Отказ за отмяна на влязло в сила решение поради липса на нови доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 105

София, 14.01.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Анета Иванова

изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова

гражданско дело № 2037/2020 година по описа на Върховния касационен съд, гражданска колегия, първо отделение и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

М. С. Т. е подал молба вх.№ 46409 от 21.10.2019г. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение на ВКС, първо гражданско отделение № 206 от 18.10.2016г. по гр.д.№ 2103/2016г., с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК.

Ответникът М. Л. Д. изразява становище, че молбата е неоснователна, тъй като новото доказателство, което се представя – удостоверение за търпимост на вилна сграда в УПИ ..... в.з.“Б.“, землището на кв.Банево – [община] е било известно на праводателя на молителя и е могло да бъде представено по време на гледане на делото.

Молбата за отмяна е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определението по чл.307 ГПК № 78 от 04.08.2020г.

По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:

Предмет на молбата за отмяна е влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение № 206 от 18.10.2016г. по гр.д.№ 2103/2016г., с което е отменено решение № ІІ-120 от 29.12.2015 г. по в. гр. д. № 1048/15 г. на Бургаския окръжен съд и делото е решено по същество като е отхвърлен предявеният от М. Ц. Т. и С. С. Т., починал на 14.02.2018г. /наследодател на настоящия молител М. С. Т./ срещу М. С. Д. К. И. К., Руси Й. Ж., Я. С. Р., Р. С. П. /заместена от наследниците си С. Т. П. и Р. Т. П., А. С. К., К. С. К., С. С. Г., П. С. А., Н. И. Н./ заместен от наследниците си В. Я. Н., Л. Н. Н. и В. И. Н. /, Х. И. Х., Д. Й. Ж., Ж. Н. Ж. и К. Н. Ж., Р. Ж. Ж. и Е. Ж. К., иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответниците не са собственици на недвижим имот, представляващ УПИ ХV-..... от кв. ..... по плана на вилна зона „Б. ”, землище на кв.Банево, [населено място], целият с площ от 600 кв.м., при граници: изток – улица; запад – УПИ .....; север – УПИ .....; юг – УПИ ..... .

За да отхвърли предявения от М. Т. и С. Т. отрицателен установителен иск, Върховният касационен съд е приел, че спорният УПИ ..... с площ от 610,57 кв.м. е включен в рамките на имот пл.№ ..... по кадастралния план на в.з.”Б.” от 1999г., с площ от 33 009 кв.м., бивша собственост на Р. Ж. Р. /наследодател на ответниците/. По повод подадена от наследниците на Р. Р. молба за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ е постановено в производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ решение от 26.03.2000 г. по гр.д.№ 2851/2000 г. на Бургаския районен съд, с което е възстановена собствеността на наследниците на Руси Ж. Р. върху „нива с площ от 5 636,25 кв.м., находяща се в Ат пазар”/влязло в сила/. В изпълнение на това съдебно решение е постановено и последващо решение № 8562В/13.04.2004 г. на ОСЗГ Б., с което се възстановява собствеността върху имот. Това решение на ОСЗГ има конститутивен ефект, с постановяването му е приключила процедурата по възстановяване на собствеността и то легитимира наследниците на Р. Ж. Р. – ответници по предявения отрицателен установителен иск за собственици на процесния имот.

Молителят М. С. Т. , който е низходящ наследник на ищеца по делото С. С. Т. твърди, че след постановяване на въззивното решение е получил по пощата от своя вуйчо документ, който удостоверява търпимост на сградата, построена в имота, за който е отхвърлен отрицателния установителен иск. С молбата за отмяна е представено удостоверение №94-00-24841/5/25-96-2013г. Това удостоверение е издадено от [община] по заявление от 09.10.2012г. и решение № 881 от 15.04.2013г. на АС-Бургас и в него е посочено, че строеж „вилна сграда“, намиращ се УПИ ..... кв. ..... по действащия план на в.з. „Б.“ , землището на кв.Банево, изпълнен без строителни книжа през 1985г. е допустим по действащия ПУП , одобрен със Заповед № 136 от 21.02.1991г. и поради това се издава удостоверение за търпимост по смисъла на § 16 ал.1 ПР ЗУТ.

С отговора на молбата за отмяна е представено от ответника М. Л. Д. като наследник на ответницата по предявения иск М. С. Д., заверено като препис същото удостоверение, издадено от [община] с отбелязване върху него, че е получено лично от М. Ц. Т. на 25.06.2013г. Удостоверението е прието като доказателство в съдебното заседание по чл. 307 ал.2 ГПК и истинността му не е оспорена, а становището на процесуалните пълномощници на молителя е, че документът не е относим за производството по отмяна, защото в него молителят осъществява своите самостоятелни права като наследник и няма данни, че удостоверението е стигнало до него.

Молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения:

Производството за отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК е способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила решения на съдилищата на посочените в разпоредбите основания. Фактическият състав на отмяната по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК е налице, когато след влизане в сила на решението се открият доказателства, които са от значение за решаването му. Отмяната няма за цел да даде възможност на заинтересованата страна / тази, която е загубила делото/ да поправи допуснатите пропуски в хода на делото, дължащи се на процесуално бездействие, да издири относимите към спора доказателства. Затова новооткритите по смисъла на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК доказателства трябва да се отнасят до твърдения на страната, която тя не е могла да докаже поради обективни, независими от нея причини – напр. не е знаела за документа или е знаела, но не е могла да се снабди своевременно с него, за да го представи по делото и той да бъде съобразен при решаването му. Необходимо е също така документът да изяснява факти, които са от значение за делото, но са останали недоказани и това е формирало решаващи изводи на съда.

В разглеждания случай видно от данните по делото и мотивите на отхвърлителното решение на ВКС, представеният с молбата за отмяна документ няма отношение към обсъждани от касационната инстанция релевантни за решаването на делото факти. Съдът не е обсъждал въпроса дали построената в процесния имот сграда е законна или не, дали представлява търпим строеж и дали от това зависи възстановяването на собствеността на ответниците по отрицателния установителен иск. Следователно представеният в производството за отмяна документ няма значение за решаващите изводи на въззивния съд и съответно не може да служи като основание за отмяна по смисъла на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК. На следващо място следва да се посочи, че съдържанието на документа е възпроизведено в заключението на вещото лице М.Г., прието в първоинстанционното производство. Това доказва, че е бил известен на ищците и е могъл да бъде представен по делото. Същото се удостоверява и от представеният екземпляр от удостоверение от ответника по молбата за отмяна. Нещо повече, дори и без този документ ищците са могли да установяват в процеса дали сградата представлява търпим строеж, но доказателства в тази насока не са събирани. Молителят е правоприемник на втория ищец и именно на това основание е обвързан от решението съгласно чл.298 ал.2 ГПК респ. от извършените от наследодателя процесуални действия, следователно в производството за отмяна той не защитава самостоятелни права и затова не следва да се преценява дали лично на него документът е бил известен.

По изложените съображения поради отсъствие на предпоставките на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение.

При този изход на делото, на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника М. Л. Д. се дължат разноски по представения списък в размер на 700 лв.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. С. Т. вх.№ 46409 от 21.10.2019г. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение № 206 от 18.10.2016г. по гр.д.№ 2103/2016г., с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК.

Осъжда М. С. Т. да заплати на М. Л. Д. сумата 700 лв. /седемстотин лева/ разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: