Правомощия на въззивния съд при нередовност на исковата молба

Текстът на акта

Ключови фрази

1

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 172

гр.София, 22.10.2020г.

в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ЗОЯ АТАНАСОВА

гЕНИКА мИХАЙЛОВА

при секретаря В.Стоилова

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4085 описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК

Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу Решение № 3253 от 07.05.2019 г. по в.гр. д. № 4124/2018 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено Р ешение № 294702 от 15.12.2017 г. по гр.д. № 10010/2017 г. по описа на Софийски районен съд и производството е прекратено.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса възивният съд може ли да постанови обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото за констатирани нередовности на исковата молба едва при изготвяне на съдебния акт по съществото на спора.

Жалбоподателя „Антисел България“ ООД, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно, моли да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за разглеждане на спора по същество.

Ответникът Л. В. В. чрез процесуалния си представител, поддържа, че решението е правилнво и моли да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, намира следното:

С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил на основание чл. 253 ГПК протоколно определение от 06.03.2019г., с което е допуснато уточнение на исковата молба съобразно молба-уточнение от 04.07.2018г., е обезсилил решение № 294702 от 15.12.2017г., постановено по гр.д. № 10010/2017г. на Софийски районен съд, за отхвърляне иск на „Атнисел България“ ООД срещу Л. В. за признаване за установено, че последният дължи сумите по издадена заповед за изпълнение от 19.12.206г. по чл.410 ГПС в общ размер на 15 999,91 лева., като недопустимо, и е прекратил производството по делото.

Установено е, че по силата на трудов договор № 57/31.07.2009 г., между страните е съществувало трудово правоотношение /което е променяно с анекс от 03.02.2010 г. и допълнително споразумение от 16.06.2011 г./, по което ищецът е зает на длъжността „сервизен инженер“ в ищцовото дружество.

Констатирано е, че съобразно уговорената в договорите за повишаване на квалификацията при прекратяване на трудовото правоотношение неустойка се дължи както следва: при прекратяване в срок до 1 година от завършване на обучението – неустойка в размер на двойния на стойността на обучението и всички разходи по осъществяването му; 2/ при прекратяване в срок от 2 – 5 години от обучението неустойката е в размер на стойността на обучението и всички разходи по осъществяването му; 3/ при прекратяване в срок от 6 – 10 години от обучението неустойката е в размер на половината от стойността на обучението и всички разходи по осъществяването му.

Установено, е че с нотариална покана получена на 18.11.2015 г. от работодателя, работникът е отправил предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, като е заявил изрично, че иска трудовото правоотношение да бъде прекратено преди изтичането на срока на предизвестие и същото е прекратено считано от 18.12.2015 г., а работодателят е предявил иск за установяване дължимостта на неустойките уговорени в договорите за повишаване на квалификацията в общ размер от 17 380 лв./по договор от 22.11.2012 г. – 744, 49 лв, по договор от 17.06.2013 г. – 2 224, 79 лв., по договор от 16.05.2014 г. – 2 027,28 лв., по договор от 23.05.2014 г. – 807,81 лв., по договор от 25.05.2015 г. – 4 636, 32 лв. и по договор от 29.06.20155г. – 6 939, 46 лв./.

Констатирано е, че работодателят е направил извънсъдебно прихващане със сума в размер на 1 308, 24 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците ноември и декември 2015 г., поради което е претендирал и му е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 15 999, 91 лв.

Въззивния съд при тези данни е приел, че липсва яснота за размера на предявения иск и с разпореждане от 22.05.2018 г. е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца да изложи по кой/кои от процесните договори е направено прихващането, респективно да бъде уточнен размерът на неустойката по всеки един от шестте договора.

При разглеждане на спора по същество въззивният съд е счел, че обжалваното първоинстанционно решение е процесуално недопустимо, тъй като същото е постановено при нередовна искова молба, поради липса на индивидуализация на вземанията, а с молбата уточнение от 04.07.2018г. не са отстранени нередовностите й, поради което постановеното първоинстанционно решение е обезсилено, а производството по иска е прекратено/по см. на чл. 270, ал.3 ГПК/.

Допуснато касационно обжалване по въпросае възивният съд може ли да постанови обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото за констатирани нередовности на исковата молба едва при изготвяне на съдебния акт по съществото на спора, на основание чл.280, ал.1 ГПК.

Настоящият състав намира , че поставеният за разглеждане въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС . Въпросът за правомощията на въззивната инстанция, когато констатира нередовност на исковата молба, е решен по задължителен за всички съдилища начин с Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС. В т. 4 на същото е прието, че с оглед променената същност на въззивната инстанция – дейността й е аналогична на първата, като без да я повтаря, представлява нейно продължение –въззивният съд може във всяко положение на делото да констатира нередовности на исковата молба и да дава на ищеца указания за тяхното отстраняване, за да изпълни задължението си за постановяване на допустим съдебен акт; При поправянето на нередовностите в дадения срок, производството ще продължи до произнасяне с решение по основателността на въззивната жалба, а при неотстраняването им - обжалваното първоинстанционно решение следва да се обезсили като постановено по ненадлежно предявен иск и производството по делото да се прекрати. В т. 5 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС приема, че посоченото разрешение е актуално и при действащия понастоящем Граждански процесуален кодекс, тъй като въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. Единственото изключение, според цитираната тълкувателна практика, при което въззивната инстанция следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане, е в хипотезата на констатирана нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума, довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна.

В настоящия случай, в противоречие с посочените два тълкувателни акта, въззивният съд е приел, че поради констатираната от него нередовност на исковата молба, първоинстанционното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено изцяло и производството по делото прекратено. С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил на основание чл. 253 ГПК протоколно определение от 06.03.2019г., с което е допуснато уточнение на исковата молба съобразно молба-уточнение от 04.07.2018г., е обезсилил решение № 294702 от 15.12.2017г., постановено по гр.д. № 10010/2017г. на Софийски районен съд като недопустимо, и е прекратил производството по делото.

Освен товава, изводът на решаващия състав, че е налице нередовност на исковата молба, изразяваща се в неяснота на въведените от ищците твърдения и обстоятелства и на формулираните искания, е и необоснован. В хода на цялото производство – в исковата молба и в уточняваща молба ищецът ясно и недвусмислено поддържа, че претендират процесната сума поради неизпълнение на договори за квалификация. С оглед на това, следва да се счете, че ищецът е изложил достатъчно ясно обстоятелствата, на които основават претенцията си и че същата намира своето правно основание именно в разпоредбата на чл. 92 ЗЗД. Поради това, не е налице нередовност на исковата молба, водеща до невъзможност за определяне на правната квалификация на спорното право и след като въззивният съд е провел производство по чл. 129 ГПК следва да разгледа спора по същество.

Ето защо обжалваното решение следва да се отмени , а делото следвада се върне на въззивния съд за разглеждане по същество на надлежно предявения иск.

Предвид изложените съображения, съдът:

Р Е Ш И :

О Т М Е Н Я решение № 3253 от 07.05.2019 г. по гр. д. № 4124/2018 г. на Софийския градски съд.

В Р Ъ Щ А делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: