Отмяна на влязло в сила решение за отнемане на имущество

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 426

гр. София, 26.06.2026г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на първи юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

при участието на секретаря Теодора Ставрева и като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр.д. № 1161/2026г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 303 ГПК.

С определение № 1833 от 08.04.2026г., постановено по делото е допусната до разглеждане молбата на Н. П. П., подадена чрез адв.С. Р., за отмяна на влязлото в сила решение № 464/ 09.07.2024г. по гр.д. № 3939/2023г. на състав на ІV ГО на Върховния касационен съд, в частта , с която е уважено искането на КОНПИ по чл. 154 ЗПКОНПИ, във вр. с § 5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ (с ново заглавие ЗОНПИ) за отнемане от Н. П. в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

В откритото съдебно заседание пред ВКС молителят лично и чрез процесуалния си представител адв. Р., поддържа молбата за отмяна и излага подробни съображения за нейната основателност.

Ответникът – Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуалните представители П. К.-началник отдел на ТО-Сливен и ст.инспектор Ш. считат, че не са налице сочените от молителя основания за отмяна.

С решението, чиято отмяна се иска, състав на ІV ГО на ВКС, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 53/25.04.2023г. по в.гр.д. № 457/2022г. на АС-Бургас е отнел в полза на държавата на следното незаконно придобито имущество: три броя златни верижки от бяло и жълто злато; един брой златно колие и гривна с камъчета; един брой мъжки часовник марка „BREITLING“ със сериен № *; един брой черен часовник с розов метал „ROGER DUBUIS“, със сериен № *; един брой черен часовник с камъни и череп марка „RICHARD MILLE“ със сериен № *; един брой черен часовник с розово покритие марка „RICHARD MILLE“ със сериен № *; един брой черен часовник „HUBLOT“ със сериен № *; един брой дамска кожена гривна със злато по нея във вид на висяща чанта, съхранявани в банкови офиси № * и № * в Обществения трезор на БНБ, нает и ползван от Специализираната прокуратура, както и сумата 85 035 евро с левова равностойност 166 314 лева и сумата 44 320 лева, държани от проверяваното лице на 27.09.2016г. в жилище в [населено място],[жк], [жилищен адрес] установени и иззети от органите на досъдебното производство № 57/2017г. на СО-СП с протокол за претърсване и изземване в жилището от 27.09.2016г., съхранявани в банкови сейфове № * и № * в Обществения трезор на БНБ. За да постанови този резултат, съставът на ВКС е установил, че са налице всички предвидени в закона материално-правни предпоставки за отнемане на незаконно придобитото от П. имущество, първата от която е, че Н. П. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр. с ал. 2 от НК (участие в ОПГ) и по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 3, т. 1, пр. 2 и т. 2, вр. с ал. 2, пр. 3, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК (пране на пари), по образувано ДП № 57/2017г. на СО-СП, пр. пр. № 550/2017г. на СП, които престъпления попадат в обхвата на специалния закон, а на 23.05.2024г. срещу него е внесен в съда обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 253, ал. 4, във вр. ал. 2, пр. 3, във вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК и по чл. 253, ал. 4, във вр. ал. 2, пр. 3, във вр. ал. 1 НК.

В молбата за отмяна се твърди, че с протоколно определение от 29.05.2025г. по нохд № 349/2024г. на ОС-Сливен, потвърдено с определение № 177/17.07.2025г. по чнд № 143/2025г. на АС-Бургас, внесеният против молителя обвинителен акт е „признат за незаконосъобразен“, поради което съдебното наказателно производство е прекратено, а делото - върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснатите нарушения. Молителят сочи също, че с влязла в сила на 28.03.2023г. присъда, постановена на 18.11.2022г. от Окръжния съд в Амстердам е оправдан по обвинението за трафик на хора спрямо лицето М. К., частично оправдан по отношение на лицето Е., а е признат за виновен и то само за периода от 01.01.2016г. до 27.09.2016г. по обвинението за трафик на хора по отношение на Е.. За такъв кратък период според него е невъзможно да се генерират сериозни приходи и имущество от престъпната дейност. Сочи, че тази информация липсва в обвинителния акт и именно поради това същият е отменен с определението на ОС-Сливен по нохд № 349/2024г. и върнат за отстраняване на това процесуално нарушение. Предвид изложеното и доколкото решението на ВКС, чиято отмяна иска е основано на обвинителния акт същото следва да бъде отменено по чл. 303, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Върховният касационен съд квалифицира подадената от Н. П. молба по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Когато молителят излага твърдения, че един влязъл в сила съдебен акт по гражданско дело е постановен въз основа на друг съдебен или административен акт, който впоследствие е отменен, е налице специалната хипотеза по т. 3 на ал. 1 на чл. 303 ГПК, а не общата по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК.

ВКС намира молбата за неоснователна по следните съображения:

Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК изисква решението, чиято отмяна се иска, да е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, и този акт впоследствие да е бил отменен. Според разясненията в т. 13 от ТР № 7/2014г. от 31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК се отнася до случаите, когато решението на съда е било обусловено от задължителна сила на съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на индивидуален административен акт, като с отмяната им се установява различно правно положение от това, от което е обусловено решението.

В случая основанията по чл.303, ал.1, т.3 ГПК не са налице. Обвинителният акт, преценен за непрецизен от ОС-Сливен с прекратителното определение по нохд № 349/2024г., потвърдено с определението по чнд № 143/2025г. на АС-Бургас, не представлява „постановление на друго държавно учреждение“ по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Обвинителният акт е официален процесуален документ, изготвен от прокурор, с който приключва досъдебното производство и се поставя началото на съдебния процес. Обвинителният акт безспорно има ключово значение в наказателното производство, тъй като определя рамките на делото, очертава границите, в които ще се развива съдебното производство и гарантира правото на защита. В мотивите на цитираното ТР № 7/31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е изяснено обаче, че под „постановление на друго държавно учреждение“ законът има предвид индивидуални административни актове, чието действие отпада с обратна сила, а не актове на прокуратурата във връзка с образуването и движението на наказателния процес в досъдебната и съдебната му фаза. Отделно от това решението на ВКС по к.гр.д. № 3939/2024г. не е основано на съществуването на обвинителния акт като самостоятелен процесуален акт, станал повод за образуване на съдебното производство по нохд № 349/2024г. на ОС-Сливен, а е основано на факта на повдигнатото срещу П. в досъдебната фаза на наказателния процес обвинение за престъпления от кръга на посочените в чл. 108 ЗОНПИ и привличането му към наказателна отговорност, поставило началото на образуваната спрямо него проверка, извършена от КОНПИ.

Влязлата в сила присъда на Окръжния съд в Амстердам, с която П. е признат за виновен за „трафик на хора, с цел проституция“ спрямо лицето Е. и оправдан за извършване на същото престъпление спрямо лицето К. не представлява решение по преюдициален въпрос, чиято задължителна сила да обуславя решението на ВКС, на което е поискана отмяната. Това е така защото съгласно чл. 5, ал. 2, чл. 108, ал. 4, чл. 153, ал. 5 и ал. 6 ЗОНПИ развитието и изходът на воденото срещу проверяваното лице наказателно производство, вкл. приключването му с влязла в сила осъдителна или оправдателна присъда е ирелевантно за отнемане на имуществото по гражданския иск на държавата.

Представеното от процесуалния представител на молителя в откритото съдебно заседание пред ВКС постановление от 19.02.2026г. на ОП-Сливен за частично прекратяване на наказателното производство, както вярно сочи процесуалния представител на КОНПИ в писмената си защита, не установява отпадане на обвинението срещу молителя и по никакъв начин не променя процесуалното му качество на обвиняем и предмета на наказателното преследване срещу него, доколкото извършеното от прокуратурата действие касае прекратяване на обвиненията спрямо другите лица, привлечени към наказателна отговорност по досъдебното производство.

По изложените съображения молбата на Н. П. за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. П. П., подадена чрез адв.С. Р., за отмяна на влязлото в сила решение № 464/09.07.2024г. по гр.д. № 3939/2023г. на състав на ІV ГО на Върховния касационен съд, в частта, с която е уважено искането на КОНПИ с правно основание чл. 154 ЗПКОНПИ, във вр. с § 5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ (с ново заглавие ЗОНПИ) за отнемане от Н. П. П. в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: