Практика · Върховен касационен съд · 15 Февруари 2021
Отмяна на влязло в сила решение при неявяване на адвокат
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Молител иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, с което е осъден да плати обезщетение за щети от катастрофа, причинена от негови овце. Той твърди, че съдът е нарушил правилата и го е лишил от защита, след като е отказал да отложи заседание заради ангажимент на адвоката му по друго дело. Върховният касационен съд отхвърля молбата, тъй като молителят не е доказал непреодолима пречка да се яви лично или да организира защитата си.
Какво приема съдът
Делото се отлага само ако са налице кумулативно пречки за явяване както за адвоката, така и за самата страна; служебната ангажираност единствено на пълномощника не представлява основание за отлагане, нито за последваща отмяна на решението.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отмяна на решениеотлагане на делоангажираност на адвокатправо на защиталично явяванекумулативни предпоставки
Текстът на акта
Ключови фрази 5 Р Е Ш Е Н И Е № 32 София, 15.02.2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ при участието на секретаря АЛБЕНА РИБАРСКА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 3577/2020 година Производството е по чл.303, ал.1, т.5, пр.1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 7273/30.07.2020 г. (с дата на пощенското клеймо от 29.07.2020 г.) по регистъра на Районен съд - Карлово, подадена от Б. Г. Ш., чрез адв. К., за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение № 391 от 26.03.2020 г. по гр. д. № 224/2020 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 401/07.11.2019 г. по гр. д. № 1788/2018 г. на Районен съд - Карлово в уважената част на исковете с правно основание чл. 50 ЗЗД, предявени от И. С. С. против Б. Г. Ш. за заплащане на обезщетение на имуществени и неимуществени вреди от деликт - настъпило на 26.09.2018 г. на второкласен път № 64, км. 1-150 м., между градовете Баня и К., ПТП между собствения и управляван от ищеца С. л. а. „Мерцедес Е 290“, с ДК [рег.номер на МПС] , и навлезли на пътното платно домашни животни - овце, собственост на ответника, с присъждане съответно на сумата от 3684. 32 лева - по първата претенция и сумата от 800 лева - по втората, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба - 17.12.2018 г., както и в частта на възложените в тежест на ответника разноски от първоинстанционния съд. В молбата, като основание за отмяна се сочи чл.303, ал.1, т.5, пр.1 ГПК. Във връзка с това основание твърди, че като страна в процеса в следствие нарушаване на процесуалните правила е бил лишен от възможност да участва в делото и да се защити адекватно в процеса, защото въпреки своевременно подадена от процесуалния му представител молба и доказателства, удостоверяващи служебната му ангажираност в друго дело - НОХД, разглеждано от състав на Окръжен съд - Стара Загора, съдът в съдебно заседание на 10.03.2020г. е оставил без уважение искането му за отлагане на делото и е провел съдебното заседание в негово отсъствие по съображения, че липсват доказателства за наличие на препятствие и спрямо страната по спора за лично явяване, което тя не може да отстрани. Поддържа също, че основанието по чл.303 т.5 пр.1 ГПК е налице и защото съдът е допуснал процесуални нарушения и не е приложил точно закона, според който той като страна в процеса има правото да бъде защитаван от процесуален представител. Счита, че по този начин е нарушено правото му на защита и е била ограничена възможността му да изложи своите аргументи по спора и да защити интересите си. В открито съдебно заседание не изпраща представител. Ответникът по молбата за отмяна - И. С. С., чрез адв. Г. е подал отговор по реда на чл. 306, ал. 3, изр. 3 от ГПК. В този отговор и в предоставена писмена защита, отново чрез адв. Г., изразява становище за неоснователност на молбата, поради което моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер 300лв. за настоящото производство. Настоящият състав на ВКС, Трето отделение, Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото, намира следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на изрично посочените в закона основания. В случая молителят се позовава на чл.303, ал.1, т.5, пр.1 ГПК. Според нормата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В конкретния случай молителят твърди, че е налице първата възможна хипотеза – поради нарушаване на процесуалните правила е бил лишен от възможността да участва в производството. Основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 пр.1 е налице, когато страната е била лишена от възможност да участва в делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството – ако не са спазени изискванията за размяна на съдебни книжа, невръчен препис от искова молба, провеждане на съдебно заседание въпреки нередовна процедура по призоваването и др. В случая видно от молбата за отмяна като такова нарушение на правилата се сочи обстоятелството, че въпреки наличието на доказателства, удостоверяващи служебната ангажираност на адвоката му в друго дело - НОХД, разглеждано от състав на Окръжен съд - Стара Загора, съдът в съдебно заседание на 10.03.2020г. е оставил без уважение искането му за отлагане на делото и е провел съдебното заседание в негово отсъствие. В процесния случай при извършената служебна проверка не се установява наличието на поддържаното от молителя основание по чл.303 т.5 пр.1 ГПК. Видно от данните по делото молителят в хода на инстанционното производство е бил представляван от адв. К.. За съдебното заседание на 10.03.2020г. адв. К. е подал молба за отлагане на делото, придружена с надлежни доказателства, удостоверяващи невъзможността му да се яви поради служебна ангажираност. В съдебното заседание молителят, редовно призован, не се е явил, не е изпратил друг представител, нито е представил доказателства за наличие на обективна пречка за лично явяване. Съдът е оставил без уважение искането за отлагане на делото с нарочно определение. За да обоснове изводът си за липса на предпоставки за отлагане на делото е посочил, че съгласно чл.142, ал.2 ГПК разглеждането на делото се отлага, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани; че в случая процесуалният представител не се явява по делото поради обективна невъзможност да се яви пред съдебните власти; че не е налице второто кумулативно изискване на закона – липсват доказателства за обективна пречка за лично явяване на страната. Процедирайки по този начин съдът е приложил точно процесуалния закон. Не са допуснати процесуални нарушения, които да са лишили страната от участие в производството. Процесуалният закон изисква наличието на кумулативни предпоставки за отлагане на делото – и страната и процесуалният представител да не могат да се явят и то поради препятствие, което страната не може да отстрани. В случая обосновано съдът е приел, че не е установено надлежно наличието на обективна пречка за личното участие на самата страна. Нещо повече – не се твърди и от самия молител наличието на такава към датата на съдебното заседание, нито се анагажират доказателства за такава. Неявяването на молителя не е в резултат на препятствие, което не е могъл да отстрани, а на небрежно отношение /незаинтересованост от делото, неподдържане на връзка с пълномощника/ и на неизпълнението от страна на пълномощника на поетите задължения по сключения с молителя договор за правна защита и съдействие /задължение да го уведоми за намерението си да не се яви в съдебното заседание от 10.03.2020 г. и за последствията от това съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ГПК/. По тези съображения се обосновава извод, че не е налице поддържаното от молителя основание за отмяна на решението по чл.303 т.5 пр.1 ГПК с оглед твърдението за допуснато в съдебно заседание на 10.03.2020г. нарушаване на съдопроизводствените правила. Изложеното налага извода, че в случая липсва нарушаване на съдопроизводствени правила, които да обосноват приложимост на нормата на чл.303 т.5 пр.1 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. Предвид изхода разноски на молителя не се следват, но същият следва да репарира сторените от ответника по молбата такива в размер 300лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. Г. Ш., подадена чрез адв. К., за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение № 391 от 26.03.2020 г. по гр. д. № 224/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив. ОСЪЖДА Б. Г. Ш. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН], да заплати на И. С. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], деловодни разноски за настоящото производство в размер 300лв. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
Решението прилага закона, както е изглеждал на 15 Февруари 2021 - не днешния текст. Може да питаш по редакцията от тогава.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.