Практика · Върховен касационен съд · 06 Август 2026
Недопустимост на решение, с което съдът се произнася по непредявени лихви
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Въззивният съд е уважил иск по несъстоятелност за съществуване на вземания, включително за законна лихва върху главница и законна лихва по изпълнителни дела. Върховният касационен съд установява, че ищецът никога не е предявявал и поддържал такива претенции за законна лихва, а е претендирал единствено определени договорни и наказателни лихви. Поради произнасяне по непредявен иск, решението на въззивната инстанция в тази му част е обезсилено като недопустимо.
Какво приема съдът
Съдебно решение, с което съдът присъжда или признава съществуването на вземания (включително за законна лихва), каквито ищецът не е предявил с исковата си молба или нейните уточнения, е недопустимо и подлежи на обезсилване.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
недопустимо решениенепредявен искзаконна лихваобезсилванепроизводство по несъстоятелност
Текстът на акта
Ключови фрази Предявяване на установителен иск * произнасяне по непредявен иск * договор за цесия * законна лихва * недопустим съдебен акт 4 Р Е Ш Е Н И Е № 236 гр. София, 31.08.2026 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия , Второ търговско отделение, Трети състав, в публично съдебно заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА ИВО ДИМИТРОВ при секретаря Александра Ковачева, като изслуша докладваното от съдията Иво Димитров т.д. № 619 по описа на съда за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Първоначално е образувано по касационна жалба на „ЕйДжиБи Файнанс“ АД, ЕИК:[ЕИК] срещу въззивно решение № 554 от 16.09.2024 г., постановено от Апелативен съд - София по в.т.д. № 311 по описа на съда за 2024 г., с което след отмяна на първоинстанционно решение № 87 от 05.12.2023 г., постановено от Окръжен съд - Враца по т.д. № 94 по описа на съда за 2021 г., е признато за установено на основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, че в полза на „Викторс 111“ ЕООД съществува вземане срещу длъжника „Кардинал 07“ ЕООД (н.), ЕИК:[ЕИК], произтичащо от договор за цесия, сключен със „С.Г.Груп“ ЕАД на 24.06.2020 г. за сумите: 858 673,34 лв. - главница, ведно със законната лихва от 01.08.2020 г. до окончателното плащане, 14 041,20 лв. - просрочена наказателна лихва за периода от 22.05.2018 г. до 10.12.2018 г., 110 958,20 лв. - просрочена разсрочена лихва за периода от 22.06.2018 г. до 20.11.2018 г., 134 445 лв. - общо задължение за законова лихва по производствата по изп.д. № 894/2018 г. и изп.д. № 180/2019 г. на ЧСИ А. Б., и 15 351,47 лв. - разноски, и по касационна жалба на „Викторс 111“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] срещу решение № 710 от 05.12.2024 г., постановено по същото въззивно дело, с което на основание чл. 250 от ГПК е допълнено постановеното по делото основно въззивно решение, като е признато за установено на основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, че вземанията в полза на „Викторс 111“ ЕООД срещу длъжника „Кардинал 07“ ЕООД (н.), придобити по силата на договор за цесия, сключен със „С.Г.Груп“ ЕАД на 24.06.2020 г., подлежат на удовлетворяване в реда по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. С определение по делото, постановено в производство по чл. 288 от ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която е признато за установено на основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, че в полза на „Викторс 111“ ЕООД съществуват вземания срещу длъжника „Кардинал 07“ ЕООД (н.), ЕИК:[ЕИК], произтичащи от договор за цесия, сключен със „С.Г.Груп“ ЕАД на 24.06.2020 г., както следва: за законна лихва върху главницата 858 673,34 лв. от 01.08.2020 г. до окончателното плащане и за сумата 134 445 лв. - общо задължение за законна лихва по производствата по изп.д. № 894/2018 г. и изп.д. № 180/2019 г. на ЧСИ А. Б., за проверка на допустимостта на въззивното решение в тази му част. В останалата му част постановеното основно въззивно решение и това за допълването му, не са допуснати до касационно обжалване и са влезли в сила. Настоящият касационен състав, съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. от ГПК, и на основание чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК, за да се произнесе, взе предвид следното: В допуснатата му до касационно обжалване част въззивното решение е недопустимо. При внимателно запознаване с материалите по делото се установява, че уважените от въззивния съд с решението му, претенции за законна лихва върху главницата 858 673,34 лв. от 01.08.2020 г. до окончателното плащане, както и за 134 445 лв. - общо задължение за законна лихва по производствата по изп.д. № 894/2018 г. и изп.д. № 180/2019 г. на ЧСИ А. Б., ищецът по делото „Викторс 111“ ЕООД, не е предявявал. След неколкократни уточнения на исковата молба, последното допуснато от съда такова, определящо и рамките на произнасянето по спора от страна на инстанциите по същество, е в открито съдебно заседание в първата инстанция на 19.01.2023 г., базирано на молба на ищеца от 06.01. с.г. - л. 359 от първоинстанционното дело, в която молба е посочено, че ищецът прави следното уточнение по отношение на периодите за първоначално предявените в производството по несъстоятелност и по делото, дължими суми за договорна и наказателна лихва: 164 647.97 лв., приета от първоинстанционния съд /и това не е оспорвано от ищеца/, като такава за договорни лихви за периода от 22.05.2018 г. до 10.12.2018 г., и наказателна лихва в размер на 89 364.71 лв., дължима за периода 11.12.2018 г. - 18.12.2019 г. Претенция за законна лихва не е заявена. Първоначално предявената с исковата молба претенция за лихва върху главницата /извън отделно предявената претенция за наказателна лихва/, e не за законна лихва, а за ... „годишна съставна лихва в размер на базовия лихвен процент за евро на „ПИБ“ АД /БЛП кс/, коригиран с коефициент за пазарна среда, увеличен с надбавка от 3.41 пункта, считано от 01.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.“ Същата претенция, видно от изложеното в исковата молба и съдържанието на първоначалния договор за кредит, от който процесните вземания произтичат, е не за законна, а за договорна лихва, уговорена в чл. 11 от същия договор и е налице във втората молба на ищеца за предявяване на процесните вземания по реда на чл. 688, ал. 1 ТЗ от 20.08.2021 г., но не фигурира в допълнителната искова молба и в молбите на ищеца за уточняване на претенциите му, съобразно дадените му от първоинстанционния съд указания, в които същите претенции са заявени в съответствие с първоначално приетите от синдика вземания на ищеца по молбата му от 29.12.2020 г. Други претенции за лихва, включително за законна такава, като процесната в настоящото производство, от ищеца не са заявявани и поддържани по делото. При така изложеното налага се извод, че признавайки за установено, че в полза на „Викторс 111“ ЕООД съществуват вземания срещу длъжника „Кардинал 07“ ЕООД (н.), ЕИК:[ЕИК], произтичащи от договор за цесия, сключен със „С.Г.Груп“ ЕАД на 24.06.2020 г., за законна лихва върху главницата 858 673,34 лв. от 01.08.2020 г. до окончателното плащане и за сумата 134 445 лв. - общо задължение за законна лихва по производствата по изп.д. № 894/2018 г. и изп.д. № 180/2019 г. на ЧСИ А. Б., въззивният съд с решението си, в допуснатата до касационно обжалване негова част, се е произнесъл по непредявена претенция, респ. – дал е съдебна защита на права /притезания/, каквито не са заявени от ищеца за такава защита от съда, съответно – в тази му част въззивното решение е недопустимо. Изложеното налага въззивното решение в посочената му част да бъде обезсилено. Не се налага нарочно прекратяване на производството в съответната му част, доколкото същата не е редовно и своевременно въведена от ищеца като предмет на делото. При този изход на делото ищецът, на основание чл. 694, ал. 7 от ГПК следва да бъде осъден да заплати дължащата се за производството по чл. 290 от ГПК държавна такса. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ търговско отделение, Трети състав Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 554 от 16.09.2024 г., постановено от Апелативен съд - София по в.т.д. № 311 по описа на съда за 2024 г., допълнено с решение по същото дело № 710 от 05.12.2024 г., в частта му, с която е признато за установено на основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, че в полза на „Викторс 111“ ЕООД съществуват вземания срещу длъжника „Кардинал 07“ ЕООД (н.), ЕИК:[ЕИК], произтичащи от договор за цесия, сключен със „С.Г.Груп“ ЕАД на 24.06.2020 г., както следва: за законна лихва върху главницата 858 673,34 лв. от 01.08.2020 г. до окончателното плащане и за сумата 134 445 лв. - общо задължение за законна лихва по производствата по изп.д. № 894/2018 г. и изп.д. № 180/2019 г. на ЧСИ А. Б.. ОСЪЖДА „Викторс 111“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] да заплати по сметката за държавни такси на Върховния касационен съд на Република България сумата 557.12 EUR /петстотин петдесет и седем евро и 12 евроцента/ държавна такса за производството по чл. 290 от ГПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Решението прилага закона, както е изглеждал на 06 Август 2026 - не днешния текст. Може да питаш по редакцията от тогава.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.