Недопустимост на евентуален иск за делба при отхвърляне на главния иск

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60132/21 г.
София, 13.01. 2022 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 4086/2020г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по по касационна жалба на И. К. М. и Б. К. М., чрез процесуалния им представител адвокат С. А., срещу въззивно решение № 2074/13.03.2020 г., постановено по гр. д. № 8701/2017 г. по описа на Софийски градски съд в частта, в която е отхвърлен предявеният от ищците иск за делба на недвижим имот, представляващ апартамент № 38, находящ се в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] със застроена площ от 97,08 кв. м., заедно с принадлежащите му избено помещение № 16-IV с площ от 5 кв. м. и 1,145 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.

Поддържат се оплаквания, че в частта, в която е отхвърлен предявеният от касаторите иск за делба на недвижим имот, решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В съдебно заседание се поддържа и че решението е недопустимо.

Ответникът по касационната жалба Д. И. М. счита същата за неоснователна.

Върховният касационен съд, състав ІІ г.о. при проверка на заявените в касационната жалба касационни основания, намира следното:

С въззивното решение е отменено решение № 19735/24.11.2016 г. по гр. д. № 23514/2014 г. на Софийски районен съд, поправено с решение от 04.06.2017 г. по гр. д. № 23514/2014 г. на Софийски районен съд. Постановено е друго, с което въззивният съд : 1./Отхвърля иска на И. К. М. и Б. К. М. за намаляване на извършено с нотариален акт № .../2011 г. дарение от И. Д. М. в полза на Д. М., с предмет 4/6 идеални части от апартамент № 38, находящ се в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] /подробно описан/ и възстановяване запазената част на И. К. М. и Б. К. М., възлизаща на 1/3 идеални части от наследството на И. Д. М.; 2./Възстановява на основание чл.30, ал.1 и чл.34 ЗН запазената част на И. М. в размер на 1/6 ид.ч. от наследството на И. Д. М. като намалява с 6 725,64/27 472,50 ид.ч. извършеното в полза на Д. И. М. с нот.акт № .../2001г. дарение на недвижим имот – 1/2 ид.ч. от дворно място, парцел № ... , [населено място], с площ 650 кв.м., заедно с построената в мястото двуетажна жилищна сграда; 3/Възстановява на основание чл.30, ал.1 ЗН и чл.34 ЗН запазената част на Б. К. М. в размер на 1/6 ид.ч. от наследството на И. Д. М. като намалява с 4 483,39/27 472,50 ид.ч. извършеното в полза на Д. И. М. с нот.акт №..../2001г. дарение на недвижим имот – 1/2 ид.ч. от дворно място, парцел №-........ в [населено място] с площ 650 кв.м., ведно с построената в него двуетажна сграда; 4/. Отхвърля предявения от И. К. М. и Б. К. М. иск по чл.34 ЗС за допускане съдебна делба на недвижим имот : апартамент №38, находящ се в[жк], [улица], [жилищен адрес] между И. К. М., Б. К. М. и Д. И. М.. Предмет на касационната жалба е въззивното решение само в частта относно иска за допускане делба на процесния апартамент. В останалата част като необжалвано въззивното решение е влязло в сила.

Въззивният съд е приел за установено, че Д. И. М. е син на починалия като вдовец на 19.04.2013 г. И. Д. М., а И. К. М. и Б. К. М. са внуци на същия и племенници на Д. М.. Съпругата на наследодателя - И. З. М.,е починала на 28.07.2011 г. С договор за дарение по нот. акт № .../26.03.2001 г. И. З. М. и И. Д. М. дарили на Д. И. М. 1/2 ид. част от дворно място, представляващо УПИ ......... в квартал ....по плана на [населено място],заедно с целия първи етаж на намиращата се в мястото двуетажна жилищна сграда, заедно с източния гараж и 1/2 ид. част от сутерена и общите части на сградата. С договор за дарение нот. акт № .../26.03.2001 г., И. З. М. и И. Д. М. са дарили на И. К. М. 1/2 ид. част от дворно място, представляващо УПИ ........... в квартал ...по плана на [населено място], общ. Г. м., заедно с целия втори етаж на намиращата се в мястото двуетажна жилищна сграда, заедно с гараж, построен на регулационната линия към парцел .......... и 1/2 ид. част от сутерена и общите части на сградата. С оспореното от И. К. М. и Б. К. М. дарение, извършено с нот. акт № .../2011 г., И. Д. М. е дарил на Д. М. собствените си 4/6 ид. части от апартамент № 38 с адрес: София,[жк], [улица], [жилищен адрес]. С дарение, извършено по нот. акт № ../2012 г. И. Д. М. е дарил на Б. М. УПИ ........... по плана на [населено място], [община]. При преценката си от кои имоти следва да се извърши намаляване на запазената част, въззивният съд е приел, че предметът на иска е установяване на безвъзмездно разпореждане на наследодателя /дарение или завещание/, което е засегнало такава част от наследствената маса, която е по-голяма от разполагаемата част. След като се установи такова засягане, следва да се намали завещателно разпореждане или дарение съгласно чл.34 ЗН като ответникът по иска има право да избере кое от тези разпореждания да се намали. В случая ответникът Д. М. е упражнил този свой избор с отговора на исковата молба като е поискал намаляване на дарението, извършено в негова полза с нот.акт № .../2001г. на идеални части от парцел ..........., кв..........по плана на [населено място] с площ 634 кв.м., както и първи етаж от намиращата се в имота сграда и гараж. От същото дарение следва да се намали само разпореждането с 1/2 ид.ч. от имотите. С първоинстанционното решение в частта, с която е възстановена запазената част поради нарушение на чл.34 ЗН, е извършено намаляване на друго дарение, а не на посоченото от Д. М.. Доколкото атакуваното от ищеца дарение не следва да се намалява, то последният е станал едноличен собственик на имота, за който е предявен иск за делба, поради което и искът е неоснователен.

С определение №243/01.06.2021г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради вероятната му недопустимост в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният иск за делба на недвижим имот - апартамент № 38, находящ се в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] предвид това, че е отхвърлен искът с правно основание чл. 30 ЗН за намаляване на извършеното с нотариален акт № ..., том ..., рег. № .........., дело № ..../2011 г. дарение от И. Д. М. в полза на Д. И. М., с предмет 4/6 ид. части от същия недвижим имот и за възстановяване на запазена част от наследството на И. Д. М. в полза на ищците И. К. М. и Б. К. М.. Ищците са посочили, че поставят неговото разглеждане в зависимост от осъществяване на едно положително вътрешнопроцесуално условие, а именно – уважаването на предявения иск по чл. 30 ЗН по отношение на посоченото по-горе дарение. Въззивният съд е отхвърлил иска по чл.30 ЗН за намаляване на извършеното с нотариален акт №..../2011г. дарение на И. Д. М. в полза на Д. И. М. с предмет 4/6 ид.ч. от процесния апартамент №38, находящ се в София,[жк]/подробно описан/ и е разгледал по същество иска за делба на същия имот. При това положение така постановеното въззивното решение в обжалваната част е недопустимо. В случая се касае за обективно и субективно съединени искове като ищците са заявили, че искат да бъде допусната делба, ако бъде уважен искът по чл.30 ЗН, т.е. уважаването на първия иск са посочили като предпоставка за разглеждане на втория иск. Така, както са заявени претенциите, то с отхвърляне на първия иск и непостигането на целения правен резултат по него, за ищците отпада правният интерес от втория иск. В тази връзка следва да се има предвид, че в исковата молба ищците недвусмислено сочат, че поставят разглеждането на иска за делба в зависимост от уважаването на предявения иск по чл. 30 ЗН по отношение на посоченото по-горе дарение. Ответникът по исковете е поддържал становище, че по така предявените претенции е налице недопустимо съединяване.

С оглед изложеното по-горе следва да се приеме, че въззивното решение в посочената част е недопустимо като постановено по иск при липса на правен интерес. С него по същество е разгледан искът за съдебна делба, без да е сбъднато процесуалното условие, поставено от ищците – ако бъде уважена така заявената претенция по чл.30 ЗН. При това положение решението следва да бъде обезсилено в посочената част, но не и по отношение на присъдените във връзка с този иск в полза на ответника Д. М. разноски, тъй като такива му се дължат и при този изход на делото.

С оглед крайния резултат и изход на производството по делото в частта относно така предявения иск за съдебна делба и разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, разноски за касационната инстанция следва да се присъдят в полза на ответника по касация в размер на 150 лева, съгласно приложените доказателства.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 2074/13.03.2020 г., постановено по гр. д. № 8701/2017 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. К. М. и Б. К. М. срещу Д. И. М. иск за делба на недвижим имот, представляващ апартамент № 38, находящ се в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] със застроена площ от 97,08 кв. м., заедно с принадлежащите му избено помещение № .......... с площ от 5 кв. м. и 1,145 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.

Прекратява производството по делото в тази част.

ОСЪЖДА И. К. М. и Б. К. М., [населено място], да заплатят на Д. И. М., [населено място], разноски за касационната инстанция в размер на 150 лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: