Задължително изслушване на десетгодишно дете при спор за родителски права

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 142

гр.София, 06.10. 2020г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при секретаря Райна Стоименова, като изслуша докладвано от съдията Даниела Стоянова гр.дело № 193/2020г ., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Стоянова П., чрез пълномощника адвокат Е. Х., срещу въззивно решение № 187/23.10.2019 г., постановено по в.гр.д. № 499/2019г. по описа на Сливенски окръжен съд, в частта, с която след отмяна на решение № 229/15.07.2019г., постановено по гр.д. № 461/2019г. по описа на Новозагорски районен съд в частта за предоставяне на родителските права върху двете малолетни деца, тяхното местоживеене, режима на лични контакти и издръжката им, е постановено, че упражняването на родителските права по отношение на децата И. – [дата на раждане] , и К. – [дата на раждане] , е предоставено на бащата И. Д. И., при който да е местоживеенето на децата, а по отношение на майката К. Стоянова П. е определен режим на лични отношения и същата е осъдена да заплаща месечни издръжки в размер 140 лв. за детето И. и 125лв. за детето К..

Въззивното решение в останалата му част не е предмет на касационното производство.

В касационната жалба се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Касаторът не изпраща представител в откритото съдебно заседание. Поддържа изложеното в касационната жалба в представена писмена защита.

Ответникът по касационната жалба – И. Д. И., в отговора си, подаден чрез адв.П., излага становище и съображения за неоснователност на жалбата. Не изпраща представител в откритото съдебно заседание.

С определение № 412/14.05.2020г. по настоящото дело касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 т.1 ГПК по материалноправния въпрос „за комплекса от предпоставки, обуславящи интереса на малолетните деца кой от двамата родители да упражнява родителските права и при кого да живеят“.

Отговор на обусловилия допускане на касационно обжалване въпрос е даден със задължителните указания и разяснения в т. II от ППВС №1/12.11.1974 г., съгласно които, съдилищата, като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай и интересите на децата, при решаването на спора относно упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца при развод, следва да съобразяват в съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по съществените от тях са изброени примерно: възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след развода, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права, жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага, вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, доколкото противобрачното поведение на брачния партньор има отношение към възпитанието на децата. Повечето от тези критерии за преценка към настоящия момент са посочени изрично от законодателя в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от действащия СК, както и в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД. Следва да се подчертае, както е посочено и в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК (пример: Решение № 215/21.06.2011 г. по гр. дело № 1325/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; Решение № 163/27.06.2018 г. по гр. дело № 1332/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и др.), че съдът е длъжен да извърши преценката си за това, на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права, единствено на базата на задълбочена и комплексна съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства, давайки оценка на възпитателските качества на всеки от родителите, на неговия морален облик, на начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето, анализирайки данните за реално предприети действия в тази посока, изследвайки към кого от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано, както и дали родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита, съобразявайки социалната среда, в която предстои да живее детето след развода - бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица, жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности, начинът на живот, както и да съобрази пола и възрастта на детето. Същевременно съдът следва да положи и максимални усилия , за да бъдат установени във възможно най-пълен обем тези обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за интересите на детето.

В установената практика на ВКС (намерила израз в много решения на касационната инстанция : решение № 278/22.10.2014 г. по гр. дело № 1784/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; решение № 129/19.06.2013 г. по гр. дело № 1119/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; решение № 21/30.01.2014 г. по гр. дело № 5451/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; решение № 194/10.06.2014 г. по гр. дело № 7753/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; решение № 207/24.07.2013 г. по гр. дело № 911/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; решение № 215/21.06.2011 г. по гр. дело № 1325/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; решение № 26/02.03.2010 г. по гр. дело № 598/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; решение № 194/10.06.2014 г. по гр. дело № 7753/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; решение № 40/15.02.2012 г. по гр. дело № 522/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; решение № 222/24.06.2015 г. по гр. дело № 6894/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; решение № 111/28.05.2018 г. по гр. дело № 4185/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; решение № 244/15.07.2015 г. по гр. дело № 7234/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и др.), която се споделя и от настоящия съдебен състав, се приема, че съгласно чл. 59, ал. 6, изр. 1 СК съдът е длъжен да изслуша родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, да вземе становище от дирекция „Социално подпомагане“ и ако е уместно, може да изслуша и други лица. Изслушването на родителите в производството при определяне на родителските права и на мерките за лични контакти по чл. 59 от СК е задължително, като по своята същност то не е равнозначно на разпит на свидетели или на обяснения на страните по делото, а има за цел да се чуят съображенията на родителите за възможно най-правилната защита на интересите на децата, с оглед съгласуване на техния личен интерес с интересите на семейството и на обществото. Приема се също, че съгласно чл. 59, ал. 6, изр. 2 от СК, при наличие на данни по делото за родителско отчуждение, съдът не може да постанови решение по мерките относно упражняването на родителките права и личните отношения на детето с другия родител, без да изслуша вещо лице – психолог. Изслушването на експертиза в тези случаи е наложително, тъй като действителното състояние на детето не може да бъде установено без помощта на експерт по детска психология, който да извърши личен преглед на детето и разговаря с родителите и другите лица, които полагат грижи за детето. Съдът не може да определи адекватни мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения на детето, без да съобрази необходимите мерки за преодоляване на родителското отчуждение, готовността на родителите да ги приложат и поведението им в хода на производството по делото, особено ако такива мерки са предприети в друго производство или са препоръчани от експерта и съдът ги намира полезни. Неосъзнаването от родителя на вредните последици за детето от родителското отчуждение, несъдействието или активното противопоставяне срещу мерките за преодоляване на този психологичен проблем и отсъствието на готовност за продължаване на работата за преодоляването му, са показателни за отсъствието на родителски и възпитателски качества у съответния родител. Съдът е длъжен да съобрази отсъствието на тези качества у единия или у двамата родители, за да определи съдържанието на мерките относно упражняването на родителските права, както и да определи при какви условия да се осъществяват личните отношения на детето с другия родител и в каква степен да бъдат разширени или ограничени. Родителското отчуждение накърнява в най-голяма степен интереса на детето и съдът е длъжен при определянето на режима на лични отношения да вземе адекватни (според състоянието на детето, степента на осъзнаване на проблема от двамата родители и готовността им да се включат в разрешаването му) мерки за преодоляването му. Затова в чл. 59, ал. 6, изр. 2 от СК законът, при наличието на данни за родителско отчуждение, задължава съда служебно да назначи експертиза и изслуша заключението на вещо лице – психолог.

Не на последно място приема се, че съгласно чл. 59, ал. 6, изр. 1 СК и при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, във всяко съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, съдът задължително изслушва детето, ако същото е навършило десет годишна възраст. Изключение от това правило законът допуска единствено ако това би навредило на неговите интереси. Когато детето не е навършило 10-годишна възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие. Решението за изслушване се мотивира. За да се приложи посоченото по-горе изключение, следва съдът, след като е взел становището на страните и е преценил изтъкнатите от тях обстоятелства, да е обосновал извод, че изслушването на детето би навредило на неговите интереси. При липса на обосновани данни за застрашен интерес изслушването на навършилото десетгодишна възраст дете е задължително.

Според разясненията, дадени в мотивите към т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. В случай, че първоинстанционният съд не е изпълнил тези си задължения, това процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната инстанция независимо от липсата на нарочно оплакване във въззивната жалба.

Така и в съдебната практика трайно и последователно е разяснено, че неспазването на задължението за изслушване от съда на родителите и/или децата, навършили десет години, съставлява нарушение на съдопроизводствено правило (чл. 59, ал. 6, пр. 1 от СК) и въззивната инстанция, дори и без оплакване в тази насока, с оглед засиленото служебно начало по делата за родителски права, мерките за лични отношения и тяхното изменяване, ако първоинстанционният съд не е изпълнил това задължение, следва да призове родителите и да ги изслуша лично, както и да изслуша детето при спазване на процедурата по чл.15 ЗЗД. Това нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, когато се е отразило върху постановения краен резултат по спора.

С оглед на дадения отговор, независимо от изложените подробни съображения на родителите при изслушването им по реда на чл.59, ал.6 СК, доводите в касационната жалба, че въззивната инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение като не е упражнила правомощията си по чл.15, ал.1 и ал.2 от Закона за закрила на детето, са основателни.

В нарушение на процесуалните правила съдът не е изслушал навършилото десетгодишна възраст дете, за бъдат преценени в цялост специфичните и конкретни обстоятелства, пряко свързани с неговите интереси. В случая, правилно е било установено, че и двамата родители имат приблизително равни възможности да се грижат за децата си, като им осигурят подходящи условия за отглеждане и възпитание, с оглед физическите, психически и емоционални потребности, възрастта и пола на малолетните, поради което съдът следва да се ръководи единствено от интереса на децата. В съдебната практика на ВКС, интересът на децата винаги се свързва с физическото им развитие и възпитание по начин, който да им осигури нормални условия за интелектуално израстване и опазване на техните лични и имуществени права. С разпоредбата на §1, т.5 от ДР на ЗЗакрД се дефинира понятието „най-добър интерес на детето”, от което следва, че независимо от особеностите на случая и индивидуалния подход, при решаване на въпросите на ненавършилите пълнолетие лица, предвид техните физически и емоционални потребности, пол и възраст, съдът е длъжен да преценява поотделно и в съвкупност всички обстоятелства от значение за определяне режима на лични отношения между малолетните и родителя, при когото те не живеят. Съществено място в тази съвкупност от обстоятелства е становището на по-голямото дете, надхвърлило десетгодишната възраст, особено при наличието на данните по делото за наличие на конфликт на лоялност. В случая съдът е подходил формално – приел е, че изслушването на детето застрашава неговия интерес без наличие на конкретни твърдения в тази насока от страна на родителите, без задълбочена преценка и обосновка защо приема, че този интерес би бил застрашен.

Тези обстоятелства налагат касиране на въззивното решение в частта за родителските права, местоживеенето на децата, определения режим на лични контакти с майката и дължимата от последната издръжка, като делото се върне на въззивния съд, който да упражни правомощията си по чл.15, ал.1 и ал.2 ЗЗакрД и в случай, че не се съберат обосновани данни за застрашаване на техния интерес, да изслуша децата, навършили десетгодишна възраст. Съдът следва да изслуша и съдебно-психологическа експертиза, с оглед твърденията на майката, че децата живеят разделени и в различни населени места, което затруднява възможността за общуване между тях, а и на родителите с всяко от децата, за да се прецени дали е настъпила промяна в отношението на децата към всеки от родителите, а с оглед установените данни и интереса на двете деца да бъде определено на кого да се предоставят родителските права, местоживеенето и режима на лични контакти с другия родител, като се съобрази, че в интерес на децата е регулярното общуване и с двамата родители чрез разширяване на режима на лични контакти, който няма пречка по общо съгласие да бъде осъществяван съвместно, за да се запази усещането за близост и да не се стигне до момент на отхвърляне и отказ от контакти с единия родител, при когото децата не живеят постоянно.

Въззивният съд е този, който следва да реши и въпроса за отговорността на страните за направените в производството разноски, съобразно крайния изход на спора (чл. 294, ал. 2 ГПК).

Воден от изложеното и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 187/23.10.2019 г., постановено по в.гр.д. № 499/2019г. по описа на Сливенски окръжен съд в частта за родителските права на малолетните деца И. – [дата на раждане] , и К. – [дата на раждане] , определяне на тяхното местоживеене, режима на лични отношения с другия родител и издръжката им.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: