Осъждане за закана с убийство и пробационна мярка за безвъзмезден труд

Текстът на акта

Ключови фрази

Престъпление по чл. 144, ал. 3 НК * закана с убийство * специална цел * възбуждане на основателен страх * правилно приложение на материалния закон * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата * справедливост на наказание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 138

София, 12.03.2026 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав: Председател: Бисер Троянов

Членове: 1. Петя Шишкова

2. Пламен Дацов

при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Петя Маринова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 76 за 2026 г.

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. Ж. Д., чрез неговия защитник адвокат Г. А., против нова въззивна присъда № 16 от 17.09.2025 г. по в.н.о.х.д. № 212/2025 г. на Търговищкия окръжен съд, с касационни доводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК.

Касаторът твърди, че с осъдителната присъда въззивният съд неправилно е признал подсъдимия за виновен в две самостоятелни престъпления по чл. 144, ал. 4 от НК в противоречие с тълкувателно решение № 53/ 18.09.1989 г. по н.д. № 47/1989 г. на ОСНК на ВС. Наказанието счита за явно несправедливо на разкритите по делото смекчаващи обстоятелства. Същото не било съобразено с искането на прокурора, който предложил по-ниска по вид пробационна мярка. Иска присъдата на окръжния съд да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан.

В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият не взема становище. Неговият защитник поддържа жалбата по изложените в нея съображения и настоява за отмяна на пробационната мярка.

Представителят на Върховната прокуратура счита жалбата за неоснователна, тъй като не са налице сочените в нея касационни основания. Материалният закон е приложен правилно, след анализ на събраните и проверени по делото доказателства, а наложените наказания са съответни на тежестта на извършените две престъпления по чл. 144, ал. 3 от НК, едното от които отрицателно се отразило на постр. С., която заживяла в страх, тревожност и изпаднала в депресия с медикаментозно лечение. Предлага присъдата на окръжния съд да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на касационната жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационна проверка в законоустановените предели, намери следното:

С присъда № 16 от 17.09.2025 г. по в.н.о.х.д. № 212/2025 г. Търговищкият окръжен съд отменил изцяло оправдателна присъда № 14 от 09.06.2025 г., по н.о.х.д. № 54/2025 г. на Районен съд – Попово и признал подсъдимия П. Ж. Д. за виновен в извършването на две еднородни престъпления по чл. 144, ал. 3 от НК, както следва:

1. За това , че на 18.11.2024 г. в [населено място] се заканил с убийство на П. Ц. Р. и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което на основание чл. 144, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от осем месеца лишаване от свобода;

2. За това, че на 06.01.2025 г. в [населено място] се е заканил с убийство на П. Д. С. и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което на основание чл. 144, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК му наложил наказание от една година лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК въззивният съд наложил едно общо най-тежкото измежду така определените наказания, а именно лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение отложил, на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. По време на изпитателния срок, на основание чл. 67, ал. 3 от НК, съдът постановил изпълнението на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 6 от НК - „безвъзмезден труд в полза на обществото“, в размер на 150 часа годишно, за период от две поредни години. В тежест на подсъдимия възложил разноските по делото.

Касационната жалба на подсъдимия П. Ж. Д. е процесуално допустима, подадена е в законовия срок, от легитимирано лице и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Не са допуснати претендираните от касатора нарушения на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Въззивният съд е обсъдил показанията на двамата пострадали П. С. и П. Р., и самопризнанията на подсъд. Д., сред които е извел основните факти за извършените две престъпни прояви. Заканителните думи и съобщенията, изпратени чрез SMS по телефон, разкриват заканите към убийство на С. и на Р.. Съдържанието на телефонните съобщения допълнително са приобщени по делото в писмен вид и не оставят съмнение за вида закана. Поведението на подсъдимия е било придружено с други непристойни и агресивни действия по чупене на части от автомобила на постр. С., на стъкла от прозорец в стаята и взломяване на входната врата на жилището ѝ, за което са обсъдени показанията на свидетелите: Р., М., Д. и полицейските служители П. и Р., отзовали се на място при повикване. Проявите му към свид. С. не са били с еднократен характер, а са развити в продължително време, за което в края на 2023 г. е издадена заповед за защита от домашно насилие. Доказателствените средства са възприети според действително вложеното в тях съдържание. Изложената фактическа обстановка по случая съответства на събраните по делото доказателства и при нейното изграждане не е допуснато процесуално нарушение. Тя не се отличава от приетата от първоинстанционния съд.

Фактическите констатации на въззивния съд са намерили вярната правна квалификация. Подсъдимият Д. е извършил две самостоятелни престъпления против свид. Р. и свид. С., заканвайки им се с убийство. По своя характер заканите могат да възбудят основателен страх за тяхното осъществяване. За сериозността на заплашителните думи и изрази свидетелстват както Р., така и С., върху която те въздействали с промяна на досегашния живот и изпитвано чувство на постоянен страх и тревожност. Деянията правилно са подведени под състава на чл. 144, ал. 3 от НК. Не е допуснато нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Материалният закон е приложен правилно.

Възражението в касационната жалба, че осъждайки подсъдимия въззивният съд не се е съобразил с указанията на ТР № 53/1989 г. на ОСНК на ВС са неоснователни. Тълкувателното решение е постановено за отстраняване на неправилна и противоречива дотогава съдебна практика, според която се е изследвало дали деецът има предварително оформено решение да осъществи убийството и да преследва своето намерение. В обстоятелствената част на решението вярно е посочено, че заканата с убийство изисква нейното обективиране чрез думи и действия спрямо конкретно лице, което да възприеме заканата и по своя характер тя да е от естество да възбуди основателен страх за осъществяването ѝ. Престъплението е насочено против свободата на изразяване на волята и също така основателно е записано в тълкувателния акт, че с извършване на деянието се цели промяна в поведението и на действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца посока. Но това е по-далечната цел на дееца. В настоящия случай заканите към С. и Р. действително са били насочени към промяна на поведението на доскорошната приятелка на подсъд. Д. – да я накара са преосмисли отношението си към него. Непосредствената му цел с престъплението е пострадалите да изпитат страх от изпълнение на заканата. Реализирането на целта може и да не се осъществи. Затова не се изследва дали има действителна промяна в начина на живот на пострадалия следствие на отправената му закана. Преследваната от дееца цел не е част от състава на престъплението и не се явява престъпен резултат по чл. 144, ал. 3 от НК. И тъкмо в това се състои неправилното тълкуване на районния съд, довело до оправдателната присъда.

Не е допуснато и претендираното от касатора основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК.

Наказанието на подсъд. Д. е съобразено с тежестта на всяко от извършените две еднородни деяния, с разкритите по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и с личността на подсъдимия. Той страда от личностово разстройство – емоционално нестабилна личност, импулсивен тип. Тези обстоятелства са позволили на въззивната инстанция справедливо да отмери всяко от наказанията, съответно на осем месеца и на една година лишаване от свобода. Не е допуснато нарушение при прилагане на правилата на реалната съвкупност по чл. 23 от НК. Приложеното условно осъждане по чл. 66 от НК е правилно и законосъобразно. Целите на специалната превенция спрямо подсъд. Д. могат да бъдат постигнати и без ефективното изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода. В преценката за изпълнение на наказанието съдът е определил въздействието на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 6 от НК – безвъзмезден труд в полза на обществото. Искането на касатора за замяна на мярката с друга по-лека се прие за неоснователно, предвид проявената от него престъпна упоритост, двукратно извършените престъпни деяния и съпътстващите заканите вредоносни действия по повреждане на автомобилни части и на жилището на пострадалата С., за което подсъдимият следва да положи общественополезна дейност, която да му позволи да оцени извършеното.

Воден от изложените мотиви съдът прие касационната жалба на подсъд. П. Д. за неоснователна, а обжалваната въззивна присъда – като правилна и законосъобразна, поради което подлежи на потвърждаване.

Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 16 от 17.09.2025 г. по в.н.о.х.д. № 212/2025 г. на Търговищкия окръжен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.