Отмяна на съдебно решение поради нередовно връчване и лишаване от участие

Текстът на акта

Ключови фрази

3

РЕШЕНИЕ
№ 60

София, 28.06.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:Маргарита Соколова

Членове: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

При секретаря Нели Първанова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 4775/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 262481/11.10.2022 г., подадена от Е. С. М. – П., за отмяна на влязлото в сила решение № 260156/29.04.2021 г. по гр. д. № 1437/2020 г. на Пазарджишкия районен съд, потвърдено с решение № 239/25.11.2021 г. по в. гр. д. № 653/2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС е разпределено ползването на съсобствен поземлен имот с идентификатор[№] по КККР на [населено място], между П. С. П., К. Ф., Е. С. М. - П., С. Т. Г. и С. Т. Д..

Молителката твърди, че е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото лично и от възможността да упълномощи надлежно процесуален представител, поради което се е стигнало до назначаване на особен представител, както и че поради обстоятелства, които не е могла да преодолее, не е могла да защити правата си. Твърди, че връчването на съобщението чрез залепване на уведомление е извършено в нарушение на изискването на чл. 47, ал. 1 ГПК за най-малко три посещения на адреса, като лицето, дало сведения, че молителката не живее на адреса - Ст. Д., е страна по делото, което е недопустимо, и не са събрани данни от други източници, посочени в закона. Твърди, че посещава адреса винаги, когато има възможност, като в летния период на 2020 г. е пребивавала в къщата. Иска отмяна на влязлото в сила решение, а делото да се върне за ново разглеждане.

С определение № 137/31.01.2013 г. по чл. 307, ал. 1 ГПК молбата е приета за допустима и е допусната за разглеждане в открито заседание.

Ответниците по молбата за отмяна не са взели становище.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното по съществото на молбата за отмяна:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от П. С. П. и К. Ф. срещу Е. С. М. - П., С. Т. Г. и С. Т. Д., с искане за разпределяне ползването на съсобствен недвижим имот, находящ се в [населено място].

Като адрес за призоваване на молителката е посочен: [населено място], [улица]. На този адрес са изпратени препис от исковата молба заедно с приложенията. Съобщението е върнато в цялост с отбелязване на 10.07.2020 г. от връчителя на съдебни книжа, че лицето не живее вече на посочения адрес; по сведение на Ст. Д. - съсед, е извън страната. Според направената по разпореждане на съда от същата дата служебна справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., от 31.08.2000 г. постоянният адрес на лицето е [населено място], [улица]; това е и настоящият адрес, считано от 27.04.1995 г.

По разпореждане на съда от 13.07.2020 г. уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК е залепено на входната врата на 15.07.2020 г., когато екземпляр от него е пуснат и в пощенската кутия. Уведомлението съдържа указание, че книжата са оставени в канцеларията на съда, като при неявяване в двуседмичен срок от 15.07.2020 г., същите ще се приложат към делото и ще се считат за редовно връчени.

По направена въз основа разпореждане на съда от 31.07.2020 г. служебна проверка не са установени данни за месторабота на молителката.

С разпореждане № 7657/05.08.2020 г. съдът е приел, че исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответницата П. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а с определение № 260156/18.09.2020 г. е назначил на основание чл. 47, ал. 6 ГПК на разноски на ищците за неин особен представител адв. А. С. Г. от АК - Пазарджик, на която са връчени преписи от исковата молба заедно с приложенията за отговор по реда на чл. 131 ГПК.

В производството пред двете съдебни инстанции молителката е била представлявана от назначения особен представител адв. Г., на която е връчено съобщението за първоинстанционното решение и за определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК. Адв. Г. е подала и въззивна жалба срещу първоинстанционното решение.

При така установените факти следва да се приеме, че молбата за отмяна е основателна.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1-во ГПК ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото.

Съгласно приложимата към процесуалните действия по делото редакция на чл. 47, ал. 1, изр. 1-3 ГПК /ДВ, бр. 86/2017 г./, когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.

В разглеждания случай молителката, като ответница, не е търсена в продължение на един месец - посещението е само едно. Действително, съгласно чл. 47, ал. 1, изр. 4 ГПК правилото за предпоставките, при които връчването на съобщението става чрез залепване на уведомление, не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Това изключение обаче е неприложимо в хипотеза, при която сведенията са събрани в нарушение на разпоредбата на чл. 46, ал. 2, изр. 3 ГПК, според която съобщението не може да се връчва на лица, които участват по делото като насрещна страна на адресата. Въвеждайки това ограничение, законът има предвид не само насрещните страни в процесуалното правоотношение /напр. ищец - ответник в първоинстанционното производство/, а и противоречие в интересите на страните, поради което и лица, които са на една и съща страна в процесуалното правоотношение, могат да имат противоречиви интереси. Посочената разпоредба е приложима не само при връчване на съобщението чрез друго лице /чл. 43, ал. 1, предл. 2-ро вр. чл. 46 ГПК/, но и когато източник на данните, релевантни за връчване чрез залепване на уведомление /чл. 43, ал. 2, предл. 2-ро вр. чл. 47 ГПК/, е насрещна страна на адресата.

Такъв е разглежданият случай. Отбелязването от връчителя на съдебни книжа налага извода, че сведенията са събрани от друга ответница по делото - С. Д., която е съседка на молителката като живуща на съседен адрес - [населено място], [улица]. Противоречието в интересите се извежда от предмета на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, при който е възможно ползването на съответен реален дял от съсобствения недвижим имот да бъде поискано от повече от един от съсобствениците. При това положение отбелязаните от връчителя на съдебни книжа сведения, че към момента на изпращане на преписа от исковата молба заедно с приложенията молителката не е имала местоживеене на регистрирания си постоянен и настоящ адрес, а се е намирала в чужбина, които са релевантни за редовността на връчването, не могат да се приемат за достоверни. Този извод се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели Д. Д. К. и Х. Ц. Б., които по възлагане от молителката са извършили ремонтни работи в съсобствения на страните имот и са установили пребиваването й не в чужбина, а на регистрирания и посочен по делото постоянен и настоящ адрес - обстоятелство, което е изисквало връчването да стане по установеното в закона правило за най-малко три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.

Предвид установеното нарушаване на правилата за призоваване не е имало основание за назначаване на особен представител на молителката, която по този начин е била лишена от възможност да участва в делото и да защити интересите си. Влязлото в сила въззивно решение, както и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат отменени като неправилни, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд от етапа на връчване на молителката на препис от исковата молба заедно с приложенията.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.

Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1-во ГПК влязлото в сила решение № 239/25.11.2021 г. по в. гр. д. № 653/2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд и потвърденото с него решение № 260156/29.04.2021 г. по гр. д. № 1437/2020 г. на Пазарджишкия районен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишкия районен съд, което да започне от етапа на връчване на препис от исковата молба заедно с приложенията на ответницата по иска по чл. 32, ал. 2 ЗС Е. С. М. - П..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: