Осъждане за прокарване в обращение на неистинска банкнота от 200 евро

Текстът на акта

Ключови фрази

Придобиване или прокарване в обращение на подправени парични знаци или платежни инструменти * неистински парични знаци

Р Е Ш Е Н И Е

№ 251

София, 11.02.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галина Тонева

ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева

Бисер Троянов

при секретар Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Красимира Филипова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело №1076 /2019 г.

Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба от подсъдимия Е. П. Й., подадена чрез неговия адвокат Г. Г. от Софийската адвокатска колегия, против решение № 261/19.06.2019 г. по внохд № 343/2019 г. на Софийския апелативен съд.

В жалбата (и допълнение към нея) се сочи, че решението е „ неправилно и незаконосъобразно”. Изтъква се, че вътрешното убеждение на съда е произволно и не е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, а събраните доказателства са обсъдени избирателно, субективно , превратно и в нарушение на правилата на формалната логика и на чл. 18 от НПК.

Касаторът специално отделя внимание на обясненията на подсъдимия, които намира за пренебрегнати за сметка на приоритизиране на показанията на свидетелката З. Т. и заключението на видеотехническата експертиза.

Наред с оспорване на авторството на деянието поради обективна несъставомерност жалбата обосновава и отсъствие на субективните признаци на престъпния състав по чл. 244, ал.1 във вр. с чл. 243, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият не е знаел, че държи неистински паричен знак. Прави се оплакване и за пренебрегване на доводите на защитата, останали без отговор от въззивния съд.

В заключение се формулира искане за отмяна на обжалваното решение и оправдаване на подсъдимия или, алтернативно, за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата по изложените съображения.

Прокурорът пледира жалбата да бъде оставена без уважение, тъй като фактическата обстановка е изяснена при спазване на процесуалните правила, а правната квалификация на деянието е законосъобразна.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното :

Окръжният съд в гр. Благоевград с присъда № 5304/28.11.2018 г. по нохд №187/2018 г. признал подсъдимия Е. П. Й. за виновен в това, че на 17.01.2018 г. около 18.40 часа в [населено място], [община], в магазин за хранителни стоки на ЕТ „В.- А. Т. ” - [населено място], е прокарал в обръщение подправени (неистински) парични знаци - една банкнота с номинал 200 евро, за която знаел, че е неистинска, поради което и на основание чл. 244, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 243, ал. 1, пр. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок една година, търпимо при първоначален общ режим.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът привел в изпълнение и наказанието лишаване от свобода за срок от пет месеца, наложено на подсъдимия по нохд № 605/2016 г. от Районен съд – гр. Ихтиман.

В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски.

Софийският апелативен съд с решение № 261 от 19.06.2019 г. по внохд № 343/2019 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.

Жалбата срещу така постановения въззивен акт е неоснователна поради следните съображения:

На първо място въззивното решение удовлетворява стандарта на чл. 339, ал.1 и ал.2 от НПК. Предходният съдебен състав е изложил основания, поради които не приема доводите на жалбоподателя срещу осъдителната присъда, които, без съществена редакция, се повтарят и пред касационната инстанция.

Основната линия на защита срещу обвинението отрича на авторството на деянието с доводи в две направления – 1. не е категорично доказано , че изследваната банкнота е тази, с която подсъдимият е заплатил покупката на свидетелката Т. и 2. подсъдимият не е знаел, че банкнотата е подправена.

Отказът на двете предходни инстанции да верифицират позицията на защитата се атакува с твърдения за едностранчивост, избирателност и неточен анализ на доказателствения материал.

Разгледана в тази светлина жалбата на касатора се опровергава от данните по делото. Въззивната инстанция не може да бъде упрекната, че е нарушила принципните изисквания на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК.

Обстоятелствата по делото са изследвани с дължимата обективност, пълнота и всестранност.

Апелативният съд е проверил фактическите изводи на предходната инстанция на базата на собствен анализ на доказателствената съвкупност. Тук е мястото за пълнота на изложението да се посочи, че бланкетно заявеното оплакване на касатора за неспазване на чл. 18 от НПК от първостепенния съд, което е останало незабелязано от въззивната инстанция, е непроверимо поради пълна липса на конкретика.

Твърдението на подсъдимия, че приложената по делото банкнота не е тази, която дал на свидетелката Т., не е пренебрегнато – напротив, то е съпоставено с всички събрани доказателства и отхвърлено едва след като не е намерило подкрепа в тях. Съдът е съобразил времето и начина на плащане на цигарите, действията на свидетелката за проверка на банкнотата в бюро за обмен на валута, реакцията ѝ към подсъдимия за уреждане на отношенията и последващото сезиране на полицията. Правилно е акцентирано върху факта, че се касае за кратък период от време, в който предметът на престъплението е бил контролиран по начин, изключващ подмяна или объркване.

В проверяваното решение с дължимата задълбоченост е проверена достоверността на основния доказателствен източник - показанията на свидетелката Т.. Разсъжденията на съда в тази насока се отличават с обективност и комплексност. Преди да даде вяра на информацията, съобщена от свидетелката, въззивният съдебен състав е преценил нейната вътрешна последователност и подкрепа чрез данни от останалите доказателствени средства. Обсъдена е и липсата на разумен мотив Т. да компрометира подсъдимия, след като е обезщетена и дори е заявила, че „желае делото да се прекрати”. В отговор на възраженията на защитата за „негодност на видеотехническата експертиза”, заслужава да се отбележи, че тя е ценена именно във връзка с гласните доказателствени средства. Въпреки невъзможността за лицево-идентификационно изкледване заключението на вещото лице съдържа експертен коментар на ценими в доказателствен аспект факти, които са послужили за проверка на съобщеното както от свидетелката З. Т., така и от свидетеля К. М..

Прецизно са коментирани и всички данни относно субективната страна на деянието.

Предходната инстанция е проследила подробно поведението на подсъдимия, което е било насочено към прокарване на банкнотата по начин, намаляващ риска да бъде разпозната като фалшификат. В решението е посочено, че подсъдимият избрал магазинчето на Т. и внимателно го огледал, категорично се възпротивил на предложението за обмяна на банкнотата, заплатил малка сметка с 200 евро, макар да имал и по-дребни по номинал банкноти, и най-накрая – рязко потеглил с колата, повличайки увисналата на вратата продавачка, която искала да си изяснят отношенията.

В тази връзка за настоящия състав отхвърля мнението на касатора, че съдът, в „качеството на правораздаващ орган не разполага с нужните за целта знания и умения да прави психологически портрет и да анализира евентуалните нагласи и намерения в поведението на дееца”, от което прави заключение за недоказаност на вината на подсъдимия. В атакувания съдебен акт няма дори намек за психологическо портретуване и навлизане в научни сфери извън конституционните правомощия на съда и процесуалния инструментариум за тяхната реализация. Разбирането на касатора принципно отрича възможността съдията (поради „липса на знания и умения”) да постигне изводи за субективното отношение на дееца към извършеното обществеопасно деяние и неговите общественоопасни последици. Това налага, с изцяло дидактична цел, да се припомни, че вината, като съвкупност от психични моменти, е реално съществуващ факт, даден в психиката на дееца Вж. Иван Ненов , Наказателно право на НРБ, Обща част , София- 1972 г. стр.316 и сл. и неговото изследване е част от предмета на доказване по всяко наказателно дело.

Обобщено, не са нарушени правилата за събиране и оценка на доказателствата, поради което фактическите изводи на съда не подлежат на преразглеждане от настоящата инстанция. В рамките на установените от апелативния съд фактически положения материалният закон е приложен правилно, а в касационната жалба не са посочени конкретни доводи в защита на твърдението за незаконосъобразност извън обсъдените по-горе. Не са налице процесуалните предпоставки за приложение на чл. 348, ал. 3 от НПК за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

За пълнота на изложението този състав на Върховния касационен съд отбелязва, че искането на касатора за оправдаване в рамките на касационната процедура е лишено от процесуално основание, доколкото е базирано на противопоставяне на фактическите изводи на предходната инстанция. Както е добре известно третата инстанция по наказателни дела не установява нови факти (извън неприложимата в настоящия случай хипотеза на чл. 354, ал. 5, изречение второ от НПК), поради което не може да отмени въззивен съдебен акт, отричайки фактологическата му обосновка.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 261/19.06.2019 г. по внохд № 343/2019 г. на Софийския апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.