цената е направен въз основа на доказателства за банковите сметки на упълномощителя и пълномощника, което обаче не изключва заплащането на цената по друг начин, а не по банков път. Съществува и възможност упълномощителят, в зависимост от вътрешните си отношения с пълномощника, да декларира заплащането на продажната цена, въпреки че същата не е заплатена, било защото чрез тази сума изпълнява свое задължение към пълномощника, било защото иска да надари същия и други подобни. В тези случаи освен изявления, че цената е получена пълномощникът може да бъде освободен от извършването на отчетна сделка, както е в пълномощното, предмет на настоящето производство. Тези действия на упълномощителя обаче не могат сами по себе си да обосноват унищожаването на пълномощното на основание чл. 31, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, тъй като само от тях не може да се обоснове недееспособност на упълномощителя. С оглед на това изводите на състава на Окръжен съд Разград за наличието на предпоставките по чл. 31, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД са необосновани. От съдържание на това пълномощно не следват доказателства за недееспособността на упълномощителката М. П. И. към момента на упълномощаването, поради което не са налице предпоставките за унищожаването му. Освен това същото за изготвянето на същото е ползвана юридическа помощ в кантората на Н. С.-нотариус с район на действие Районен съд Разград, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, като видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Д. П. В., служителка в кантората се касае до стандартно пълномощно, което се е изготвяло в тази кантора.

По изложените съображения обжалваното решение на Окръжен съд Разград трябва да бъде отменено в обжалваната част, като се постанови друго, с което предявения от Т. И. Т. против С. И. Т. и В. Р. Т. иск за унищожаване на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно рег. № **** с нотариално удостоверен подпис и рег. № **** с нотариално удостоверяване на съдържанието от 03.06.2016 година на Н. С.-нотариус с район на действие Районен съд Разград, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, до размер на наследствената 1/2 идеална част на Т. И. Т. от имуществото на наследодателката М. П. И. по отношение на упълномощаването за разпореждане с поземлени имоти с идентификатори ...и ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора Т. И. Т. ще трябва да заплати на С. И. Т. и В. Р. Т. сумата от 110.00 лева, разноски по делото.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение № 72/10.10.2018 година на Окръжен съд Разград, постановено по гр. д. № 159/2018 година в частта му, с която по предявен от Т. И. Т. от [населено място],[жк], с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат Е. Т. П. от ВАК, против С. И. Т. с ЕГН [ЕГН] и В. Р. Т. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място],[жк], иск с правно основание чл. 31, ал 2, пр. 2 от ЗЗД, е унищожена упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно рег. № **** с нотариално удостоверен подпис и рег. № **** с нотариално удостоверяване на съдържанието от 03.06.2016 година на Н. С.-нотариус с район на действие Районен съд Разград, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, до размер на наследствената 1/2 идеална част на Т. И. Т. от имуществото на наследодателката М. П. И. по отношение на упълномощаването за разпореждане с поземлени имоти с идентификатори ... и ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. И. Т. от [населено място],[жк], с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат Е. Т. П. от ВАК, против С. И. Т. с ЕГН [ЕГН] и В. Р. Т. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място],[жк], иск с правно основание чл. 31, ал 2, пр. 2 от ЗЗД, за унищожаване на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно рег. № **** с нотариално удостоверен подпис и рег. № **** с нотариално удостоверяване на съдържанието от 03.06.2016 година на Н. С.-нотариус с район на действие Районен съд Разград, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, до размер на наследствената 1/2 идеална част на Т. И. Т. от имуществото на наследодателката М. П. И. по отношение на упълномощаването за разпореждане с поземлени имоти с идентификатори ... и ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място].

ОСЪЖДА Т. И. Т. от [населено място],[жк], с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат Е. Т. П. от ВАК, да заплати на С. И. Т. с ЕГН [ЕГН] и В. Р. Т. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място],[жк], сумата от 110.00 лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.