Осъждане за държане на наркотици с цел разпространение

Текстът на акта

Ключови фрази

Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * неоснователност на касационна жалба * високорисково наркотично вещество * държане на наркотични вещества с цел разпространение

РЕШЕНИЕ
№ 186
София, 30 декември 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осми декември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА

МАРИЯ МИТЕВА

при участието на секретаря: Мариана Иванчева и в присъствието на прокурор Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия М. Митева н. дело № 922/2020 година

Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на адв. С. С., защитник на подс. Ж. В. Т. срещу Решение № 194/24.06.20 г. по ВНОХД № 201/20 г. по описа на САС, НО, втори състав в частта, в която първоинстанционната присъда е била потвърдена.

В касационната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като неправилно е приложен материалния закон и са допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че съдебният акт на въззивния съд не е мотивиран в достатъчна степен, липсва задълбочен анализ на доказателствените източници и е проявена правно недопустима тенденциозност. Изтъква се, че и първата и въззивната инстанция са си позволили да приемат за установени факти, които не са безспорно доказани. Цитират се показания на различни свидетели /напр. А. Б., П. Н. и П. В./ и се навеждат доводи за това, че част от доказателствените материали, които са в полза на защитната теза са били игнорирани или тълкувани превратно.

Изтъква се, че въззивният съд изцяло е възприел фактическите положения, установени от първостепенния съд и е направил единствено незначителни уточнения, а при това положение въззивната инстанция не е направила собствен анализ и оценка на доказателствените материали. Подчертава се, че когато решението или присъдата на въззивния съд не отговарят на изискванията, регламентирани в чл. 305, ал. 3 НПК, съответно на чл. 339, ал. 2 НПК е налице съществено процесуално нарушение, защото е налице липса на мотиви. Развиват се и доводи че са опорочени действията по претърсване и изземване в жилището, находящо се на [улица]. Излага се и съображения, че от събраните по делото доказателства и доказателствени средства не може да се направи несъмнен извод, че подс. Ж. Т. е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Отправеното искане е за отмяна на Решение № 194/24.06.20 г. по ВНОХД № 201 по описа за 2020 г. на САС, НО, втори състав и за връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд поради неправилно приложение на материалния закон и поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения.

В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. Ж. Т., адв. С. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Изтъква, че липсват мотиви и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Отправя искане въззивното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за нова разглеждане от друг състав на съд.

Подс. Ж. Т. в лична защита поддържа съображенията, изложени в жалбата и казаното от неговия защитник.

Представителят на Върховната касационна прокуратура предлага касационната жалба на подсъдимия да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Изтъква, че всички признаци на деянието са подложени на внимателен анализ и е обсъдена защитната теза. Сочи, че въззивният съд, споделяйки становището на първоинстанционния, е внесъл изменение в първоинстанционната присъда само относно елемент на продължаваното престъпление. Счита, че наказателното производство пред въззивния съд е протекло законосъобразно и не са налице касационни основание за отмяна на решението на въззивния съд, поради което моли да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното.

С присъда от 11.01.2019 г., постановена по НОХД № 1581/2018 г. по описа на Софийския градски съд, Наказателно отделение, трети първоинстанционен наказателен състав подс. Ж. Т. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1., предл. 4. и изр. 2., предл. 1., алт. 1., вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК - за това, че на 18.02.2015 г., в условията на продължавано престъпление, с три деяния, сам и в съучастие, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) държал с цел разпространение високорискови вещества и прекурсори на обща стойност 25 809,33 лева, както следва:

1. На 18.02.2015 г. в [населено място], [улица], като извършител в съучастие с П. В. Н. без надлежно разрешително съгласно ЗКНВП държал с цел разпространение високорискови вещества (коноп, метамфетамин, амфетамин, метилендиоксиметамфетамин, екстази на обща стойност 25 777,26 лева;

2. На същата дата и място, като извършител в съучастие с П. В. Н. без надлежно разрешително съгласно ЗКНВП държал с цел разпространение прекурсори (ефедрин/псевдоефедрин и 1-фенил, 2- пропанон (БМК), поставени под контрол съгласно Категория 1 на Приложение 1 на Регламент (ЕО) № 273/2004 г. и толуол и солна киселина, поставени под контрол Категория 3 на Приложение 1 на Регламент (ЕО) № 273/2004) на обща стойност 19,32 лева;

3. На същата дата, в [населено място],[жк], [жилищен адрес] без надлежно разрешително съгласно ЗКНВП държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества (екстази) на обща стойност 12,75 лева - за което, при условията на чл. 54, ал. 1 НК, е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от три години, търпимо при първоначален строг режим, и на глоба в размер на 20 000 (двадесет хиляда) лева. От лишаването от свобода е приспаднато по реда на чл. 59 НК времето, през което подсъдимият е бил задържан.

На основание чл. 68, ал. 1 НК с присъдата е приведено в изпълнение наказанието от две години лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Т. по н.о.х.д. № 1212/12 г. на ОС - Бургас, като и за неговото изтърпяване е определен първоначален строг режим. Постановено е също отнемането на веществените доказателства по делото - високорискови вещества и прекурсори - на основание ч 354а, ал. 6 НК.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият е осъден да заплати деловодните разноски (половината от всички, направени в досъдебното производство и всички, направени в съдебното производство).

С решението на САС, постановено при предходното разглеждане на делото, присъдата е била изменена в частта за правната квалификация, като е отменена в частта, в която престъплението е квалифицирано като продължавано по чл. 26, ал. 1 НК. Производството пред касационния съд е било образувано само по жалба на подсъдимия. В отменителното решение (№ 252 от 17.2.2020 г., постановено по н.д. № 1000/2019 г. по описа на ВКС, НО, второ наказателно отделение) е приета липса на мотиви във въззивния съдебен акт, извеждащи виновно извършени от подсъдимия общественоопасни деяния.

Въззивната процедура е инициирана по жалба на адвокат С. С. от САК - защитник на подсъдимия Ж. В. Т., срещу присъда (без номер) от 11.1.2019 г., постановена по н.о.х.д № 1581/2018 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), Наказателно отделение, 3 първоинстанционен наказателен състав.

С Решение № 194/24.06.2020 г. на САС, НО, втори състав /при второто въззивно разглеждане на делото/ присъдата от 11.01.2019 г., постановена по н.о.х.д № 1581/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 3 първоинстанционен наказателен състав е била изменена в частта за правната квалификация на деянието, като подс. Ж. Т. е бил оправдан за това да е извършил престъплението в условията на продължавана престъпна дейност и е била отменена квалификацията по чл. 26, ал. 1 НК, и в частта за режима на приведеното в изпълнение наказание на подс. Ж. В. Т. лишаване от свобода за срок от две години, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС е определил общ режим.

В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена.
Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Оплакванията в касационната жалба са свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. В касационната жалба се поддържа, най-общо, че лисват мотиви, някои доказателствени средства са игнорирани, а други тълкувани превратно. Навеждат се доводи са незаконосъобразно формирано вътрешно убеждение на съдилищата и за наличие на тенденциозност при обсъждане и анализиране на доказателствените източници.

При касационната проверка обаче Върховният касационен съд констатира, че фактологията по делото е правилно изяснена от събраните възможни и относими доказателства, доказателствени средства и способи за доказване.

Първоинстанционният и въззивният съд са възприели за установена идентична фактическа обстановка, като за прецизиране на фактологията въззивният съд е направил уточнения и допълнения единствено относно обстоятелствата, свързани с проведените от подс. Т. телефонни разговори.

Изначално неоснователни са оплакванията на защитата за липса на мотиви и за липса на самостоятелен анализ на доказателствените източници от страна на въззивната инстанция. Това е така, защото при внимателния прочит на материалите по делото се установява, че инстанционните съдилища са анализирали внимателно, подробно и задълбочено всички доказателства и доказателствени средства, като са подходили при оценката им с нужната критичност и обективност. Действително въззивният съд е възприел установените от първия съд фактически положения и е направил анализ на доказателствените източници, който почти изцяло съвпада с този на първата инстанция. Но това е неизбежно, след като още първостепенния съд е формирал верни фактически изводи, почиващи на вярна интерпретация на доказателствения материал и без да го тълкувал превратно, е достигнал до определени правни изводи, които са също верни. След като въззивният съд е проверил изцяло правилността на атакувания съдебен акт, анализирал е всестранно, обективно и пълно както гласните, така и писмените доказателствени средства, били са подложени на анализ и изготвените по делото експертизи, към него не може да бъде отправен упрек, че не е формирал вътрешното си убеждение въз основа на доказателствата по делото и закона.

И първата и въззивната инстанция не са подходили безкритично към обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Б., Н. и В.. Изброените гласни доказателствени средства, видно от материалите по делото, са насочени към обслужване на защитната теза на подсъдимия. Те обаче не са тълкувани превратно от инстанционните съдилища и са оценени с оглед на тяхната информативност и с оглед на действителното им съдържание. При анализа и оценката на доказателствените източници не се констатира твърдяната от защитата тенденциозност. Напротив и първата и въззивната инстанция с особено внимание и пунктуалност са обсъдили доказателствените материали, като са ги съпоставили помежду им. Изложени са ясни съображения в кои части се кредитират показанията на св. Б. и по какви причини и в кои не им се дава вяра. Обективен и безпристрастен е бил подходът и при оценката на показанията на св. Н., като е даден точен отговор защо показанията му в частта, в която той отрича каквато и да съпричастност на подс. Т. към извършване на престъплението, са оценени като недостоверни. Показанията на посочения свидетел са непоследователни, вътрешнопротиворечиви и логически неиздържани. Въззваната инстанция с особено внимание е подходила към показанията на този свидетел и ги е подложила на задълбочен анализ.

Не са игнорирани и показанията на св. В., а напротив обсъдени са с нужната критичност и отново съдилищата са се аргументирали на кои негови показания дават вяра, в кои части и защо не кредитират други неговия изявления.

С основание въззивният съд е отбелязал, че с правно значение е не в чий дом са се намирали забранените за държане наркотични вещества, а кои са лицата, осъществяващи фактическата власт и опериращи в действителност с тях. Именно този факт е следвало да бъде изследван и уточнен и точно това са изследвали и уточнили инстанционните съдилища.

Правилно като недостоверни са били оценени и обясненията на подсъдимия, в които той отрича каквато и да било деятелност от негова страна, свързана с наркотични вещества. Тези обяснения са напълно опровергани от останалите обективни доказателства и доказателствени средства.

Така, макар и въз основа на косвени доказателства, правилно е прието, че единствения възможен верен извод е, че забранените вещи са били притежание на подс. Т., а и по електронната везна са установени единствено следи от него. От друга страна и св. Б. е заявила, че нито електронната везна, нито намерените амфетамини са били в жилището й, преди идването на подсъдимия. Ето защо всички доказателствени източници съпоставени помежду им, представляват една последователна и единна верига, която дава възможност да се заключи несъмнено, че подсъдимият е съпричастен към извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Що се отнася до оплакването, залегнало в касационната жалба във връзка с опорочени действията по претърсване и изземване в жилището, находящо се на [улица], то също е неоснователно. Пунктуално и изчерпателно въззивният съд е отговорил на това възражение на защитата. Отчетен е факта, че от външноформална страна протоколът за претърсване и изземване е съставен в съответствие със законовите изисквания. Обсъдено е и защо е възникнала ситуация на неотложност, изискваща спешно и едновременно извършване на претърсвания както на адреса на св. Б., така и на адреса на св. П. Н..

Във връзка с отразеното в цитирания протокол и знанието на св. Р. за неговото съдържание, са били анализирани и показанията на св. Р., който в крайна сметка е заявил, че е разбрал съдържанието на това, което е подписал, защото полицаят му го е прочел. Така въззивната инстанция е изложила подробна аргументация защо приема, че посочения протокол за претърсване и изземване е годно доказателствено средство, поради което и не следва да се изключва от доказателствената съвкупност.

Материалният закон е приложен правилно и по отношение на приведеното в изпълнение наказание по реда на чл. 68, ал. 1 НК.

Законосъобразно присъдата на Софийския градски съд е била изменена в частта за правната квалификация на деянието, като подс. Ж. Т. е бил оправдан за това да е извършил престъплението в условията на продължавана престъпна дейност и е била отменена квалификацията по чл. 26, ал. 1 НК, и в частта за режима на приведеното в изпълнение наказание на подс. Ж. В. Т. лишаване от свобода за срок от две години, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС е определил общ режим.

С оглед на изложените по-горе съображения касационната инстанция намира за неоснователни възраженията, залегнали в касационната жалба за нарушение на материалния закон и за допуснати във въззивната инстанция съществени процесуални нарушения /чл. 14, НПК и чл. 107 НПК/, свързани с начина на осъществяване на дейността по установяване, проверка и оценка на релевантните факти – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.

Това е така, защото всички обстоятелства по делото са изследвани обективно, всестранно и пълно и именно въз основа на съвкупната им оценка въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение.

Предвид на това, че не констатираха допуснати нарушения на материалния закон и допуснатите съществени процесуални нарушения, решението на Апелативен съд – София, Наказателно отделение, втори състав следва да бъде оставено в сила.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 194/24.06.2020 г., постановено по ВНОХД № 201/2020 г. от Апелативен съд – София.
Председател:

Членове: 1.

2.