Оспорване на пълномощно за гласуване в общото събрание на ООД

Текстът на акта

Ключови фрази

Отмяна на решение на общото събрание на дружеството * мним представител * упълномощаване за гласуване на общо събрание на дружество

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50093

гр. София, 16.01.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 712 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. В. Р. от [населено място], Руска Федерация /трето лице помагач/ чрез процесуален представител адв. К. К. срещу решение № 182 от 08.12.2021г. по в. т. дело № 281/2021 г. на Апелативен съд Варна, 3 състав, с което е потвърдено решение № 260026 от 26.02.2021г. по т. дело № 4/2020г. на Окръжен съд Добрич. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отменени на основание чл. 74, ал. 1 ТЗ решенията на проведеното на 08.01.2020г. Общо събрание на съдружниците на „А 11 Груп“ ООД, [населено място] и ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца З. К. М. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 880 лв. – разноски за първоинстанционното производство.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че в противоречие с чл. 137, ал. 6 ТЗ въззивният съд е приел, че изискуемата форма на пълномощно за участие в общо събрание на съдружниците на дружество с ограничена отговорност е писмена форма с нотариално удостоверяване на подпис и съдържание. Релевира доводи за неправилност на изводите относно обема на представителната власт, дадени с пълномощното и съответно определянето му като общо, а не като изрично, както и неправилност на изводите относно неприложимост на разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 5/12.12.2016г. по тълк. д. № 5/2014г. на ОСГТК. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски и адвокатски възнаграждения.

Ответникът „А 11 Груп“ ООД, [населено място] /ответник в първоинстанционното производство/ чрез особен представител адв. И. С. не оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната основателност и неправилност на въззивното решение.

Ответникът З. К. М. от [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. С. Ч. оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност и правилност на обжалваното решение. Релевира доводи за приложимост на чл. 137, ал. 6 ТЗ и неприложимост на разпоредбите на ЗЗД по отношение на провеждането на общо събрание на съдружниците в „А 11 Груп“ ООД и оспорване на решенията му по съдебен ред. Излага и съображения за правилност на приетото от въззивната инстанция, че при изричното /специалното/ упълномощаване обемът на представителната власт се определя конкретно чрез посочване на отделни правни действия или на правните последици, които следва да се породят.

С определение № 50353 от 03.07.2023 г. по т. дело № 712/2022 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „Допустимо ли е друг съдружник освен мнимо представлявания да оспорва представителната власт на пълномощника, гласувал на общото събрание?“ за проверка дали същият е решен в съответствие с константната практика на ВКС, обективирана в посочените от касатора решение № 60006/19.07.2021г. по т. д. № 2561/2019г. на ВКС, ТК, I т. о. и Тълкувателно решение № 5/12.12.2016г. по тълк. д. № 5/2014г. на ОСГТК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

Изводът на въззивния съд за допустимост на предявения иск по чл. 74 ТЗ е аргументиран с наличието на активна процесуална легитимация за ищеца да предяви иска по чл. 74 ТЗ за отмяна на взетите решения на Общото събрание на съдружниците /ОСС/ на „А 11 Груп“ ООД на 08.01.2020г. поради това, че е съдружник в дружеството към момента на провеждане на заседанието на Общото събрание, както и със спазването на преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ, предвид датата на провеждане на Общото събрание – 08.01.2020г., и датата на депозиране на исковата молба - 20.01.2020г.

Първото основание за отмяна на решенията на ОСС на ответното дружество - провеждане на ОСС при нередовно връчена покана за свикване, тъй като лицето не е надлежен пълномощник с изрично предоставено пълномощно, пълномощното е без заверка на подписите и на съдържанието и непредставяне на конкретни проекти за решения, е прието от въззивната инстанция за неоснователно по следните съображения: Общото събрание е редовно свикано по реда на чл. 138, ал. 2, предл. 2 ТЗ с връчена на 06.12.2019г. на управителя З. М. нотариална покана, изпратена чрез нотариус К. И. от К. И. Б. в качеството й на пълномощник на Т. В. Р. с нотариално заверено пълномощно да упражнява всички права и задължения, които произтичат от качеството на Т. В. Р. на съдружник в „А 11 Груп“ ООД, неограничено да иска свикването на общи събрания на съдружниците на дружеството, да прави и получава волеизявления и уведомления, да гласува, както намери за добре по всички въпроси, които се разглеждат от общите събрания, включително, но не само по въпроси за приемане на ГФО, приемането, освобождаването и/или изключването на съдружник/ съдружници на дружеството, внасянето на промени в дружествения договор, преобразуване и/или ликвидация на дружеството, както и да извършва всички правни и фактически действия за упражняване на правата и да защитава законните интереси; изискването за проект за решение по съответните въпроси е предвидено в императивната разпоредба на чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ, относима към свикването и провеждането на ОС на акционерите на акционерните дружества, но не е изрично уредено в чл. 139 ТЗ, касаещ поканата за свикване на ОСС на дружество с ограничена отговорност и предвиждащ в нея да е посочен само дневният ред; изискването за нотариално удостоверяване на подписите и на съдържанието се отнася за протокола, но не и за действията по свикване на Общото събрание. Поканата е получена от управителя и поради бездействието му да свика Общо събрание в двуседмичен срок от датата на отправеното до него писмено искане същото е редовно свикано на посочената в поканата дата – 08.01.2020г.

Съдебният състав е приел за основателно второто въведено с исковата молба основание за отмяна на решенията на ОСС на „А 11 Груп“ ООД, проведено на 08.01.2020г. – допуснато нарушение при провеждане на ОСС на повелителните правила на ТЗ, касаещи изрично нотариално заверено пълномощно за участие в събранието – чл. 137, ал. 6 ТЗ. За да направи извод за основателност на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ, въззивният съд се е аргументирал с обстоятелството, че при провеждане на оспорваното събрание съдружникът Т. В. Р. е бил ненадлежно представляван, поради което и решенията не са взети с необходимото мнозинство.

Въззивната инстанция е обсъдила практиката на ВКС, обективирана в решението по т. д. № 1340/2015г. на ВКС, I т. о., и е приела, че даденото разрешение по повод на решение на едноличния собственик на капитала на ЕООД не може да се разпростре и по отношение на решенията на Общото събрание на съдружниците на ООД, тъй като съгласно Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. на ОСГК на ВКС решенията на Общото събрание на търговско дружество не са сделки по смисъла на ЗЗД и за тях не важат правилата на ЗЗД, поради което следва да бъде направено разграничение в зависимост от това дали взетото решение се атакува от лицето, което твърди, че е било мнимо представлявано от пълномощник или от другия съдружник в ООД, който твърди, че поради нарушаване на повелителните правила на ТЗ решението е взето от лице, което не притежава представителна власт. Съдебният състав е изложил следните съображения: Когато съдружникът, който е бил мнимо представляван, се позовава на това, че е бил ненадлежно представляван, приложение ще намерят правилата на висящата недействителност, която при отказ за потвърждаване се трансформира в окончателна с последица нищожност на решението като невзето, като легитимиран да се позове е само мнимо представляваният, съгласно мотивите на решение по т. д. № 1340/2015г. на ВКС, ТК, I т. о. и Тълкувателно решение № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС. При иск по чл. 74 ТЗ, когато съдружникът потвърждава взетите решения от лице без представителна власт /изявление във въззивната жалба/ способът за защита е с иск по чл. 74 ТЗ, тъй като решенията са валидирани с потвърждаването им и единствената възможност за оспорването им поради противоречие с повелителните правила е искът по чл. 74 ТЗ и съобразно даденото разрешение с Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. на ОСГК на ВКС.

Въззивният съд, предвид датата на пълномощното, е констатирал, че лицето е упълномощено с правата след изменението на ТЗ, съгласно които за определени решения се изисква едновременна заверка на подписа и съдържанието. Поради това, че при провеждането на събранието са взети решения, които изискват пълномощното да е с нотариална заверка на съдържанието, а в случая то е само с нотариална заверка на подписа, съдебният състав е заключил, че е налице противоречие с повелителните правила на ТЗ за формата на пълномощното, водещи до това, че съдружникът е бил ненадлежно представляван и решенията не са взети с необходимото мнозинство.

Съдебният състав е посочил, че дори да се приеме, че такова оспорване не е направено изрично, то не е спазено изискването за изричност на пълномощното – в представеното пълномощно не е изрично посочено за кое събрание се отнася и какви конкретни действия трябва да предприеме представителят, а най-общо е посочено, че пълномощникът може да представлява упълномощителя за вземане на отделни видове, но не и конкретно посочени решения, като липсва упълномощаване за освобождаване на управител и избор на нов. Въззивният съд е направил извод, че поради ненадлежно представляване на съдружника Т. В. Р. при провеждане на оспорваното събрание решенията не са взети с необходимото мнозинство, поради което предявеният по чл. 74 ТЗ иск е основателен.

По релевантния материалноправен въпрос:

В т. 2 от Тълкувателно решение № 5/12.12.2016г. по тълк. д. № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС е прието, че договор, сключен от лице, действало като представител без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените правни последици, които настъпват, ако мнимо представляваният го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД, а при липса на потвърждаване на недействителността може да се позове той или неговите универсални правоприемници. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение № 60006/19.07.2021г. по т. д. № 2561/2019г. на ВКС, ТК, I т. о., даденото в посоченото Тълкувателно решение разрешение се разпростира и по отношение на представителството по пълномощие на съдружниците в общото събрание на дружество с ограничена отговорност /ООД/. Прието е, че неспазеното изискване за изрично пълномощно по чл. 137, ал. 6 /преди ал. 4/ ТЗ има за последица не нищожност, а висяща недействителност на волеизявленията на пълномощника на съдружника, на която обаче може да се позове единствено този съдружник, но не и ищецът – друг съдружник. Настоящият съдебен състав възприема посочената съдебна практика.

По правилността на въззивното решение:

При така дадения отговор на релевантния материалноправен въпрос настоящият съдебен състав приема, че въззивното решение е неправилно. В противоречие с материалния закон и константната практика на ВКС въззивната инстанция е направила извод, че съдружникът Т. В. Р. е бил ненадлежно представляван, поради което и решенията не са взети с необходимото мнозинство. Легитимиран да се позове на липсата на представителна власт на пълномощника, гласувал на общото събрание, и на произтичащата от това недействителност е само мнимо представляваният. В конкретния случай Т. В. Р. е била представлявана на заседанието на Общото събрание на съдружниците на „А 11 Груп“ ООД, проведено на 08.01.2020г. от пълномощник К. И. Б.. Ищецът З. К. М. не е материалноправно легитимиран да излага твърдения и доводи относно липсата, респективно ненадлежна представителна власт на пълномощника, представлявал другия съдружник в ОСС на ответното дружество.

Предвид изложените съображения въззивното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и спорът да бъде разрешен от касационната инстанция. Неоснователно при липса на легитимация ищецът се е позовал на допуснато нарушение на повелителните правила на ТЗ, касаещи изрично нотариално заверено пълномощно за участие в събранието на Т. В. Р. – чл. 137, ал. 6 ТЗ, при провеждане на процесното заседание на ОСС на ответното дружество, респективно на формата на пълномощното, с което К. И. Б. се е легитимирала като пълномощник на Т. Р. на процесното заседание на ОСС на „А 11 Груп“ ООД. Въз основа на изложеното се налага изводът, че предявеният иск по чл. 74 ТЗ е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Предвид изхода на спора разноски на ищеца не се дължат. На третото лице помагач /настоящ касатор/ не се присъждат разноски съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК. На особения представител на ответното дружество – адвокат И. С. следва да се изплати внесеното възнаграждение в размер 800 лв.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 182 от 08.12.2021г. по в. т. дело № 281/2021 г. на Апелативен съд Варна, 3 състав и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от З. К. М. с ЕГН [ЕГН] срещу „А 11 Груп“ ООД, [населено място], ЕИК[ЕИК] иск за отмяна на решенията на проведеното на 08.01.2020г. Общо събрание на съдружниците на „А 11 Груп“ ООД, [населено място] по чл. 74, ал. 1 ГПК като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач Т. В. Р. от [населено място], Руска Федерация.

На особения представител адвокат И. С. да се изплати внесеното по сметка на ВКС възнаграждение в размер 800 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.