Осъждане за държане на наркотици с цел разпространение в съучастие

Текстът на акта

Ключови фрази

Kвалифицирани състави на производство, пренасяне , изготвяне , търговия и др. на наркотични вещества * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата * неоснователност на касационна жалба * изпълнение на задълженията на въззивната инстанция * правилно приложение на материалния закон * справедливост на наказание

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 56

гр. София, 06.02.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, ……Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА

ПЛАМЕН ДАЦОВ

при секретаря Галина Иванова....…...……………………….………..в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов………..……………………...изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………..….……...касационно дело № 651 по описа за 2024 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Т. В. Д. против въззивно решение № 187/04.06.2024 г. на Софийски апелативен съд, НО, 4-ти състав, постановено по ВНОХД № 4/2024 г., с което е била потвърдена присъда от 15.09.2023 г. на Софийски градски съд по НОХД № 2102/2022 г.

С първоинстанционната присъда подсъдимият Т. В. Д. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК за това, че на 15.10.2020 г., около 13:25 часа, в гр. София, ж.к "О. к.", бл. **, вх. Г, ет. 7, ап. *** в съучастие с И. В. Т. - извършители, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество в особено големи размери - коноп на обща стойност 8669.40 лв., поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 2 години лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 4 години, както и глоба в размер на 5000 лв.

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е присъдил в тежест на подсъдимия заплащане на разноските по делото.

В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС от подсъдимия лично и от защитника му, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Твърди се, че присъдата и въззивното решение почиват върху предположения, доколкото по делото не били изпълнени изискванията за задълбочен анализ и оценка на доказателствата съгласно чл. 13, 14, и чл.107, ал. 5 от НПК, както и изготвяне на мотивите съобразно стандарта по чл. 305, ал. 3 от НПК. Отсъствали и отговори на направените от защитата възражения, свързани с конкретиката на инкриминираното престъпление и събраните доказателства за това. В тази връзка е посочено, че подсъдимият Д. никога не е давал съгласие наркотичното вещество да бъде донесено в дома му от св. И. Т. и по делото липсвали съждения защо тези му обяснения не а били кредитирани. На тази основа се аргументира неправилно приложение на материалния закон поради осъждането му като съучастник в инкриминираното му престъпление. Според защитата наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като не отговаря на характера и тежестта на деянието, събраните доказателства за личността му и целите по чл. 36 от НК.. Претендира се отмяна на въззивното решение и при условията на алтернативност -оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд, или намаляване на наложеното му наказание.

Прокурорът от ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.

В последната си дума подс. Д. моли да бъде оправдан.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

Касационната жалба е неоснователна.

Всички оплаквания, застъпени в касационната жалба и съотносими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, са били направени и пред въззивната инстанция, която след като ги е обсъдила, е намерила същите за неоснователни, излагайки по този повод достатъчно конкретни и убедителни съображения, които ВКС споделя. Противно на твърденията на защитата, прегледът на въззивните мотиви сочи, че всички обстоятелства, свързани с правилно изясняване на авторството и начина на извършване на деянието са били проверени в тяхната цялостност, обективно и в нужни детайли, поради което и доводите за пренебрегване на изискванията по чл. 13, 14, 107, ал. 5 от НПК се явяват напълно неоснователни. Ясни и изчерпателни са съображенията поради какви причини е отдадено доверие на показанията на св. И. Т., които въззивният съд е намерил за подкрепени в значителна степен от показанията на св. Д. Д., както и на св.К. М., Г. М., К. К., Е. Д., В. С., а частично и от обясненията на подсъдимия. Съдът е намерил доказателствена подкрепа за изложеното от тях и в други доказателствени източници и експертни заключения - физикохимична експертиза, протокол за претърсване и изземване, протоколи за обиск и изземване, които подробно и надлежно е обсъдил. Внимателно е проследена връзката между намерените в дома на подсъдимия Д. наркотични вещества и предходните негови действия и на св. И. Т., като не е пренебрегнато и значението на откритите в жилището два броя ножички, с които двамата са си служили при обработване на тревистата маса марихуана и подготовката й за улична употреба. Това, наред с обективните данни за вида, количеството, стойността на наркотичните вещества и тяхното съхранение, са били достатъчни за обосноваване и на изводите за специалната цел за тяхното разпространение.

Изложеното дотук демонстрира, че въззивната инстанция е извършила всеобхватен анализ на всички годни доказателствените източници, които е оценила съобразно действителното им съдържание и значимост, като е изложила подробни, ясни и убедителни съображения за това, поради какви причини намира установените от първата инстанция фактически данни за потвърдени, а възраженията на защитата за неоснователни. Затова ВКС намира, че липсва каквото и основание да се счита, че вътрешното й убеждение е било опорочено, което да е пречка приетата по делото фактология да послужи като годна основа за касационната проверка за правилното приложение на материалния закон. На основата на установените фактически положения ВКС намира, че законосъобразно подсъдимият е бил признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Наложеното при условията на чл. 54 от НК основно наказание лишаване свобода в размер на 2 години и кумулативното в размер на 5000 лв. глоба е съобразно предвидения минимум, поради което с основание е било потвърдено. В тази връзка поначало правилно са били оценени обема и значението на установените по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като липсват възражения, които да налагат преоценката им от касационната инстанция. Ясно е заявено, че смекчаващите обстоятелства нито са многобройни, а още по-малко е налице такова с изключителен характер, поради което липсва основание за прилагането на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НПК, (независимо от изписаната неточност за глобата). В своята цялостност основното и кумулативното наказание съответстват на извършеното и са достатъчни за постигане на всички цели по чл. 36 от НК.

С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 187/04.06.2024 г. на Софийски апелативен съд, НО, 4 състав, постановено по ВНОХД № 4/2024 г.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.