Недопустимост на съдебно решение, постановено срещу починала страна

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 23

гр. София, 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 2564 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.

Делото е образувано по касационна жалба вх. № 30485/2.03.2018 г. на В. И. Б., Й. П. Н. и И. Й. П., чрез адвокат Д. Б., и касационна жалба вх. № 46410/2.04.2018 г. на П. И. Т., чрез адвокат М. Б., подадени срещу решение № 740 от 2.02.2018 г. по гр. д. № 2003/2008 г. на Софийския градски съд.

С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението от 12.02.2007 г. по гр. д. № 2284/1996 г. на Софийския районен съд, поправено по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) с решение от 10.08.2007 г. по същото първоинстанционно дело, за извършване на съдебна делба, като са поставени на основание чл. 292 ГПК (отм.) в общ дял на: І. Г. В. Х.; К. С. Т. и И. С. В., конституирани на основание чл. 120 ГПК (отм.) като наследници на починалия в хода на производството по делото С. В. Х.; К. Т. Х.; П. Й. В.; К. В. Д.; В. И. И. и Б. И. А., лично и като наследници по закон на починалата в хода на производството по делото Ц. В. И., конституирани на основание чл. 120 ГПК (отм.); Л. Д. Б.; П. Д. Д. следните имоти: нива от 23.600 дка, IV-та категория, намираща се в м. „П.” в землището на [населено място], представляваща имот № * по плана за земеразделяне; нива от 1.110 дка, IV-та категория, намираща се в м. „Т.”, представляваща № * по картата на землището; нива от 4.003 дка, IV-та категория, намираща се в м. „М.” в землището на [населено място], представляваща имот № *; нива от 0.999 дка, IV-та категория, намираща се в м. „Н.” в землището на [населено място], представляваща имот № *; II. Й. П. Н. и И. Й. П., конституирани на основание чл.120 ГПК (отм.) като наследници по закон на Т. И. Г.; В. И. Б. и П. И. Т. следните имоти: нива от 30.000 дка, IV-та категория, намираща се в м. „Ц. ” в землището на [населено място], представляваща имот № * по плана за земеразделяне; нива от 20.201 дка, IV-та категория, намираща се в м. „Ц.” в землището на [населено място], представляваща имот № * по плана за земеразделяне; нива от 9.800 дка, IV-та категория, намираща се в м. „Д.” в землището на [населено място], представляваща имот № * по плана за земеразделяне; нива от 0.098 дка, IV-та категория, намираща се в м. „Г.”, представляваща имот № *; нива от 2.000 дка, IV-та категория, намираща се в м. „П.”, представляваща имот № *; III. Й. А. Х.; Д. А. К.; А. Ц. Л.; В. Ц. Р.; Г. Х. В.; П. М. Д. и Р. М. Д., лично и като наследници по закон, конституирани на основание чл.120 ГПК (отм.) на починалия в хода на производството по делото М. А. Д.; Б. К. С. и К. К. М., лично и като наследници по закон на починалата в хода на производството по делото В. В. С.; С. Т. С.; Х. С. Б.; А. С. Г. и Т. Б. Г. следните имоти: нива от 2.851 дка, IV-та категория, намираща се в м. „Ц. ” в землището на [населено място], представляваща имот № *; нива от 2.501 дка, IV-та категория, намираща се в м. „Р.” в землището на [населено място], представляваща имот № *; нива от 5.460 дка, ІІІ-та категория, намираща се в м. „Г.“ в землището на [населено място], и съдът е присъдил суми на страните за уравнение на дяловете.

Жалбоподателите В. И. Б., Й. П. Н. и И. Й. П. считат въззивното решение за незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърдят, че въззивният съд е следвало да отчете обстоятелството, че единият от делбените имоти е бил продаден от съделителите в хода на делото, както и да съобрази настъпилите промени в статута и цената на имотите. П. И. Т. обжалва въззивното решение по съображения за неговата недопустимост, незаконосъобразност и необоснованост. Визира извършеното разпореждане в хода на производството с един от имотите, допуснати до делба, като счита, че същият е следвало да бъде изключен от делбената маса. Сочи, че съдът е постановил решението си, без да съобрази факта, че някои от имотите са били междувременно урегулирани и без да установи актуалната им пазарна цена, както и без да зачете изразената воля на съделителите за разпределяне на имотите по определен начин.

От А. Г. П., И. С. В., И. С. С., А. С. Д., К. В. Д., В. И. И., Б. И. А., Л. Д. Б., П. Д. Д., К. Т. Х. и П. Й. В. са постъпили отговори на двете касационни жалби, съгласно които жалбите са неоснователни и подадени при липса на правен интерес по въпроса за допуснатия до делба имот, чиято собственост е била прехвърлена в хода на делото.

С определение № 456 от 23.10.2020 г. по настоящото дело, ВКС, ІІ г. о. е допуснал касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. второ ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение, поради постановяването му срещу починала страна.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателите поддържат подадените от тях касационни жалби.

Ответниците не се явяват и не се представляват.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, намира за установено следното:

С влязло в сила решение по първата фаза на делбата съдът е допуснал да бъде извършена съдебна делба на горепосочените недвижими имоти между съделителите (наследници на В. С. М.): Г. В. Х., Т. И. Т., В. И. Б., П. И. Т., Й. А. Х., Д. А. К., А. Ц. Л., В. Ц. Р., Г. Х. В., М. А. Д., П. М. Д., Р. М. Д., К. Б. С., С. Б. С. и Т. Б. Г., при квоти: 5/18 за Г. В. Х., 5/27 за Т. И. Т., 5/27 за В. И. Б., 5/27 за П. И. Т., 1/72 за Й. А. Х., 1/72 за Д. А. К., 1/72 за А. Ц. Л., 1/72 за В. Ц. Р., 1/72 за Г. Х. В., 1/216 за М. А. Д., 1/216 за П. М. Д., 1/216 за Р. М. Д., 1/36 за К. Б. С., 1/36 за С. Б. С. и 1/36 за Т. Б. Г.. След допускане на делбата са починали: М. А. Д., с конституирани наследници П. М. Д. и Р. М. Д.; К. Б. С., с конституирани наследници В. В. С., Б. К. С. и К. К. М.; В. В. С., с конституирани наследници Б. К. С. и К. К. М.; С. Б. С., с конституирани наследници С. Т. С., Х. С. Б. и А. С. Г.; Т. И. Т., с конституирани наследници Й. П. Н. и И. Й. П.; Г. В. Х., с конституирани наследници Г. В. Х., С. В. Х., К. Т.Х., П. Й. В., Ц. В. И., К. В. Д., В. И. И., Б. И. А., Л. Д. Б. и П. Д. Д.; Г. В. Х., с конституиран наследник А. Г. П.; С. В. Х., с конституирани наследници К. С. Т. и И. С. В.; Ц. В. И., с конституирани наследници К. В. Д., В. И. И. и Б. И. А.. К. С. Т. е починала на 27.11.2016 г., като наследниците й И. С. С. и А. С. С. са конституирани с определение на въззивния съд от 25.02.2019 г. – след провеждане на устните състезания пред въззивния съд (1.12.2017 г.) и постановяване на решението по извършване на делбата.

Практиката на ВКС както при действието на ГПК от 1952 г. (отм.), така и при действието на ГПК от 2007 г., в сила от 1.03.2008 г., е константна, че когато страната е починала след приключване на устните състезания, не е налице пречка за постановяване на съдебно решение, тъй като делото е разгледано с нейно участие, респ. същото е недопустимо в случай, че е постановено спрямо страна, починала преди края на устните състезания (решение № 96/ 27.09.1985 г. по гр. д. № 67/1985 г. на ОСГК на ВС, решение № 9/21.01.2011 г. по гр. д. № 1821/2009 г. на ВКС, І г. о., решение № 16/21.02.2014 г. по гр. д. № 4682/2013 г. на ВКС, ІІ г. о., чиито постановки са възприети и в определение № 37/18.01.2018 г. по гр. д. № 3011/2017 г. на ВКС, ІІ г. о. и др.). Тази практика съответства и на изричната разпоредба на чл. 229, ал. 2, изр. второ ГПК, според която, ако страната е починала след завършване на съдебното дирене, производството по делото се спира след постановяване на съдебното решение. Когато решението е постановено срещу страна, починала преди края на устните състезания, същото е недопустимо, тъй като такава страна е загубила процесуалната си правоспособност. Процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно. Липсата й е процесуална пречка за постановяване на решение по съществото на спора.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че поради постановяването на въззивното решение срещу починала страна (К. С. Т.), а не срещу наследниците й по закон (И. С. С. и А. С. С.), същото се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при участието на всички страни по делото.

При новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да обсъди наведените доводи дали е допустимо да се извърши делба на имот, по отношение на който съсобствеността е била прекратена след влизане в сила на решението по допускане на делбата, като съобрази практиката на ВКС по този въпрос. Същият следва да установи актуалния устройствен статут на имотите, както и актуалната им пазарна цена (т. 12 на ТР № 1/19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС).

При постановяване на решението си въззивният съд следва да се произнесе и по разноските, направени в производството пред ВКС, на основание чл. 294, ал. 2 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 740 от 2.02.2018 г. по гр. д. № 2003/2008 г. на Софийския градски съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: