Отмяна на влязло в сила решение поради нарушено право на участие в делото

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 296

СОФИЯ 20.05.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при секретаря Анета Иванова

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2751/2023 г. година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба на Б. П. Д., подадена чрез неговия пълномощник адв. Н. Р., за отмяна на влязлото в сила решение № 20223076 от 16.12.2021 г. по гр.д. № 10071/2019 г. на Софийски районен съд. С него е уважен предявеният от Д. А.М. против молителя иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, с адрес на имота [населено място],[жк], [жилищен адрес]00, със застроена площ от 23,87 кв.м, състоящ се от една стая и обслужващи помещения.

Молителят се позовава на основанията за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1, 2, 5 и 6 ГПК.

Във връзка с основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК твърди, че след постановяване на решението, чиято отмяна се иска, са открити нови обстоятелства и писмени доказателства от съществено значение за изхода на спора за собственост, които не са му били известни. С молбата за отмяна представя заверено копие от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 27, т.І, дело № 25/2023 г. по описа на нотариус, вписан в регистъра на НК под № 157; заверено копие от Обвинителен акт по досъдебно производство № 15159/2009 г. по описа на 09 РУ- СДВР; заверено копие от Удостоверение от 14.10.2010 г., издадено от началника на 09 РУП-СДВР; заверено копие от Протокол от съдебно заседание на 05.09.2013 г. по нохд № 7042/2010 г. на Софийски районен съд; Справка от Агенция по вписванията по данни за физическо лице за вписвания, отбелязвания и заличавания за лицето Д. А. М. и справка по данни за лицето Б. А. М.; заверено копие от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 49, т.І, дело № 46/2009 г. по описа на нотариус, вписан под № 509 в регистъра на НК; заверено копие от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 53, т.ІІ, дело № 226/2009 г. по описа на нотариус, вписан под № 104 в регистъра на НК; заверено копие от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 43, т.ІІ, дело № 221/2018 г. по описа на нотариус, вписан под № 701 в регистъра на НК. Твърди, че с посочените писмени доказателства се установява, че Д. М. и Б. М. и другите купувачи на имота са свързани лица, които са сключили фиктивни сделки с цел да бъде отнет неговия имот.

Наличието на основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК обосновава с твърдението, че с обвинителния акт, представен с молбата за отмяна, се установява по надлежния ред неистинността на нотариално завереното пълномощно, с което той е упълномощил лицето З. М. да продаде собствения му апартамент № 100 в [населено място],[жк], [жилищен адрес].

Молителят твърди също, че вследствие нарушаване на процесуалните правила за призоваване е бил лишен от възможност да участва в делото и да защити интересите си. Поддържа, че е живял на адреса на процесния недвижим имот, за което по делото са били налице достатъчно доказателства, но това не е съобразено от първоинстанционният съд, който е разпоредил призоваването да стане чрез залепване на уведомление, а назначеният особен представител с поведението си е увредил неговите законни права и интереси. В подкрепа на твърдението си представя Протокол за въвод в недвижим имот от 08.11.2022 г. по изп.д. № 20228380402332 на ЧСИ М. Б., в който е посочено, че при осъществяване на въвода е заварен в имота.

Ответникът по молбата за отмяна Д. А. М. изразява становище, че молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 10071/2019 г. по описа на Софийски районен съд е образувано по искова молба, подадена от Д. А. М. чрез неговия пълномощник адв. Цв. П., с която против Б. П. Д. е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот в [населено място], ж.“Л.“, [жилищен адрес]00. Твърдението на ищеца е било, че е придобил правото на собственост върху този имот на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 43, т.ІІ, дело № 221/2018 г. по описа на нотариус И. И. - Ж., който имот се държи от ответника без основание. Адресът за призоваване на ответника, посочен в исковата молба, е [населено място], м-т „***“, [улица]. Първоначалното съобщение до ответника с препис от исковата молба и приложените към нея доказателства е изпратено на този адрес. Същото е върнато в цялост с отбелязване, че адресът е посетен на 28.07.2019 г., на 09.08.2019 г. и на 03.09.2019 , но лицето не е намерено, нито е намерен някой, който да получи книжата. Отбелязано е също, че по сведение на съседи, адресатът не живее на посочения адрес от 3-4 години, и е оставено съобщение за връзка на вратата. С разпореждане от 23.01.2020 г. съдът е разпоредил да се залепи уведомление по чл. 47, ал.1 ГПК. Такова е било залепено на оградата на имота на 16.02.2020 г. В отрязъка от уведомлението, върнат в съда, е посочено, че адресът е строеж и не живее никой. В определения двуседмичен срок ответникът не се явил в канцеларията на съда да получи книжата.

С разпореждане от 03.08.2020 г. съдът е разпоредил съдебните книжа да се изпратят на адреса в [населено място],[жк], [жилищен адрес]00, за който има данни по делото. Това съобщение също е върнато в цялост с отбелязване, че посоченият адрес е посетен на 10.08.2020 г., на 22.08.2020 г. и на 12.09.2020 г., но лицето не е намерено, а съседите нямат сведение дали живее на него.

С определение от 18.09.2020 г. съдът, след като е констатирал, че ответникът не е намерен на първия адрес, който е посочен по делото и съвпада с неговия постоянен и настоящ адрес, и след залепване на уведомление не се е явил в канцеларията на съда да получи съдебните книжа, както и че по сведение на съседите не живее и на втория известен адрес в [населено място],[жк], е приел, че са налице предпоставките на чл. 47, ал.6 ГПК и е назначил особен представител на ответника на разноски на ищеца.

При тези данни настоящият състав намира молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК за основателна.

Съгласно чл. 47, ал.1 ГПК, когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В случая в исковата молба ищецът е посочил адрес за призоваване на ответника в [населено място], м-т „***“, [улица], който съвпада с неговия постоянен и настоящ адрес, но данните по делото сочат, че към този момент ответникът живее в имота, предмет на иска за собственост, и това обстоятелство е било известно на ищеца. Искът е предявен на 18.02.2019 г., а една седмица преди това - на 11.02.2019 г., длъжностно лице от кантората на ЧСИ М. Б. е връчил на ответника лично нотариална покана за предаване на владението върху жилището на адреса в [населено място],[жк], [жилищен адрес]00, посочен от пълномощника на ищеца като втори адрес за връчването й в молбата до ЧСИ. Твърдение, че ответникът живее на този адрес, е наведено и в исковата молба.

Това е съобразено от районният съд, който е разпоредил ответникът да бъде призован и на адреса в[жк], но съдът не е констатирал, че съобщението, изпратено на този адрес, не е оформено съобразно изискванията на чл. 47, ал.1 ГПК. Това, че съседите нямат сведение дали ответникът живее на адреса, не е равнозначно на надлежно установяване на обстоятелството, че той не живее на него. Процесуалният закон изисква връчителят да събере сигурни данни в тази насока и да посочи източника на тези данни в съобщението, което в случая не е сторено - имената на съседите, дали сведението, не са посочени, и няма данни връчителят да е положил усилия да установи дали ответникът действително пребивава на адреса, напр. след справка с управителя на етажната собственост. Поради това не може да се приеме, че съобщението, изпратено до този адрес и върнато в цялост по причина, че адресатът не може да бъде намерен при трикратни посещения, удостоверява надлежно, че той не живее на него, тъй като отбелязаните връчителя обстоятелства не са достатъчни да бъде направен такъв извод. Още повече, че на този адрес е осъществено лично връчване на адресата на книжа от ЧСИ непосредствено преди предявяване на иска.

С оглед на изложеното, неправилно първоинстанционния съд е приел, че съдебните книжа са били редовно връчени на молителя при спазване на изискванията на чл. 47, ал.1 ГПК, респ. - че са налице предпоставките на ал.6 за назначаване на особен представител. При наличието по делото на данни за друг известен адрес на ответника, различен от посочения в исковата молба, назначаването на особен представител по чл. 47, ал.6 ГПК е предпоставено от редовността на връчването и на този адрес. Допуснато е нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с връчването на съобщения и призовки, което е довело до нарушаване правото на молителя да участва в делото и да бъде надлежно представляван.

По тези съображения атакуваното влязло в сила съдебно решение следва да бъде отменено на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от фазата на изпращане на копие от исковата молба и доказателствата към нея на молителя. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да се произнесе по разноските, направени в настоящото производство.

С оглед уважаване на молбата за отмяна на основанието по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК безпредметно е разглеждането на останалите релевирани основания за отмяна на същото решение.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК влязлото в сила решение № 20223076 от 16.12.2021 г. по гр.д. № 10071/2019 г. на Софийски районен съд.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: