Прихващане на задържане в чужбина до фактическото предаване на осъдения

Текстът на акта

Ключови фрази

Производство по ЗПИИСАННЛСМВЛС * възобновяване на наказателно производство * новооткрито чрез разследване обстоятелство

Р Е Ш Е Н И Е

№ 402

София, 06 ноември 2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА

БОНКА ЯНКОВА

при секретаря Илияна Петкова и с участието на прокурора от ВКП Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия Янкова н.д № 668/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е на основание чл.422, ал.1, т.3 от НПК по искане на окръжен прокурор при Окръжна прокуратура София за възобновяване на ЧНД № 659 / 2022 г. по описа на Окръжен съд София и ВЧНД № 1443/2022 г. по описа на Апелативен съд София и изменение на постановеното от първата инстанция решение от 06.12.2022 г., както и на въззивното решение от 24.01.2023г., с което същото е било потвърдено.

В искането са развити доводи в подкрепа на основанието по чл. 422, ал.1, т.3 от НПК , аргументирани с разкритите нови обстоятелства, свързани с предаването на осъденото лице на българските власти, които не са били известни на съдилищата, постановили съдебните актове и в същото време имащи съществено значение за делото.

Представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа искането и предлага да бъде уважено, тъй като е в интерес на осъдения.

Служебно назначеният защитник на осъдения – адвокат П. В. от САК изразява позиция за основателност на направеното искане. Счита, че е необходимо възобновяването на делото за отстраняване на допуснатата грешка.

Осъденият П. в лична защита изразява съгласие с доводите на защитника си, а в упражнено право на последна дума моли за уважаване на искането.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, намери следното:

С решение № 116/ 06.12.2022 г. постановено по ЧНД № 659 / 2022 г. на Окръжен съд София е била призната и приета за изпълнение присъда № 10/750538 - 19, постановена на 09.07.2020 г. от Окръжен съд Ротердам, влязла в сила на 15.02.2021 г., с която българският гражданин Т. И. П., [дата на раждане] в [населено място], е осъден на лишаване от свобода за срок от 54 месеца (1620 дни) за извършените на територията на издаващата държава престъпления, както следва: 1/ умишлено внасяне на 19.12.2019 г. на територията на /държава/ около 400 кг. кокаин – вещество, упоменато в Списък І към Закона за наркотиците - съответстващо на престъпление по чл.242, ал.2 от НК; 2/ заедно и в съучастие с други лица, умишлено транспортиране на 19.12.2019 г. на територията на /държава/ на кокаин – съответстващо на престъпление по чл.354а, ал.1 от НК; 3/ в периода от 01.11.2019 г. до 28.11.2019 г. включително, в /населенво място/, заедно и в съучастие с други лица, за умишлено внасяне на територията на Нидерландия на голямо количество кокаин - съответстващо на престъпление по чл.242, ал.2 вр. с чл. 20, ал.2 и ал.4 от НК и 4/ на 19.12.2019 г. в Ротердам, заедно и в съучастие с други лица, с цел незаконно присвояване (от Е. Д. Т.) извършил отнемане на контейнер с номер /номер/ (с намиращ се в него палет с кокаин, между товара от манго), изцяло или отчасти принадлежащ на „Х. и Х.), във всеки случай на друго лице или други лица, а не на подсъдимия и съучастниците му, чрез използване на техническо средство - съответстващо на престъпление по чл.195, ал.1, т.4 вр. с чл.194, ал.1 от НК.

На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС , вр. чл. 12, ал.8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС) е бил определен първоначален общ режим за изтърпяване на това наказание.

На основание чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е било приспаднато времето на предварителното задържане и изтърпяната част от наказанието, считано от 19.12.2019 г. до влизане на решението в сила.

Съдебният акт е бил проверен от Апелативен съд София, по жалба на служебно назначения защитник на осъдения, като с решение № 25/ 24.01.2023г., постановено по ВНЧД № 1443/ 2022 г. е потвърден изцяло.

Искането е процесуално допустимо.

Направено е от легитимирана страна, в установения от закона шестмесечен срок и има за предмет, постановено в производство по глава ІІ от ЗПИИСАННЛСМВЛС решение, което с оглед устойчивата практика на ВКС по този въпрос ( Р № 60170/ 1.11.2021 г. по н. д. № 239/2021 г., ВКС, III н. о., Р № 60122 / 1.07.2021 г. по н. д. № 346/2021 г., III н. о., Р № 5/ 7.12.2022 г. по н. д. № 1059/2021 г., ВКС, II н.о.) попада в приложното поле на чл.419, ал.1 от НПК

Разгледано по същество искането е основателно.

В чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е предписано задължението на решаващия съд да се произнесе по зачитане на времето, през което осъденото лице е било задържано - за изтърпяване на наложеното му наказание или в рамките на предварителното му задържане. С оглед данните по делото първоинстанционният съд приспаднал при изпълнение на наказанието задържането на осъдения от 19.12.2019 г. до влизане на решението в сила, което с оглед реализираната инстанционна проверка е станало на 24.01.2023 г.

След приключване на производствата по глава ІІ от ЗПИИСАННЛСМВЛС в двете инстанционни съдилища, в които осъденият П. не е участвал, тъй като се е намирал в Нидерландия, била предприета процедура по трансфер на осъдения, обективирана в приложените по делото материали от кореспонденция между ВКП и компетентните власти на Нидерландия. Съгласно писмо от Директор на Временния арест в [населено място], /държава/, изготвено на 22.03.2022 г., осъденият П. е бил задържан от 19.12.2023 г. до 22.03.2023 г . , на която дата е предаден на България.

Гореизложеното обосновава извод, че по делото са разкрити нови обстоятелства, които не са били известни на двете инстанционни съдилища, а в същото време са от съществено значение, доколкото са свързани с продължителността на зачетеното, като изтърпяно от осъдения наказание. Разпоредбата на чл.422, ал.1, т. 3 от НПК указва изискуемият начин, по който се установяват новите обстоятелства - чрез разследване, проведено по реда на глава ХVІІ от НПК или в рамките на т. нар. „разследване в широк смисъл“ ( Р № 110/ 02.05.2017 г. по н.д. № 300/2017 г. на ВКС, I н.о; Р №110/ 2.05.2017 г. по н.д.№ 300/2017 г. на ВКС, I н. о. и др.) В случая, новите обстоятелства са установени чрез предприетата и изпълнена процедура, свързана с трансфера на осъденото лице и фактическото му предаване на българските власти.

С оглед отправеното в искането предложение за възобновяване и на двете съдебни производства - първоинстанционно и въззивно, касационният състав намира за необходимо да посочи, че след като постановеното по ЧНД № 659/2022 г. по описа на ОС София решение е било проверено от Софийския апелативен съд, тоест има постановен въззивен съдебен акт и след като поставения в настоящото производство въпрос би могъл да получи разрешението си само в рамките на апелативното дело, не е наложително възобновяването на първостепенното наказателно производство.

Ето защо и по гореизложените съображения производството по ВНОХД № 1443/2022 г. по описа на Апелативен съд София следва да бъде възобновено, като решението на въззивната инстанция, с което е потвърдено първоинстанционното решение относно приложението на чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС бъде изменено в тази част. Доколкото необходимата корекция в периода на зачитане е изцяло в интерес на осъдения Т. П., за отстраняване на пропуска не е наложително ново разглеждане на делото в апелативната инстанция, а в съответствие с правомощията на касационната инстанция ( чл.425, ал.1, т. 4 от НПК ), може да се извърши и от ВКС.

Ето защо и на основание чл. 425, ал.1, т.4 във вр. с чл. 422, ал.1, т.3 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

Р Е Ш И:

ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ВЧНД № 1443/2022 г. на Апелативен съд София.

ИЗМЕНЯВА решение № 25 / 24.01.2023 г., постановено от Апелативен съд София по ВНЧД № 1443/2022 г. в частта, с която е било потвърдено първоинстаниционното решение на Окръжен съд София по ЧНД № 659/2022г. относно приложението чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, като на основание чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС зачита изцяло времето на изтърпяната част от наказанието и временното задържане на осъдения Т. И. П. от общия срок на наложеното наказание, считано от 19.12.2019 г. до фактическото му предаване на българските власти – 22.03.2023 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.