Право на електроразпределителното дружество да събира суми от корекция на сметка

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50085

гр. София, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 3353 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение юг” ЕАД [населено място], подадена чрез юрисконсулт К. А., срещу решение № 453/11.04.2022 г. постановено по възз. гр. д. № 347/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 261733/14.06.2021 г. по гр.дело № 2507/2021 г. по описа на Районен съд -Пловдив, с което са отхвърлени предявените от касатора, срещу С. К. Б., починал в хода на процеса, заместен от наследниците Л. Г. Б., Е. С. Б., З. С. Й. и А. С. А., искове за признаване за установено в отношенията между страните, че С. К. Б., починал в хода на процеса, заместен от наследниците си, дължи на „Електроразпределение Юг” ЕАД, следните суми: главница в размер на 5282,28 лв., представляваща стойност на допълнително начислена ел. енергия вследствие установено неизмерване на количество електроенергия за периода от 23.11.2018 г.- 22.05.2019 г. за обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица]; 230,37 лв.- обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 13.08.2019 г.–16.01.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2020 г. до окончателното й погасяване, за които суми е била издадена Заповед № 286 от 20.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело № 683/2020 г. по описа на РС- Пловдив.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответниците по жалбата Л. Г. Б., Е. С. Б., З. С. Й. са депозирали отговор на касационната жалба, в който изразяват становище за неоснователност на жалбата.

С писмена молба адв. П. М. К.- Б. от АК-Пловдив, в качеството си на назначен по реда на чл.47 ал.6 ГПК особен представител на ответницата А. С. А. оспорва жалбата.

С определение № 50146/15.03.2023 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: При установено пълно или частично неизмерване, неправилно или неточно измерване на количеството електрическа енергия, кой има право да получи от крайния битов клиент, начислената в резултат на корекцията, сума – операторът на електроразпределителната мрежа или доставчикът на енергия?

Отговорът на въпроса обусловил допускане на касационно обжалване се съдържа в практика на ВКС, обективирана в: решение № 85/27.06.2022 г по гр.д. № 2528/21 г на ВКС, IV ГО; решение № 56/21.06.2022 г по гр.д. № 1629/21 г на ВКС, IV ГО; решение № 60269/27.05.2022 г по гр.дело № 1054/21 на ВКС, III ГО; решение № 50074/16.05.2023 г. по гр.д. № 1099/2022 г. на ВКС III ГО идр., която се споделя от настоящия съдебен състав. Приема се, че дейностите по пренос, разпределение и снабдяване с електрическа енергия, респ. и по тяхното лицензиране, са нормативно уредени в разпоредбите на чл. 43 и чл. 44 от Закона за енергетиката. На лицата, на които е издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия, не се издават лицензии за други дейности, подлежащи на лицензиране по ЗЕ, каквато е и дейността по снабдяване с електрическа енергия от крайни снабдители /чл. 44, ал. 4 ЗЕ/. Съгласно чл. 94а, ал. 1 ЗЕ, енергийното предприятие - краен снабдител /§ 1, т. 28а, б. „а” ДРЗЕ/ осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти /§ 1, т. 27 ДРЗЕ/, които обекти са вече присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна територия. Нормите на чл. 97, ал. 1, т.2 и т. 4 и чл. 98а ЗЕ предвиждат, че продажбата на електрическа енергия на крайни клиенти става по регулирани от ДКЕВР цени и при общи условия на енергийното предприятие - краен снабдител. Съобразно уреденото в чл. 94а, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ, чл. 98а ЗЕ и чл. 15, ал. 2, т. 3 от Правила за търговия с електрическа енергия, носител на облигационното /договорното/ задължение за продажба на електрическа енергия на потребител - краен клиент по смисъла на § 1, т. 27г ДРЗЕ, може да бъде само енергийно предприятие - краен снабдител по смисъла на § 1, т. 28а, б. „а” ДРЗЕ. Разпоредбите на чл. 50 - 56 ПИКЕЕ не уреждат договорните правоотношения по продажба на електрическа енергия, а само правото на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, при установяване на несъответствия между измерените количества електрическа енергия и заплатените такива, да преизчислява количествата електрическа енергия по реда на правилата. Съгласно чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда и условията на чл. 50 - 56 ПИКЕЕ. Уредбата е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречи на общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена /чл.183, чл. 200 ЗЗД/, която цена съгласно действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган. Подзаконовото възлагане, легитимиращо оператора на мрежата, вместо доставчика, да начисли и получи вземането, не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. От това следва, че крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ на операторът на електроразпределителната мрежа.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и след проверка на въззивното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира жалбата за основателна, по следните съображения:

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено, че между страните няма спор, че С. К. Б. като собственик на имот на [улица] [населено място] е бил ползвател на мрежата съгласно параграф 41а, б. а от ДР на ЗЕ, както и, че служители на ищеца са извършили проверка, при която било констатирано неправомерно присъединяване на обекта на ответника, била преизчислена ползваната ел. енергия на основание чл. 51 ПИКЕЕ и включено процесното задължение. За последното било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, като оператор на електроразпределителната мрежа, което било уважено от съда. Срещу издадената заповед по чл. 410 от ГПК на РС- Пловдив било подадено възражение от длъжника, обусловило необходимостта от установяване на вземането по съдебен ред, поради което в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК бил предявен процесния иск. В хода на исковото производство ответникът С. К. Б. е починал, и като ответници са конституирани неговите наследници по закон: Л. Г. Б.- съпруга, Е. С. Б.- син, З. С. Й.- дъщеря и А. С. А.- дъщеря.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД е оператор на електроразпределителната мрежа, установил нерегламентирана промяна на схемата за свързване на СТИ, довело до непълно измерване, отчитане и съответно заплащане на потребеното от обекта количество ел.енергия, на осн. чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ /ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г./. Посочил е че това дружество няма качеството на краен снабдител, по смисъла на § 1, т. 28а, б. "а" от ДР на ЗЕ, а се явява електроразпределително дружество - оператор на електропреносната, респ. електроразпределителна мрежа по смисъла на чл. 92, ал. 1, т. 5 и 6 ЗЕ и § 34а, б. "а" и § 34б, б. "б" от ДР на ЗЕ. Според въззивният съд в чл. 98, ал.2, т.6 б. „а“ ЗЕ е посочено по отношение на кои правни обекти е възможно да се извърши корекция на сметката по правилата на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ /наречени за краткост ПИКЕЕ/ и това е крайния снабдител, като Закона за енергетиката не предвиждал в полза на други субекти или страни по сделки с електрическа енергия да се извършва корекция на сметка на потребител за минал период. Съгласно новите ПИКЕЕ /ДВ бр.35 от 30.4.2019 г/ като титуляр на правото да се извърши корекция на сметката на потребителя не е посочен доставчикът на ел.енергия, а операторът на електроразпределителната мрежа- чл.56 ал.1 ПИКЕЕ. Съдът е приел, че е налице противоречие между Закона за енергетиката и подзаконовия нормативен акт ПИКЕЕ - чл. 56, ал. 1 и ал. 2, по отношение на това кой субект има право да извършва корекция в сметката на потребителя на електроенергия в случаите на неизмерена или неправилно измерена ел. енергия. Позовавайки се на чл. 15, ал.3 ЗНА въззивният съд е счел, че при противоречие между правилник и нормативен акт от по-висока степен, правораздавателният орган следва да приложи нормативния акт от по-висока степен- т.е. да бъде приложен чл. 98, ал.2 т.6 б. „а“ ЗЕ, поради което правният субект имащ право да извърши корекция в сметката на потребителя на електроенергия е доставчика на ел.енергия, а не оператора на електроразпределителната мрежа. Прието е, че незаконосъобразно оператора на мрежата „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД е фактурирал като дължима на него сумата за неизмерена електроенергия, което обуславяло неоснователност на исковата му претенция.

С оглед дадения отговор на правния въпрос, настоящата инстанция намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени. Крайните решаващи изводи на съда за неоснователност на претенцията са формирани в нарушение на материалния закон и са необосновани. Въззивният съд неправилно е приел, че разпоредби на ПИККЕ противоречат на разпоредби на ЗЕ и електроразпределителното дружество няма право да извърши корекция в сметката на потребителя на електроенергия, когато установи неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия. В случая ПИККЕ уреждат реда, по който следва да се констатира наличието на доставена и незаплатена от крайния потребител електрическа енергия, както и посочват субекта, на когото крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИККЕ.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че при осъществената на 22.05.2019 г. проверка е съставен констативен протокол с участието на представители на ищеца и един свидетел /който не е служител на ищцовото дружество/, поради отсъствие на собственика на обекта, като по този начин са спазени изискванията на чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ. Подписалите КП лица са разпитани като свидетели, като от показанията им и от приетото по делото експертно заключение на СТЕ се потвърждават констатациите на проверяващите - че към захранващия предпазител на процесния електромер неправомерно е присъединен кабел 2х10 мм, който захранва част от обекта, като по този начин потребената ел.енергия, преминаваща по допълнително поставения кабел, не се отчита от СТИ. Кабелът е бил поставен преди електромера, поради което в случая не се касае за измерване с грешка, а за пълно неотчитане на консумираната ел. енергия. При така установеното неправомерно присъединяване, на основание чл. 51 ПИКЕЕ дружеството е извършило корекция на сметката на абоната за 180 дни назад, считано от 22.05.2019 г., като е издадена фактура № [ЕГН]/02.08.2019 г. за заплащане на сумата 5282,28 лв., представляваща стойност на 27324 kWh неизмерена ел.енергия за периода 23.11.2018 г. - 22.05.2019 г.

Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено и на основание чл.293 ГПК настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора, като уважи предявените от „Електроразпределение ЮГ” ЕАД искове за признаване за установено, че Л. Г. Б., Е. С. Б., З. С. Й. и А. С. А., в качеството им на наследници на длъжника С. К. Б., починал в хода на процеса, дължат на дружеството сумите, за които е издадена Заповед № 286 от 20.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело № 683/2020 г. по описа на РС- Пловдив, срещу наследодателя им.

Съобразно разрешението, дадено с ТР №4/2013г. на ОСГТК /т.12/, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. С оглед изхода на спора от исковото производство, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото дружество сумата 160,25 лв., представляваща разноски направени в заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

При този изход на спора, на касатора се дължат направените разноски за производството във всички инстанции. Съгласно приложените документи за платени такси и разноски и списъци по чл. 80 ГПК, на дружеството се дължат разноски общо в размер на сумата 1213,30 лв., от която – 613,30 лв. заплатени държавни такси и разноски и 600 лв. – юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции /чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ/. Наред с това в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски, за възнаграждение на назначения на ответницата А. С. А. особен представител по чл.47 ал.6 от ГПК, в общ размер на 746,29 лв. /от които: 326,47 лв. във въззивното производство и 437,82 лв. в касационното производство/, като разноските бъдат възложени в тежест на представляваното лице.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 453/11.04.2022 г. постановено по възз. гр. д. № 347/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. Г. Б. от [населено място], с [ЕГН], Е. С. Б. от [населено място], с [ЕГН], З. С. Й. от [населено място], с ЕГН [ЕГН] и А. С. А. от [населено място], с ЕГН [ЕГН], в качеството им на наследници по закон на починалия в хода на процеса ответник- С. К. Б., дължат на „Електроразпределение ЮГ” ЕАД [населено място], с ЕИК[ЕИК] суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 286/20.01.2020 г. по ч.гр.д. № 683/2020 г. на РС- Пловдив, както следва: 5282,28 лв. – стойност на доставена за периода от 23.11.2018 г. до 22.05.2019 г., но неотчетена електроенергия, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на заявлението – 17.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, и 230,37 лв.- обезщетение за забава, дължимо за периода 13.08.2019 г. до 16.01.2020 г.

ОСЪЖДА Л. Г. Б., Е. С. Б., З. С. Й. и А. С. А., да заплатят на „Електроразпределение ЮГ” ЕАД [населено място], с ЕИК[ЕИК], сумата 160,25 лв.- разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 683/2020 г. по описа на РС- Пловдив.

ОСЪЖДА Л. Г. Б., Е. С. Б., З. С. Й. и А. С. А. да заплатят на „Електроразпределение ЮГ” ЕАД гр. Пловдив, с ЕИК[ЕИК], разноски за всички инстанции, общо в размер на сумата 1213,30 лв.

ОСЪЖДА А. С. А. да заплати на „Електроразпределение ЮГ” ЕАД [населено място], с ЕИК[ЕИК] сумата 764,29 лв.- разноски за назначеният й особен представител по чл.47 ал.6 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.