Отказ за отмяна на влязло в сила съдебно решение по имотен спор

Текстът на акта

Ключови фрази

4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 24

София, 10.03.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия , първо отделение съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Анета Иванова

изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова

гражданско дело № 3800/2020 година по описа на Върховния касационен съд, гражданска колегия, първо отделение, и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

С. И. А. и Е. К. А., чрез адв. А. Т., са подали молба вх. № 15887/18.06.2020 г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила на 17.03.2020 г. решение на Варненския апелативен съд № 160 от 05.12.2018 г. по въззивно гражданско дело № 454/2018 г., с което е признато за установено спрямо тях, че „Ученически отдих и спорт” ЕАД е собственик на основание извършена непарична вноска в капитала на дружеството, на поземлен имот, намиращ се в [населено място], КК „Св. св. К. и Е.”, с идентификатор № ..... по КК на [населено място], с площ от 7 959 кв. м., и са осъдени да предадат владението върху описания имот, на основание чл. 108 ЗС.

Молителите твърдят, че след влизане в сила на решението са се снабдили с доказателства от значение за решаващите изводи на съда, с които е разрешено направеното от тях възражение за изтекла придобивна давност. Заявяват, че тези доказателства не са представени в хода на съдебното производство поради обективна невъзможност, тъй като не са били във фактическата им власт и са били неизвестни за тях. Молителите поддържат, че доказателствата съдържат данни за периоди, през които праводателите им са владяли процесния имот, които данни биха могли да доведат до различен извод относно момента, в който е започнал да тече срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС. Молителите поддържат, че техният праводател М. Ж. не е обвързан от решението по гр.д.№ 5518/2017г. на Варненския районен съд и те могат да присъединят неговото владение към своето.

С молбата за отмяна са представени преписи от: договор за охрана на недвижим имот и движимо имущество от 18.12.2006 г., сключен между „А.“ О. и „Час С.“ О.; договор за охрана на недвижим имот и движимо имущество от 24.10.2007 г., сключен между „А.“ О. и „Час С.“ О.; предварителен договор от 01.02.2008 г., сключен между „А.“ О. и М. В. Ж..

Насрещната страна „Ученически отдих и спорт” ЕАД изразява становище, че молбата е неоснователна. Поддържа и представя доказателства в съдебното заседание, които касаторът не оспорва, че „Час Секирюти“ О. е вписан в търговския регистър с решение на Варненския окръжен съд № 5404 по фирм.дело № 3034/2007г. на 29.06.2007г. – дата, следваща датата на първия договор за охрана от 18.12.2006г. , поради което счита, че този договор не следва да се съобразява. По отношение на останалите доказателства ответникът поддържа, че не представляват новооткрити доказателства, които са от естество да повлияят на решаващите изводи на съда.

Молбата за отмяна е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определението по чл. 307 ГПК № 153 от 22.12.2020 г.

По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:

Отмяната по чл. 303 ГПК е способ за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения на изчерпателно изброените в разпоредбата основания. В хипотезата на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК отмяна може да се допусне, ако след влизане в сила на решението се открият нови доказателства, които са от значение за делото и които не са могли да бъдат известни на страната по време на висящността на процеса при проявена от нея добра грижа за водене на процеса. Новите доказателства трябва да установяват факти, които страната е твърдяла по делото, но не е могла да докаже, защото не е разполагала с доказателства за тях /не са й били известни или не е могла да се снабди с тях, за да ги представи по делото/. Тези доказателства трябва да се отнасят до факти, които съдът е приел за недоказани и това е залегнало в основата на решаващите му правни изводи.

За да се прецени дали доказателствата са новооткрити по смисъла на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, следва да се извърши преценка дали те установяват факти, свързани с решаващите изводи на съда и дали ако доказателствата са били представени по делото, съдът при съобразяването им, би могъл да достигне до други правни изводи като в производството за отмяна не подлежи на проверка правилността на правните изводи на съда в мотивите на влязлото в сила решение.

В разглеждания случай молителите твърдят, че представените в производството по отмяна документи запълват непълнотата на доказателствата относно владението на имота от техните праводатели „А.“ О. и А. Ж., към чието владение те присъединяват своето.

За да уважи предявеният от „Ученически отдих и спорт” ЕАД срещу С. И. А. и Е. К. А. ревандикационен иск с предмет имот с идентификатор 10135.2569.79 по КК на [населено място] с площ от 7959 кв.м., въззивният съд е приел, че С. И. А. и Е. К. А. не са придобили собствеността чрез постановление за възлагане от публична продан, защото длъжникът М. Ж. не е бил собственик. По отношение на евентуално поддържаното основание – придобивна давност съдът е приел, че ищецът С. А. е добросъвестен владелец от датата на влизане в сила на възлагателното постановление от 18.11.2014г., но до предявяване на иска през 2017г., не е изтекъл изискуемия се от чл. 79 ал.2 ЗС петгодишен давностен срок. Съдът е изложил съображения, че по отношение на праводателя „А.“ О. давността би могла да започне да тече от 21.12.2011г., когато е приключило производство по иска за собственост с признати права на „Ученически отдих и спорт” ЕАД по гр.д.№ 865/2008г. на Варненския окръжен съд, тъй като е приобретател на имота в хода на това производство, има същото правно положение спрямо ищеца, както своя праводател като осъществяваното от него владение след уважаване на иска на дружеството срещу неговия праводател е недобросъвестно.

При тези мотиви, представените доказателства, чрез които молителят се домогва да установи, че праводателят му „А.“ О. е владял имота преди 2011г. не са от значение за крайния извод на съда и затова не могат да послужат като основание за отмяна на въззивното решение. Това е така, защото съдът е счел, че владението на „А.“ О. преди 21.12.2011г. не може да бъде зачетено и присъединено към владението на С. И. А. и Е. К. А.. Отделно от това сключените договори са частни документи, без достоверна дата и сами по себе си не могат да се противопоставят на ответника в производството по отмяна – ищец по делото /чл.181 ал.1 ГПК/.

Третият представен документ - предварителен договор за продажба, сключен между „А.“ О. и М. Ж. е относим към извода на съда, че последният е установил владение върху имота от 2013г., но документът не е новооткрит, защото той е бил известен на страните и съда и е обсъждан в решението, предмет на молбата за отмяна. Молителите – ответници в производството са имали процесуална възможност да го изискат от третото лице по реда на чл. 192 ГПК.

По изложените съображения молбата за отмяна като неоснователна следва да се остави без уважение.

При този резултат по делото, на основание чл. 78 ал.3 във връзка с ал.5 ГПК, чл.37 ЗПрП и чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. И. А. и Е. К. А. вх. № 15887/18.06.2020 г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила на 17.03.2020 г. решение на Варненския апелативен съд № 160 от 05.12.2018 г. по въззивно глажданско дело № 454/2018 г.

ОСЪЖДА С. И. А. и Е. К. А. ДА ЗАПЛАТЯТ на „Ученически отдих и спорт” ЕАД сумата 300 лв. /триста лева/ разноски за производството по отмяна.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: