Отказ за отмяна на влязло в сила съдебно решение при надлежно уведомяване

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 157

София, 11.03.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при секретаря Росица Иванова

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр.д.№ 4443 по описа за 2023 г.

Производството е по чл. 303, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба на С. Б. Н., със съдебен адрес [населено място], чрез адвокат Ж. В., за отмяна на влязлото в сила решение № 57777 от 04.03.2020 г. по гр.д. № 24126/2019 г. на Софийския районен съд, с което е признато за установено, че молителят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 661,97 лв., представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м. май 2016 г. до м. април 2017 г., и 21,50 лв., представляваща главница за дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва върху главниците от 17.01.2019 г. до окончателното им изплащане; 85,72 лв., представляваща законна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 30.01.2016 г. до 03.01.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2617/2019 г. на СРС. Изложени са твърдения, че са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД, [населено място], чрез юрисконсулт Р. П., оспорва молбата за отмяна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл. 305, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Молителят сочи, че е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като същият не е бил надлежно представляван в производството, приключило с обжалвания акт. Твърди, че не е знаел нито за заповедното производство, инициирано от „Топлофикация София“ ЕАД, нито за последвалото исково производство, и поради нарушение на съответните правила същият е лишен от възможност за участие. Поддържа, че подписът, поставен върху представеното по делото адвокатско пълномощно, не е негов.

Разпоредбата на 303, ал. 1, т. 5 ГПК групира няколко отменителни основания със самостоятелно значение. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото и по този начин не е могла да упражни предоставените ѝ от закона процесуални възможности за ефективна защита в процеса.

Нормата на чл. 46 ГПК предвижда възможност, когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, да бъде връчено на друго лице, може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата, и което е съгласно да го приеме. От съдържащия се по делото отрязък от съобщение се установява, че на 25.06.2019 г. препис от исковата молба е редовно връчен на дъщерята на молителя. Не се установява наличието на нарушение на съдопроизводствените правила, довело до лишаване на молителя от участие в производството. Това обстоятелство се потвърждава и от лично подадения от молителя отговор на искова молба на 11.07.2019 г. От посочените доказателства е видно, че страната е надлежно уведомена за воденото производство и лично е извършвала процесуални действия в защита на правата и интересите си.

Дори да се разгледа твърдението, че с представеното по делото пълномощно не е действително учредена представителна власт в полза на адвокат Н., то евентуалното установяване на твърдяното обстоятелство е ирелевантно за настоящото производство, доколкото не разколебава извода, че страната е била надлежно уведомена за заведеното срещу нея дело, поради което е могла да установи и възрази срещу представеното пълномощно своевременно. Недопустимо е по реда на отмяната да се упражняват права, които страната е имала възможност да реализира в рамките на редовния инстанционен контрол. Неистинността на документ освен това може да бъде основание за отмяна, само ако тази неистинност вече е била установена по надлежния ред, което означава установена неистинност на документа с влязла в сила присъда или споразумение по наказателно дело, или влязло в сила решение по чл.124, ал.5 ГПК за случаите, когато наказателното производство е изключено по посочените причини в НПК.

В заключение не се установява наличието на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което молбата трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съобразно изхода на спора на ответника по молбата за отмяна трябва да се присъдят деловодни разноски в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Б. Н., със съдебен адрес [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 57777 от 04.03.2020 г. по гр.д. № 24126/2019 г. на Софийския районен съд.

ОСЪЖДА С. Б. Н., със съдебен адрес [населено място], да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, [населено място], 100 лв. деловодни разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.