Обезщетение от Прокуратурата при прекратено наказателно производство

Текстът на акта

Ключови фрази

8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 5

София 05.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на прокурор Арнаудова за Върховна касационна прокуратура и на секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1984 по описа за 2020г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 706 от 23.10.2020г. по касационната жалба на Прокуратурата на РБългария, чрез прокурор в Окръжна прокуратура гр.Пазарджик против въззивно решение № 124 от 23.04.2020г. по в.гр.д. № 63/2020г. на Окръжен съд Пазарджик, в частта, с която е потвърдено решение № 1273 от 30.09.2019г. по гр.д.№ 961/2018г. на Окръжен съд Пазарджик като е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на Д. К. П., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 2 000лв., обезщетение за неимуществени вреди в резултат на образувано против нея, на 5.06.2017г. ДП № 1163/2017г. по описа на РП Велинград /ЗМ №191/2017г. на РУ на МВР гр.Септември за престъпление по чл.356А, вр.чл.330, ал.1 НК, прекратено с постановление от 24.01.2018г. на РП Велинград, ведно със законната лихва, считано от 17.02.2017г. В останалата му част, до 6 000лв., искът е отхвърлен като неоснователен и са присъдени разноски. Касаторът счита постановения акт за неправилен, постановен при съществено нарушаване на процесуалните правила и необоснован в посочената част, като твърди, че неправилно е определен размера на обезщетението, поради неотчитане на релевантни обстоятелства. Иска същият да бъде отменен или присъденото обезщетение да бъде намалено, поради липса на пряка причинно следствено връзка между воденото производство и претендираните вреди. Поддържа искането си и в съдебно заседание като акцентира на двукратното осъждане на ищцата /последното й споразумение е влязло в сила на 2.11.2015г. и ако има неимуществени вреди, то те са свързани с него, тъй като е търпяла условно наказание и пробационна мярка/. По процесното производство срещу нея не са предприемани репресивни мерки, защото не е била обвиняема, а е разпитвана е само като свидетел.
В съдебно заседание ответната страна не се явява. Постъпило е писмено становище от процесуалния й представител, адвокат С., което е за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита, че определеният размер на обезщетение е съобразен с принципа за справедливост.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди изразените становища и ангажираните по делото доказателства, намира за установено следното:
Д. П. е предявила на 8.03.2018г. иск против Прокуратурата за обезщетение на причинените й неимуществени вреди в резултат на осъществено на 6.06.2017г. претърсване и изземване както на жилището, в което живее, така и на колата, която управлява, които не са били нейна собственост. Вредите, които е посочила са :причинени „обида, възмущение, огорчение, притеснение“ как ще приключи делото, страх да не бъде „осъдена невинна и да лежи в затвора“, защото към момента е била с условна присъда. Обезщетение претендира и заради иззетата сума от 10 000лв., намерена в резултат на обиска, като твърди, че това я е поставило в „затруднено материално положение“. Парите са й били необходими, защото е била бременна и е родила и за лечение на майка й. Наложило се е да взема заем.
Възражението на ответната страна е, че предприетите действия са правомерни и вредите, посочени от ищцата, не са вследствие на тях. Направено е и възражение за съпричиняване по чл.5, ал.1 ЗОДОВ.
Срещу ищцата е образувано на 5.06.2017г. досъдебно производство № 1163/2017г. на РП Велинград, по ЗМ № 191/2017г.на РУ на МВР Септември, за престъпление по чл.356а, вр.чл.330, ал.1 НК, което е прекратено с Постановление на 24.01.2018г., на основание чл.243, ал.1, т.2 НПК /поради недоказаност на обвинението/. Производството е продължило седем месеца и деветнадесет дни. То е образувано на основание чл.212, ал.2 и ал.3 НПК, със съставянето на протокола за първото действие по разследването, защото е бил извършен оглед, претърсване, изземване и разпит на свидетел и е преценено, че незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства. За действията, незабавно, още на същата дата, е уведомен прокурор. Основанието за започване на досъдебното производство е чл.208, т.1 и чл.211, ал.1 НПК - съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление и възможност да се направи основателно предположение, че именно ищцата: „през месец май 2017г., в [населено място], се е приготвила към извършване на престъпление по чл.330, ал.1 НК, а именно да запали имущество със значителна стойност л.а.“Мерцедес Ц 220“, с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на Г. Х. К. от [населено място]“. В Протокола е посочено, че производството започва със следното действие по разследването – разпит на Д. П. като свидетел-очевидец и оглед на местопроизшествие, като по делото няма официален документ, от който да е видно срещу нея да са предприемани действия и тя да е конституирана в различно процесуално качество. /Срещу нея обвинение не е повдигано/.

Не е било спорно по делото, че по същото време срещу нея е било висящо ДП № 1191/2016г.на РУ на МВР Пазарджик. Освен това, тя вече е била осъждана: по н.о.х.д.№ 1813/2015г., приключило със споразумение № 233 от 24.09.2015г.на РС Пазарджик за набедяване в престъпление от частен характер, като е знаела че лицето е невинно /деяние по чл.286, ал.2 НК/ и по н.о.х.д.№ 2102/2015г., приключило със споразумение № 285 от 2.11.2015г.на РС Пазарджик за три деяния - набедяване в изнудване, като е знаела че лицето е невинно, като набеденият е бил привлечен към наказателна отговорност/деяние по чл.286, ал.2 НК/, подбуждане към престъпление – лъжесвидетелстване /деяние по чл.296 НК/ и за това, че като свидетел, устно и съзнателно е затаила неистина в няколко публични съдебни заседание и при проведени шест на брой очни ставки/деяние по чл.290 НК/, като последното е осъществено при условията на продължавано престъпление, за период от м.04.2011г. до 8.05.2012г.и в съучастие. За деянията й е определено едно общо наказание от три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от пет години. Преди процесното наказателно производство /на 16.05.2017г./ е приключило изпълнението на наложената й пробационна мярка – задължителна регистрация по настоящ адрес.
С ангажирани по делото гласни доказателства /показания на свидетелите С. и К., който е заявил, че е много близък на ищцата, защото тя и нейната майка изцяло са поели грижата за него в изпълнение на сключен помежду им договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане/ е установено, че след като компетентните органи са иззели парите от дома на ищцата, тя е имала нужда от пари. Свидетелят С. й е дал заем от 2 000лв. Била е притеснена да не бъде задържана, като безпокойството й е било по-голямо с оглед обстоятелството, че по това време е била бременна.Заявява, че по това време са водени и други наказателни производства срещу ищцата, но тя е била най-притеснена от процесното.
С показанията на свидетелите Г. и К., които са служители на МВР, се установява, че ищцата е отказала да получи иззетите от дома й пари с мотив, че са повредени. За установяване на годността им е прието заключение на експертиза, вещото лице по която е категорично, че иззетите и „представени за изследване банкноти са истински и представляват редовна емисия“. Те нямат повреди, които да ги правят „негодни за обръщение“. Видно от Постановление за прекратяване на наказателното производство от 24.01.2018г., с него изрично е разпоредено – веществените доказателства по делото :банкноти, подробно описани в протокол за претърсване и изземване от 6.06.2017г. и оставени на съхранение в РУ Септември да се върнат на правоимащото лице Д. П.. По делото са налице доказателства – писма от ищцата, отговори от РП Велинград, Протокол, включително и обяснения на ищцата в съдебни заседания /на 4.07.2018г. и 24.10.2018г./, от които се установява, че тя е подавала молби за частично връщане на суми и многократно е канена /чрез изпращане на призовки/ да получи остатъка, но тя не се е отзовавала.
При тези данни, въззивният съд е приел, че обезщетение следва да бъде присъдено, независимо, че е разпитвана само в качеството на свидетел, защото срещу ищцата е образувано наказателно производство. Извършването на действия по разследване, чрез разпит /въпреки, че не е привлечена като обвиняема/ е достатъчно за ангажиране на отговорността на ответната страна, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, след като е производството е прекратено поради недоказаност и са установени вреди, които са в причинна връзка. Тези вреди са: изживени болезнени страдания, свързани с изпитвани негативни чувства от факта на обвинението, от накърнено добро име сред близките й хора, преживяното чувство на унижение и притеснение, отражението върху семейството и социалната среда. За тях, като справедлив е преценен размер на обезщетение от 2 000лв., при отчитане на продължителността на наказателното производство от седем месеца, факта че е била бременна и е родила, че не е могла да разполага с парите си, които са й били необходими за операция на майка й, както и на факта, че е търсила заем.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпрос, касаещ извършената от въззивния съд преценка на релевантните обстоятелства, с оглед прилагане на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. По същият следва да се посочи следното :
Съгласно установената съдебна практика, която настоящият съдебен състав споделя, справедлив е този размер на присъденото обезщетение, при определянето на който съдът е съобразил всяко едно от установените по делото обстоятелства, преценил е адекватно му значение за случая, съобразявайки конкретното му отражение върху живота на пострадалото лице. Не е съобразен критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД, когато на едни обстоятелства се отдава по-голямо значение от необходимото, за сметка на други, когато се присъжда обезщетение за неустановени по надлежния ред обстоятелства или се обезщетяват вреди, които не са в причинна връзка с конкретно воденото наказателно производство.
Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира, че определеният за конкретния случай размер на обезщетение от 2 000лв. е завишен и не кореспондира с реално причинените вреди. Съображенията:
Безспорно е, че понятието „обвинение в извършване на престъпление“, “ако образуваното наказателното производство бъде прекратено поради неизвършване на деянието от лицето“, по смисъла на чл.2, ал.1, т.3,изр.1 от ЗОДОВ, следва да се тълкува разширително, като в него се включат и случаите, когато е образувано досъдебно производство въз основа на законен повод и наличие на достатъчно данни за извършено престъпление, срещу конкретно посочено лице, за точно определено деяние и са предприети точно определени процесуални действия и след това производството е прекратено, включително и когато това лице е разпитвано само в качеството на свидетел. Настоящият случай е такъв и Прокуратурата дължи обезщетение заради неправомерната й преценка за наличие на основателно предположение, по смисъла на чл.211 НПК, че именно ищцата е извършила процесното престъпление, което е станало причина срещу нея да се предприемат действия, свързани с осъществяване на принуда, оказали се – пред вид прекратяването на производството– незаконни. Неговият размер, обаче следва да се определи съобразно вида, броя, тежестта на предприетите действия, тяхната продължителност и реалното им отражение върху личността на пострадалия, върху начина и средата на живот. Съобразявайки тези обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че тъй като срещу Д. П., в хода на цялото производство, продължило 7месеца и 19дни са извършени само три процесуални действия и то в рамките на два последователни дни - 5.06.2017г. и 6.06.2017г.,/а в останалото време са приемани отводи на единадесет прокурора и е извършвана преценка на събраните данни и доказателства/, като по делото няма доказателства тези действия да са надвишили обичайните за подобни случаи, следващи по човешка презумция вреди, то размерът на дължимото обезщетение за конкретно образуваното производство следва да е 1 000лв. Предприетите действия са: разпит в качеството на свидетел /което е станало причина за образуване на производството на основание чл.212 НПК/, обиск на апартамент и на кола и изземване на намерените веществени доказателства – пари, на стойност от 10 000лв. Когато едно лице се разпитва само в качеството на свидетел /с цел установяване на обективната истина/, би било необосновано ако се приеме, че в причинна връзка с този разпит е причиняването на неимуществени вреди, свързани с предизвикан страх от осъждане или задържане, съответно не следва да се присъжда обезщетение за „изживени болезнени страдания, свързани с изпитвани негативни чувства от факта на обвинението, от накърнено добро име сред близките й хора“, в какъвто смисъл са мотивите на въззивния съд. Не може да се приеме, че са причинили посочените вреди и другите две извършени процесуални действия- претърсване и изземване. Последните са предприети, въз основа на издадено от съдия разрешение /въз основа на две Определения от 5.06.2017г., постановени по реда на чл.161 от НПК/, след преценка че са налице данни, „позволяващи формиране извод, че има достатъчно основание да се предполага, че на посочения адрес, на който се намира обитаваното от П. жилище, могат да бъдат открити предмети и вещи, които несъмнено имат значение“ за друго дело. Предприетите действия по претърсване и изземване са извършени в присъствието на поемни лица и са отразени в надлежно съставени Протоколи. Касае се за процесуални действия, предприети по съответния ред, които са с еднократно действие и които сами по себе си не могат да доведат до претендираните по делото вреди – „обида, възмущение, огорчение, притеснение“, както и безпокойство и страх от осъждане, тъй като от тях не следват посочените последици. Обстоятелствата, че ищцата вече е била двукратно осъждана към момента на предприетите действия и че срещу нея се е водило друго наказателно производство, съставът намира за ирелевантни и не счита, че са от значение за процесното.
Не може да се приеме наличие на причинна връзка между описаните твърдени от ищцата неимуществени вреди и иззетите по надлежния ред веществени доказателства /пари/. Съгласно чл.111, ал.1 НПК - веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство. В случая е безспорно, че своевременно, с Постановлението за прекратяване на наказателното производство, е разпоредено връщането им. По делото не е установено, неполучаването на иззетите пари да е по вина на компетентните органи. Обратно, установи се, че ищцата по своя воля се е лишила от достъп до тях, като не е пожелала да ги получи, след като са й били възстановени с нарочен акт /Твърдението й, че основанието да не желае получаването им, е факта, че са били повредени, съдебният състав приема за оборено със заключението на приетата експертиза, установяващо, че парите са годни за обръщение/. В този смисъл не кореспондират с наличните по делото доказателства изводите на въззивния съд, че ответната страна дължи обезщетение за причинени на ищцата вреди, изразяващи се в невъзможност да разполага с парите си, за това, че е търсила заем и не е могла да посрещне нуждите си, свързани с оглеждане на детето си и операция на своята майка. Считано от 24.01.2018г. Д. П. е имала възможност да разполага с парите си. Детето й е родено на 28.11.2017г., като по делото тя не е представила доказателства, за конкретни негови нужди, които не е могла да задоволи – именно в периода от 28.11.2017г. до 24.01.2018г., за да се обсъжда причинна връзка с поведението на касатора. Ищцата не е представила и доказателства, че за не я е възникнала конкретна необходимост от разходи във връзка с лечение и че невъзможността за поемането им е в причинна връзка с изземването. В тази част искането също е недоказано.
С оглед изложеното и поради частично несъвпадане с изводите на въззивния съд, обжалвания акт следва да бъде отменен в частта, с която е присъдено обезщетение над 1 000лв.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 124 от 23.04.2020г. по в.гр.д. № 63/2020г. на Окръжен съд Пазарджик и потвърдено с него решение № 1273 от 30.09.2019г. по гр.д.№ 961/2018г. на Окръжен съд Пазарджик в ЧАСТТА, в която е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на Д. К. П., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата над 1 000лв. /хиляда лева/, обезщетение за неимуществени вреди в резултат на образувано против нея, на 5.06.2017г. ДП № 1163/2017г. по описа на РП Велинград /ЗМ №191/2017г. на РУ на МВР гр.Септември/ за престъпление по чл.356А, вр.чл.330, ал.1 НК, прекратено с постановление от 24.01.2018г. на РП Велинград.
ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 124 от 23.04.2020г. по в.гр.д. № 63/2020г. на Окръжен съд Пазарджик в останалата част с която е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на Д. К. П., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 1 000лв. /хиляда лева/, обезщетение за неимуществени вреди в резултат на образувано против нея, на 5.06.2017г. ДП № 1163/2017г. по описа на РП Велинград /ЗМ №191/2017г. на РУ на МВР гр.Септември/ за престъпление по чл.356А, вр.чл.330, ал.1 НК, прекратено с постановление от 24.01.2018г. на РП Велинград, ведно със законната лихва, считано от 17.02.2018г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.