Отмяна на противоречиво влязло в сила съдебно решение за дълг към топлофикация

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50098

гр.София, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори май, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

Членове: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участие на секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 4431 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.307, ал.2 ГПК.

Образувано по молба за отмяна на „Топлофикация-Перник“ АД, представлявано от инж.Л. В. С., чрез юрисконсулт Р. Д., на влязло в сила решение № 868/07.06.2019 г. по гр.д. № 6790/2018 г. на Районен съд Перник, с което се уважава иск на Е. С. А. против „Топлофикация-Перник“ АД, на основание чл.124, ал.1 ГПК, за сумата от 2000,67 лева, относима за периода от 01.10.2003 г. до 31.03.2006 г., която е част от сумата 4000,34 лева – главница, представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2003 г. - 31.07.2008 г., сума в размер на 507,06 лева - законна лихва върху сумата от 2000,67 лева, за периода от 30.11.2003 г. до 16.09.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата от 2000,67 лева, считано от 23.09.2009 г. до изплащането и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 112,65 лева, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист от 26.11.2010г. по ч.гр.д.№ 2653/2009 г. на РС Перник.

В молбата за отмяна се твърди, че между същите страни и на същото основание е постановено и решение № 1425/22.11.2018 г. по гр.д.№ 5652/2018 г. на Районен съд Перник, което се потвърждава с решение № 126/19.04.2019 г. по в.гр.д.№ 91/2019 г. на Окръжен съд Перник /влязло в сила на същата дата/, с което е отхвърлен предявения отрицателен установителен иск на основание чл.124, ал.1 ГПК да се признае за установено по отношение на „Топлофикация-Перник“ АД, че Е. С. А. не дължи сумата от 2000,67 лева, която е част от сумата 4000,34 лева – главница, представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003 г. до 31.07.2008 г., сума в размер на 507,06 лева - законна лихва за забава върху сумата от 2000,67 лева, за периода 30.11.2003 г. -16.09.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата от 2000,67 лева, считано от 23.09.2009 г. до окончателното й изплащане и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 112,65 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 2653/2009 г. на РС Перник и е образувано изп.дело № 704/2010 г. на ЧСИ С.Д..

Е. С. А., чрез адвокат К. П. от АК-Б., не е подала писмен отговор в срока по чл.287 ГПК.

Съгласно чл.303, ал.1, т.4 ГПК, основание за отмяна на влязло в сила решение е налице, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено и друго влязло в сила решение, което противоречи на първото, т.е. две противоположни като резултат съдебни решения разрешават въпросите по даден спор със сила на пресъдено нещо между едни и същи страни (ППВС № 2/1977 г.). Без значение е в този случай кой съдебен състав е постановил решение в нарушение на забраната по чл.299 ГПК, тъй като порочните съдебни актове също влизат в сила и формират пресъдено нещо. Според чл.307, ал.4 ГПК, съдът отменя неправилното решение, след като извърши преценка на събраните доказателства и приложимия материален закон.

От представените към молбата за отмяна писмени доказателства е видно, че с решение № 868 от 07.06.2019 г. по гр.д.№ 6790/2018 г. на Пернишкия районен съд /влязло в сила на 13.07.2019 г./ е уважен предявения иск на Е. С. А. срещу „Топлофикация - Перник“ АД, на основание чл.124, ал.1 ГПК, а с решение № 1425 от 22.11.2018 г. по гр.д.№ 5652/2018г. на Пернишкия районен съд, потвърдено от Пернишки окръжен съд и влязло в сила на 19.04.2019 г., е отхвърлен иск на Е. С. А. срещу „Топлофикация-Перник“ АД за същите суми по изпълнителния лист по ч.гр.д.№ 2653/2009 г. на РС Перник, въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 704/2010 г. на ЧСИ С.Д..

При тези фактически обстоятелства, настоящият състав на ВКС приема, че е налице пълен идентитет в предмета на гр.д.№ 5652/18 г. и гр.д.№ 6790/18 г., но решенията са с противоположен резултат, поради което е налице основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. При преценката на всички събрани доказателства за релевантните по спора обстоятелства, настоящият състав на ВКС намира че като неправилно следва да бъде отменено решение № 868/07.06.2019 г. по гр.д.№ 6790/2018 г. на Пернишки районен съд /влязло в сила на 13.07.2019г./, с което е бил уважен предявения иск на Е. С. А. срещу „Топлофикация - Перник“ АД, на основание чл.124, ал.1 ГПК поради следните съображения:

От данните по гр.д.№ 6790/2018 г. е видно, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 26.11.2010 г. по ч.гр.д.№ 2653/2009 г. на РС Перник и е образувано изпълнително дело № 704/2010 г. на ЧСИ С.Д., с взискател „Топлофикация-Перник“АД. Частният съдебен изпълнител е наложил запор на собствен на длъжника лек автомобил на 25.03.2011 г., като взискателят е поискал извършването на справки за вземания на длъжника и налагане на запор върху тях /на 05.11.2013г./, опис на движими вещи /на 14.01.2014г./ и справка за секвестируеми доходи на длъжника, с искане да бъде наложен запор до пълното погасяване на задължението /на 10.06.2016г./, а с постановление от 23.05.2018 г., е прекратил изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Съгласно т.10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното дело е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК (чл.330, ал.1, б.”д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Дадените указания по това тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС следва да се прилагат от постановяването му, за неприключилите към 26.06.2015 г. изпълнителни производства, по отношение на които преди тази дата са приложими постановките на ППВС № 3/18.11.1980 г., според разрешението в ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк.дело № 3/2020, ОСГТК на ВКС, т.е. висящността на изпълнителното производство прекъсва давността до датата, на която е настъпила т.н. „перемпция“, а от тази дата започва да тече нова 5-годишна давност.

В случая, влязлата в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 24.09.2009 г. формира сила на пресъдено нещо за вземанията, които са били предмет на установяване по гр.д.№ 5652/2018 г. и по гр.д.№ 6790/2018 г. на РС Перник. В тази връзка, доводите на молителя, че вземанията на кредитора не са погасени по давност, са основателни, тъй като в мотивите на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, т.10 се приема, че при провеждане на изпълнителното производство за събиране на парични вземания, давността се прекъсва с предприемането на кое и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като изрично е посочено, че „нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие“. Вземанията по изпълнителния лист от 26.11.2010 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 704/2010г. на ЧСИ С.Д., не са погасени по давност, тъй като са били поискани и предприети изпълнителни действия, които препятстват да настъпи „перемпция“ преди 26.06.2015 г. /погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането - ППВС № 3/80 г./, а от датата на която е прекратено изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК - 23.05.2018 г., не е изтекла 5-годишна давност до предявяване на възражение от кредитора по отрицателния установителен иск, което е било уважено с влязло в сила решение по гр.д.№ 5652/2018 г. на РС Перник (чл.116, б.“б“ ЗЗД).

От „Топлофикация-Перник“ АД са поискани разноски, които с оглед изхода на делото се дължат за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 140 лева.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ, на основание чл. 303, ал.1, т.4 ГПК, влязло в сила решение № 868 от 07.06.2019 г. по гр.д. № 6790/2018 г. на Районен съд Перник, с което на основание чл.124, ал.1 ГПК признава по отношение на „Топлофикация-Перник“ АД, че Е. С. А. не дължи сумата в размер на 2000,67 лева, която е част от 4000,34 лева, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003 г. до 31.07.2008 г., сума в размер на 507,06 лева - лихва за забава върху сумата от 2000,67 лева за периода от 30.11.2003 г. до 16.09.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата 2000,67 лева, считано от 23.09.2009 г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 112,65 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 24.09.2009 г. и изпълнителен лист от 26.11.2010 г. по ч.гр.д. № 2653/2009 г. на Пернишкия районен съд.

ОСЪЖДА Е. С. А., ЕГН [ЕГН], да заплати на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК 113012360, разноски по делото в размер на 140 (сто и четиридесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: