Практика · Върховен касационен съд · 22 Юни 2021
Давност и неустойки при прекратен договор за наем на общински пасища
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Община предявява искове срещу дружество за неплатен наем на пасища, мораторна неустойка и законна лихва след предсрочно прекратяване на договора със заповед на кмета. Първоначално въззивният съд уважава претенциите на общината. Върховният касационен съд отменя това решение и отхвърля изцяло исковете, тъй като главният дълг за наем е погасен по давност, договорната неустойка не се дължи след прекратяването, а законната лихва се погасява заедно с главницата.
Какво приема съдът
При предсрочно прекратяване на наемен договор със заповед на кмета вземането за наем става изискуемо от датата на получаване на акта, откогато започва да тече 3-годишната давност. След прекратяването клаузата за неустойка спира да действа за ненастъпилите падежи, а с погасяване на главното задължение по давност се погасява и лихвата за забава.
Приложени разпоредби
- чл. 86, ал. 1 ЗЗД
- чл. 92, ал. 1 ЗЗД
- чл. 111, б. „в” ЗЗД
- чл. 114, ал. 1 ЗЗД
- чл. 119 ЗЗД
- чл. 232, ал. 2 ЗЗД
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
наем на пасищапогасителна давностнеустойка за забавазаконна лихвапрекратяване на договор
Текстът на акта
Ключови фрази 6 Р Е Ш Е Н И Е № 60164 гр. София, 22.06.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Веска Райчева Членове: Зоя Атанасова Геника Михайлова при секретаря Ванюша Стоилова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 3472 по описа за 2020 г. Производството е по чл. 290 – 293 ГПК. До касационно обжалване е допуснато решение № 234/03.07.2020 г. по гр.д. № 173/2020 г., с което Русенският окръжен съд, отменяйки решение № 15/ 03.01.2020 г. по гр.д. № 2759/ 2019 г. на Русенски районен съд, е осъдил „Бритера“ ООД да заплати на Община Иваново следните суми: · 12 025.60 лв. – наем за стопанската 2015/ 2016 г. по договор за наем на земеделски земи – пасище, мери от Общинския поземлен фонд (ОПФ) № Д-18/ 14.03.2014 г. (чл. 232, ал. 2 ЗЗД); · 13 136.76 лв. – мораторна неустойка в размер на 0.1 % от главницата за всеки просрочен ден на неплатения наем в периода 01.04.2016 г. - 28.03.2019 г. (чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД) и · 3 644.42 лв. – лихва за забава върху наема в периода 01.04.2016 г. - 28.03.2019 г. (чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Решението е допуснато до касационно обжалване при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (обща и допълнителна) по материалноправните въпроси: 1. При прекратяване на договор за наем на ливади, пасища и мери от общинския поземлен фонд с акта на кмета на общината по § 15, ал. 3 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ (обн. ДВ бр. 61/ 11.08.2015 г.) от кога тече срокът на погасителната давност по вземането за дължимия наем до прекратяването на договора? и 2. Дължи ли наемателят уговорената с този договор неустойка за забава, както и законни лихви върху наема и как се решава въпросът за погасителната давност за тези вземания? По тези въпроси настоящият състав приема, че при прекратяване на договор за наем на пасища и мери от общинския поземлен фонд, сключен преди 24 февруари 2015 г., от кмета на общината с акта по § 15, ал. 3 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ (обн. ДВ бр. 61/19.08.2015 г.), се дължи наем до получаването на този акт от наемателя. От тогава договорът не действа занапред. Началото на 3-годишния срок на погасителната давност по чл. 111, б. „в“, пр. 1 ЗЗД за наема, чийто уговорен падеж е настъпил до прекратяването, е от падежа, а за наема с ненастъпил падеж – от датата на получения акт по §15, ал. 3 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ. Наемателят дължи неустойката за забава по този договор, но само за наема, чийто уговорен падеж е настъпил към момента на прекратяването. Когато се дължи мораторната неустойка, тя не се кумулира с вземане по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато периодите на забавата съвпадат. Когато погасителната давност за наема е изтекла, погасена по давност е и мораторната неустойка, дори давността за нея да не е изтекла. Същото се отнася и за вземането по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Мотиви: § 15, ал. 1 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 61/19.08.2015 г.) възложи на ползвателите, сключили договори за наем и аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общински поземлен фонд преди 24.02.2015 г. да изпълнят допълнителните изисквания по отношение на броя на отглежданите животни в срок до 01.02.2016 г. и да сключат нови договори, в които да зачетат новите изисквания по чл. 37и, ал. 1 и 4 ЗСПЗЗ. В разпоредбата са уредени и неблагоприятните последици за ползвателите на земеделските земи. Техните договори за наем или аренда са прекратяват от кмета на общината, съответно от директора на областна дирекция „Земеделие“ (§ 15, ал. 3 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ). Подлежащите на прекратяване договори не се считат за правно основание за получаване на директни плащания по чл. 41, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (§ 15, ал. 6 ПЗР ЗИЗСПЗЗ). Предвидени са административни наказания (глоба от 5 000 до 10 000 лв.) за кметовете на общините и за директорите на областните дирекции „Земеделие“, които не изпълнят задълженията по прекратяване на договорите (§ 15, ал. 4 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ). Следователно § 15 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ е предназначен да регулира възникналите, заварени към влизането му в сила правоотношения. Поради решение № 5/ 27.03.2018 г. по конст.д. № 11/ 2017 г. (обн. ДВ бр. 32/13.04.2018 г.), с което Конституционният съд на Република България отхвърли искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на § 15 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ, чл. 37и, чл. 37м и чл. 42 ЗСПЗЗ с изключения, които са неотносими към повдигнатите въпроси, настоящият състав е длъжен да приеме, тези разпоредби от ЗИДЗСПЗЗ съответстват на върховния закон (арг. от чл. 149, ал. 1, т. 2 КРБ). Правният спор за законосъобразността на акта на кмета на общината по § 15, ал. 3 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ за прекратяването на договора за наем и аренда на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд поради несъобразяване с новите изисквания по чл. 37и, ал. 1 и 4 ЗСПЗЗ в срок до 01.02.2016 г., и за последиците от прекратяването на договора, е подсъден на общите, а не на административните съдилища (т. 1 от ТП № 2/03.04.2018 г. по тълк.д.№ 2/2017 г. ОСС на ВКС и ОСС от I-ва и II-ра колегия на ВАС). Когато спорът е за законосъобразността на акта, който е с характеристика на индивидуален административен (чл. 21 АПК), от значение са предпоставките за неговото издаване. Те произтичат от § 15, ал. 1 и ал. 3 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ и от общите изисквания към индивидуалните административни актове: 1) писмена форма за действителност; 2) договор за наем или аренда на земи от общинския поземлен фонд (пасища, мери и ливади), сключен до 24.02.2015 г., с непрекратено действие към влизането в сила на ЗИДЗСПЗЗ (бр. 61/ 19.08.2015 г.)); 3) несъобразяване в срок до 01.02.2016 г. за брой на отглежданите животни според новите изисквания на чл.37и, ал. 1 и 4 ЗСПЗЗ и 4) компетентност на органа – издател е кметът на общината. Изложеното означава, че ползвателят не разполага с други възражения за незаконосъобразността на акта по § 15, ал. 3 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ, включително че наемодателят не изпълнява задълженията си по договора. Когато спорът е за правните последици на акта по § 15, ал. 3 ПЗР ЗСПЗЗ от значение са неговата цел и общата характеристика на договора за наем, а именно: 1) актът цели прекратяването на договора, т.е. поражда действие от момента на получаването му от наемателя (арг. от чл. 44, вр. чл. 14, ал. 3 ЗЗД); 2) договорът е с продължително действие на задължението на наемодателя да предостави ползването на земите от ОПФ и с периодично действие на задължението на наемателя да плаща наемните вноски според уговореното, т.е. прекратяването действа занапред, а не обратно (аналогия от чл. 88, ал. 1 ЗЗД); 3) наем се дължи до момента на прекратяването, включително наемателят дължи и неустойката за забава по договора, но само за наема с настъпил падеж до момента на получения акт (последният аргумент – от задължителното действие на ТР № 7/13.11.2014 г. по тълк.д.№7/2013 г. ОСГТК на ВКС (чл. 130, ал. 2 ЗСВ); 4) 3-годишен е срокът на погасителната давност за наема, неустойката за забава и законните лихви за забава (чл. 111, б. „б“ и “в“ ЗЗД); 5) изискуемостта на наема, чиято уговорена изискуемост (падеж) е настъпила до прекратяването на договора, е от падежа; тогава изискуемостта, падежът и началото на забавата съвпадат, но изискуемостта на вземането за наем, чиято уговорена изискуемост (падеж) не е настъпила до прекратяването на договора, е от датата, в която наемателят е получил акта по § 15, ал. 3 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ и 6) вземанията по чл. 92, ал. 1, изр. 1 и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД са допълнителни, а се прилага чл. 119 ЗЗД. Вземането на кредитора за неустойка за забава изключва вземането по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за същия период на противоправно закъснение на длъжника. С неустойката страните уговарят нещо различно от предвиденото в чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, а кредиторът не разполага с две вземания за обезщетение на същите вреди. Автономията на договарянето по чл. 9 ЗЗД не допуска кумулация на вземането по чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато периодите на забавата съвпадат. Чл. 20а ЗЗД не допуска също кредиторът да претендира вземането по чл. 86, ал. 1 изр. 1 ЗЗД за същия период на забавата на длъжника, за който разполага с вземане за мораторна неустойка. Тогава претенцията по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е едностранен отказ от клаузата за мораторна неустойка без съгласието на длъжника. По касационната жалба: Правилно въззивният съд е приел, че спорът се концентрира върху правните последици на акта изх. № 53-3183-1/22.11.2018 г., с който компетентният орган - кметът на Община Иваново на основание § 15, ал. 3 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ е прекратил договор № Д-18/14.03.2014 г. за наем на пасища и мери от ОПФ с ответника „Бритера“ ООД, а не върху законосъобразността на индивидуалния административен акт. Договорът е сключен преди 24.02.2015 г. Уговореният срок е 5-годишен, т.е. е възникналите правоотношения са заварени към влизането в сила на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ бр.61/2015 г.) и ответникът не е твърдял, респ. не е доказвал, че е изпълнил новите изисквания по чл. 37и, ал. 1 и 4 ЗСПЗЗ за брой на отглежданите животни. Правилно въззивният съд е третирал като неотносими към законосъобразността на акта по § 15, ал. 3 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ твърденията по възражения от ответника, че наемодателят не бил изпълнявал множество свои задължения по договора. Както бе обяснено, дори твърденията да се верни, те не влияят върху законосъобразността на издадения акт. Правилен е и изводът, че договор № Д-18/14.03.2014 г. е прекратен на 08.03.2016 г., когато ответникът е получил акта на кмета на общината с препоръчано писмо с обратна разписка. Прекратяването действа занапред, а наемателят дължи уговорения наем за ползването на земите от общинския поземлен фонд за стопанската 2015/2016 година до прекратяването на договора (до 08.03.2016 г.). Неправилни обаче въззивният съд е приел за неоснователно възражението за погасителна давност на това вземане. Неправилно е становището, че 31.03.2016 г. е началната дата за срока по чл. 111, б. „в“, пр. 1 ЗЗД, с което вземането се ползва, а срокът не е изтекъл към 29.03.2019 г., когато исковете са предявени. В чл. 5.2. от договора страните са уговорили, че наемът за стопанската 2015/2016 г. се дължи не по-късно от 31.03.2016 г. Преди тази дата обаче наемателят е получил акта по § 15, ал. 2 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ. Следователно договорът е прекратен преди да на настъпи уговорения падеж на този наем. Неговата изискуемост е настъпила от момента на прекратяване на договора – на 08.03.2016 г., а в неправилното приложение на чл. 114, ал. 1 ЗЗД въззивният съд е приел, че искът по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД е основателен. Неправилни са и разсъжденията, че за противоправното закъснение за този наем в периода 01.04.2016 г. – 29.03.2019 г. наемателят дължи на наемодателя мораторната неустойка, уговорена в чл. 6 от договора, и и законните лихви по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за същия период на забавата. От момента на прекратяването на договора – на 08.03.2016 г. – не действа и клаузата за мораторна неустойка и наемателят не я дължи. Неправилно е и становището, че вземането за мораторна неустойка се кумулира с вземането по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за един и същ период на забавата, заявен с исковете по чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, а те са изцяло основателни. Касационният състав е длъжен да отмени неправилното решение поради основателността на оплакванията в касационната жалба от ответника „Бритера“ ООД, че материалният закон е нарушен и да реши спора по същество. Не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. Договорът за наем № 18/14.03.2014 г. е прекратен на 08.03.2016 г. Към тази дата не е настъпил уговореният падеж на наема за ползването на земеделските земи за стопанската 2015/2016 г. Ответникът дължи да плати на ищеца и този наем, защото периодът предхожда прекратяването на договора. За изискуемостта на вземането обаче клаузата на чл. 5.2 не се прилага. Преди 31.03.2016 г. – датата, на която наемателят се е задължил да плати наема, – договорът е бил прекратен. Датата, на която наемателят е получил акта по § 15 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ - 08.03.2016 г., е първият момент, в който наемодателят е имал възможност да го претендира. Следователно тя е началната за 3-годишния срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД на погасителната давност. Срокът е изтекъл към 29.03.2019 г., когато исковете са предявени. Различен аргумент не произтича от дадения срок за плащане на този наем – до 31.03.2019 г., който кметът на община Иваново е дал на наемателя с акта по § 15, ал. 3 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. С изтичането му длъжникът е и в забава „от 01.04.2016 г.), но изискуемостта на вземането е настъпила от 08.03.2016 г. Следователно искът с правна квалификация чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД следва да се отхвърли като погасен по давност. На 08.03.2016 г. е отпаднало действието и на клаузата за мораторна неустойка по чл. 6 от прекратения договор за наем. Зачитайки задължителното действие на ТР № 7/13.11.2014 г. по тълк.д. № 7/ 2013 г. ОСГТК на ВКС, касационният състав следва да изключи легитимацията на ищеца като кредитор по вземането по иска по чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. За периода на забавата 01.04.2016 – 29.03.2019 г., който е по-кратък от срока по чл. 111, б. „в“, пр. 2 ЗЗД по вземането, заявено с иска по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, наемателят дължи на наемодателя законните лихви за забавата в плащането на наема за стопанската 2015/2016 г. Погасителната давност за главното вземане обаче е изтекла, а съгласно чл. 119 ЗЗД същото следва да се приеме и за допълнителното вземане по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. С отмяната на неправилното въззивно решение, настоящият състав е длъжен да отхвърли като погасени по давност исковете по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, а като неоснователен – иска по чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 234/03.07.2020 г. по гр.д. № 173/2020 г. на Русенски окръжен съд. ОТХВЪРЛЯ като погасени по давност исковете на Община Иваново, [населено място], обл. Русе, [улица], срещу „Бритера“ ООД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] с правна квалификация чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за сумата 12 052.60 лв. – наем за стопанската 2015/2016 г. по договор № Д-18/ 14.03.2014 г. и с правна квалификация чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 3 644.42 лв. – законни лихви върху наема в период 01.04.2016 г. –28.03.2019 г., а като неоснователен иска с правна квалификация чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 13 136.76 лв. – неустойката за забава по чл. 6 от прекратения договор. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Решението прилага закона, както е изглеждал на 22 Юни 2021 - не днешния текст. Може да питаш по редакцията от тогава.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.