Последици от оттегляне на искането за дисциплинарно производство срещу ЧСИ

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 505/02.09.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , в съдебно заседание на десети юни през две хиляда двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЗЛАТИНА РУБИЕВА

при секретаря Кристина Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Рубиева гражданско дело № 1672 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 73, ал. 4 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/.

Образувано е по две жалби, както следва: 1. жалба от ЧСИ М. Г. Н.-А. и 2. жалба от министъра на правосъдието срещу решение от 10.09.2024 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, постановено по дисциплинарно дело № 2/2024 г., с което на ЧСИ М. А., peг. № ... на КЧСИ, на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗЧСИ е наложено дисциплинарно наказание - глоба, в размер на 3000 лв.

В срока за произнасяне на настоящото решение с молба вх. № 14437 от 01.08.2025 г. министърът на правосъдието е направил изрично изявление за оттегляне на подадената жалба с вх. № 1536/12.03.25 г.

С молба вх. № 14879/08.08.2025 г. ответникът по жалбата-ЧСИ М. Г. Н.-А., чрез пълномощника си, е изразила становище, с което е заявила, че не възразява срещу направеното оттегляне на депозираната от министъра на правосъдието жалба.

Налице е валидно десезиране на настоящия състав, поради което производството по подадената от министъра на правосъдието жалба следва да бъде прекратено.

Производството следва да продължи по подадената от съдебния изпълнител М. Г. Н.-А. жалба. В жалбата се излагат доводи за недопустимост, евентуално за неправилност на обжалваното решение. Поддържа се твърдение, че с решение № 3 по т. 1 от Протокол № 262 от заседание на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители /Съвета на КЧСИ/, проведено на 19.12.2023 г., е било взето решение да се направи искане от страна на Съвета на КЧСИ за образуване на дисциплинарно производство срещу М. Г. Н.-А.. Сочи се, че по образуваното дисциплинарно производство Дисциплинарната комисия на КЧСИ е постановила на 10.09.2024 г. обжалваното решение. Излага се твърдение, че след постановяване на решението със свое решение по протокол № 279/19.02.2025 г. на Съвета на КЧСИ по т. 3 от дневния ред е взето решение за отмяната на всички решения по случая с ЧСИ М. А., в това число и решение № 3 по т. 1 от Протокол № 262 от заседание на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители, проведено на 19.12.2023 г. Поддържа се твърдение, че с това решение Съвета на КЧСИ, на практика десезира решаващия орган - Дисциплинарна комисия на КЧСИ, както и контролно - отменителната касационна инстанция - Върховен касационен съд в производството по чл. 73 от ЗЧСИ с въпроса за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ М. А.. Пояснява се, че това е така, тъй като правният ефект на решението от 19.02.2025г. в процесуален план води до оттегляне на искането за образуване на дисциплинарно производство от страна на образувалия го компетентен орган - Съвет на КЧСИ и до десезиране на органа, до който е отправено това искане. Твърди се, че доколкото към датата на оттеглянето - 19.02.2025 г. вече е налице произнасяне на Дисциплинарната комисия на КЧСИ, то правомощие на Върховния касационен съд по реда на чл. 73, ал. 4 от ЗЧСИ е, при констатиране на десезиране от страна на органа, да обезсили решението от 10.09.2024 г. на Дисциплинарната комисия на КЧСИ. На следващо място, се поддържа довод, че обжалваното решение на Дисциплинарната комисия на КЧСИ е неправилно, поради нарушения на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното дисциплинарно наказание, като се излага подробно становище. Въз основа на изложеното, се прави искане съставът на ВКС да постанови решение, с което да обезсили, алтернативно да отмени решение от 10.09.2024 г. на Дисциплинарната комисия на КЧСИ, постановено по дисциплинарно дело № 2/2024г. Предявява се претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв.

Ответникът по жалбата - министърът на правосъдието, чрез пълномощниците си, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата - Камара на частните съдебни изпълнители не изразява становище.

Жалбата е депозирана в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе, Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:

Производството пред Дисциплинарната комисия на КЧСИ е започнало по искане на Съвета на КЧСИ, обективирано в решение № 3 по т. 1 от Протокол № 262 от заседание на Съвета на КЧСИ, проведено на 19.12.2023 г. На основание чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ срещу ЧСИ М. Н.-А. е било образувано дисциплинарно дело № 2/2024 г., по което на 10.09.2024 г. е било постановено решение на Дисциплинарната комисия на КЧСИ, с което на ЧСИ М. А., peг. №... на КЧСИ, на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители е било наложено дисциплинарно наказание - глоба, в размер на 3000 лв. Видно от мотивите на решението, дисциплинарната отговорност на ЧСИ А. е била ангажирана за нарушение на чл. 2, ал. 4 и чл. 37, ал. 1 от ЗЧСИ, за това, че същата е допуснала и съдействала за едновременно овластяване на З. И. като помощник ЧСИ от съдружника й в гражданското дружество по ЗЗД ЧСИ П. М.. Прието е, че по дисциплинарното производство не са били представени доказателства от иницииралия го Съвет на КЧСИ, че овластената от ЧСИ А. и ЧСИ М. ПЧСИ З. И. е извършвала изпълнителни действия в повече от един съдебен район. Обобщено е, че, въпреки това извършеното от ЧСИ А. и ЧСИ М. нарушение е формално и не е необходимо от него да са последвали вреди.

След постановяване на решението на Дисциплинарната комисия, е последвало решение на Съвета на КЧСИ, обективирано в протокол № 279/19.02.2025 г. на Съвета на КЧСИ, по т. 3 от дневния ред, за отмяна на всички решения по случая с ЧСИ П. М. и ЧСИ М. А., в това число и решение № 3 по т. 1 от Протокол № 262 от заседание на Съвета на КЧСИ, проведено на 19.12.2023 г.

При тези данни, настоящият състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия Четвърто гражданско отделение, намира, че най-напред следва да обсъди доводите за недопустимост на обжалваното решение, постановено на 10.09.2024 г. на Дисциплинарната комисия на КЧСИ:

Правната уредба на дисциплинарната отговорност на съдебния изпълнител се съдържа в Глава четвърта от Закона за частните съдебни изпълнители. Съгласно чл. 70, ал. 1, изр. 1 от ЗЧСИ, дисциплинарното производство се образува по искане на министъра на правосъдието или по решение на Съвета на камарата. Това са сезиращите органи, като всеки от тях разполага с правото да направи своя собствена проверка и да прецени дали са налице признаците на осъществено дисциплинарно нарушение, респективно да поиска образуване на дисциплинарно производство /така Решение № 324 от 10.12.2015 г. по гр. д. № 5506/2014г. на В КС, IV Г.О./. Следователно законът предоставя възможност на съответния компетентен орган сам да прецени необходимостта от ангажиране на дисциплинарната отговорност на даден съдебен изпълнител. Липсва законова забрана същият този орган до влизане в сила на решението на Дисциплинарната комисия на КЧСИ да може валидно да оттегли своето искане, респ. решение за образуване на дисциплинарно производство. Това произтича от характера на акта за образуване на дисциплинарно производство. Трайна и непротиворечива е практиката на съдилищата, че решението за образуване на дисциплинарното производство не съдържа белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, тъй като не засяга пряко и непосредствено правната сфера на неговия адресат. Въпросите, които са предоставени за разрешаване на сезиращия орган са относими към условията за възникване на дисциплинарната отговорност, но те нямат отношение към правилността на решението на Дисциплинарната комисия. Този акт не подлежи на самостоятелно обжалване.

В настоящия случай, дисциплинарното производство е образувано по решение на Съвета на камарата. С последващо решение от 19.02.2025 г. Съветът на камарата е оттеглил решението си за образуване на дисциплинарното производство срещу съдебния изпълнител М. Н.-А.. Противно на становището на министъра на правосъдието, изразено в отговора на жалбата, няма пречка и не съществува законова забрана, която да лиши сезиращия орган от /да отрече/ правото му да оттегли направеното искане, когато установи, че липсват предпоставките за налагане на дисциплинарна отговорност. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в Решение № 50220 от 08.11.2022 г. по гр.д. № 3301/2022 г. на ВКС, IV Г.О., в което е прието че единствено сезиращият орган, който е направил искането за налагане на дисциплинарно наказание, може валидно да го оттегли. Такова процесуално поведение обаче не е възможно за дисциплинарния състав – за същия съществува законова забрана сам да отмени/измени решението си, постановено по образуваното дисциплинарно дело. Тази забрана произтича от обстоятелството, че постановените от дисциплинарния състав решения по същество подлежат на обжалване пред ВКС, съгласно изричната разпоредба на чл. 73, ал.1 ЗЧСИ. Предвид обстоятелството, че решението за отмяна не подлежи на обжалване, то същото предизвиква търсената правна промяна незабавно, а именно отменя акта, сезиращ Дисциплинарната комисия на КЧСИ. Щом като няма акт, сезиращ Дисциплинарната комисия на КЧСИ, то дисциплинарното производство е недопустимо. Следователно постановеното по това производство решение е също недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по обжалването му прекратено.

Предвид основателността на довода за недопустимост на обжалваното решение, съдът не следва да разглежда останалите доводи, касаещи правилността му.

По изложените съображения жалбата на съдебния изпълнител М. Н.-А. е основателна.

С оглед изхода на спора, право на разноски има жалбоподателят - М. Н.-А.. В жалбата се претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. В случая обаче не е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между М. Н.-А. и адвокат Т. П., с предмет оказване на безплатна правна помощ и съдействие в касационното производство при условията на чл. 38 ЗАдв. При горните обстоятелства не може да се приеме, че формалното позоваване на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв. е достатъчно, за да обоснове извод за възникнало в полза на процесуалния представител на жалбоподателя основание да претендира и получи възнаграждение за оказана пред ВКС безплатна адвокатска помощ при предпоставките на посочения текст. Поради това съдът не следва да присъжда адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1672/2025 г. по описа на ВКС на РБ, ГК, Четвърто гражданско отделение по жалба с вх. № 1536/12.03.25 г., изходяща от министъра на правосъдието, поради оттеглянето й, подадена срещу решение от 10.09.2024 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на РБ, постановено по дисциплинарно дело № 2 по описа за 2024 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на РБ.

ОБЕЗСИЛВА решение от 10.09.2024 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, постановено по дисциплинарно дело № 2/2024 г., с което на ЧСИ М. Г. Н.-А., peг. № .... на КЧСИ, на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители, е наложено дисциплинарно наказание - глоба, в размер на 3000 лв.

Решението е окончателно, а в частта, имаща характер на определение може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдия Геника Михайлова

на решението по гр.д. № 1672 по описа за 2025 г.

на Върховния касационен съд на Република България
Съгласна съм с мнението на мнозинството от състава, че вносителят на предложението за образуване на дисциплинарно производство по ЗЧСИ може да го оттегли, но не съм съгласна, че когато оттеглянето е след решението на ДК на КЧСИ, решението е недопустимо, а Върховният касационен съд го обезсилва и прекратява дисциплинарното производство. Считам, че след оттеглянето на жалбата на министъра на правосъдието по жалбата на ЧСИ М. Н. – А. настоящият състав бе длъжен да се произнесе дали обжалваното решение на ДК на КЧСИ, което е валидно, е и законосъобразно. Съображения:

В ЗЧСИ няма забрана вносителят да оттегли предложението си за образуване на дисциплинарното производство. Такава забрана има в чл. 317, ал. 2 ЗСВ. Поради това по въпроса, дали забраната се прилага в дисциплинарното производство по ЗЧСИ, е необходимо да се обоснове или изключи аналогията на закона. Неизводима е аналогия с реда, по който се установява и ангажира дисциплинарната отговорност на държавния съдебен изпълнител. Съгласно чл. 278 ЗСВ, за нея се прилага Кодексът на труда.

Дисциплинарната отговорност на ЧСИ и дисциплинарната отговорност на магистрат – съдия, прокурор или следовател, се установява и ангажира в специални производства, уредени съответно в глава ІV ЗЧСИ и глава XVI ЗСВ. ЧСИ е лице с висше юридическо образование и юридическа правоспособност, чийто статут възниква след спечелен конкурс, заповед на министъра на правосъдието и вписване в регистъра на ЧСИ. Макар държавата да му възлага функцията си по принудително изпълнение на частни притезания, а когато това е предвидено в закон – и на публични (чл. 2 ЗЧСИ), ЧСИ не е част от съдебната система. Магистратът е лице с висше юридическо образование и юридическа правоспособност, назначено на длъжност в орган на съдебната власт с решение на съответната колегия на ВСС. Вносител на предложението за образуване на дисциплинарно производство срещу ЧСИ е министърът на правосъдието – държавен орган, като другият вносител е КЧСИ – професионално сдружение, регистрирано по ЗЮЛНЦ и осъществяващо дейността си в обществена полза. Вносители на предложението за образуване на дисциплинарно производство срещу магистрата са все държавни органи - министърът на правосъдието или Инспекторатът към ВСС, както и административни ръководители. Дисциплинарната отговорност на ЧСИ се ангажира с решение на недържавен орган – на състав на Дисциплинарната комисия на КЧСИ, чиито членове се състоят поравно от частни съдебни изпълнители и лица, посочени от министъра на правосъдието. Дисциплинарната отговорност на магистрата се ангажира от държавен орган – със заповед на административния ръководител или с решение на дисциплинарен състав на съответната колегия на ВСС. Макар и двете производства да обслужват публичен интерес – целят принудителното изпълнение да осъществяват ЧСИ, чиято дейност съответства на закона и устава на Камарата (чл. 68 ЗЧСИ), съответно правораздаването да осъществяват магистрати, чиято дейност съответства на закона и укрепва престижа на съдебната власт (чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията), установените различия в дисциплинарното производство по ЗЧСИ и по ЗСВ са съществени. Поради липсата на сходство забраната в чл. 317, ал. 2 ЗСВ не се прилага по аналогия в дисциплинарното производство по ЗЧСИ (чл. 46, ал. 2 ЗНА). Разграничението не касае основанието, а реда, т.е. неизводимостта на аналогията не се обосновава с чл. 46, ал. 3 ЗНА. В обобщение, вносителят може да оттегли предложението си за образуване на дисциплинарното производство по ЗЧСИ. Такова е становището на мнозинството от състава и така е прието принципно в решение № 50220/08.11.2022 г. по гр.д. № 3301/2022 г. на ВКС, IV-то ГО. Споделям този извод, но за разлика от мнозинството намирам, че предложението е оттегляемо до момента, в който е постановено решението на ДК на КЧСИ. Само ако оттеглянето предхожда решението по чл. 72 ЗЧСИ, дисциплинарното производство остава без предмет – то не се образува, а образуваното се прекратява (аналогия по чл. 71, ал. 5 ЗЧСИ). За същото нарушение може да се направи ново предложение – от същия или другия вносител по чл. 70, ал. 1, изр. 1 ЗЧСИ, ако дисциплинарната отговорност не е погасена по давност.

Искането на министъра на правосъдието, респ. решението на КЧСИ за образуване на дисциплинарно производство, както и оттегленото предложение на вносителя не са индивидуални административни актове. Те нямат характеристиките по чл. 21, ал. 1 или ал. 2 АПК, не подлежат на обжалване и за тях не се прилагат чл. 91 АПК или чл. 99 АПК. Оттегленото предложение на вносителя не регулира и чл. 156 АПК. Предложението за образуване на дисциплинарно производство по ЗЧСИ не е равнозначно на предявен иск. Вносителят го прави в публичен, а не в частен или съсловен – на КЧСИ интерес. Производството пред ДК на КЧСИ не е съдебно. Във фазата пред ДК на КЧСИ и в съдебната фаза пред ВКС на дисциплинарното производство по ЗЧСИ не се упражнява или установява субективно право, регулирано с метода на равнопоставеност. Обратното, прилага се методът на власт и подчинение. Ако след решението на ДК на КЧСИ вносителят оттегли предложението си и решението по чл. 72 ЗЧСИ бъде обжалвано, дисциплинарното производство не остава без предмет. Оттеглянето не поражда правни последици, чл. 232 ГПК не се прилага, а Върховният касационен съд е длъжен да се произнесе дали обжалваното решение на ДК на КЧСИ е валидно и законосъобразно. СЪДИЯ:
(Геника Михайлова)