Практика · Върховен касационен съд · 14 Януари 2020
Отказ за възобновяване на наказателно дело на задочно осъден, напуснал страната
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Осъден за шофиране след употреба на алкохол иска възобновяване на делото, тъй като е осъден задочно, след като е бил предаден от Италия с Европейска заповед за арест. Съдът установява, че той е знаел за воденото бързо производство, но въпреки това е напуснал пределите на страната без да остави адрес. Върховният касационен съд оставя искането без уважение и препраща делото на апелативния съд по алтернативното искане.
Какво приема съдът
Не се допуска възобновяване на делото на задочно осъден, ако той е знаел за наказателното преследване, но се е укрил или е напуснал страната, демонстрирайки отказ от правото си на лично участие в процеса.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
задочно осъжданевъзобновяване на наказателно делоЕвропейска заповед за арестлично участиешофиране след употреба на алкохол
Текстът на акта
Ключови фрази Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества * искане за възобновяване на две основания * Искане за възобновяване на наказателно дело от задочно осъден * право на лично участие в наказателния процес * задочно осъден * задочно осъждане и Европейска заповед за арест * задочно производство Р Е Ш Е Н И Е № 240 гр. София, 14 януари 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на шести декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1048 по описа за 2019 г Настоящето производство е образувано по искане на задочно осъдения Б. В. Б., депозирано на 9.10.2019 г, за възобновяване на НОХД № 229/17 по описа на Районен съд, Бяла Слатина, по което е постановена присъда № 18 от 20.09.2017 г, влязла в сила на 6.10.2017 г, с която молителят е признат за виновен в това, че на 16.04.2017 г в [населено място], е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда: 1, 21 на хиляда, установено по надлежния ред, с оглед на което и на основание чл. 343 б, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода”, при „строг” режим, и глоба, в размер на 200 лв. Искането е на основание чл. 423 НПК. Сочи се, че молителят е задочно осъден и желае наказателното производство да бъде възобновено, за да вземе лично участие в процеса. Изтъква се, че лицето е предадено от италианските власти, въз основа на Европейска заповед за арест / ЕЗА /, с гаранция, дадена от българската държава, че делото ще бъде възобновено и разгледано с негово участие. Иска се делото да бъде възобновено и разгледано с личното участие на осъденото лице. В искането е посочено и основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и алтернативно се иска делото да бъде изпратено на компетентния апелативен съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият моли искането да бъде уважено. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, имащо качеството на задочно осъден, при спазване на законоустановения шестмесечен срок по чл. 423 НПК / молителят е узнал за присъдата при задържането му от италианските власти на 7.08.2019 г /. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С постановление от 21.04.2017 г, изготвено по бързо производство БП № 222/17 по описа на РУ „Бяла Слатина”, молителят Б. В. Б. е привлечен към наказателна отговорност за това, че на 16.04.2017 г в [населено място], е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда: 1, 21 на хиляда, установено по надлежния ред, престъпление по чл. 343 б, ал. 1 НК. В цитираното постановление е вписан адрес за призоваването му: [населено място] [улица]. Постановлението е предявено на обвиняемия Б. в присъствието на служебен защитник, адвокат И. от Адвокатска колегия, [населено място]. Делото е внесено в Районен съд, Бяла Слатина, с обвинителен акт на 25.04.2017 г, по който е образувано НОХД № 220/17. В списъка на лицата за призоваване за подсъдимия Банков е вписан адресът, посочен в постановлението за привличане. Призовката е изпратена за връчване чрез Кмета на населеното място, но е върната в цялост със забележка: „По данни на П. А. Б., сестра на Б., лицето е заминало за Испания”. В проведеното на 31.05.2017 г съдебно заседание съдът е отложил производството и е постановил ново призоваване на подсъдимия от известния адрес, като е дал и указание да бъде изискан адреса на лицето в Испания. В съдебно заседание, проведено на 21.06.2017 г, съдът е констатирал, че подсъдимият отново не е намерен на известния по делото адрес, както и това, че липсва информация за адреса, на който се е установил в чужбина. В тази насока са данните от Кмета на [населено място] провел разговор със сестрата на подсъдимия П. Б.. В същото съдебно заседание съдът е изискал данни за местонахождението на подсъдимия и за това дали е напускал страната. Постановил е и провеждане на местно и общодържавно издирване. Справката за актуален постоянен и настоящ адрес на подсъдимия е посочила известния по делото адрес. Молителят е бил обявен за общодържавно издирване с телеграма № 20293 от 6.07.2017 г на ГДНП. В справката за задграничните пътувания е отбелязано, че липсват данни за пътуване на лицето извън страната, но тези данни не са изчерпателни предвид правото на свободно придвижване на гражданите в страните-членки на Европейския съюз. В съдебно заседание, проведено на 20.09.2017 г, съдът е посочил, че подсъдимият не може да бъде намерен, за да бъде призован, а и обвинението не е за тежко престъпление, откъдето и присъствието на подсъдимия в съдебното заседание не е задължително. Така мотивиран, е приел, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие, с участието на служебен защитник. В същото съдебно заседание е постановена присъдата, чиято отмяна се цели, по реда на възобновяването. По повод на нейното изпълнение е издадена ЕЗА от 9.03.2018 г, в която е отразено, че при случаите на задочно осъждане, осъденият може да поиска възобновяване, при условията на чл. 423 НПК. При тези данни, искането не може да бъде уважено, поради следните съображения: Правото на подсъдимия на лично участие в наказателния процес е обезпечено от процесуалния закон, но като всяко субективно право то се упражнява по преценка на своя носител. Когато производството е проведено задочно, необходима предпоставка за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане е изрядното процесуално поведение на обвиняемия / подсъдимия. Ако той е бил привлечен в качеството на обвиняем, но се е укрил, с което е препятствал възможността да бъде уведомен за съдебната фаза, или, ако му е било съобщено за образуването на съдебното производство, но той се е отклонил, в тези случаи се приема, че е демонстрирал отказ от правото си на лично участие, в която хипотеза не му се гарантира възможност за повторно разглеждане на делото. По настоящето дело, молителят е привлечен лично към наказателна отговорност, откогато се счита, че е узнал за воденото наказателно производство. Нещо повече, досъдебното производство е проведено като бързо производство, което е предполагало незабавното му внасяне в съда. Това се е случило само четири дни след повдигане на обвинението, но към този момент осъденият вече е бил извън страната. Съдът е положил процесуални усилия да го издири, като включително е изискал данни за адреса му в чужбина, но поради липса на информация в тази насока молителят не е могъл да бъде намерен, за да бъде призован. От изложеното е видно, че задочно осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство, но сам е избрал да не се възползва от правото си на лично участие в съдебната фаза, в какъвто случай искането му за възобновяване не следва да бъде уважено. Не може да бъде споделен аргумента, че българската държава е гарантирала на осъдения повторно разглеждане на делото с негово участие. Това е така, защото такава гаранция / поименно дадена за осъдения Б. / в приложената ЕЗА не се съдържа. В заповедта е посочена законовата възможност по чл. 423 НПК, която предполага повторно разглеждане на делото само ако са налице основанията на посочената норма. В настоящия случай, липсват предпоставките на чл. 423 НПК, а искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно и не може да бъде уважено. С оглед наличието на алтернативно искане за възобновяване, делото следва да се изпрати на Софийски апелативен съд, за произнасяне по основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Водим от горното и на основание чл. 423 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения Б. В. Б. за възобновяване на производството по НОХД № 229/17 по описа на Районен съд, Бяла Слатина, по което е постановена присъда № 18 от 20.09.2017 г. Решението не подлежи на обжалване . Делото да се изпрати на Софийски апелативен съд, за произнасяне по основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Решението прилага закона, както е изглеждал на 14 Януари 2020 - не днешния текст. Може да питаш по редакцията от тогава.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.