Отмяна на замяната на пробация със затвор при непризован осъден в чужбина

Текстът на акта

Ключови фрази

Прекъсване или замяна на наказание * право на лично участие в наказателния процес * замяна на наказание пробация * основателност на искане за възобновяване

Р Е Ш Е Н И Е

№ 571

гр. София, 13 ноември 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

2. ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и на прокурора Даниела Машева, след като разгледа докладваното от съдия Магдалинчева н.д. № 847/2024 г., въз основа на закона и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК.

Инициирано е по искане на адв. А. А. - упълномощен защитник на осъдения Р. А. Р., за възобновяване на производството по ч.н.д. №1246/2023 г. на ОС-Стара Загора, по което на основание чл. 43а, т. 2 НК с определение от 29.02.2024 г. наложеното по н.о.х.д. № 29/2022 г. на РС-Раднево наказание пробация е заменено с лишаване от свобода в размер на три месеца и един ден, търпимо при общ режим.

В искането се излагат доводи за съществено нарушение на процесуалните правила и за явна несправедливост на замененото наказание. Възобновителното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК се обосновава с твърдението, че съдът е дал ход на делото в отсъствие на осъдения, без да направи опит да го призове от известния му адрес във Федерална република Германия. Твърди се още, че при попълване на дължимата за разкриване на обективната истина доказателствена съвкупност окръжният съд е пропуснал да получи информация дали пробацията не е започнала да се изпълнява в държавата, в която осъденият пребивава трайно. Явната несправедливост на наказанието се мотивира с отказа на съда да приложи по отношение на замененото наказание института на условното осъждане. Отправено е искане за възобновяване на производството по н.ч.д. № 1246/2023 г. на ОС-Стара Загора и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд или алтернативно за отлагане на замененото наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три години.

Осъденият Р. А. Р., редовно призован, не се явява в съдебното заседание пред ВКС.

Защитникът му адв. А. А. поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения. Проследява процесуалното развитие на делото и акцентира върху порочната процесуална дейност на окръжния съд, който е решил делото, без да призове осъдения от известния адрес в Германия и без да изчака отговор от немските власти дали е прието пробацията да се изпълнява там. Спира се и на неоснователния отказ на съда да приложи института на условното осъждане.

Пред ВКС представителят на прокуратурата пледира искането за възобновяване да бъде оставено без уважение. Посочва, че осъденият е бил извън пределите на страната, с оглед на което правилно окръжният съд е разгледал производството в негово отсъствие. Поради липсата на изричен отговор от германските власти смята, че изцяло в компетността на българския съд е било решението дали да замени пробацията с лишаване от свобода.

След като прецени изложените в искането доводи, наведените за възобновяване основания и становищата на страните, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намери за установено следното:

Искането е процесуално допустимо. То се основава на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и касае определение, постановено от окръжния съд като първа инстанция в производство по чл. 451 и сл. НПК. Искането е подадено от активно легитимирано лице – нарочно упълномощен в тази процедура защитник на осъденото лице, и е направено в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 1 от НПК, започнал да тече от 08.03.2024 г. - датата, на която определението е влязло в сила .

Разгледано по същество искането е основателно по следните съображения:

С присъда от 26.04.2022 г. по н.о.х.д № 29/2022 г. на РС-Раднево Р. А. Р. е признат за виновен в осъществено на 19.12.2021 г. престъпление по чл. 355, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, като му е наложено наказание пробация с приложение на двете задължителни пробационни мерки по чл. 43а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен сбужител за срок от по осем месеца всяка, както и наказание глоба в размер на десет хиляди лева.

По пътя на инстанционния контрол присъдата е потвърдена с решение по в.н.о.х.д. № 410/2022 г. на ОС-Стара Загора и е влязла в сила на 22.07.2022 г.

Във връзка с изпълнение на присъдата и поради неоткриване на осъдения на известните му адреси в [населено място] с постановление от 29.08.2022 г. на прокурор при ТО-Раднево към РП-Стара Загора Р. е обявен за общодържавно издирване.

Междувременно от страна на защитника на осъдения е постъпила молба до прокуратурата за започване на процедура за изпълнение на наложеното на Р. Р. наказание пробация във Федерална република Германия. В молбата е било посочено, че от 01.09.2020 г. осъденият пребивава в тази държава трайно и е регистриран на адрес ***, ***. 74, ап. 35576.

Въз основа на тази молба и на постъпило от ТО-Раднево към РП-Стара Загора искане с правно основание чл. 23 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции (ЗПИИСРПУНПМАС) с определение от 19.09.2022 г. по ч.н.д. № 196/2022 г. РС-Раднево е отправил молба до компетентните власти на ФРГ за признаване и изпълнение на влязлата в сила по отношение на Р. А. Р. присъда по н.о.х.д.№ 29/2022 г. на РС-Раднево. Като необжалваемо определението е влязло в сила на датата, на която е било постановено.

Въпреки започналата процедура за признаване на влезлия в сила съдебен акт в друга държава – членка на Европейския съюз, при едно от влизанията си в Република България осъденият Р. Р. е принудително доведен в Пробационната служба в гр. Раднево. С протокол № 2373 от 29.08.2023 г. са разяснени правата и задълженията на осъдения във връзка с изпълнение на наложеното спрямо него наказание пробация и присъдата по н.о.х.д. № 29/2022 г. в тази й част е приведена в изпълнение.

На 09.09.2023 г., след частично изпълнение на наказанието пробация, осъденият Р. Р. напуснал пределите на страната.

На 31.10.2023 г. в ОС-Стара Загора е внесено предложение от председателя на Пробационния съвет с правно основание чл. 43а, т. 2 НК, съдържащо искане за замяна на неизтърпяното наказание пробация от шест месеца и три дни, определено по н.о.х.д. № 29/2022 г. на РС-Раднево, с лишаване от свобода в размер на три месеца и един ден.

Въз основа на това искане в ОС-Стара Загора е образувано ч.н.д.№1247/2023 г.

Това дело е протекло с участие на служебен защитник и без осъдения Р., който е бил търсен и ненамерен на известния адрес в [населено място].

По същото дело с определение от 29.02.2024 г. съдът е уважил искането на председателя на Пробационния съвет при съдебен район Раднево.

Определението не е било обжалвано или протестирано и е влязло в сила на 08.03.2024 г.

Именно този съдебен акт е предмет на проверка в процедурата по възобновяване.

Първото и основно оплакване в искането за възобновяване се свежда до твърдение за допуснато от окръжния съд съществено нарушение на процесуалните правила, мотивирано с неоснователно развилата се без участие на осъдения процедура по чл. 451 НПК. Възражението на защитника не е лишено от основание. Действията на окръжния съд в процедурата по чл. 451 и сл. НПК се конфронтират с целите и обхвата на Директива на ЕС 2016/343/ относно укрепване на някой аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство. Личното участие на осъдения в наказателното производство, включително и в съдебната процедура по замяна на наказанието пробация с лишаване от свобода, в която се претендира влошаване на неговото положение, е уредено в чл. 451, ал. 2, вр. с чл. 55 НПК и присъства като стандарт съгласно чл. 6, § 3, б. "c" и "d" ЕКПЧОС. В процесния случай това право – елемент от правото на защита на осъдения, е било накърнено. Р. Р. е имал известен адрес на територията на друга държава-членка на Европейския съюз. В молба до прокуратурата за започване на процедура за изпълнение на наложеното на осъдения наказание пробация във Федерална република Германия е било посочено, че лицето пребивава в тази държава трайно и е регистрирано на адрес ****, ****. 74, ап. 35576. Местоживеенето на Р. в чуждата държава е било в основата на искането на прокурора по чл. 23 ЗПИИСРПУНПМАС за признаване и изпълнение на пробацията във ФРГ, което е било уважено с определение от 19.09.2022 г. по ч.н.д. № 196/2022 г. на РС-Раднево. Информация за това произнасяне се е съдържала в представените от пробационната служба до съда документи – л. 40-41 от с.д. Сведенията за това, че осъденият е извън пределите на страната са били подкрепени от отбелязването в насочената към него призовка, където е посочено, че лицето е в чужбина и датата на връщането му не е известна (л. 70 от с.д.), както и от справката от ОД МВР-Стара Загора, в която е регистрирано излизане на осъдения от територията на страната през ГКПП Дунав мост на 09.09.2023 г. (л. 38 от с.д.) При тези данни и при информация за конкретен адрес на осъдения Р. в чужбина окръжният съд не е имал право да стартира производството в негово отсъствие. Въпреки назначаването на служебен защитник, правото на лично участие на осъдения в процеса е било накърнено, а процесуалните действия спрямо него са извършени при липсата на предвидените за задочното производство предпоставки.

Макар горепосоченото да е достатъчно основание за възобновяване на влязлото в сила определение по ч.н.д.№1246/2023 г. на ОС-Стара Загора, основателно се явява и второто претендирано от защитника твърдение за съществено процесуално нарушение. То е обосновано с позицията, че обективната истина в процеса е останала неизяснена, тъй като окръжният съд не е събрал доказателства дали и по какъв начин е завършило пред германските компетентни власти производството по признаване и изпълнение на присъдата, с която е наложено наказание пробация. Този довод също е основателен.

Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции има за цел да разшири обхвата на принципа за взаимно признаване на съдебни решения с изпълнението на присъди за наказания без лишаване от свобода. Като държава от ЕС Република България е направила необходимото за прилагането на това рамково решение, като е разписала правила в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с цел упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции (Закон за трансфер на пробация), обн. ДВ, бр. 25 от 27 март 2012 г., в сила от 28.04.2012 г. С определение от 19.09.2022 г. по ч.н.д. №196/2022 г. на РС-Раднево на основание чл. 23 от този закон е отправено искане до ФРГ, където осъденият е имал постоянно местоживеене, да признае и изпълни пробацията, наложена на Р. от българския съд. От писмо с № 0237/18.12.2023 г. на старши прокурор при Обществената прокуратура на Лимбург, приложено на л. 91 от с.д., е видно, че документите във връзка с изпълнението на присъдата за наказанието без лишаване от свобода са получени от компетентните органи на ФРГ, но решение за това дали прилагането на мерките за пробация ще се осъществява под надзора на немските власти все още не е било взето. При наличие на тези данни, за да предотврати едновременното изпълнение на наказанието в две държави, окръжният съд е следвало да изчака произнасянето на властите на ФРГ. Тази държава също е транспонирала Рамково решение 2008/947/ПВР и като част от общото европейско пространство на правосъдие, основано на взаимно доверие, е следвало да реши суверенно въпроса с изпълнение на пробацията на нейна територия. Междувпрочем доводи за започнало вече изпълнение на пробацията във ФРГ са релевирани в подаденото от защитника искане за възобновяване на наказателното дело, но спецификата на настоящата процедура, която по своя характер е контролно-отменителна и не допуска събиране на доказателства и произнасяне по същество, изключва възможността касационният съд да вземе отношение и по тях.

Поради наличието на възобновително основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК безпредметно се явява произнасянето по твърдението на защитата за явна несправедливост на наложеното наказание.

Така мотивиран Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по реда на възобновяването определение от 29.02.2024 г. по ч.н.д.№ 1246/2023 г. на Окръжен съд - Стара Загора, с което на основание чл. 43а, т. 2 НК наложеното по н.о.х.д. № 29/2022 г. на РС-Раднево наказание пробация на осъдения Р. А. Р. е заменено с лишаване от свобода в размер на три месеца и един ден, търпимо при общ режим.

ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Стара Загора за разглеждането му от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: Членове: 1. 2.