Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 15 Юни 2021

Задължение на въззивния съд при нередовна искова молба

Върховен касационен съд · 15 Юни 2021

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Работодател оспорва решение, с което е осъден да плати обезщетение за оставане без работа след уволнение, тъй като исковата молба не съдържа точен размер и период на претенцията. Първоинстанционният и въззивният съд са се произнесли по същество, без да изискат отстраняване на тези нередовности. Върховният касационен съд обезсилва решението като недопустимо и връща делото за даване на указания на ищеца за отстраняване на пропуските.

Какво приема съдът

При констатирана нередовност на исковата молба въззивният съд е длъжен да я остави без движение и да даде указания за поправянето й, за да постанови допустим акт, а не да се произнася по същество при неизяснен иск.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

нередовна искова молбаобезщетение за оставане без работаобезсилване на решениевъззивен съдуказания за поправяне

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 60153
Гр.София, 15.06.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов

ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова

Майя Русева

при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.162 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Екомебел“ЕООД срещу решение №.482/23.07.20 по г.д.№.334/20 на ОС Плевен, ІV въззивен състав – в частта, с която е потвърдено решение №.232/14.02.20 по г.д.№.6066/19 на РС Плевен за осъждане на касатора да плати на Б. К. Б. на основание чл.344 ал.1 т.3 КТ 3060лв. обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца, ведно със законната лиха, считано от 12.09.19 до окончателното изплащане. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и произнасяне по иск, по отношение на който исковата молба е била нередовна /не е уточнена цена и период на претенцията - и нередовността не е била отстранена пред въззивния съд/ и неподкрепена с доказателства. Претендират се разноски.

Ответната страна Б. К. Б. оспорва жалбата; претендира разноски.

С определение №.230/26.03.2021 е допуснато касационно обжалване във връзка с въпрос за задълженията на въззивната инстанция при констатиране на нередовност на исковата молба.

С обжалваното решение е прието, че, предвид основателността на главния иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ, следва да се уважи и акцесорният по чл.344 ал.1 т.3 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 6 месечни трудови възнаграждения. При тези мотиви е потвърдено първоинстанционното решение – с което ответникът е осъден да плати 3060лв. обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца, считано от 12.09.19, ведно със законната лихва за забава от 12.09.19 до окончателното изплащане на сумата – въпреки, че претенцията не е била уточнена по размер и по период.

В отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното:

Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число обобщена с ТР 1/13 от 9.12.13 ОСГТК на ВКС, въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор. Той следва да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора - поради което и при нередовност на исковата молба трябва сам да приложи чл.129 ал.2 ГПК и да даде указания за поправяне на нередовността. В случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати.

По основателността на касационната жалба:

С оглед отговора на правния въпрос трябва да се приеме, че при констатирана нередовност на исковата молба въззивният съд следва да приложи чл.129 ал.2 ГПК и даде указания за поправянето й – като по този начин обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. В случая въззивната инстанция е процедирала в отклонение от установената в горепосочения смисъл задължителна практика - постановила е акт по съществото на спора по чл.344 ал.1 т.3 КТ – решение - въпреки, че исковата молба в тази й част е била нередовна.

Претенцията за заплащане на обезщетение за оставане без работа не е била конкретизирана по размер и по период в нито един момент от първоинстанционното разглеждане на делото /в исковата молба ищецът е посочил единствено, че претендира обезщетение за времето, през което е останал без работа, а в последваща молба за уточнение от 13.11.19 – че не сочи точно период и размер поради „редица неизяснени обстоятелства“/. Въпреки изричните възражения на ответника за липса на надлежна конкретизация, районният съд не е предприел надлежни действия за отстраняване на нередовността - след събиране на доказателствата е дал ход на устните прения, в акта по същество е отразил, че основното месечно възнаграждение на ищеца е било 510лв., уволнението е незаконосъобразно и исковите суми следва да бъдат получени, а в диспозитива на решението е осъдил ответника да плати 3060лв. обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца, ведно с лихвата за забава считано от 12.09.19. Въззивната инстанция, вместо да остави исковата молба без движение и да даде указания за конкретизация на претенцията по чл.344 ал.1 т.3 КТ по размер /чрез посочване на претендираната сума/ и период, за който се претендира обезщетение с твърдения за оставане без работа /с начална и крайна дата/ - и съобразно поведението на ищеца да постанови съдебно решение по вече надлежно уточнена искова молба или да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството в тази част /при неотстраняване на нередовността/ - се е произнесла по съществото на спора, потвърждавайки първоинстанционното решение. В резултат на това е постановила недопустимо решение по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ. То следва да се обезсили, а делото – да се върне на въззивния съд за извършване на всички изискуеми процесуални действия от стадия на оставяне на исковата молба в частта по претенцията по чл.344 ал.1 т.3 КТ без движение за отстраняване на нередовността /конкретизация по размер и период, последващ доклад и разпределяне на доказателствена тежест при надлежно уточнение, респективно, при липса на такова, обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството/ и обезпечаване на законосъобразно приключване на въззивното производство със съответен съдебен акт.

С оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за присъждане на разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл.281 т.2 ГПК и чл.293 ал.3 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №.482/23.07.20 по г.д.№.334/20 на ОС Плевен, ІV въззивен състав, В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №.232/14.02.20 по г.д.№.6066/19 на РС Плевен за осъждане на „Екомебел“ЕООД да плати на Б. К. Б. на основание чл.344 ал.1 т.3 КТ 3060лв. обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца, ведно със законната лихва считано от 12.09.19 до окончателното изплащане на сумата, като недопустимо.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решението прилага закона, както е изглеждал на 15 Юни 2021 - не днешния текст. Може да питаш по редакцията от тогава.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.