Определяне на обезщетение за незаконно обвинение и доказване на вредите

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 51

гр. София, 11 март 2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2340 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника по делото Прокуратурата на Република България (ПРБ) срещу решение № 362/08.06.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 161/2020 г. на Плевенския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено в обжалваната част първоинстанционното решение № 1/02.01.2020 г. по гр. дело № 864/2019 г. на Червенобрежкия районен съд, жалбоподателят е осъден да заплати на М. И. П., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата 25 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на водено срещу ищеца наказателно производство по н.о.х.д. № 451/2017 г. на Свищовския районен съд.

В касационната жалба на ПРБ се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание.

Ответникът по касационната жалба – ищецът М. И. П. в отговора на жалбата и в последваща молба-становище излага съображения за неоснователност на жалбата.

С определение № 749/04.12.2020 г. по настоящото дело касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по правния въпрос по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на задължителна преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение.
Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС – т. 11 и раздел ІІ от мотивите към нея от ППВС № 4/23.12.1968 г. и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, и основаната на тях, трайно установена практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при специалните деликтни искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан, респ. – дали наказателното производство е прекратено по всички обвинения срещу него, или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; дали ищецът е бил задържан и продължителността на задържането му, както и вида и продължителността на другите мерки за неотклонение и на другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; дали срещу ищеца са водени и други наказателни производства; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Като ориентир за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, следва да служи още и стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В мотивите към решението си, обаче, съдът трябва да посочи конкретно обстоятелствата, които е взел предвид, както и значението им за определения от него размер на обезщетението за неимуществените вреди.
В случая, цитирайки и съобразявайки се с тази практика на ВС и ВКС, въззивният съд е обсъдил и е взел предвид, но само част от установените по делото обстоятелства, които са релевантни за определяне размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди – вида и тежестта на престъплението, за което на ищеца е било повдигнато обвинението, по което той е оправдан; извършените спрямо него процесуално-следствени действия на органите на досъдебното производство при извършването на криминалистичната регистрация и повдигането на обвинението, и публичността на тези действия, както и последвалата от това негативна реакция на съселяните на ищеца спрямо него; наложеното му ограничение в рамките на наказателното производство – лишаване от правото да носи и употребява ловно оръжие; отражението на наказателното преследване върху здравословното и психо-емоционалното състояние на ищеца. Правилно в тази връзка окръжният съд е приел, че престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК – лъжесвидетелстване, за което на ищеца е било повдигнато обвинението, по което той е оправдан, не е тежко престъпление, но и че едновременно с това, обвинението в извършването на такова престъпление сериозно е нарушило имиджа му на честен и почтен човек, който не използва лъжи, които да служат за противоправни цели. Правилно са преценени в тази връзка и обстоятелствата, че това обвинение е станало достояние на обществеността в селото, в което ищецът живее, като извършените от полицейските органи процесуално-следствени действия в дома на ищеца са били публични и видими за хората в селото. Правилен е и изводът на въззивния съд, че тези обстоятелства оформят картина на тежки психологически изживявания у ищеца, вследствие на повдигнатото му обвинение за лъжесвидетелстване, което за установено почтен човек, какъвто е ищецът, носи много тежък морален, психически и социален товар. Правилни са и съображенията на съда, че понятията като чест, достойнство, почтеност, честност, коректност са високо измерими в материален план етични категории, и когато тези човешки качества бъдат оспорени чрез неоснователно наказателно преследване, то това следва да получи своя материален еквивалент като обезщетение за нарушените права на ищеца и за накърняването на посочените етични качества, възстановяването на които сред обществото изисква немалко време и е невъзможно в пълен обем.

Неправилно – в противоречие с цитираната практика (включително задължителната такава) на ВС и ВКС обаче въззивният съд не е обсъдил и не е взел предвид релевантни обстоятелства по делото, които имат съществено значение за определяне размера на процесното обезщетение – конкретната продължителност на наказателното преследване срещу ищеца, респ. – продължителността на периода, през който той е търпял процесните неимуществени вреди; дали и каква по вид мярка за неотклонение е била взета спрямо него; съдът не е посочил и какво е конкретното значение на всяко от обсъдените от него обстоятелства за определения от него размер на присъденото обезщетение – в насока за увеличаването или за намаляването му; липсват и изложени мотиви да са взети предвид общата икономическа среда и стандартът на живот в страната към периода на увреждането на ищеца. С оглед на това, основателни са оплакванията в касационната жалба на ответната ПРБ за необоснованост на изводите на въззивния съд относно размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, както и че при това положение същото е определено в завишен размер от 25 000 лв.

В мотивите към обжалваното въззивно решение не се съдържа ясна фактическа констатация относно конкретната продължителност на осъщественото срещу ищеца наказателно преследване, а още по-малко – обсъждане дали то се е развило в разумен срок, като наред с това окръжният съд необосновано е приел за начален момент на същото датата на повдигането на обвинението срещу ищеца – 20.01.2017 г. В тази връзка въззивният съд е изложил съображения, че преди повдигането на обвинението, досъдебното производство е било образувано срещу неизвестен извършител, поради което не можело да се установи по безспорен начин, че то се е водило срещу ищеца; последният е бил разпитван като свидетел и с него са били провеждани разговори, но не в качеството му на обвиняем, за да се приеме, че е налице неоснователно обвинение срещу него, което да му е причинило процесните неимуществени вреди. Тези съображения на въззивния съд са в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 425/01.12.2015 г. по гр. дело № 3143/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, където е прието, че и в случаите, когато първоначално досъдебното наказателно производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, а едва по-късно ищецът е бил уличен и/или срещу него е било повдигнато обвинение за същото престъпление, той търпи вреди от наказателното преследване и в периода от време преди уличаването му, респ. – повдигането на обвинението срещу него, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние, за което производството първоначално е образувано срещу неизвестен извършител; в тези случаи ищецът търпи вредите от наказателното преследване от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние, което единствено той би могъл да извърши (в подобен смисъл е и трайно установената практика на ВКС – решение № 230/04.12.2017 г. по гр. дело № 4874/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 187/13.06.2012 г. по гр. дело № 1215/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 341/05.10.2012 г. по гр. дело № 1310/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 353/06.11.2015 г. по гр. дело № 892/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 397/26.11.2015 г. по гр. дело № 6047/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС). В случая в исковата си молба ищецът е изложил именно такива твърдения – че макар и досъдебното производство „формално“ да се е водело срещу неизвестен извършител, всички процесуално-следствени действия по него били проведени с оглед доказването, че ищецът и Н. Д., в качеството си на свидетели, на 07.11.2011 г. пред районния съд в [населено място] в съдебно заседание по гр. дело № 451/2011 г. устно и съзнателно са потвърдили неистина; че в рамките на досъдебното производство ищецът многократно е бил призоваван за даване на обяснения, за разпит в качеството на свидетел, за провеждане на очни ставки и пр.; че вследствие психическите проблеми и стресът от разследването, през 2015 г. и след това неговото здравословно състояние значително е било влошено (в тази връзка в исковата молба са посочени множество заболявания: кръвната му захар започнала да се покачва и той започнал лечение с инсулин; била извършена ангиопластика или атеректомия на некоронарен път на десния му крак, която манипулация не дала резултат, поради което била извършена ампутация на десния му крак над коляното; ищецът изпаднал в депресия; през 2016 г. била извършена нова манипулация – подкъсяване на бедрената кост на вече ампутирания крайник; през 2018 г. била извършена ангиопластика и на третия пръст на левия му крак). Въззивният съд (за разлика от първата инстанция по делото) не е съобразил посочената по-горе практика на ВКС и не е обсъдил тези твърдения на ищеца, както и представените в тази връзка писмени доказателства – приложеното в цялост наказателно производство, за да установи началния момент, от който ищецът е започнал да търпи процесните неимуществени вреди вследствие проведеното срещу него незаконно наказателно преследване.

Необосновани са и изводите на окръжния съд, че вследствие незаконното обвинение срещу ищеца, здравословното му състояние се влошило, като причина връзка е приета за установена от съда само по отношение на задълбочаването на диабета и извършената ангиопластика на третия пръст на левия крак на ищеца, по съображения, че само те следват по време датата на повдигането на обвинението. Тези изводи на въззивния съд са неправилни не само по изложените по-горе съображения, а и тъй като в противоречие със задължителните указания и разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, респ. – в нарушение на съдопроизвоствените правила окръжният съд не е допуснал служебно изслушването на съдебно-медицинска експертиза, с оглед установяването и изясняването по делото на един от елементите от фактическия състав на имуществената отговорност на държавата (в лицето на процесуалния ѝ субституент в производството – ответната ПРБ) по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ (която правна норма е императивна), а именно – наличието или не на причинна връзка между незаконосъобразното наказателно преследване срещу ищеца и част от твърдяните от него процесни неимуществени вреди, изразяващи се в сочените в исковата молба, негови множество и тежки заболявания, за което несъмнено са необходими специални знания в областта на медицината.

По изложените съображения, съгласно чл. 293, ал. 2 от ГПК обжалваното въззивно решение, като неправилно, следва да бъде отменено, и тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия по събирането на доказателства, съгласно чл. 293, ал. 3 от ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав на окръжния съд.

При повторното разглеждане на делото, съгласно чл. 294, ал. 1 от ГПК, въззивната инстанция следва да допусне изслушването на комплексна съдебно-медицинска експертиза, която да бъде извършена от вещи лица – специалисти в областта на клиничната психология, ендокринологията и хирургията, които да дадат заключение относно наличието или липсата на пряка причинно-следствена връзка между развилото се наказателно преследване срещу ищеца и твърдяните от него процесни неимуществени вреди, изразяващи се в сочените в исковата молба негови заболявания. В тази връзка въззивният съд следва служебно да формулира задачите на вещите лица, като да даде възможност и на страните да формулират задачи към експертизата, но и като прецени тяхната относимост към предмета на доказване по делото, преди да ги допусне. При постановяването на новото въззивно решение окръжният съд следва най-напред да установи началния момент, от който е започнало наказателното преследване срещу ищеца, респ. – конкретната продължителност на същото, в течение на която ищецът е търпял процесните неимуществени вреди – съобразно изложеното по-горе и предвид цитираната практика на ВКС. При обсъждането на процесните неимуществени вреди и на причинната връзка между тях и незаконното наказателно преследване срещу ищеца, въззивният съд следва да обсъди и експертното заключение, което ще приеме по делото – в съвкупност с вече събраните доказателства пред първата инстанция, и въз основа на това да направи обосновани и законосъобразни изводи относно справедливия размер на процесното обезщетение, като се съобрази с цитираната по-горе практика (включително задължителната такава) на ВС и ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбите на чл. 78 и чл. 294, ал. 2 от ГПК, съобразно крайния изход на материалноправния спор по делото, въззивният съд следва да се произнесе и по претенциите на страните относно присъждането на направените от тях разноски, включително за настоящото касационно производство.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 362/08.06.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 161/2020 г. на Плевенския окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Плевенския окръжен съд за ново разглеждане от друг негов въззивен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: