Отмяна на влязло в сила решение поради противоречие с по-късно решение за нищожност

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 104

гр. София, 02.07.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2913 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 307, ал. 2 – 4 от ГПК.

Образувано е по подадена от П. Т. Г., П. М. М., С. Т. В. и Д. Т. К., молба за отмяна на влязлото в сила решение № ІІІ-20/22.02.2010 г. по възз. гр. дело № 39/2010 г. на Бургаския окръжен съд (БОС), с което, като е потвърдено решение № 196/16.11.2009 г. по гр. дело № 379/2009 г. на Айтоския районен съд (АРС), е обявен, по предявения от Г. Ж. Я. срещу Т. Г. К. и В. П. Д., иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, за недействителен спрямо Г. Я., договор за дарение на недвижим имот, сключен между Т. К. като дарител и В. Д. като дарена, във формата на нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № . г. на нотариус с рег. № ., относно недвижим имот, представляващ 1/6 идеална част от апартамент, находящ се в [населено място], [улица]23А1-1, ЖСК „С.“, в общинско място, съставляващо поземлен имот № . в кв. . по плана на [населено място], подробно описан ведно с принадлежащите му избено помещение № 5, таванско помещение № 1 и 7.515 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.

В молбата се твърди, че с определение № 292/12.04.2019 г. по гр. дело № 4610/2018 г. на III-то гр. отд. на ВКС не е допуснато касационното обжалване, и е влязло в сила решение № VІ-86/14.08.2018 г. по възз. гр. дело № 450/2017 г. на БОС, с което, като е потвърдено решение № 1/04.01.2017 г. по гр. дело № 432/2016 г. на АРС, по искове на молителите, които са наследници на Т. К., срещу В. Д., при участието като неин помагач на Г. Я., е прогласена, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 576, чл. 579 и чл. 580, т. 6 от ГПК, нищожността на същия договор за дарение на недвижим имот, сключен между Т. К. като дарител и В. Д. като дарена, във формата на нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № . г. на нотариус с рег. № ., както и нищожността на нотариалния акт. В молбата се излагат съображения, че при това положение са налице нови писмени доказателства за ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Както е прието в постановеното по делото определение № 38/11.02.2020 г., действителната правна квалификация на така подадената молба за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като с твърденията и съображенията на молителите се навежда противоречие между влязлото в сила въззивно решение № ІІІ-20/22.02.2010 г. по възз. гр. дело № 39/2010 г. на БОС, чиято отмяна те искат, и влязлото в сила въззивно решение № VІ-86/14.08.2018 г. по възз. гр. дело № 450/2017 г. на БОС. В последващи писмени становища и в откритото съдебно заседание от страна на молителите се излагат съображения за уважаване на молбата им на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Ответниците по молбата за отмяна Г. Ж. Я. и В. П. Д. в отговорите си излагат възражения за процесуална недопустимост, евентуално – съображения за неоснователност на молбата за отмяна; последното се поддържа и в последващо писмено становище на ответника Я..

Както е прието в постановените по делото определения №№ 326/17.09.2019 г. и 38/11.02.2020 г., молбата за отмяна е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е основателна по отношение на молителите П. Г., С. В. и Д. К., но е неоснователна по отношение на молителя П. М.. Съображенията за това са следните:

Въззивното решение № ІІІ-20/22.02.2010 г. по възз. гр. дело № 39/2010 г. на БОС, чиято отмяна искат молителите, е влязло в сила на 17.11.2010 г. – при условията на чл. 296, т. 3, пр. 1 от ГПК, тъй като касационното обжалване на същото не е допуснато с определение № 1122/17.11.2010 г. по гр. дело № 871/2010 г. на III-то гр. отд. на ВКС.

Между страните не се спори, а и от удостоверение за наследници с изх. № 1737/13.05.2019 г., изд. от дл. лице при [община], се установява, че четиримата молители са наследници на Т. Г. К.. Последният е починал на 13.04.2011 г. – след влизането на 17.11.2010 г. в сила на атакуваното въззивно решение № ІІІ-20/22.02.2010 г. по възз. гр. дело № 39/2010 г. на БОС, поради което решението има действие за четиримата молители, съгласно чл. 298, ал. 2, пр. 1 от ГПК, както и за двамата ответници по молбата за отмяна – съгласно чл. 298, ал. 1 от ГПК.

От данните по делото се установява и че с решение № VІ-86/14.08.2018 г. по възз. гр. дело № 450/2017 г. на БОС, като е потвърдено решение № 1/04.01.2017 г. по гр. дело № 432/2016 г. на АРС, по искове на молителите П. Г., С. В. и Д. К., предявени срещу ответниците по молбата за отмяна В. Д. и Г. Я., е прогласена, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 576, чл. 579 и чл. 580, т. 6 от ГПК, нищожността на процесния договор за дарение на недвижим имот, сключен между Т. К. като дарител и В. Д. като дарена, във формата на нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № . г. на нотариус с рег. № ., както и нищожността на самия нотариален акт. С определение № 292/12.04.2019 г. по гр. дело № 4610/2018 г. на III-то гр. отд. на ВКС не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение № VІ-86/14.08.2018 г. по възз. гр. дело № 450/2017 г. на БОС, респ. – последното е влязло е в сила при условията на чл. 296, т. 3, пр. 1 от ГПК. В първоинстанционното решение № 1/04.01.2017 г. по гр. дело № 432/2016 г. на АРС неточно е посочено, че Г. Я. е участвал в това исково производство, не като ответник, а като трето лице – помагач на ответницата В. Д., но този недостатък е отстранен с въззивното решение № VІ-86/14.08.2018 г. по възз. гр. дело № 450/2017 г. на БОС. Това е и без значение за изхода на настоящото отменително производство, тъй като и в двата случая (било като ответник – чл. 298, ал. 1 от ГПК, било като трето лице – помагач на ответницата В. Д. – 223, ал. 1 от ГПК) това въззивно решение формира сила на пресъдено нещо между Г. Я. и В. Д. от една страна, и тримата молители П. Г., С. В. и Д. К., които са предявили уважените с решението искове по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 576, чл. 579 и чл. 580, т. 6 от ГПК за нищожността на процесния договор за дарение.

Четвъртият молител П. М. обаче не е участвал в това исково производство, поради което по отношение на него не е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, изискващо субективен идентитет между страните по двете дела, по които са постановени влезлите в сила противоречиви решения. По тези съображения, молбата на П. М. за отмяна на влязлото в сила решение № ІІІ-20/22.02.2010 г. по възз. гр. дело № 39/2010 г. на БОС е неоснователна и следва да се отхвърли.

По отношение на останалите страни в настоящото отменително производство, изискваният от разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК субективен идентитет е налице, предвид задължителните указания, дадени с 10 от ППВС № 2/29.09.1977 г., съгласно които, под понятието „същите страни“ по смисъла на чл. 231, б. „г“ от ГПК от 1952 г. (отм), респ. – на чл. 303, ал. 1, т. 4 от действащия ГПК, се разбират ищецът и ответникът, другарите в процеса, встъпилите или привлечените трети лица, наследниците и правоприемниците на първоначалните страни, както и приобретателите на спорното право.

Налице е и противоречие, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, между атакуваното влязло в сила въззивно решение № ІІІ-20/22.02.2010 г. по възз. гр. дело № 39/2010 г. на БОС и влязлото в сила решение № VІ-86/14.08.2018 г. по възз. гр. дело № 450/2017 г. на БОС. Съгласно задължителните указания, дадени с т. 5 от ТР № 7/31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 307, ал. 4 от ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. В мотивите към тази точка на тълкувателното решение е разяснено и следното: Основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК ще е налице, когато разрешаването на спора по единия иск – обусловената претенция, имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск – обуславящата претенция, и разрешенията по обуславящия спор си противоречат. 3а да възникнат предпоставките по разпоредбата, трябва да е налице съвпадение между страните, както и да съществува обективно тъждество на производствата, но за разлика от хипотезата, при която обективното тъждество на производствата е резултат от еднаквите спорни предмети, в разглеждания случай обективният идентитет не се изразява в еднакъв предмет на делата, те имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело. Въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение по силата, на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив. Разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното влязло в сила решение по преюдициалното правоотношение, което му противоречи. Предметите на двете решения са в съотношение, при което правото по обусловеното решение е мълчаливо отречена правна последица от предмета на решението по обуславящия иск. В случая е налице именно такава хипотеза. Основателността на уважения с атакуваното влязло в сила въззивно решение № ІІІ-20/22.02.2010 г. по възз. гр. дело № 39/2010 г. на БОС, конститутивен иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване за относително недействителен спрямо Г. Я. на процесния договор за дарение, се предпоставя от валидността (действителността) на този процесен договор. Това е така, защото основна материалноправна предпоставка за основателността на иска по чл. 135 от ЗЗД е атакуваният с него процесен договор за дарение, да уврежда интересите на кредитора-ищец Г. Я.. Ако този договор е нищожен, той изначално (още към момента на сключването му) не поражда целените с него правни последици, включително – вещно-прехвърлителен ефект, поради което той не уврежда интереса на ищеца-кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД, респ. – този иск се явява неоснователен. Поради това, с прогласяването на нищожността на процесния договор за дарение на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 576, чл. 579 и чл. 580, т. 6 от ГПК, с влязлото в сила решение № VІ-86/14.08.2018 г. по възз. гр. дело № 450/2017 г. на БОС мълчаливо е отречена посочената материалноправна предпоставка за основателността на конститутивния иск по чл. 135 от ЗЗД, т.е. – отречена е и основателността на този иск, който – в противоречие с това – е уважен с атакуваното влязло в сила въззивно решение № ІІІ-20/22.02.2010 г. по възз. гр. дело № 39/2010 г. на БОС. При това положение, последното се явява и неправилното решение в случая по смисъла на чл. 307, ал. 4 от ГПК, поради което следва да бъде отменено.

Предвид изхода на спора в настоящото отменително производство, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, двамата ответници по молбата за отмяна дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на молителите, чиято молба е основателна, направените от тях разноски по делото, както следва: на молителя П. Г. – сумата 313 лв. (от които: 153 лв. – внесената от него държавна такса по молбата за отмяна – листове 3-6 по делото, и 160 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение – листове 76 и 168 по делото) и на молителката С. В. – сумата 280 лв. (заплатено адвокатско възнаграждение – листове 133 и 167 по делото). По делото не са ангажирани доказателства за направени разноски от молителката Д. К., поради което такива не следва да ѝ се присъждат. По делото не са ангажирани и доказателства, молителите или някой от тях да е заплатил пътните разноски на процесуалния им пълномощник по делото, поради което и такива разноски не следва да се присъждат. Също предвид изхода на спора в настоящото отменително производство, разноски не следва да се присъждат и на молителя П. М., както и на двамата ответници по молбата за отмяна. Доводите на ответника по молбата за отмяна Г. Я., че не е дал повод за завеждане на делото и че не дължи разноски, са неоснователни. Същият е дал повод за подаването на молбата за отмяна, тъй като е предявил иска по чл. 135 от ЗЗД, който е уважен с влязлото в сила решение, чиято отмяна се постановява с настоящото решение, а в настоящото производство оспорва молбата за отмяна, поради което не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК за освобождаването му от разноски за настоящото производство.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ, на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, по молбата на П. Т. Г., С. Т. В. и Д. Т. К., влязлото в сила решение № ІІІ-20/22.02.2010 г., постановено по възз. гр. дело № 39/2010 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 196/16.11.2009 г., постановено по гр. дело № 379/2009 г. на Айтоския районен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. М. М. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, на влязлото в сила решение № ІІІ-20/22.02.2010 г., постановено по възз. гр. дело № 39/2010 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 196/16.11.2009 г., постановено по гр. дело № 379/2009 г. на Айтоския районен съд.

ОСЪЖДА Г. Ж. Я. с ЕГН [ЕГН] и В. П. Д. с ЕГН [ЕГН] да заплатят: на П. Т. Г. с ЕГН [ЕГН] – сумата 313 лв. (триста и тринадесет лева) и на С. Т. В. – сумата 280 лв. (двеста и осемдесет лева) – разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: