Задължителност на хартиената форма и подписи при образувано на хартия дело

Текстът на акта

Ключови фрази

Неплащане на издръжка * липса на мотиви * съществени процесуални нарушения * неподписан съдебен акт

Р Е Ш Е Н И Е

№ 82

гр.София, 07 юли 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

МАЯ ЦОНЕВА

при участието на секретаря Невена Пелова

и прокурора от ВКП Момчил Бенчев

след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 291/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационен протест, депозиран от прокурор в Окръжна прокуратура- Пловдив, срещу въззивна присъда от 22.02.2022 г., постановена по внохд №111/2022 г. по описа на Окръжен съд- гр. Пловдив.

В протеста и допълнението към него са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, намерили израз в неправилно приложение на закона и ограничаване на процесуалните права на държавното обвинение. Твърди се, че доколкото в кориците на първоинстационото производство не се открива на хартиен носител нито протокола от проведеното съдебно заседание, нито постановената присъда и мотивите към нея и предвид обстоятелството, че прокуратурата не разполага с достъп до ЕИСС, не съществува какъвто и да е било начин за сравнение между изисканите и получени от районния съд в електронен формат протокол от съдебното заседание, присъда и мотиви, със съставените документи, изготвени в това производство. Посочва се, че след като иницииращия първоинстанционното производство документ- обвинителен акт е съставен на хартиен носител, подписан саморъчно от страна на изготвилия го прокурор, а не в електронна среда, то всички съдопроизводствени действия следва да бъдат обективирани в съответните протоколи от съдебни заседания на хартиен носител, като на такъв следва да бъдат и присъдата и мотивите към нея. Според прокурора, по делата, които са образувани и се водят в материална, хартиена форма, оригиналът на съответните документи е хартиеният носител, като е недопустимо в рамките на едно производство процесуалните документи да бъдат на различни носители. В заключение прокурорът поставя акцент на това, че в действителност липсва валиден съдебен акт, от който да е видно каква е волята на първоинстанционния съд, което не позволява осъществяването на въззивен контрол по реда на глава Двадесет и първа от НПК от ОС-Пловдив по подадената въззивна жалба. На следващо място оплакването за допуснато нарушение на материалния закон се аргументира с неправилно приложение на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК от страна на въззивната инстанция. Моли се да бъде отменена въззивната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния или на въззивния съд.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста и по отношение на двете релевирани с него касационни основания. Споделя изложените съображения за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с ограничаване процесуалните права на прокуратурата. Подкрепя и оплакването за неправилно приложение на материалния закон, като твърди, че не са налице основания за приложение разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. Моли протестираният съдебен акт да бъде отменен или изменен.

Защитникът на подсъдимия- адв.А. оспорва подадения протест и моли да не бъде уважаван. Твърди, че подсъдимият е плащал издръжка всеки месец, независимо, че тя не е била в пълен размер, както и че няма период от повече от два месеца, в който той да не е изпълнявал това си задължение.

Подсъдимият Е. М. О. не се явява пред ВКС, поради което не взема становище по протеста. Производството спрямо него се разглежда отсъствено.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационния протест, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

По въззивна жалба на защитника на подсъдимия Е. М. О., пред Окръжен съд- Пловдив е било образувано внохд №111/2022 г., приключило с нова въззивна присъда №11 от 22.02.2022 г., с която е била отменена изцяло първоинстанционната присъда №133 от 20.20.2021 г. по нохд №5372/2021 г. на РС-Пловдив и вместо това подсъдимият Е. М. О. е бил признат за невиновен в това, че за времето от 10.09.2018 г. до 10.05.2021 г. в [населено място], след като е бил осъден с влязло в сила съдебно решение- определение №6757 по гр.д. 12656/2016 г. на РС-Пловдив, влязло в сила на 10.07.2017 г. да издържа свой низходящ –сина си Р. О. М. Е., съзнателно не е изпълнил задълженията си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 32 месечни вноски в размер на по 250 лв., всичко на обща стойност 8000 лв., поради което го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК.

В кориците на първоинстнационното производство- нохд №5375/2021 г. по описа на РС-Пловдив не се съдържа присъда и мотиви към нея на хартиен носител, подписани с мастилен подпис от съдебния състав, поради което нейното съдържание не може да бъде инкорпорирано в настоящото съдебно решение. За наличието на такава присъда /вероятно в електронна среда, доколкото няма данни и за това обстоятелство/ се съди единствено от въззивната присъда и мотивите към нея.

Касационният протест е ОСНОВАТЕЛЕН.

Налице е съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато от първостепенния съд и не констатирано от въззивната инстанция, намерило израз в липса на съдебен акт- присъда и мотиви, които да са били изготвени от РС-Пловдив на хартиен носител и да носят мастилен подпис на състава, които ги е постановил. Отделно от това, прочитът на материалите, намиращи се по нохд №5372/2021 г. на Пловдивски районен съд сочи на липса и на протоколи от проведени съдебни заседания /за това, че те са повече от един може да се съди по записванията на началната корица на делото на датите, на които те са проведени /. Освен, че тези процесуални документи отсъстват на хартиен носител, с положен мастилен подпис на председателя на състава и секретаря, по делото няма и никакъв друг документ, който да удостоверява тяхното съществуване в електронна среда. По аналогичен начин стоят нещата и с присъдата и мотивите към нея. Но дори и да беше налице документ, удостоверяващ тяхното наличие в електронна среда, ВКС отново би бил изправен пред трудност да провери дали същият изхожда от съдията, действително подписал протоколите от съдебните заседания и постановил първоинстанционната присъда, ведно с мотивите към нея. С други думи, ВКС не разполага с възможност да установи достоверността на електронните подписи, положени върху електронните документи, поради липса на директен достъп до делото през ЕИСС. В този смисъл направеното оплакване на изготвилия касационен протест прокурор, е основателно, доколкото той по същата причина не е имал възможност да направи посочената по –горе проверка. С такъв достъп не е разполагал и прокурора от ВКП, участвал в съдебното заседание пред върховната инстанция.

Настоящият касационен състав споделя и аргументите в протеста, че когато първоинстанционното производство е образувано по обвинителен акт, изготвен на хартиен носител, подписан саморъчно от прокурора, а не в електронна среда /като електронно дело/, всички съдопроизводствени действия, включително и съдебния акт следва да бъдат постановявани на хартиен носител и да носят саморъчните подписи на съдебния състав. В конкретния случай, първоинстанционното производство не е било образувано като електронно дело, поради което и постановения по него съдебен акт и осъществените съдопроизводствени действия не могат да имат друга форма, различна от формата, по която е стартирало съдебното производство. Недопустимо е изготвените процесуални документи в съдебната фаза на процеса да имат различна форма- в една част делото да бъде на хартиен носител, а в друга- протоколите от съдебни заседания и съдебните актове да бъдат в електронна среда. Липсата на саморъчно подписан съдебен акт и протоколи по хартиено дело представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 от НПК от категорията на абсолютните. Това прави невъзможно запознаването с цялото дело както от касационния състав, така и от останалите страни в процеса. Електронният документ може да съществува само в електронна среда, в система, съдържаща необходимата база данни, до която имат достъп всички участници в процеса. Когато такъв достъп не е осигурен, техните процесуални права са съществено нарушени, което също представлява основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за отстраняване на нарушението.

От друга страна, като не е констатирала коментирания дотук порок и не е предприела действия за неговото отстраняване, въззивната инстанция също е допуснала съществено нарушение на процесуалните правила.

Предвид наличие на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, не следва да бъдат обсъждани релевираните в протеста доводи за нарушение на материалния закон.

Макар и в касационния протест прокурорът да е поискал само отмяна на въззивния съдебен акт, а не и на първоинстанционната присъда, доколкото в процесуалния документ се съдържа искане за връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, ВКС приема, че в това искане се съдържа имплицитно и такова за отмяна на присъдата на РС- Пловдив.

По изложените съображения и на основание чл.354 ал.3 т.2 във вр.с ал.1 т.5 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивна присъда №11 от 22.02.2022 г., постановена по внохд №111/2022 г. по описа на ОС-Пловдив.

ОТМЕНЯВА присъда №133 от 20.12.2021 г. по нохд №5372/2021 г. на Пловдивски районен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Пловдивски районен съд, друг съдебен състав от стадия на разпоредителното заседание.

РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1/

2/