Практика · Върховен касационен съд · 06 Януари 2023
Отказ за отмяна на влязло в сила решение поради липса на ново доказателство
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Ищците искат отмяна на влязло в сила решение, с което е отхвърлен искът им за обезщетение за неоснователно обогатяване заради преминаване през техния имот. Те представят ново писмо от районната администрация, което според тях доказва липсата на друг административен ред за защита. Върховният касационен съд отхвърля молбата, тъй като документът съдържа правни становища и факти, които страните са могли да представят навреме или са без значение за спора.
Какво приема съдът
Отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не се допуска въз основа на документи, които съдържат правни становища на администрацията или установяват факти, които страната е имала обективна възможност да докаже своевременно по време на делото.
Приложени разпоредби
- чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 306, ал. 3 ГПК
- чл. 422 ГПК
- чл. 59 ЗЗД
- чл. 190, ал. 1 ЗУТ
- чл. 191 ЗУТ
- чл. 192 ЗУТ
- чл. 210 ЗУТ
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отмяна на влязло в сила решениенови писмени доказателстванеоснователно обогатяванеправо на преминаваневременен път
Текстът на акта
Ключови фрази 2 Р Е Ш Е Н И Е № 50256 гр.София, 06.01.2023 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести декември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА при участието на секретаря Райна Стоименова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 3324 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба вх.№ 269219 от 20.07.2022 г. по регистъра на Районен съд – Пловдив, подадена от В. И. К. и Д. С. К., чрез адв. А. П., за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязлото в сила решение № 2158/30.06.2017г. по гр. д. № 126/2016 г. на Районен съд –Пловдив, с което са отхвърлени предявените от молителите срещу М. Т. А. – Г. и Д. А. Г. по реда на чл. 422 ГПК искове по чл. 59 ЗЗД за съществуване на вземане в размер на 5 лева, от общо дължими 1800 лева. Молителите твърдят, че е налице ново писмено доказателство от съществено значение за делото, с което не са могли да се снабдят своевременно. Сочат това да е уведомление изх.№ 22Ю-П-869(3)/20.04.2022г., издадено от кмета на район Ю., [община], което са получили на 20.04.2022г. Според молителите в уведомлението се съдържат констатации и изводи, които опровергават тези на решаващия състав на ОС Пловдив, че съществува административен ред за защита на правата им, който изключва субсидиарното приложение на исковата защита по чл. 59 ЗЗД. Ответниците по молбата за отмяна- М. Т. А. – Г. и Д. А. Г. са депозирали становище в срока по чл. 306, ал. 3, изр. 3 ГПК. Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с постановено по делото определение № 50329/30.09.2022г. Върховният касационен съд я намира за неоснователна по следните съображения: Решението, чиято отмяна се иска, е постановено по предявен от молителите по реда на чл. 422 ГПК иск по чл. 59 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за неоснователно обогатяване от ползване без основание на собствения на ищците в режим на СИО имот с идентификатор 56784.535.35 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], находящ се в [населено място], на [улица], от ответниците, чрез преминаване през него с лек автомобил в периода 01.11.2010г. - 01.05.2011г. За да отхвърли така предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че ищците не са доказали да са собственици на имота с идентификатор 56784.535.35. Въззивната инстанция е зачела силата на пресъдено нещо на постановеното междувременно съдебно решение, с което правото на собственост на ищците върху имот с идентификатор 56784.535.35 е признато, но е достигнала до еднакъв краен извод за неоснователност на иска по чл. 59 ЗЗД, приемайки, че този ред за защита е изключен от съществуването на административно производство по чл.210 ЗУТ. Не е било спорно по делото, че цялата площ на имот с идентификатор 56784.535.35 е предвидена с улична регулация от 2005г. за разширение на [улица], но предвиденото разширение не е изпълнено, в резултат от което и след изменението на кадастралната карта през 2009г., поземлен имот с идентификатор 56784.535.32 ( където е сградата, в която ответниците притежават жилищен обект) е останал без достъп до обществен път, което е наложило преминаване през имота на ищците, за да се достигне до [улица]. Според въззивния съд, в приложение на разпоредбите на чл.190, ал.1, чл.191 и чл.210 от ЗУТ, когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти. Обезщетенията на правоимащите за вредите, причинени от прокарването на временни пътища, са за сметка на собствениците на поземлени имоти, които ще се обслужват от временните пътища, като обезщетението за частите от поземлени имоти, използвани за временни пътища, се определя по искане на заинтересованите лица или служебно, за съответната година и се изплаща на равни месечни вноски. Въз основа на цитираното, съдът е приел, че ищците имат право на обезщетение за ползването на имота им за преминаване от собствениците на обекти в поземлен имот с идентификатор 56784.535.32, но размерът на същото следва да се определи по предвидения в чл.210 от ЗУТ административен ред, за което следва да сезират [община], и то би било дължимо от всички собственици на поземления имот, които преминават през имота на ищците. Не са налице основания за отмяна на така постановеното решение поради наличие на нови обстоятелства или нови доказателства. Отмяната на влезли в сила решения по чл.303, ал.1 т.1 ГПК има своето основание в това, че делото е останало непопълнено с факти или документи, въпреки проявената процесуална активност от засегнатата страна. Новите обстоятелства или доказателства трябва да са от съществено значение и да са за факти, преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението. Това ще рече, че фактите трябва да са новооткрити т.е. да са съществували към деня на приключване на устните състезания, но молителят да не е могъл да ги посочи на съда поради обективна невъзможност да ги узнае или да ги удостовери. Новите писмени доказателства пък са тези, които не са могли да бъдат известни на страната – тоест новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени при разглеждането на делото, но заинтересованата страна не е могла да ги докаже, поради липсата на тези документи. Никое от условията на чл. 303, ал.1 ГПК в случая не е налице. Съображенията за това са следните: Молителите представят като ново писмено доказателство уведомление с изх. №22Ю-П-869(3)/20.04.2022г., издадено от Кмета на район Ю., [община], удостоверяващо, че в деловодството на район Ю. за времето от 01.01.2012г. до 20.04.2022г. не са установени подадени заявления от заинтересовани собственици за издаване на заповед за прокарване на временен път или за право на преминаване през чужд поземлен имот - за достъп до поземлен имот с идентификатор 56784.535.32 или по отношение на поземлен имот с идентификатор 56784.535.35. В уведомлението е посочено също, че собственикът на засегнатия поземлен имот не може да инициира процедура с правно основание чл.210 ЗУТ във връзка с чл.191 или чл.192 от ЗУТ. Удостовереният с уведомлението отрицателен факт, че в съответния период никой от заинтересованите собственици не е подавал заявление за издаване на заповед за прокарване на временен път или за право на преминаване през чужд поземлен имот, е съществувал към деня на приключване на устните състезания, но никоя от страните не го е твърдяла и съответно не е инициирала доказването му, тъй като е извън предмета на спора, а и не касае исковия период, който е преди 01.01.2012г. Този факт няма отношение към решаващия извод на въззивната инстанция, че е изключено субсидиарното приложение на иска по чл. 59 ЗЗД, доколкото с последния разполага само този, който въобще не може да защити правото си с друг иск/ по друг ред, а не този, който е разполагал с такава възможност, но не се е възползвал от нея. Уведомлението е новосъздаден документ, но обстоятелството, което цели да установи – че не е била задействана административната процедура по чл.210 ЗУТ във връзка с чл.191 или чл.192 от ЗУТ - е съществувало от преди завеждане на делото и молителите са имали обективната възможност да направят необходимата справка и да се снабдят своевременно с тази информация. Отделен е въпросът, че последната е ирелевантна. Онази част от уведомлението, съгласно която собственикът на засегнатия поземлен имот не може да инициира процедура с правно основание чл.210 ЗУТ във връзка с чл.191 или чл.192 от ЗУТ, няма характер на писмено доказателство, а представлява становище на издателя на уведомлението ( кмета на р-н Ю., П.). То не обвързва съда, чиито е прерогативът за тълкуването и прилагането на правните норми. В обобщение, молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. На ответните страни се следват разноските за адвокатско възнаграждение за един адвокат, които са в размер на общо 300 лева, съгласно представените доказателства. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. И. К. и Д. С. К., чрез адв. А. П., за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязлото в сила решение № 2158/30.06.2017г. по гр. д. № 126/2016 г. на Районен съд –Пловдив. ОСЪЖДА В. И. К. и Д. С. К. да заплатят на М. Т. А. – Г. и Д. А. Г. общо сумата 300 лв. - разноски за производството по отмяна. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.