Отказ за отмяна на влязло в сила съдебно решение за продажба на имот

Текстът на акта

Ключови фрази

3
Р Е Ш Е Н И Е

№ 76

гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и третата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

при участието на секретаря Даниела Цветкова, като разгледа гр.д. № 4097 по описа за 2022 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.

Образувано е по молбата на Ц. А. Я., с адрес в [населено място], представлявана от адв. М. Д., за отмяна на влязло в сила решение № 5135 от 22 ноември 2019 г., постановено по гр.д. № 14607/2018 г. по описа на Районен съд Варна (потвърдено с решение № 260581 от 29 септември 2020 г. по в.гр.д. № 470/2020 г. по описа на Окръжен съд Варна, последното влязло в сила след постановяването на определение № 372 от 11 май 2021 г. по гр.д. № 557/2021 г. по описа на III г.о., ВКС), с което са отхвърлени предявените от Я. срещу Д. П. К. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. № 190/28.07.2011 г. на нотариус К. К. с район на действие РС-Варна, поради липса на съгласие, и иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД за прогласяване нищожността на същия договор поради абсолютна симулация. Молителката твърди, че са налице нови обстоятелства и нови доказателства, считано от 15.02.2022 г., касаещи престъпни действия на страна и нейни процесуални представители по делото.

Ответницата по молбата за отмяна Д. П. К., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Д. П., дава становище за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна.

С влязлото в сила въззивно решение се потвърждават изводите на първата инстанция, като се приема, че не може да се направи извод за съзнавана липса на съгласие на продавача да бъде извършена сделката за конкретния имот с определен купувач – не се установява нито насилие, нито шега, нито мислена уговорка; претенцията за абсолютна симулация на атакуваната сделка не е обвързана с доказани безспорни факти за нежелание на договарящите страни да настъпят правните последици на договора – при доказателствена тежест за Я., която твърди симулативност на договора, не се представя писмено изявление на другата страна, което да установява привидността на договора.

Молбата за отмяна е неоснователна.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязлото в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новите писмени доказателства следва да установяват релевантни за разрешения правен спор факти и да не са били включени в доказателствения материал по делото, без да са новосъздадени, т.е. документите да съдържат информация от такова естество, че ако са били приети в инстанцията по същество, биха довели до различни фактически и правни изводи в решението, чиято отмяна се иска.

В случая като нови писмени доказателства се сочат постановление № 9998/2021 г. от 18.10.2021 г. на прокурор при Районна прокуратура Варна и подадена жалба до Окръжна прокуратура Варна против това постановление. Твърденията на молителката са, че е узнала за постановлението на 15.02.2022 г. и че то се отнася за престъпни обстоятелства по гр.д. № 14607/2018 г. на Районен съд Варна, по което Я. е страна. При запознаване със съдържанието на постановлението се установява, че прокуратурата приема, че се касае за имуществен спор между страните, съдържа изложение на твърденията на молителката, че е била изнудена и измамена, описва фактическата обстановка по спора и завършва с правен извод за липса на данни за извършени престъпления и отказ да се образува досъдебно производство. В този смисъл, постановлението третира отношенията между страните от гледна точка на наказателното право, като не внася нищо ново в развитието им – с него единствено се констатира, че е налице неуреден гражданскоправен спор, че оплакванията на жалбоподателката и настояща молителка са били предмет и на предишна прокурорска преписка, както и че твърдените от нея пороци на определени съдебни актове не могат да се разгледат от прокуратурата поради липса на компетентност по тези въпроси. Ето защо с посоченото постановление не се установяват релевантни за разрешения правен спор факти, нито същото би довело до различни фактически и правни изводи в решението, чиято отмяна се иска. Отделно от това, подадената от молителката жалба до Окръжна прокуратура Варна не представлява ново писмено доказателство, доколкото е създаден от нея документ, който съдържа оплаквания по различно производство и няма връзка с гражданскоправното дело.

По доводите на молителката за престъпни обстоятелства по делото, за пълнота следва да се посочи и че релевантно за производството по отмяна съгласно чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото, а в случая представеното прокурорско постановление касае твърденията на Я., че същата е потърпевша от изнудване и имотна измама. Става въпрос за извънпроцесуални действия, които са предмет на гражданскоправния спор между страните и не попадат в приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Освен това обстоятелствата по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК следва да бъдат установени по надлежния съдебен ред – с влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, каквито в случая не са постановени.

При тези съображения следва да се приеме, че искането за отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователно.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ц. А. Я. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решение № 5135 от 22 ноември 2019 г., постановено по гр.д. № 14607/2018 г. по описа на Районен съд Варна, потвърдено с решение № 260581 от 29 септември 2020 г. по в.гр.д. № 470/2020 г. по описа на Окръжен съд Варна, последното влязло в сила след постановяването на определение № 372 от 11 май 2021 г. по гр.д. № 557/2021 г. по описа на III г.о., ВКС.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: