Увеличаване на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно обвинение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50058

София, 30.03.2023г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията М.Х. г.д. № 1937 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от С. Е. С., чрез адвокат Д. Д., срещу въззивното решение №24/18.02.2022г., допълнено с решение №49/11.04.2022г. на Варненски апелативен съд по в.г.д.№601/2021г. в частта, с която е потвърдено решение №1455/29.09.2021г. по г.д.№874/2021г. на Окръжен съд [населено място], с което е отхвърлен предявения от С. Е. С. срещу Прокуратурата на Република България иск за заплащане на разликата над присъдените 6 000лв. до претендираните 25 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неоснователно обвинение за извършено престъпление по ДП № 3388-578/2019 г. по описа на V РУ на ОД на МВР Бургас, пр. пр. 2068/2019г. на РП – Бургас, прекратено с постановление от РП – Бургас вх. № 6904/2019 г. от 15.09.2020 г., по което е бил задържан под стража от 27.08.2019 г. до 26.11.2019 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.10.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.

Касационното обжалване е допуснато с определение №50883/01.12.2022г. по въпроса за начина на определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, след преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства, с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинно следствена връзка.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение по правния въпрос, за чието разглеждане е допуснато касационно обжалване:

По него е налице формирана задължителна практика на ВС и ВКС – ППВС № 4/23.12.1968 г. и т.3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и такава по реда на чл.290 от ГПК, според която размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, след преценка на всички конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Тези обстоятелства са свързани с вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, а именно: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост, тяхната тежест, конкретните обстоятелства по всяко едно, имащи отношение към вида, броя и интензитета на търпените неимуществени вреди; дали ищецът е оправдан, респ. дали наказателното производство е прекратено по всички обвинения срещу него, или по част от тях, а по други е осъден, като се направи съпоставка между всички обвинения, по които се е развивало наказателно производство по същото време; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, при отчитане на неговата сложност /фактите, които е следвало да бъдат установени, броят на обвиняемите и свидетелите, необходимостта от събиране на доказателства и др./; интензитета на мерките на процесуална принуда – дали ищецът е бил задържан и продължителността на задържането му, вида и продължителността на другите мерки за неотклонение и на другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; дали срещу ищеца са водени и други наказателни производства – като се отчете обстоятелството, че причинените вреди са във връзка с всички обвинения. Преценява се още начинът, по който всичко това се е отразило на ищеца с оглед неговата личност и живот – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и др. Значение има и обстоятелството как се е отразило повдигнатото обвинение на професионалния живот на ищеца, когато то е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия, неговото съдебно минало, наличието или липсата на предишни осъждания. При определяне размера на обезщетението следва да се отчете и стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди. За да се приложи правилно обществения критерий за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, е необходимо съдът да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички обстоятелства с правно значение за размера на претенцията, като отчете отражението им в неимуществената сфера на засегнатото лице и обоснове в мотивите резултата от направената преценка.

В жалбата си С. Е. С. е изложил доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с практиката на Върховен касационен съд при определяне размера на присъденото обезщетение. По същество претендира отмяна на решението и уважаване на иска в пълния претендиран размер. Направил е искане за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата Прокуратурата на Република България, редовно призован, не е депозирал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК и не изразява становище по жалбата.

В съдебно заседание С. Е. С., редовно призован, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Р., оспорва жалбата. Излага, че решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно, като размерът на присъденото обезщетение е определен при правилно приложение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Съдът е съобразил вида на повдигнатото обвинение – за тежко умишлено престъпление и приложената мярка за неотклонение, която е най-тежката предвидена в НПК, изпълнявана 91 дни. Твърди, че в конкретния случай превес имат обстоятелствата, които сочат на по-нисък интензитет на увреждането и именно съобразявайки същите и при намиране на баланса между тях, въззивният съд е определил размера на следващото се на ищеца обезщетение. Сочи още, че определеното обезщетение припокрива изцяло периода на увреждането като годишен доход. По същество моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

С атакуваното решение Варненски апелативен съд е потвърдил решението на първостепенния Окръжен съд – Варна в частта, с която е отхвърлен предявения от С. Е. С. срещу Прокуратурата на Република България иск за заплащане на разликата над присъдените 6 000лв. до претендираните 25 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неоснователно обвинение за извършено престъпление по ДП № 3388-578/2019 г. по описа на V РУ на ОД на МВР Бургас, пр. пр. 2068/2019г. на РП - Бургас, прекратено с постановление от РП Бургас вх. № 6904/2019 г. от 15.09.2020 г., по което е бил задържан под стража от 27.08.2019 г. до 26.11.2019 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.10.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.

Решението в останалата му част е влязло в законна сила.

За да постанови този резултат, съдът установил от фактическа страна, че с постановление от 28.08.2019 г. по ДП № 3388 ЗМ 578/19 г. на V РУ на ОД на МВР – Бургас ищецът С. С. бил привлечен като обвиняем за извършено на 27.08.2019 г. престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 НК. Ищецът бил задържан под стража от 27.08.2019 г., а мярката за неотклонение била заменена по искане на защитата му с мярка „парична гаранция“ на 26.11.2019 г.

Съдът установил, че наказателното производство срещу С. С. било окончателно прекратено с постановление от 14.09.2020 г., връчено му на 25.09.2020г. /стабилизирано на 02.10.2020г./

Въззивният съд констатирал и обстоятелството, че към момента на образуване на досъдебното производство ищецът бил осъждан, а от обясненията му пред разследващия полицай направил извод, че към този момент бил и безработен. Кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели Й. С. /съпруга на ищеца/ и Д. М., от които приел за установено, че след задържането му С. С. бил притеснен и уплашен, а след освобождаването му не искал да се вижда с хора, станал нервен и се държал като че ли е сърдит без причина.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът обосновал извод, че Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от него, или че то не е престъпление. Посочил, че по делото е безспорно установено, че срещу ищеца било повдигнато обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 от НК 123, ал.1 от НК, като наказателното производство било прекратено поради липса на извършено от обвиняемия престъпление. Продължителността на производството спрямо ищеца била около една година, през която същият бил задържан под стража. Съдът намерил за неоснователно възражението на ответника Прокуратурата на Република България за наличие на предпоставките по чл.5 от ЗОДОВ, като приел, че поведението на лицето спрямо което са предприети мерки на процесуална принуда е резултат от личната му преценка и въпрос на организиране на защитата му в наказателното производство, поради което същото не може да обоснове извод за негово виновно поведение.

За да определи размера на справедливото обезщетение, съдът съобразил следните обстоятелства: Повдигнатото на ищеца С. обвинение било за тежко умишлено престъпление /с оглед предвижданото наказание от една до десет години „лишаване от свобода“/. Същият търпял най-тежката мярка за неотклонение – „задържане под стража“ в периода от 27.08.2019г. до 26.11.2019г., след което тя била изменена в „парична гаранция“ до прекратяване на производството. Съобразил относително краткия период на воденото наказателно производство – около година. Съдът приел, че задържането оказало обичайното въздействие върху пострадалия ищец. Посочил, че по делото не са представени доказателства той да е търсил медицинска помощ във връзка с възникнали болестни симптоми, поради което формирал извод за липса на влошаване на физическото или психичното му здраве. Изложил още, че при определяне на обезщетението е отчел и обществените критерии за справедливост, икономическите условия и жизнения стандарт за съответния период, с прилагане на пропорционалност между неимуществените вреди и обезщетяването им.

Посочените съображения обусловили крайния извод на въззивния съд, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от страна на С. Е. С., вследствие на незаконно повдигнатото му обвинение, производството по което е прекратено, е в размер на 6000лв.

По касационните оплаквания:

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото по-горе разрешение, тъй като не е преценил всички релевантни обстоятелства, имащи значение за установяване на неимущественото увреждане на ищеца. Въззивният съд е посочил, че взема предвид обстоятелствата, че на С. С. е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление; наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“, за периода от 27.08.2019г. до 26.11.2019г., изменена в подписка до прекратяване на производството; относително кратката продължителност на същото – около година; претърпените от пострадалия обичайни вреди от наказателното производство, както и обществените критерии за справедливост, икономическите условия и жизнен стандарт. Не е изложил мотиви как тези обстоятелства се отразяват върху размера на паричното обезщетение, което е довело до необоснованост на обжалваната част от въззивното решение. Макар съдът да е отчел периода на задържане под стража на пострадалия, той по никакъв начин не е взел становище за неговата продължителност; за начина, по който същото се е отразило на ищеца, респективно на интензитета на претърпените вреди и при индивидуализиране на обезщетението.

Допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 12, чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 ГПК, довело до неправилно приложение на материалния закон /чл.52 от ЗЗД/ и необоснованост на въззивното решение, което съставлява основание за неговата отмяна, на основание чл.293, ал.2 ГПК. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество.

С. Е. С. е бил на 40 години към датата на привличането му като обвиняем, а към датата на влизане в сила на оправдателната присъда на 41 години, т.е. в активна възраст. Има твърдения, че е работил във фирма „Електра“, където карал малко корабче и ходел за риба. По делото не са събрани други доказателства за трудовата му заетост.

От приложените документи към наказателното дело се установява, че с постановление от 28.08.2019г. по ДП №3388 ЗМ 578/2019г. на V РУ на ОД на МВР – Бургас С. С. бил привлечен като обвиняем за това, че на 27.08.2019г. в [населено място],[жк], от лек автомобил, марка „Нисан“, паркиран в близост до плажната ивица, в съучастие с Ц. И. П., двамата като съизвършители, чрез използване на лек автомобил „Дачия“, отнел чужди движими вещи – пари и ваучери с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 от НК. В хода на досъдебното производство по отношение на ищеца били извършени следните процесуални действия – разпит на обвиняем на 28.08.2019г., 28.11.2019г. и на 03.07.2019г.; задържане под стража на 27.08.2019г., за срок от 24 часа; наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ за период до изменението ѝ в „парична гаранция“ в размер на 3000лв., с определение №131/26.11.2019г. по ВЧНД №1241/2019г. на Окръжен съд – Бургас, внесена на 26.11.2019г. Периодът на задържане на С. С. е от 27.08.2019г. до 26.11.2019г.

По отношение на ищеца производството не е влязло в съдебна фаза, като с Постановление на Районна прокуратура – Бургас от 14.09.2020г. същото било прекратено, а наложената мярка „парична гаранция“ – отменена. Постановлението е връчено на С. С. на 25.09.2020г. и същото е влязло в сила на 02.10.2020г. Ищецът се е явявал в проведените четири открити съдебни заседания по вземане и изменение на наложната му мярка за неотклонение.

Съобразно справката за съдимост, С. С. бил осъждан за други извършени престъпления, както следва: по НОХД №989/2001г. за престъпление по чл.343а, б.“б“ вр. чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.54 от НК, с наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, отложено за срок от три години и наказание – лишаване от право да управлява МПС за срок от 18 месеца, по което бил реабилитиран на 12.06.2004г.; по НОХД №2068/2015г. за държане на акцизни стоки без бандерол, на обща стойност 46 875лв. – престъпление по чл.234, ал.2, т.3 вр. ал.1 от НК, с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца, отложено за срок от три години.

Според официалните данни на НСИ средно на лице за 2020 г. общият доход е в размер на 7 002лв., общия паричен разход е 6 220 лв. Минималната работна заплата е в размер на 610лв.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Д. Е. М. и Й. З. С. /кредитирани при приложение на разпоредбата на чл.172 от ГПК/, се установява, че наказателното производство се е отразило негативно на ищеца и неговата личност: бил стресиран, притеснен и унил. Чувствал се зле от условията в ареста, където изпитвал дискомфорт от многото хора, с които бил в едно помещение. Според свидетелката С., ищецът изпаднал в депресия по време на задържането му, от която се опитвал да се възстанови дълго след освобождаването. Не работил за целия период от освобождаването му до 2021г. и не поддържал връзка с приятелите, нито с колегите си. Станал избухлив, отслабнал, имал проблеми с кръвното и съня. Според свидетелката ищецът получил тикове – примигвал често и правел неконтролируеми движения с палеца, които не били отшумели и към момента.

При така установеното, съдът приема, че повдигнатото на С. Е. С. обвинение в извършване на престъпление се явява незаконно, на осн. в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. На същия са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения; страх от бъдещия изход на делото; неудобство; опетняване на доброто име в обществото и накърняване на достойнството и честта, като те всички са във връзка с обвинението и воденото наказателно производство и са продължили през цялото време на воденото следствие. Наказателното производство е довело и до затруднение в работата на ищеца, с оглед задържането му под стража, макар в хода на производството да не е установено, че същият имал такава към момента на налагане на мярката за неотклонение.

Установяват се и обстоятелствата, че ищецът понесъл тежко и болезнено образуването и развитието на производството, преживял стресово наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“ за период от 91 дни, проведените съдебни заседания и извършваните спрямо него процесуални действия, свързани със заплахата да бъде осъден. Действително, същият имал предишен криминален опит, но интензитета на неимуществените вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление по конкретното дело е резултат и на обстоятелството, че престъплението, за което е бил обвинен в наказателния процес, предмет на настоящото дело е тежко, тъй като за същото е предвидено налагане на наказание лишаване от свобода от една до десет години. Заплахата за осъждането му довела до постоянно напрежение, което се отразило на психиката и начина му на живот – чувствал се унизен, с накърнено достойнство, застрашен от наказателна репресия за времето на разглеждане на наказателното производство – от 28.08.2019г. до 02.10.2020г., една година, един месец и четири дни.

Съдът не приема за установено, че по повод незаконното обвинение ищецът имал здравословни проблеми – показанията на свидетелката, която е съпруга на ищеца, не са подкрепени от други събрани по делото доказателства /медицински документи, в които влошаването на здравето му е диагностицирано/, нито че евентуалните заболявания са резултат от незаконното обвинение. По делото не са събрани доказателства за промяна в отношенията на ищеца с неговите близки, нито за оставането му без работа.

Съдът намира, че държавата отговаря за така установените неимуществени вреди. Паричният еквивалент на обезщетението съдът определя по справедливост, на осн. чл. 52 ЗЗД, към датата на деликта – прекратяване на наказателното производство, в размер на 20 000 лв., изхождайки от формираната съдебна практика и обществено икономическите условия в страната към 2020 г., като присъдената от този момент лихва има компенсаторен характер.

При определяне на по-високия размер на обезщетението, съдът съобразява следните обстоятелства: продължителността на воденото срещу ищеца производство /една година, един месец и четири дни/, като намира, че тя не е прекомерна за досъдебната фаза на наказателното производство, в която същото се е развило; извършените процесуално следствени действия с участието на ищеца /предявяване на обвинението и проведените разпити/; продължителния период на наложената мярка „задържане под стража“ за 91 дни, както и явяването му в четири проведени съдебни заседания свързани с налагането и изменението ѝ; наложената мярка – парична гаранция до приключване на наказателното производство. Интензивността на предприетите спрямо обвиняемия процесуални действия и най-вече мярката за неотклонение са го затруднили, налагайки ограничаване на правото му на придвижване, правото му на труд и комуникация със семейството, близките и приятелите му. Последващото ѝ трансформиране в парична гаранция е засегнало имуществото на ищеца за останалия период на наказателното производство. Съдът взема предвид личността на пострадалия – криминално проявен, с две осъждания, в активна възраст, както и обстоятелството, че по предходните осъждания са постановени условни присъди. Действително, ищецът има предишен криминален опит, но интензитета на неимуществените вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление по конкретното дело е резултат и на обстоятелството, че престъплението, за което е бил обвинен в наказателния процес, предмет на делото е тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 НК – по чл.195 от НК. Стресът, неизвестността, страхът от осъждане и налагане на наказание „лишаване от свобода“, както и страхът от финансова нестабилност, са значителни и са били за целия период на воденото производство.

В заключение, искът е основателен до размер от 20 000 лв.

С оглед на изложеното и на основание чл.293, ал.2 от ГПК обжалваното въззивно решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Е. С. срещу Прокуратурата на Република България, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над 6 000лв. до 20 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на повдигнато му обвинение за извършено престъпление по ДП № 3388-578/2019 г. по описа на V РУ на ОД на МВР Бургас, пр. пр. 2068/2019г. на РП – Бургас, прекратено с постановление от РП – Бургас вх. № 6904/2019 г. от 15.09.2020 г., по което е бил задържан под стража от 27.08.2019 г. до 26.11.2019 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.10.2020 г. до окончателното ѝ изплащане и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен до посочения размер, ведно със законната лихва върху главницата.

Решението в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен предявения от С. Е. С. срещу Прокуратурата на Република България, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над 20 000лв. до претендираните 25 000лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.10.2020г. до окончателното ѝ изплащане, следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ПРБ дължи и следва да бъде осъдена да заплати на С. Е. С., претендираните и направени от последния разноски за заплатените държавни такси и адвокатски хонорар в производствата пред въззивната и касационната инстанции, съразмерно уважената част от иска, в общ размер от 791,37лв. /от които: 246,11лв. – остатък от дължими разноски пред въззивния съд и 545,26лв. – разноски за касационното производство/.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №24/18.02.2022г., допълнено с решение №49/11.04.2022г. на Варненски апелативен съд по в.г.д.№601/2021г. в частта, с която е отхвърлен предявения от С. Е. С. срещу Прокуратурата на Република България иск за заплащане на разликата над 6 000лв. до 20 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неоснователно обвинение за извършено престъпление по ДП № 3388-578/2019 г. по описа на V РУ на ОД на МВР Бургас, пр. пр. 2068/2019г. на РП – Бургас, прекратено с постановление от РП – Бургас вх. № 6904/2019 г. от 15.09.2020 г., по което е бил задържан под стража от 27.08.2019 г. до 26.11.2019 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.10.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С. Е. С. обезщетение за причинени му неимуществени вреди от неоснователно обвинение за извършено престъпление по ДП № 3388-578/2019 г. по описа на V РУ на ОД на МВР Бургас, пр. пр. 2068/2019г. на РП – Бургас, прекратено с постановление от РП – Бургас вх. № 6904/2019 г. от 15.09.2020 г., по което е бил задържан под стража от 27.08.2019 г. до 26.11.2019 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за разликата над 6 000 до 20 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.10.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, както и 791,37 лв. сторени съдебно-деловодни разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №24/18.02.2022г., допълнено с решение №49/11.04.2022г. на Варненски апелативен съд по в.г.д.№601/2021г. в частта, с която е отхвърлен предявения от С. Е. С. срещу Прокуратурата на Република България иск за заплащане на разликата над 20 000лв. до 25 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неоснователно обвинение за извършено престъпление по ДП № 3388-578/2019 г. по описа на V РУ на ОД на МВР Бургас, пр. пр. 2068/2019г. на РП – Бургас, прекратено с постановление от РП – Бургас вх. № 6904/2019 г. от 15.09.2020 г., по което е бил задържан под стража от 27.08.2019 г. до 26.11.2019 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.10.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: