Недопустимост на решение при произнасяне за различен период на потребена ел. енергия

Текстът на акта

Ключови фрази

2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 60144
гр. София, 08.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска като изслуша докладваното от съдия Владимиров гр. дело № 3059/2020 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби” АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], чрез адв. М. против решение № 260020 от 02.07.2020 г. по гр. д. № 433/2020 г. на Окръжен съд – Варна.

Ответникът С. Б. С., чрез адв. Г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

С въззивното решение, предмет на касационна проверка, е потвърдено решение № 68/07.01.2020 г. по гр. д. № 11311/2019 г. на Районен съд - Варна за уважаване на предявения от С. Б. С. против „Енерго - Про Продажби” АД със седалище [населено място] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК като е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на дружеството сумата от 5 759. 98 лв., представляваща стойността на начислена въз основа на извършена корекция на сметка на потребителя доставена и незаплатена електрическа енергия за периода от 03.07.2017 г. до 02.07.2018 г. за обект по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН] с адрес на потребление адрес: [населено място], [улица], ет. .., ап. .. и са присъдени разноски.

Делото е образувано по исковата молба на С. Б. С. против „Енерго – Про Продажби” АД за установяване недължимост на вземане от 5 759. 98 лв., представляващо коригирана стойност на потребена и незаплатена от абоната ел. енергия за периода от 29.03.2018 г. до 28.03.2019 г. за обект с адрес на потребление адрес: [населено място], [улица], ет. 4, ап.12. Това е било спорното право, отричано от ищеца и индивидуализирано с основанието и петитума на исковата молба.

С определение № 146 от 09.03.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, за да се провери налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, регламентираща едно от основните начала на гражданския процес - диспозитивното, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. От посочения принцип следва, че съдът е длъжен да разгледа само иска, с който е сезиран. Индивидуализацията на иска се осъществява чрез изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и заявения в нея петитум (искане). Предвид на това, когато съдът се произнесе извън заявеният предмет на делото и обем на търсена защита – т.е. по непредявен иск, неговото решение е недопустимо. Произнасяне по непредявен иск е налице, когато съдът признае или отрече право, което се поражда от различен фактически състав, който не се твърди в исковата молба или по искане, различно от това, с което по надлежен ред е сезиран.

Настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение е недопустимо като постановено извън предмета на спора, с който съдът е сезиран.

Предявеният в случая отрицателен установителен иск се е основавал на правопораждащи юридически факти и при искане (петитум) различни от тези, по които са се произнесли съдилищата – първоинстанционен и въззивен. Част от индивидуализацията на отричаното с иска вземане включва като необходимо свое съдържание и периодът от време, за което е било начислено. След като ищецът е претендирал несъществуване на вземане на ответника за периода от 29.03.2018 г. до 28.03.2019 г. за посочения обект на потребление и не е допуснато изменение на претенцията, съдът е бил длъжен да даде защита - санкция в рамките на този предмет, очертан в исковата молба. Вместо това въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 124 ГПК за недължимост на исковата сума, съставляваща коригираната стойност на доставена и незаплатена ел. енергия за същия обект, но за друг период – от 03.07.2017 г. до 02.07.2018 г. Налице е произнасяне по непредявен иск, което е недопустимо. Иск за несъществуване на вземане за същия период е разгледан и от първоинстанционния съд, поради което и неговото решение е недопустимо.

Предвид на изложеното и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК решенията на районния и окръжния съд в [населено място] следва да бъдат обезсилени като недопустими, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, за произнасяне по предявения иск.

При новото разглеждане на делото, на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноски за настоящото производство.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на III г. о., на основание чл. 293, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 260020 от 02.07.2020 г. по гр. д. № 433/2020 г. на Окръжен съд – Варна и потвърденото с него решение № 68/07.01.2020 г. по гр. д. № 11311/2019 г. на Районен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: