Отговорност на етажен собственик за теч от водопроводно отклонение

Текстът на акта

Ключови фрази

4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 739

София, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3576 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. В. Р. срещу решение № 860 от 27.06.2024 г. по в. гр. д. № 1216/2024 г. на Пловдивския окръжен съд.

Жалбоподателят счита за неправилен извода на съда, че тръба, находяща се в апартамента на ответника под замазката на междуетажната плоча, представляваща хоризонтална разводка от банята и захранваща водочерпните прибори в тоалетното помещение и кухнята на ответника, представлява обща част на сградата. Неправилен бил изводът, че тръба, която се намира след водомера на собственика на самостоятелния обект в сграда и минаваща по пода на обекта, представлява обща част на сградата. Сочи, че въпросната тръба обслужва само апартамента на ответника и не е обща част, още повече, че тръбата не се намира в самата междуетажна бетонна плоча.

Ответникът Б. К. М. оспорва жалбата. Счита, че въззивното решение е правилно.

С определение № 3073 от 16.06.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1 ГПК по въпроса дали отклоненията от главните линии на инсталациите в сгради – етажна собственост, които достигат до отделните обекти и са предназначени да обслужват само тях, са общи части по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС и чие е задължението за поддържането им в изправност.

По поставения въпрос настоящият състав приема следното:

В решение № 60092 от 8.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3322/2020 г., I г. о., е прието следното: Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС общи части са главните линии на всички видове инсталации в сградата-етажна собственост, тъй като те са предназначени за общо ползване. Отклоненията на главните линии, които достигат до отделните обекти и са предназначени да обслужват само тях, не са общи части по смисъла на цитираната разпоредба. Те принадлежат на собствениците на обслужваните от тях помещения. Затова и тежестта за поддържането им в изправно експлоатационно състояние е на отделния собственик. Същото е прието и в решение № 50002 от 22.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2939/2022 г., II г. о.

По съществото на касационната жалба:

С обжалваното решение състав на Пловдивския окръжен съд е потвърдил решение № 73 от 04.01.2024 г. по гр. д. № 7191/2022 г. на Пловдивския районен съд, поправено с решение № 1371/26.03.2024 г. по същото дело, с което са били отхвърлени предявените от Д. В. Р. срещу Б. К. М. искове по чл. 109 ЗС и чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да преустанови бездействието си, с което пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху апартамент № 5 на трети жилищен етаж в сграда в [населено място], [улица], като извърши необходимия ремонт на ВиК инсталацията на апартамента си, находящ се на четвъртия етаж в същата жилищна сграда, както и да заплати сумата от 777,19 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца вреди в собствения му апартамент в резултат на теча от апартамента на ответника, която стойност е формирана като сбор от стойността на необходимите строителни материали и труд за отстраняването на вредите както следва: тиксо 5 см. – 6 лева, найлон 20 кв. м. – 7 лева, препарат за мухъл – 10 лева, гипсова мазилка Knauf MP75 SL– 17 лева, шпакловка Knauf 14 лева, дълбоко проникващ грунд – 13 лева; бяла боя таван 2.5 л. – 20 лева, цветна боя стени 2.5 л. – 42 лева или общо 129 лева материали, а за труд – облепяне, премахване на отлепена шпакловка, обработка мухъл, шпакловка пълнеж, шпакловка фина, грундиране и боядисване на таван и стени, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба – 18.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Въззивният съд е приел, че жилището на ответника се намира непосредствено над жилището на ищеца. Прието е, че в коридора на жилището на ищеца има влажно петно, което според приетата по делото съдебно-техническа експертиза е причинено от теч в

компрометиран участък от хоризонтална водопроводна разводка от стоманени поцинковани тръби и фитинги, преминаваща по пода на коридора над стоманобетоновата междуетажна конструкция на 3-ти и 4-ти етаж и захранваща водочерпните прибори в тоалетното помещение и кухнята на апартамента на ответника. При изслушването на вещото лице в съдебно заседание е изяснено, че посочените тръби са прекарани в коридора на жилището на ответника под замазката на междуетажната плоча.

При тези данни от правна страна въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че междуетажната плоча представлява обща част по смисъла на чл.38 ЗС, следователно положените тръби, които захранват водочерпните прибори в жилището на ответника, също са със статут на общи части, които не се намират в апартамента на ответника и поради това няма основание той да бъде осъден да преустанови бездействието си, с което пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, като извърши необходимия ремонт на ВиК инсталацията в своя имот. Прието е, че липсва причинно-следствена връзка между бездействието на ответника да извърши ремонт в общите части на ВиК инсталацията и смущаването на правото на собственост на ищеца. Независимо от това дали се касае за тръба, поставена върху или под замазката над междуетажната плоча, течът е от източник извън териториалния обхват на индивидуалната собственост на ответника.

Решението е неправилно.

По делото е изяснено, че течът в апартамента на ищеца произтича от повреда в хоризонтална водопроводна тръба, преминаваща през коридора в апартамента на ответника, която обслужва тоалетната и кухнята на този апартамент. Тази тръба представлява отклонение от главната водопроводна система на сградата, т.е. хоризонтално отклонение от вертикален щранг, което обслужва апартамента на ответника, затова не е обща част на сградата. Обстоятелството, че тръбата е поставена под циментовата замазка на междуетажната плоча не променя нейния характер на отклонение от главната линия на водопроводната система на сградата, което не е обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС. Повредата в тази тръба следва да бъде отстранена от собственика на апартамента, в който тя се намира, т.е. от ответника, който дължи и заплащане на имуществените вреди, предизвикани от тази повреда. Претендираните имуществени вреди в размер на 777,19 лева са доказани с приетата по делото експертиза. Въззивното решение, в което е прието обратното, е неправилно и следва да бъде отменено, а предявените искове – уважени.

При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят разноските за всички инстанции в общ размер на 1380 лв, от които 1200 лв. за първата; 50 лв. за въззивната и 130 лв. за касационната инстанция.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 860 от 27.06.2024 г. по в. гр. д. № 1216/2024 г. на Пловдивския окръжен съд и оставеното с него в сила решение № 73 от 04.01.2024 г. по гр. д. № 7191/2022 г. на Пловдивския районен съд, поправено с решение № 1371/26.03.2024 г. по същото дело, и вместо него постановява:

ОСЪЖДА Б. К. М. от [населено място], [улица], ет. 4, да преустанови на основание чл.109 ЗС неоснователните си действия, с които пречи на Д. В. Р. да упражнява пълноценно правото си на собственост върху апартамент № 5 в [населено място], [улица], ет.3, като извърши необходимия ремонт на ВиК инсталацията в апартамента си в [населено място], [улица], ет. 4, като подмени компрометирания участък в хоризонталното отклонение от главната линия от водопроводната инсталация, намиращо се в апартамента му на четвъртия етаж и предизвикващо теч в апартамента на Д. Р., намиращ се на третия етаж в същата сграда.

ОСЪЖДА Б. К. М. от [населено място], [улица] да заплати на основание чл.45 ЗЗД на Д. В. Р. от [населено място], [улица], сумата от 777,19 лева /седемстотин седемдесет и седем лева и деветнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди в апартамента на Д. Р. в [населено място], [улица] от настъпил през 2020 г. теч от апартамента Б. М., находящ се в същата сграда в гр. [населено място], [улица].

ОСЪЖДА Б. К. М. от [населено място], [улица] да заплати на Д. В. Р. от [населено място], [улица], сумата от 1380 лв. разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: