Доказателствена сила на нотариално заверен препис от предварителен договор

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 200/20 г.

София, 23.02.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България , състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Даниела Цветкова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 4718 по описа за 2019г. и приема следното:

Производството е по касационната жалба на адвокат Цв.П. като процесуален представител на Е. К. В. от София срещу въззивното решение на АС Бургас от 22.05.2019г. по гр.д. № 110/2019г. Касационната жалба съдържа оплаквания за нарушения на процесиалния закон, за необоснованост и незаконосъобразност. Иска се отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск. Претендират се и разноски.

Ответникът по жалбата И. А. М., гражданин на И., чрез процесуалния си представител адвокат С.А. е изложил съображения за нейната неоснователност. Заявява искане за присъждане на разноски.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК с определение № 389/20.05.2020г. по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства и да даде отговор на всички доводи и възражения и по въпроса за значението за доказването на представен препис, снет от оригинал на частен документ, верността на който е удостоверена от нотариус.

За да се произнесе по касационната жалба, ВКС взе предвид:

С атакуваното решение БАС е потвърдил решението на БОС от 27.7.2018г. по гр.д. № 1005/2016г., с което е отхвърлен предявеният от Е. В. срещу И. М. иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 04.2.2011г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент № – мезонет, на 4 и 5 етажи от сграда № в УПИ, съответно индивидуализиран, находящ се в [населено място], и покривната тераса на сградата, която /сграда/ е с идентификатор......., но процесния самостоятелен обект не е нанесен със самостоятелен идентификатор, и е осъдил Е. В. да заплати на И. М. чрез адвокат С. А. 1303лв. разноски за адвокат за въззивното производство.

Въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния, че с нотариален акт ответникът /погрешно посочен ищецът/ придобил процесния имот с площ 119.89 кв.м в сграда №..., която е част от почивен комплекс „Д. В.“, построена в УПИ ......; в имота били нанесени 14 сгради, а процесният апартамент се намира в сграда с посочения по-горе идентификатор, но без самостоятелен идентификатор; предварителният договор и разписките за платената в брой цена са представени в преписи, заверени от адвоката и официално от нотариус, но не са представени оригиналите, които ищецът заявява, че не може да открие; непредставянето на оригиналите е пречка за назначаване на графологична експертиза във връзка с оспорването от ответника на автентичността на подписите върху документите; първоинстанционният съд намерил, че не са налице предвидените в закона предпоставки: предварителният договор да е сключен в писмена форма, да съдържа всички съществени елементи на договор за продажба на имота, прехвърлителят да е собственик на имота /представени са доказателства, че ответникът е придобил имота, но не и че към момента на завеждането на делото той все още е негов собственик/ и ищецът да е изправна страна. На основание чл.272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, като е изложил съображения по оплакванията на касатора във въззивната му жалба, а именно: по делото са представени не нотариално заверени преписи на официални документи, а на частни; няма нотариална заверка на подписите на страните; не може да се приеме, че с тези преписи ищецът е представил надлежни доказателства; тъй като ответникът е оспорил автентичността на подписа върху частните документи, като е поискал графологична експертиза, в тежест на ищеца е да представи съхраняваните от него оригинали, което той не е сторил. С оглед на това и в контекста на иск по чл.19 ал.3 ЗЗД, при липса на оригинали и при невъзможност за сравнение с автентичен оригинален подпис на ответника, съдът не би могъл да обосновава категорични изводи по предмета на иска само въз основа на заключение на вещо лице, изследвало копия на документи, дори и да е била назначена съдебна експертиза. След като представените документи като частни такива не се ползват с доказателствената сила по чл.179 ГПК, не се установява истинността при оспорването им, а други доказателства не се ангажират, искът е неоснователен.

С определение от 04.4.2019г. въззивният съд е оставил без уважение направените с въззивната жалба на ищеца доказателствени искания. Прието е, че първоинстанционният съд е изготвил проект за доклад с ясно очертан предмет на спора, с разпределение на доказателствената тежест и с произнасяне по доказателствата, възражения срещу който не са заявени, при което не са допуснати твърдяните във въззивната жалба на В. процесуални нарушения в тази връзка.

По втория поставен в изложението въпрос ВКС приема следното:

С решение на ВКС ІV ГО по гр.д. № 864/2012г. по въпроса за доказателствената сила на копие на документ е прието, че съгласно чл.179 ал.2 ГПК официално завереният препис има същата доказателствена стойност, както оригиналният документ. Компетентни да извършат официално удостоверяване за верността на препис от документ са нотариусът на основание чл.569 т.2 ГПК и пом.нотариусът на основание чл.40 ЗННД. При предвидени със закон специални условия такова удостоверяване могат да правят и съдии по вписванията – чл.48 и чл.82 ЗННД, кмет, зам.кмет, секретар на община и кметски наместник – чл.83 ЗННД, консулските длъжностни лица – чл.84 ал.1 т.2 ЗННД и адвокат – чл.32 ЗА. Страната също може да извърши заверка за вярност на препис от документ, но тя не е официална.

Настоящият състав напълно споделя тази практика. В същия смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решения по гр.д. № 567/2018г. ІІІ ГО, по т.д. № 2800/2015г. І ТО, по гр.д. № 588/2011г. ІІІ ГО, по гр.д. № 1590/2009г. І ГО и др.

В противоречие с многобройната трайна и непротиворечива практика на ВКС въззивният съд се е произнесъл и по първия поставен от касатора процесуалноправен въпрос, като не е подложил на преценка оплакванията на последния относно собствеността на процесния имот.

Атакуваното решение е неправилно.

С оглед отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, въззивният съд в противоречие с разпоредбата на чл.183 ГПК е изключил от доказателствения материал представените от ищеца-касатор преписи от писмени доказателства – предварителен договор и разписки за платени във връзка с него парични суми. Верността на преписите е удостоверена от нотариус по реда на чл.591 ГПК. Ответникът не е оспорил акта на нотариуса за удостоверяването, представляващ официален документ, ползващ се с материална доказателствена сила относно удостовереното, че преписите са снети от представени оригинални документи без прибавки и поправки в тях. Такова удостоверяване се ползва с материална доказателствена сила и относно обстоятелствата, че към датата на извършването му оригиналите са съществували и са имали съдържанието на преписите.

При това положение въззивният съд е постановил атакуваното решение при неизяснена фактическа обстановка. Поради оспорването от страна на ответника на автентичността на представените документи съдът е бил длъжен да назначи графологична експертиза дори и ако това не е поискано от заинтересованата страна по делото с оглед необходимостта от специални знания в тази насока /чл.195 ал.1 ГПК – виж и т.3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК/. Отговор дали и какви факти може да бъдат установени от изследването на нотариално удостоверените преписи следва да се даде от изготвено от вещо лице заключение, което съдът е длъжен да оцени съобразно чл.202 ГПК при произнасянето си по оспорването на документите по реда на чл.194 ГПК.

Въззивният съд е допуснал и нарушение на разпоредбата на чл.146 ал.2 ГПК. Въпреки заявеното в отговора на ответника възражение за непредставени доказателства, че не са извършвани разпореждания с процесния имот, първоинстанционният съд нито в проекта си за доклад, нито в първото по делото открито съдебно заседание не е указал на ищеца, че не сочи доказателства за това обстоятелство. В противоречие с посочената разпоредба въззивният съд е приел, че не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с доклада и е оставил без уважение доказателствените искания на В., в т.ч. за установяване на вписвания и отбелязвания за имота в Агенцията по вписвания. Освен това, съдът не е подложил на преценка и доводите във въззивната жалба, че с представените по делото нотариални актове, кадастрална схема и данъчна оценка се установява, че собственик на имота е ответникът, че насрещно доказване относно това обстоятелство не е проведено, както и че удостоверението за вписвания и отбелязвания не е задължителна част от проверката за собственост.

Изложените съображения налагат извод, че атакуваното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неговата необоснованост и незаконосъобразност. Ето защо и на основание чл.293 ГПК решението в потвърдителната му част /не и в осъдителната за разноски, определението за изменението в която част е предмет на ч.гр.д. № 4717/2018г. на ВКС ІV ГО, находящо се в преписката по настоящото дело/ следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия – назначаването и изслушването на съдебно-графологична експертиза на разноски на заинтересованата страна и произнасяне по заявените във въззивната жалба доказателствени искания.

На основание чл.294 ал.2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по претендираните от страните разноски за настоящата инстанция.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решението на Бургаския апелативен съд, ГО, № 34/22.05.2019г. по в.гр.д № 110/2019г. в потвърдителната му част и

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: