ВКС отхвърли молба за отмяна на влязло в сила решение за сметки за парно

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 762

гр. София, 18.12.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в публично заседание на тринадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ДОРА МИХАЙЛОВА

при секретаря АЛБЕНА РИБАРСКА, като изслуша докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2753 по описа за 2025 г., и за да се произнесе, взе предвид следното.

Образувано е по молба, подадена от К. Н. Ц. и М. К. Ц., за отмяна на влязлото в сила Решение № 6588/24.10.2018 г. по в. гр. д. № 16 198/2017 г. по описа на СГС, с което е потвърдено Решение № 194877/14.08.2017 г. по гр. д. № 43611/2014 г. по описа на СРС, с което е признато за установено по реда на чл. 422 от ГПК в отношенията между тях и „Топлофикация София“ ЕАД, че К. Н. Ц. и М. К. Ц. дължат солидарно на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 5 127, 76 лева - стойност на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2012 г. до м. април 2013 г. за имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] аб. № 332063, ведно със законната лихва върху тази сума от 16.05.2014 г. до окончателното изплащане на дълга, както и 512, 04 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 30.06.2012 г. до 13.03.2014 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 26284/2014 г. на СРС, 39 състав.

Като основание за отмяна молителите навеждат това по чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ГПК - твърдят, че след приключване на делото между тях и „Топлофикация София“ ЕАД се развил нов исков процес относно доставката на топлинна енергия до същия имот – ап. 16, като в хода на в. гр. д. № 626/2023 г. по описа на СГС с молба от 16.12.2024 г. „Топлофикация София“ ЕАД представило по делото строителна документация за въвеждане в експлоатация през 2004 г. на втора абонатна станция, касаеща същия имот. Това необичайно според молителите обстоятелство те открили едва на 05.02.2025 г., когато им бил връчен препис от молбата на „Топлофикация София“ ЕАД от 16.12.2024 г. и приложенията към нея. Сочат, че то не било взето предвид от съда, решил спора по гр. д. № 43611/2014 г. по описа на СРС. Твърдят, че втората абонатна станция била незаконосъобразно изградена. Тя била свързана след общия топломер и на тази абонатна станция следвало да се начисляват суми за топлинна енергия, отдадени за сградна инсталация.

Насрещната по молбата страна „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрисконсулт А., оспорва същата.

Отговор на молбата от „Далсия Елвеко“ ООД, участвало като трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД в производството по гр. д. № 43611/2014 г. по описа на СРС, не е постъпил.

Върховен касационен съд, ГК, състав на Трето отделение, след като прецени изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК, намира молбата за отмяна за неоснователна.

С влязло в сила Решение № 6588/24.10.2018 г. по в. гр. д. № 16 198/2017 г. по описа на СГС, с което е потвърдено Решение № 194877/14.08.2017 г. по гр. д. № 43611/2014 г. по описа на СРС, е признато за установено по реда на чл. 422 от ГПК в отношенията между молителите и „Топлофикация София“ ЕАД, че К. Н. Ц. и М. К. Ц. дължат солидарно на посоченото дружество сумата от 5 127, 76 лева - стойност на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2012 г. до м. април 2013 г. за имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] аб. № 332063, ведно със законната лихва върху тази сума от 16.05.2014 г. до окончателното изплащане на дълга, както и 512, 04 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 30.06.2012 г. до 13.03.2014 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 26284/2014 г. на СРС, 39 състав. При решаване на спора съдът е съобразил факта, че в сградата, в която се намира имотът на молителите, е била въведена услугата дялово разпределение, а делът на молителите за отопление и битово горещо водоснабдяване „Топлофикация София“ ЕАД начислило в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Дружеството отчитало за своя сметка технологични разходи, а средството за измерване – общ топломер, монтиран в абонатната станция, било годно за измерване през исковия период.

Представените с молбата за отмяна писмени доказателства - техническа документация на блокова абонатна станция „Брутерм“, включваща протокол за проведена 72-часова проба от 2004 г., удостоверение за качество № 4173/18.11.2004 г., технически данни, ведно със справки за отчетена и изчислена енергия, протокол за подмяна на топломер от 25.11.2021 г., свидетелства за проверка № С 2-3623-1/30.11.2021 г., № С 2-3623-2/30.11.2021 г., № С 2-3623-3/30.11.2021 г., № С 2-2376-1/16.04.2022 г., № С 2-2376-2/16.04.2022 г., № С 2-2376-3/16.04.2022 г., № 18-06-73-3, № 16-10-56-16, № 16-11-24-7, № 17-12-12-1, протоколи за метрологична проверка на топломер от 09.11.2016 г., 19.10.2020 г., 13.06.2018 г., 17.10.2016 г., 13.04.2022 г. и 13.06.2018 г., не са от съществено значение за делото. Те установяват, че през 2004 г. е изградена и въведена в експлоатация блокова абонатна станция „Брутерм“ (BRUTERM 400 kW, 150 kW+100 kW - мощности за отопление и битово горещо водоснабдяване), която захранва два входа на блок 325, находящ в се [населено място],[жк]– вход ...(...), в който се намира апартаментът на молителите, и вход .. (..), но това обстоятелство не влияе върху фактическия и доказателствен материал, въз основа на който е решено делото.

Присъединяването на потребителите към топлопреносната мрежа се извършва чрез присъединителен топлопровод и абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение - уредбата, чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към потребителите (§ 1, т. 1 от ДР на ЗЕ и чл. 153, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ). Представените с молбата за отмяна документи установяват, че по този начин е присъединен и процесният топлоснабден имот, който се обслужва от изграденото и въведено в експлоатация през 2004 г. след извършени проби и установена годност за работа самостоятелно отклонение към абонатна станция. Спорът за дължимостта и размера на сумата за доставена топлинна енергия за периода от м. май 2012 г. до м. април 2013 г. е решен при установения факт, че количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер, а разпределението й между отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода нормативна уредба, според отчета на индивидуалните топломери и водомери за доставената енергия за топлоснабдяване и подгряване на вода в собствения на молителите имот.

Предвид изхода на спора в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лева.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от К. Н. Ц. и М. К. Ц. молба за отмяна на влязлото в сила Решение № 6588/24.10.2018 г. по в. гр. д. № 16 198/2017 г. по описа на СГС, с което е потвърдено Решение № 194877/14.08.2017 г. по гр. д. № 43611/2014 г. по описа на СРС .

ОСЪЖДА К. Н. Ц., ЕГН: [ЕГН], и М. К. Ц., ЕГН: [ЕГН], да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 100 (сто) лева – разноски в настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.