Изисквания за точно посочване на нарушенията при иск за прекратяване на неоснователни действия

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 50075
София, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова
при участието на секретаря Анета Иванова , като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 3200 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Ж. Д. Ж. против решение № 4 от 10.01.2022 г. на ОС – Хасково, постановено по в. гр. д. № 674/2021 г., с което е потвърдено решение № 260099/29. VI. 2021 г., постановено по гр. д. № 345/2018 г. на Районен съд-Харманли, в частта му, с която касаторът е осъден на основание чл. 109 от ЗС да прекрати неоснователните си действия по изтичането на вода от собствената му сграда с идентификатор ....... в западната част в основите и по западната стена на сградата на Г. Г. Й. с идентификатор ........ и наводняването й, с което е причинил пукнатини във външните и вътрешните зидове, пукнатина и по фасадата откъм [улица], проникване на влага, подпухване и изпадане на мазилка, образуване на мухъл, както и да възстанови състоянието на сградата отпреди нарушението като извърши следните действия: да възстанови състоянието на пропуканите вътрешни и външни зидове, като отстрани пукнатините, подпухналата и изпадала мазилка и образувания мухъл, както и в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Ж. Д. Ж. насрещен иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на Г. Г. Й. да преустанови противоправните си действия, а именно излив на вода от собствената му сграда с идентификатор ....... върху сграда -77181.11.413.2 и в поземлен имот ........., находящи се в северо източната част на имота на Ж. Ж. по общата им източна граница, с което ограничава правото на собственост върху недвижимия имот, създава затруднения при ползването му, образуването на мухъл и лишеи по стените, обезценяването му и във връзка с това да извърши ремонт на покрива на сграда с идентификатор 77181.11.60.3, като същият в двускатов вариант да бъде ориентиран север-юг.

Касационната жалба съдържа оплаквания за недопустимост на постановеното решение, а по същество за неправилност на същото поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В съдебно заседание касаторът поддържа подадената касационна жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока за отговор ответникът по жалбата Г. Г. Й., чрез адв. В. А., оспорва касационната жалба.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните, приема за установено следното :

С определението по чл. 288 ГПК № 50087 от 17.03.2023 г. касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК поради съмнение за неговата допустимост, като постановено по нередовни искова молба и насрещна искова молба- неяснота на петитума.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

В исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 345/2018г. на РС- Харманли, ищецът Г. Г. Й. е изложил твърдения, че е собственик на сграда с идентификатор № 77181.11.60. 3 по КККР на [населено място], в която има обособен магазин, а ответникът е собственик на съседния поземлен имот с идентификатор ....... , в който е разположена сграда с идентификатор ........... Сочи, че водите от покрива на сградата на ответника са отведени в празното пространство между двете сгради. От 2016 г. ищецът забелязал по стената на неговата сграда откъм сградата на ответника да се образуват пукнатини, а в помещението за магазин да прониква влага, да се образува мухъл и падане на мазилката. Пукнатина се образувала и на фасадата на сградата на ищеца над входа за магазина. След консултация със строител ищецът установил, че причината за напукването е теч на вода от покрива на сградата на ответника в разстоянието между двете сгради. Ищецът водил разговори с ответника доброволно да отстрани причините за теча, но той не взел необходимите мерки за прекратяване на неоснователните си действия.

Направено е искане да бъде осъден ответникът да прекрати неоснователните си действия по изтичането на вода от собствената му сграда с идентификатор ....... в западната част в основите и по западната стена на сградата на ищеца с идентификатор .......... и наводняването й, с което е причинил пропадане на основата, пукнатини във външните и вътрешните зидове, пукнатина и по фасадата откъм [улица], проникване на влага, подпухване и изпадане на мазилка, образуване на мухъл, както и да възстанови състоянието на сградата отпреди нарушението като възстанови състоянието на пропуканите вътрешни и външни зидове като отстрани пукнатините, подпухналата и изпадала мазилка и образувания мухъл.

За съвместно разглеждане е приет насрещен иск от Ж. Д. Ж. за осъждане на Г. Г. Й. да преустанови противоправните си действия, а именно излив на вода от собствената му сграда с идентификатор 77181.11.60.3 върху сграда с идентификатор 77181.11.413.2 и да бъде осъден да извърши ремонт на покрива на сграда с идентификатор 77181.11.60.3, като същият в двускатов вариант да бъде ориентиран север-юг.

С постановеното по делото решение е уважен предявеният против Ж. Ж. иск и е отхвърлен насрещният иск, като диспозитивът на решението преповтаря петитумите на исковите молби.

Искът по чл. 109 ЗС е средство за защита на собственика или носителя на ограничено вещно право срещу неоснователните действия, с които му се пречи да упражнява своето право в пълен обем. В мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС са дадени разяснения, че когато негаторният иск има осъдителен петитум - ответникът да се въздържа от определени действия или да извърши определени незаместими или заместими действия, то предмет на иска е реалното изпълнение на задължения, произтичащи от нарушаването на вещното право на ищеца, съответно възстановяването му в положението отпреди нарушението. Следователно ищецът трябва да посочи кое е действието/бездействието, с което се смущава правото му на собственост и с оглед на твърденията си да формулира петитум. Възможно е ищецът да търси защита срещу повече от едно действие/бездействие срещу един и същи ответник, като и в този случай ищецът има задължение да посочи действията /бездействията, с които му се пречи да упражнява правата си. При ясни твърдения на ищеца съдът ще може да извърши преценката дали търсената защита с иска по чл. 109 ЗС съответства на нарушението и дали чрез нея ще се постигне преследваната цел. Ако в исковата молба не е уточнено действие/ бездействие, смущаващо правото на собственост, то се касае за нередовност на исковата молба и съдът на основание чл.129, ал.2 ГПК следва да даде указания за отстраняването й, като ищецът посочи в какво се състои смущаването на пълноценното упражняване на вещното му право и по какъв начин счита, че следва да бъде преодоляно състоянието и/или да се осуети бъдещо накърняване на правата му. В случай, че предметът на спора не е индивидуализиран, но съдът се произнесе и задължи ответника да извърши или да преустанови извършването на действия, които са неконкретизирани по съдържание, то при влизане в сила на осъдителното решение по иска по чл.109 ЗС, което се ползва с изпълнителна сила, не би могло да има яснота и безспорност с извършването на кое действие и/или преустановяване на кое бездействие ще се счита, че решението е изпълнено, а преценката за последното би била поставена в зависимост от субективните възприятия на ищеца.

В конкретния случай с исковата молба е поискано да бъде осъден ответникът да прекрати неоснователните си действия по изтичането на вода от собствената му сграда, както и да възстанови състоянието на сградата отпреди нарушението, т.е. иска се прекратяване на неоснователни действия и отстраняване на последиците от тях. Най- общото посочване, че се касае за действия по изтичане на вода, не е достатъчно, за да се приеме, че спорното право е индивидуализирано по начина, описан по- горе. Формулировката в петитума на исковата молба е обща, неконкретизирана и съдът в изпълнение задължението си по чл. 129, ал.2 ГПК е бил длъжен да даде на ищеца срок за уточняването й. Съдът не е дал възможност на ищеца да конкретизира исковата молба и в останалата й част досежно претенцията за отстраняване последиците от нарушението, която претенция също е недостатъчно индивидуализирана, а е обща и по начина, по който е заявена и съответно уважена, не може да се направи извод за конкретните характеристики на действията, които е осъден да извърши ответникът.

С насрещната искова молба е поискано преустановяване на действия, както и задължаване на ответника да извърши определено действие /преустройство на покрив/, което по съществото си означава, че съдът е сезиран и с претенция за осъждане на ответника да преустанови бездействие, изразяващо се в непредприемане на преустройството на покрив, в резултат на което, според ищеца, се достига до наводняване на сградата му. По аналогични на вече изложените съображения насрещната искова молба е нередовна в частта й, с която е поискано преустановяване на действия – не е уточнен видът на действията, извършвани от ответника, посредством които ищецът счита, че му се пречи да упражнява правата си и които действия следва да бъдат преустановени, а само е посочен крайният резултат от тях- излив на вода.

Във връзка с изложеното настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде обезсилено в допуснатата му до касационно разглеждане част и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за изпълнение задълженията му по чл. 129, ал.2 ГПК като даде указания на ищците по главния и насрещния иск да приведат исковите си молби в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК при съобразяване на изложеното по- горе.

При новото разглеждане на спора на основание чл.294, ал.2 ГПК следва да бъде разрешен и въпросът за отговорността за разноските, направени в настоящото производство.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 4 от 10.01.2022 г. на Окръжен съд – Хасково, постановено по в. гр. д. № 674/2021 г., с което е потвърдено решение № 260099/29. VI. 2021 г., постановено по гр. д. № 345/2018 г. на Районен съд-Харманли, в частта му, с която Ж. Д. Ж. е осъден на основание чл. 109 от ЗС да прекрати неоснователните си действия по изтичането на вода от собствената му сграда с идентификатор .......... в западната част в основите и по западната стена на сградата на Г. Г. Й. с идентификатор ....... и наводняването й, с което е причинил пукнатини във външните и вътрешните зидове, пукнатина и по фасадата откъм [улица], проникване на влага, подпухване и изпадане на мазилка, образуване на мухъл, както и да възстанови състоянието на сградата отпреди нарушението като извърши следните действия: да възстанови състоянието на пропуканите вътрешни и външни зидове, като отстрани пукнатините, подпухналата и изпадала мазилка и образувания мухъл, както и в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Ж. Д. Ж. против Г. Г. Й. насрещен иск с правно основание чл.109 от ЗС.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Хасковския окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :