Условия за отмяна на влязло в сила решение поради нови доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. София 06.02.2025 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 16.10.2024 (шестнадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта) година в състав:

Председател: Владимир Йорданов
Членове: Димитър Димитров
Хрипсиме Мъгърдичян

при участието на секретаря ДИАНА АНАЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 201 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 2 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 25 032 551/23.08.2023 година, подадена от Д. Д. Г. за отмяна на въззивно решение № 2701/27.05.2023 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Г въззивен състав, постановено по гр. д. № 79/2022 година.

С решението, чиято отмяна се иска е потвърдено решение№ 20 067 071/15.03.2021 година на Софийския районен съд, І-во гражданско отделение, 46-ти състав, постановено по гр. д. № 38 722/2019 година, с което са отхвърлени предявените от Д. Д. Г. срещу „Диском“ ЕООД [населено място], искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, във връзка с чл. 99 от ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД за осъждане на дружеството да му заплати сумата от 2879.69 лева, подлежаща на връщане на основание развален договор за продажба на 90 броя осветителни тела, сключен между „ДДГ Груп“ ООД [населено място], като купувач и „Диском“ ЕООД [населено място], като продавач и обективиран във фактура № 12 771/01.08.2014 година, което вземане било прехвърлено от купувача на Г. с договор за цесия от 31.07.2017 година, както и сумата от 66.00 лева, представляваща вреди от неизпълнението на договора, изразяващи се в заплатени нотариални такси за връчване на нотариална покана, заедно със законната лихва върху главниците. Тъй като цената по исковете е под установения в чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК минимум въззивното решение на Софийски градски съд не подлежи на касационно обжалване и съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК е влязло в сила на датата, на която е постановено-25.05.2023 година, поради което подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и следващите от ГПК.

От изложените в молбата на Д. Д. Г. твърдения следва, че отмяната на влязлото в сила въззивно решение № 78/22.02.2023 година на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 106/2023 година се иска на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.

Ответникът по молбата за отмяна „Диском“ ЕООД [населено място] е подал отговор с вх. № 25 035 976/02.10.2023 година, с който е изразил становище, че същата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение.

С оглед на датата, на която е постановено въззивното решение № 2701/27.05.2023 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Г въззивен състав, постановено по гр. д. № 79/2022 година и датата, на която е подадена молбата с вх. № 25 032 551/23.08.2023 година за отмяна на същото трябва да се приеме, че е спазен предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 2 от ГПК преклузивен срок за сезиране на съда.

Предвид на горното молбата за отмяна е подадена в срок и от заинтересована страна по смисъла на чл. 303, ал. 1 от ГПК и следва да бъде разгледана по същество.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки твърденията на страните и представените от тях доказателства, намира за установено и доказано следното:
В молбата си Д. Д. Г. твърди, че Софийски градски съд е основал решението си на заключение на съдебно-счетоводна експертиза вещото лице, по която било представило документ с невярно съдържание, като твърдяло, че е осъществило контакт с представители на „ДДГ Груп“ ООД [населено място], които твърдения били неверни с оглед на представената от молителя служебна бележка. Затова вещото лице било извършило престъпление, като умишлено представило невярно заключение и измислило несъществуващи факти. Самият съд в решението си не бил упоменал представената от Г. служебна бележка. Наред с това са развити доводи и във връзка с това, че съдът неправилно приел, че не е доказан твърдения договор за прехвърляне на вземане от 31.07.2017 година, сключен между „ДДГ Груп“ ООД [населено място] и „Диском“ ЕООД [населено място].

При постановяване на решенията си съдилищата по същество са се позовали на заключението на съдебно-счетоводната експертиза с вещо лице В. Д. П., изслушано в проведеното на 16.02.2021 година пред Софийския районен съд. След постановяването на решение№ 20 067 071/15.03.2021 година на Софийския районен съд, І-во гражданско отделение, 46-ти състав по гр. д. № 38 722/2019 година Димитър Д. Г. е подал молба с вх. № 25 060 009/05.04.2021 година по чл. 248 от ГПК, към която е приложил служебна бележка от 02.04.2021 година, издадена от името на „Цън Дза Мън“ ЕООД [населено място], със старо наименование „ДДГ Груп“ ООД [населено място]. В същата се сочи, че е налице твърдения от Г. договор за прехвърляне на вземания и че вещото лице не е осъществявало контакт с дружеството и не е проверявало счетоводната му документация. Тази служебна бележка е била представена и с въззивната жалба, като въззивният съд е указал на Г. да посочи дали иска приемането й като доказателство по делото и ако да-да посочи поради каква причина документът се представя за първи път с въззивната жалба, на което е последвал отговор, че бележката е издадена след постановяване на първоинстанционното решение и установява твърдени от жалбоподателя факти, поради което той има интерес от представянето й. С протоколно определение от 28.02.2023 година въззивният съд е приел, че служебната бележка не трябва да бъде приемана като доказателство по делото, тъй като представянето й е преклудирано.

Горепосочената служебна бележка се представя от Д. Д. Г. като ново писмено доказателство, чрез което се установява ново обстоятелство от съществено значение за делото, поради което е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съгласно тази разпоредба отмяната може да бъде искана, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Съгласно чл. 297 от ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Наред с това, по силата на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдебното решение установява със сила на присъдено нещо отношенията между страните и техните правоприемници като по силата на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 от ГПК разрешеният с него спор не може да бъде пререшаван. Моментът, към който настъпват тези действия на решението е приключването на съдебното дирене в инстанцията по същество. Затова съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК, страната има възможност да оспорва съдебното решение само на основание на факти, които са настъпили след този момент. В този случай ще е налице ново фактическо положение, което ще доведе до промяна на съществуващите между страните правни отношения, поради което не се налага отмяна на съдебното решение по реда на чл. 303 от ГПК. Съществува възможност в случаите, когато в хода на съдебното производство страната не е посочила обстоятелства, които са от значение за спора или не е представила доказателства за тях, съдебното решение да не отразява действителните отношения между страните по делото. Предвид настъпилата с влизането в сила на решението обвързаност от силата на присъдено нещо и невъзможността да се иска пререшаването на спора страната не би могла да санира този си пропуск чрез предявяване на нов иск за вече разрешения спор. Именно затова разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК дава възможност на заинтересованата страна, в случаите, когато пропускът не се дължи на нейно недобросъвестно поведение, т. е. когато въпреки положената от нея дължима грижа тя не е могла да узнае за релевантното обстоятелство или да се снабди със съответното доказателство, да иска отмяна на съдебното решение и провеждането на ново съдебно производство, в което да посочи новите обстоятелство и доказателства, които да бъдат преценени при разрешаването на спора. От посоченото следва, че новите обстоятелства или писмени доказателства трябва да са съществували към момента на приключване на устните състезания пред инстанцията по същество, поради което при надлежното им посочване са могли да бъдат взети предвид от съда при постановяване на решението му, дори и доказателствата да са създадени след предявяването на иска, в който смисъл е чл. 235, ал. 3 от ГПК. Освен това тези обстоятелства и доказателства трябва да не са посочвани и представяни в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска и да не са обсъждани от инстанцията по същество при постановяването му. Наред с това новите доказателства могат да обосноват отмяна на съдебното решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК и когато са създадени след приключване на устните състезания пред инстанцията по същество, но за това трябва да установяват обстоятелства от значение за спорното право, които са съществували към този момент. Тези нови обстоятелства и доказателства трябва да са от съществено значение за делото, т. е. да подкрепят твърденията на страната и да би могло при вземането им предвид да се обоснове друг правен резултат от спора, различен от този в постановеното по делото решение. От посоченото следва, че разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК дава защита на страната, в случаите, когато делото не е било попълнено с релевантни за спора обстоятелства и доказателства, не по нейна вина. Ако бъде констатирано това основание за отмяна на съдебното решение и молбата за това бъде уважена, заинтересованата страна ще може, във възобновеното производство по спора, да ангажира доказателствата при новото разглеждане на спора.

Под обстоятелства от съществено значение за делото разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК има предвид факти от действителността, които според приложимата за съответния спор правна норма са релевантни за спорното право, като са от значение да неговото възникване, съществуване, унищожаване, развитие, изменение, прекратяване или погасяване или пък имат доказателствено значение за същото. Чрез служебната бележка Д. Д. Г. цели установяване на точно такива обстоятелства, но същата не може да се счита ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, доколкото е била на разположение на молителя още преди приключване на съдебното производство пред въззивната инстанция и е представена пред въззивния съд. Няма каквито и да са доказателства молителят да е бил обективно възпрепятстван да се снабди своевременно със служебната бележка още преди провеждането на съдебното заседание пред първоинстанционния съд, доколкото „Диском“ ЕООД [населено място] е оспорило съществуването на договора за прехвърляне на вземане още с отговора на исковата молба, а първата част на бележката касае именно това обстоятелство. Затова пропускът на Г. да се снабди своевременно с посоченото доказателство не може да бъде саниран по пътя на отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, като по този ред не може да бъде санирана и евентуалната неправилна преценка на това обстоятелство от страна на съда по съществото на спора относно допустимостта и относимостта на същото към спора.

Не са налице предпоставките за отмяна на въззивно решение № 2701/27.05.2023 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Г въззивен състав, постановено по гр. д. № 79/2022 година и по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ГПК, доколкото разпоредбата изисква неистинността на заключението на вещото лице да бъде установена по надлежния съдебен ред. От това е видно, че законът изисква неистинността на заключението да бъде установена предварително, което следва и от текста на чл. 305, ал. 1, т. 2 от ГПК. Последната разпоредба определя срок за подаване на молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК три месеца, считано от влизане в сила на решението или узнаването на присъдата, но не по-късно от една година от влизането й в сила. Затова основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ГПК изисква неистинността на заключението на вещото лице да бъде установена предварително с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 291 от НК или влязло в сила съдебно решение по чл. 124, ал. 5 от ГПК, когато наказателното производство не може да бъде възбудено или е прекратено поради някое от посочените в разпоредбата обстоятелства. Такова установяване на неистинност на заключението на вещото лице не е осъществено, а неистинността не може да бъде установявана н производството по отмяна.

С оглед на посоченото не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК за отмяна на въззивно решение № 2701/27.05.2023 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Г въззивен състав, постановено по гр. д. № 79/2022 година, поради което подадената от Д. Д. Г. молба с вх. № 25 032 551/23.08.2023 година за това трябва да бъде оставена без уважение.

Предвид изхода на делото Д. Д. Г. ще трябва да заплати на „„Диском“ ЕООД [населено място] сумата от 450.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 3 от ГПК за производството по отмяна.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 25 032 551/23.08.2023 година, подадена от Д. Д. Г. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] за отмяна на въззивно решение № 2701/27.05.2023 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Г въззивен състав, постановено по гр. д. № 79/2022 година.

ОСЪЖДА Д. Д. Г. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] да заплати на „ДИСКОМ“ ЕООД [населено място], [улица] сумата от 450.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 3 от ГПК за производството по отмяна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.