Отмяна на решение при твърдения за нередовно призоваване и особен представител

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 110

София, 10.06.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и девети април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 551 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.307, ал.2 ГПК вр. с чл.303, ал.1, т.5 ГПК.

Образувано е по подадена от Г. И. П. молба с вх. № 25149237/20.10.2010г., с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, за отмяна на влязло в сила решение № 453646/19.07.2018г. по гр. дело № 28254/2015г. на Софийски районен съд, 43 състав, с което молителят е осъден да заплати на Й. И. Н., на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, сумата 4 200 лв. - обезщетение за ползване без основание на поземлен имот с идентификатор 68134.4357.111, по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД -18-14/06.03.2009 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в [населено място],[жк], [улица], за периода: 08.07.2008г. - 03.07.2013г., ведно със законната лихва от 03.07.2013г. до окончателното изплащане.

Молителят поддържа, че вследствие на нарушаване на съдопроизводствените правила е бил лишен от възможност да участва в исковото производство, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна иска, както и че не е бил надлежно представляван. Първото допуснато съществено процесуално нарушение според него е при връчването на препис от исковата молба и приложенията, счетено за редовно връчено чрез залепване на уведомление на входната врата на регистрирания негов настоящ адрес, на основание чл. 47 ГПК. Твърди, че не отговаря на истината удостоверяването от длъжностното лице - призовкар във върнатите в цялост призовки до постоянния и настоящия му адреси, съответно в [населено място] и в [населено място],[жк], че той не е открит на адресите и не е открито лице, което да получи съобщението, а съседите нямат информация за него. Поддържа, че живее на адреса в [населено място],[жк], регистриран като негов настоящ адрес, от 1987г. до настоящия момент, както и че в апартамент № 196 от същия вход живее сестрата на неговата съпруга, но нито той, нито членовете на неговото семейство или пък неговите съседи, са били търсени от призовкаря за връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея през 2015г.. Твърди също, че никога не е поставяно уведомление на входната врата на блока или на апартамента, в който живее, или пък върху пощенската му кутия, която се проверява редовно и върху която винаги е имало надпис “П.”, с отбелязан номер на апартамента. Поддържа, че чрез нередовното връчване на препис от исковата молба и приложенията от служител на съда е бил лишен от навременно участие в съдебния процес и неговите права са били нарушени поради защитата му, осъществявана от особен представител в хипотезата на член 47 ГПК, който не е бил наясно с фактологията във взаимоотношенията между страните. Второто наведено от молителя съществено процесуално нарушение касае връчването на препис от две определения на настоящия адрес на молителя на 13.04.2016г.. Този път същият призовкар, който не е открил адресата на настоящия му адрес при връчването на препис от исковата молба и приложенията - С. Х., е връчила безпроблемно препис от двете определения на съпругата на молителя. Счита, че не е имало причина за първоинстанционния съд да връчва препис от определенията на настоящия адрес на молителя, тъй като към този момент той е имал назначен особен представител, ако не е имал съмнения в редовността на връчването на преписите от исковата молба и приложенията. Твърди, че едно от връчените определения съдържа диспозитив за прекратяване на исковото производство, а това е заблудило молителя, че той няма повече процесуални задължения във връзка с делото. Счита, че в този момент назначеният особен представител е следвало да бъде освободен, тъй като молителят вече е бил уведомен лично и поради това липсва необходимост от извършване на защита от особен представител. Позовавайки се, на гореизложеното, моли влязлото в сила решение да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски в настоящото отменително производство.

Ответникът по молбата за отмяна - Й. И. Н. подава писмен отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Твърди, че молителят е бил надлежно представляван през цялото исково производство, тъй като заради опитите му да се укрие от постоянния и настоящия си адреси, както и да шиканира процеса, съдът е изпълнил законовата процедура по чл. 47 ГПК за връчване на съобщения и му е назначил особен представител на разноски на ищеца, който го е представлявал надлежно. Подчертава, че във втората съдебна инстанция, молителят е бил призован лично по негово настояване, след което той е участвал лично във въззивното производство, присъединявайки се към възивната жалба на особения си представител. Моли молбата за отмяна да бъде оставена без уважение като неоснователна и да му бъдат присъдени сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

Съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, като разгледа молбата с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведените отменителни основания, приема следното:

Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на неправилни влезли в сила съдебни актове, като основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК.

Според разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез процесуален представител поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Изложените от молителя обстоятелства не кореспондират с посочените в нормата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт поради нарушено право на участие на страна в делото.

Страната не може да се позовава в молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на нарушение на процесуалните правила, допуснати от първоинстанционния съд, ако е имала възможност, но не е обжалвала първоинстанционното решение, или ако не е въвела оплакване за процесуално нарушение в предмета на въззивното производство чрез въззивната си жалба. Въззивната инстанция, въпреки ограниченията в чл. 269 ГПК, е втора по ред инстанция по съществото на спора. Затова ако страна е била нередовно призована или по друга причина е имало пречка за даване ход на делото в открито съдебно заседание, но въпреки това, районният съд е разгледал и решил делото, въззивният съд по оплакване на страната и нарочно искане за извършване на пропуснатите поради това процесуални действия, ще даде възможност тя да ги извърши във въззивното производство. Ако поради това нарушение страната не е посочила и представила доказателства, има възможност да попълни доказателствения материал във въззивното производство, като още във въззивната жалба, съответно отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК, направи доказателствените си искания. Недопустимо е по реда на отмяната да се упражняват права, които страната е имала възможност да реализира в рамките на редовния инстанционен контрол. Ако въззивният съд в нарушение на съдопроизводствените правила не се е произнесъл по доказателствените искания или е отказал да ги уважи, то евентуално въззивното решение ще е неправилно, но не може да бъде отменено по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК поради твърдение за допуснато процесуално нарушение от първостепенния съд, щом във въззивното производство правото на участие на страната не е било нарушено (в този смисъл решение № 215 от 08.10.2018г. по гр. д. № 983/2018г. на ІV г.о. на ВКС). Такъв е настоящият случай. Молителят дори да се приеме, че не е редовно уведомен чрез връчване на препис от исковата молба и приложенията на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, доколкото от представените в настоящото производство писмени доказателства и показанията на разпитания свидетел Е. П. е възможно да бъде разколебано удостоверителното изявление на длъжностното лице - призовкар, обосновало връчване чрез залепване на уведомление, той е бил представляван чрез особения си представител адв. Розов през цялото първоинстанционно производство, който е подал и въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Към нея се е присъединил молителят с писмена молба от 30.07.2019г., в която е изложил идентични на настоящите оплаквания за допуснати нарушение на съдопроизводствените правила, които са приети от въззивния съд и обсъдени във въззивното решение като неоснователни. Молителят е участвал лично в проведеното единствено о.с.з. пред въззивната инстанция, в което изрично не е възразил да се даде ход на делото и срещу освобождаването на особения му представител адв. Розов. Въззивният съд се е произнесъл повторно (след произнасянето с определението за насрочване) с нарочно определение по направените от молителя в лично качество доказателствени искания в подкрепа на оплакванията във въззивната му жалба, като ги е оставил без уважение. Изтъкнал е като съображения за това липсата на допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при назначаването на особен представител на молителя – ответник в исковия процес, тъй като е била спазена действащата към онзи момент разпоредба на чл. 47 ГПК, като след удостовереното ненамиране на адресата или на лица, съгласни да получат съобщението, от постоянния и настоящия адреси в продължение на повече от един месец, е залепено уведомление по чл. 47 ГПК. Следователно при надлежно осъществено право на участие на молителя във въззивното производство в качеството му на въззивник, чрез назначения му особен представител и в лично качество, в което е препотвърдил всички извършени от адв. Розов процесуални действия, евентуално нарушение на процедурата по чл. 47 ГПК от районния съд е санирано с влязлото в сила въззивно решение. Този пропуск, наведен в рамките на инстанционния контрол на решението по делото, не съставлява отменително основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, при което молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Второто наведено от молителя процесуално нарушение, накърнило според него правото му на участие в процеса и правото му на надлежно представляване, касаещо връчването на препис от две определения на настоящия адрес на молителя на 13.04.2016г. от първоинстанционния съд, всъщност е доказателство, че още пред последния молителят е бил уведомен лично за делото и след като е знаел за неговата висящност, при проявена изискуема от процесуалния закон добросъвестност, е могъл да участва лично или чрез упълномощен от него представител в исковото производство, като представи и съответните доказателства. Следователно то не може да промени направения по-горе извод за неоснователност на молбата за отмяна.

Молителят следва да бъде осъден да заплати на Й. И. Н., сумата 350 лв., съставляваща хонорар за един адвокат пред ВКС.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 25149237/20.10.2010г. на Г. И. П., с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, за отмяна на влязло в сила решение № 453646/19.07.2018г. по гр. дело № 28254/2015г. на Софийски районен съд, 43 състав, с което молителят е осъден да заплати на Й. И. Н., на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, сумата 4 200 лв..

ОСЪЖДА Г. И. П., ЕГН: [ЕГН], да заплати на Й. И. Н., ЕГН: [ЕГН], сумата 350 лв. – съдебно- деловодни разноски пред ВКС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: